Катрин Купър
Сребърният хълм (5)

3
Шкафът

Джак се затътри с кошницата в ръка към хербориума. В единия край на масата имаше триножник, върху който стоеше котле. Джак надникна в него. Беше пълно почти догоре с яркозелена смес. На масата имаше две листчета, затиснати с един свещник. Както и преди, щом ги взе в ръце, върху тях се появи почеркът на Нора. На едното беше написана рецептата за отварата, а на другото — указания за изпълнението й. Съставките бяха изредени в реда, в който трябваше да бъдат пускани в котлето. Към средата на листа Нора беше написала: „Започни оттук“. Джак дочете до края и разбра, че Камелин е бил прав — щеше да се наложи да използва пръчицата си.

За да направите Драконова отвара, първо пригответе половин котел каша от зелен грах и я оставете да ври шест часа.

Каша от зелен грах 3 чаши зелен грах • 1 морков • 10 зърна черен пипер 9 чаши вода • 1 щипка сол • 18 листенца магданоз

Докато кашата ври, съберете половин чаша свежа утринна роса от листа на коприва и я добавете в котела.

Кипнете отново и оставете да къкри.

Добавете:

1 чаша загниващи зърна фасул • 5 листа от репей

3 цвята от копър • 3 дафинови листа

Докато е още горещо, добавете малка каничка суха ливадна трева. Стрийте заедно една люспа от драконова кожа и 3 парченца лапис лазули^[1] и ги добавете в котела.

Когато сместа се сгъсти, разбъркайте с пръчка от глог.

Започни оттук

Когато сместа изстине, добавете:

6 чаени лъжички джинджифил • 1 чаена лъжичка сушена кора от индийско орехче • кората на 4 лимона

2 смачкани стъбла от копър • 3 цели глави чесън 13 листа от вратига • 36 стрити ядки от лешник

Разбъркайте отново с пръчката и посипете с прашец от едър змиярник, така че повърхността да се покрие с прашец. След това смачкайте едно листо от едър змиярник между дланите си и поръсете върху сместа. Миризмата не е много приятна, но след като сместа спре да ври, ще се разнесе.

Използвайте светеща пръчица за заклинанието, без искри.

Джак издиша бавно и продължително. Не можеше да повярва, че Нора му е поверила приготвянето на истинска отвара. Усети как по гърба му пробяга гъдел. Това беше по-хубаво, отколкото да си кисне в стаята. Щеше да направи всичко по силите си да не подведе Нора. А какво ли щеше да прави тя с цял котел драконова отвара?

Джак подреди съдържанието на кошницата върху масата според списъка на Нора. В четири от бурканите имаше ситни прахове. За някои от тях беше чувал, за други — не. Този, на който пишеше „сушена кора от индийско орехче“, имаше ярък червеникав цвят, чесънът и джинджифилът — топъл жълт цвят, а копърът — тъмнозелен. Джак провери съставките една по една. Всичко беше на масата, с изключение на прашеца и листото от едър змиярник. Това сигурно бяха специалните билки, които Нора пазеше заключени в шкафа. Не му звучеше като нещо, което човек можеше да държи в кухнята си, дори този човек да е Нора. Той се върна в кухнята и взе книгата. Единственото, което му оставаше да разбере, беше къде е ключът от шкафа. Огледа се, но на масата и на бюфета нямаше нищо. В хербориума също претърси навсякъде, но отново не откри нищо. В отчаянието си Джак вдигна пръчицата и на висок глас попита:

— Къде е ключът за шкафа?

За негово удивление горното чекмедже на бюфета силно задрънча и се разтърси, след което рязко се отвори. Беше пълно със стари ключове с различни форми и размери. Някои бяха направени от месинг, други бяха почти черни, а два изглеждаха доста ръждиви. Това сигурно беше чекмеджето, в което се бяха ровили Фъргъс и Бери заради Камелин. Едва тогава Джак се сети, че дори не знае кой шкаф трябва да отвори. Загледа се унило в купчината с ключове.

— Трябва ми помощ — каза той на чекмеджето.

Иззад бюфета се чуха две пискливи гласчета. Джак не разбра думите, но мислеше, че се досеща на кого принадлежат те. Наведе се и надникна в чекмеджето. През дупката на задната стена се подаде главичката на Бери.

— Какво правите тук? Мислех, че вече не помагате на Камелин.

— Не му помагаме — потвърди Фъргъс, като излезе иззад бюфета и се затича около краката на Джак. — Крием се от него.

— Чухме, когато ти каза, че няма да идва в хербориума с теб, и решихме, че това е най-безопасното място за момента — обясни Бери и се промуши през дупката.

— Не мога да намеря ключа за шкафа със специални билки на Нора. В бележката тя пише, че ми го е оставила, но аз не го виждам.

Фъргъс чевръсто се покатери по бюфета и влезе в чекмеджето при Бери.

— Кой шкаф ти трябва?

— Там е проблемът, че не знам. Нора каза, че трябва да отворя шкафа, в който държи специалните си билки. Трябва ми цяло листо от едър змиярник и малко прашец, за да довърша отварата й.

— Това трябва да е третият шкаф — изцвърча Бери и се втурна към другия край на стаята. — Нора има три шкафа за билки.

— Но кой е третият?

— Тя слага номерца на ключовете — обясни Фъргъс, — и букви на вратичките. Така че иди и погледни.

Джак се наведе, а Бери се изправи на задни крачка и посочи нагоре към бледата буква „П“ на първата вратичка. На втората пишеше „В“, а на третата — „Т“.

— Първа, втора, трета! — възкликна Джак. — Гениално, но все още не мога да я отворя.

— Опитай с пръчицата! — предложи Фъргъс. Джак изчака Бери да се отдръпне и насочи пръчицата към третата вратичка. Върхът й засия и Джак се съсредоточи.

— Отвори се! — заповяда той и видя как от върха на пръчицата му излетя лъч мека зелена светлина и премина през ключалката.

Джак завъртя дръжката, но вратата на шкафа не помръдна.

— Трябва да намериш специалния ключ на Нора, който е някъде в чекмеджето. Сещаш ли се — онзи, който търсихме цяла седмица за Камелин.

Джак се върна при чекмеджето. То беше пълно с толкова много ключове, че щеше да му е нужна цяла седмица да изпробва всички.

— Камелин казва, че с него може да се отключи всичко — продължи Бери.

Джак отново се съсредоточи.

— Кой ключ отваря всички ключалки? — попита той и вложи колкото може повече сила в пръчицата си.

Откъм чекмеджето се чу силно подрънкване. Ключовете образуваха пирамида и се спряха чак когато най-невзрачният от тях се озова на върха.

— В този ключ няма нищо специално — отбеляза Фъргъс.

— Няма какво да губим — рече Джак и предпазливо взе ключа. Пирамидата се срути с оглушителен звън. Джак огледа внимателно ключа. Вече не изглеждаше матов и обикновен. По метала танцуваха малки искрици, от които ръката му потръпна.

— Вижте! — той го показа на Фъргъс и Бери. Плъхове го погледнаха, после се спогледаха помежду си.

— Не Виждате ли искрите? Фъргъс и Бери приближиха глави.

— На мен ми изглежда като нищо и никакъв ключ — заяви Бери, а Фъргъс кимна в знак на съгласие.

Джак вдигна ключа към светлината, но той вече не искреше. Вероятно е било илюзия или си го е въобразил, помисли си той.

— Добре де, все пак нищо не пречи да опитам — каза той и се наведе към шкафа.

Ключът изглеждаше твърде голям за малката дупчица във вратата, но колкото повече се приближаваше Джак, толкова по-необикновен изглеждаше ключът. По върховете на пръстите му отново пробягаха тръпки, а по ключа заиграха искри. Върхът му се сви пред очите му и се плъзна в ключалката. Не само пасна идеално, но като че ли сам се завъртя. Вратичката се отвори и Фъргъс и Бери изръкопляскаха.

— Ти успя, Джак, ти успя! Толкова си умел с магията! — писукаше Бери.

Джак извади ключа от ключалката. Той отново изглеждаше невзрачен и обикновен.

— Няма да казваме за това на Камелин, нали?

Плъхчетата енергично поклатиха глави.

— Мисля да го държа на сигурно място у мен, докато Нора се върне. А сега мога най-сетне да се захвана с отварата.

Джак пъхна ключа в джоба си и заразглежда грижливо подредените шишенца и бурканчета в шкафа.

— Ето го: прашец от едър змиярник, а това сигурно са листата.

Джак взе малко зелено шишенце със стъклена запушалка и продълговато кафяво хартиено пакетче, пристегнато с връвчица.

— Ние ще ти помогнем — предложи Фъргъс. — Бива ни да броим семена и ядки.

Джак извади запушалките на шишенцата и махна капачетата на бурканчетата, след което настърга кората на лимоните. В хербориума замириса много приятно, а нослетата на плъховете потръпваха развълнувано, докато душеха новите аромати. Момчето беше благодарно на Фъргъс и Бери, задето натрошиха лешниците с острите си зъбки. След половин час всички съставки бяха добавени към сместа в котела. Сместа вече не беше толкова зелена. Джак се огледа и видя пръчката от глог, която Нора му бе оставила, за да разбърка течността. Докато бъркаше, момчето направи физиономия — нещо определено не миришеше добре. Зачуди се дали не е сбъркал, но после се сети да погледне в указанията на Нора.

— От пръчката е — обясни той на Фъргъс и Бери, които се бяха отдръпнали в другия край на масата. — Тук се казва, че мирише на гниеща плът.

— За какво ще я използва Нора според теб? — попита Бери.

— Нямам представа, само ме помоли да я приготвя. Надявам се, че го правя както трябва.

— Може би ще се оправи, когато добавиш едрия змиярник.

— Ето го и него — рече Джак, — последните две съставки.

Щом махна запушалката от шишенцето, цялата стая се изпълни с мирис на развалени яйца. Той бързо върна запушалката на мястото й.

— Уф! — извика Бери, скочи от масата и избяга през отворената врата, Фъргъс и Джак го последваха по петите.

— Какво беше това? Не съм знаел, че цветният прашец вони така!

— Ще те изчакаме тук, докато свършиш — заяви Бери.

Джак си пое дълбоко въздух и влезе отново в хербориума. Отвори шишенцето, вдигна го над котела и три пъти го почука, както пишеше в инструкциите. Ситните зрънца прашец се посипаха по повърхността, но не потънаха. Джак върна запушалката на мястото й, а очите му сълзяха. Занесе шишенцето в шкафа и се приближи до отворената врата да си поеме свеж въздух.

— Почти свърших — издума той на Бери и Фъргъс.

Листото от едър змиярник също не миришеше приятно, но поне не смърдеше като прашеца. Макар да беше изсушено и сбръчкано, то имаше огненочервен цвят. Джак го обърна и видя, че откъм гърба е покрито с малки зелени петънца. Прочете още веднъж указанията на Нора, стри го между ръцете си и поръси финия прах върху течността. Сега оставаше само да намери заклинанието и да превърне драконовата отвара в драконов дъх. Лошата миризма почти беше изчезнала и Джак реши първо да поразтреби, преди да пита Книгата на сенките за заклинанието. Прибра всичко в кошницата и я изнесе пред вратата, Фъргъс и Бери не се виждаха наоколо.

— Остава ми съвсем малко! — извика Джак. Момчето уви листата от едър змиярник в хартиената им опаковка, върза пакетчето и го върна в шкафа. Извади ключа от джоба си и внимателно го разгледа. Все още беше със същия размер като малката ключалка. Ръката му отново изтръпна, докато заключваше. Когато го прибра в джоба си, се приближи до масата, сложи ръка върху книгата и попита за заклинанието.

— Как да превърна тази отвара в драконов дъх?

Книгата се размърда и страниците бързо се запрелистваха, докато не спряха на заклинанието. Над и под него имаше указания, написани с червено мастило.

Заклинание за превръщането на Драконовата отвара в Драконов дъх

 

Насочете пръчицата си право към отварата и запалете силна светлина на върха й.

Не бива да има искри, инак сместа може да се взриви.

Бъдете готови за отблъскваща миризма.

 

Отварата в съд дълбок сварете!

Да ври добре на огъня я оставете!

И с клон от глог бъркайте безспир, докато усетите на дракон характерен мирис!

Щом отварата в шампоан зелен се претвори, драконовият дъх готов е да запази всички ви!

 

Щом миризмата се разнесе, сместа ще спре да ври и заклинанието ще бъде завършено.

След като прочете всичко два пъти, Джак вдигна пръчицата си. Покри носа с лявата си ръка, в случай че миризмата се окаже толкова неприятна, колкото и преди. Стараеше се сиянието от върха на пръчицата да е стабилно и насочено право към сместа. От котела се вдигна яркожълт стълб от изпарения, който стигна до тавана и се разпръсна в цялата стая. Миризмата беше отвратителна. Сместа се завихри и прашецът заедно с натрошения лист изчезнаха, а на Джак му беше трудно да диша. Избърса сълзящите си очи с ръката, с която беше стиснал носа си, и се закашля. От кашлицата пръчицата в другата му ръка потрепна. Сместа се надигна до ръба на котела и започна да се стича навън. Джак трябваше да стисне пръчицата с две ръце, за да я успокои. Ноздрите му се напълниха с острата миризма и от очите му потекоха толкова много сълзи, че не виждаше дали е овладял положението. Точно когато си мислеше, че няма да издържи и секунда повече в хербориума, сместа спря да кипи и въздухът внезапно се избистри. Джак се втурна към отворената врата и вдиша с пълни гърди чист въздух. Щом очите му спряха да сълзят, той се обърна да погледне в хербориума. По масата имаше разлята зелена течност, но иначе всичко изглеждаше наред. Жълтият облак беше изчезнал, Фъргъс и Бери доприпкаха до вратата.

— Мисля, че вече е безопасно да влезем — каза той, като отново изтри очите си.

Фъргъс и Бери скочиха върху масата и подушиха разлятата отвара. Джак се поколеба, преди да погледне в котела.

— Чудя се за какво ли е тази отвара?

— Кое за какво е? — изграчи познат глас и през вратата влетя Камелин. Кацна на масата и веднага се закашля. — Каква е тази воня?

— Това не е нищо. Да беше дошъл преди пет минути.

— Но откъде се взе?

— От важната задача, която Нора искаше да свърша.

Камелин надзърна в котела.

— Пфу! Сигурен ли си, че си го направил както трябва? На мен не ми изглежда добре. Не бих пил от това.

— Не мисля, че е за пиене, или поне така се надявам!

Камелин се премести в другия край на масата.

— Готов ли си да ми помогнеш?

— Щях да те извикам, когато прибера тези неща в кухнята.

— Остави ги за по-късно, трябваш ми тук. Джак се усмихна, защото си мислеше, че знае какво ще поиска Камелин. Явно Фъргъс и Бери си бяха помислили същото и бяха побързали да изчезнат. Момчето се изненада, когато Камелин побутна към него малко ключе.

— Нора го остави, така че явно няма нищо против да го използваш. Сега можеш да извадиш моята пръчица. Виж, на етикетчето пише: „ШКАФЪТ“.

Джак внимателно огледа ключа. Пъхна ръка в джоба си и попипа другия ключ. Бяха еднакви. Опита се да скрие усмивката си от Камелин.

— Добре, ще отворя шкафа — каза той и взе ключето.

— Наистина ли? О, това е чудесно! Ти си истински приятел!

Джак се запъти към трите шкафчета.

— Къде отиваш? Шкафът е насам! — изграчи Камелин.

— Ще видиш, че ключът ти е за тази вратичка — каза Джак, като се наведе и отключи шкафчето с бледото „Т“ отпред.

— Но на него пише „ШКАФЪТ“!

— Нора го е оставила за мен, за шкафа с билките.

Камелин силно изпуфтя.

— Искаш да кажеш, че това не е моят ключ? — Не е.

— Ами пръчицата ми?

— Само Нора може да реши кога да ти я върне.

— Ти си си добре, твоята си е у теб. Не можеш ли да отвориш шкафа с магия?

— Не мисля.

— Хич не си забавен. Тази пръчица ти е размътила мозъка.

Преди Джак да успее да отговори, Камелин литна, мина покрай него и излезе през отворената врата.

— Съжалявам! — рече Джак на Фъргъс и Бери, които излязоха иззад шкафа. — Не исках да го разстройвам.

— Той се държи така вече цяла седмица — успокои го Бери.

— Ще се оправи, като дойде време за чай — додаде Фъргъс.

Джак се засмя. Знаеше, че плъхчето е право. Замисли се колко ли дълго ще отсъства Нора. Не му се искаше да нахрани Камелин твърде рано, но не виждаше защо да не занесе още сега храна на Медрик и Герда.

— Отивам до острова. Искате ли да дойдете с мен?

Плъхчетата поклатиха глава.

— Имаме си работа — каза Фъргъс, като застана мирно.

Джак се усмихна. Знаеше, че Фъргъс имитира Мотли.

— Ние също си имаме списък със задачи, така че по-добре да се залавяме с тях, инак ще загазим, когато Мотли и другите се върнат — обясни Бери.

— Ще се видим после — каза Джак, но не получи отговор. Двете плъхчета бяха изчезнали.

Джак натовари кофата със зърно в лодката. Притесняваше се — досега никога не беше гребал, а островът не беше близо.

Опита се да избута лодката във водата, но тя не помръдна. Може би трябва да повика дядо си, но не му се искаше толкова лесно да признае поражението си. Вдигна пръчицата, но се поколеба. Знаеше, че трябва да я използва мъдро, но не можеше да прецени дали пренасянето на кофа зърно през езерото е мъдро използване. А дали не може да я използва, само за да вкара лодката във водата, след което да гребе сам до острова? Огледа се, за да се увери, че никой не го наблюдава, качи се в лодката и като насочи пръчицата към носа й, съсредоточено формулира молбата си:

— Нужна ми е помощ, за да закарам лодката до острова.

Лодката се залюля силно наляво-надясно. На Джак му се искаше да бе седнал, преди да изрече думите. Сега едва успяваше да запази равновесие и накрая удари коляното си в кофата. Лодката рязко се метна напред и се озова във водата. Джак нямаше време да хване веслата, но успя здраво да стисне пейката, преди лодката да се понесе с бясна скорост към средата на езерото.

— По-бавно! — извика той. — По-бавно! Наистина трябваше да мисли внимателно, преди да използва пръчицата си, и да дава подобри указания. Лодката забави грациозно ход и излезе на брега на острова. Джак си пое облекчено въздух. Ръцете го боляха, а кокалчетата му бяха побелели от стискане на седалката. Като слезе на сушата, краката му трепереха. Мислеше си, че Герда и Медрик ще дойдат да го посрещнат, но нито единият, нито другият се виждаха наоколо. Не му се искаше да отива неканен в заслона им, затова се развика с пълно гърло:

— Ехо! Аз съм Джак. Донесох ви вечеря. Медрик подаде глава от заслона. — Шшт!

— Прощавай! — прошепна Джак. — Не исках да те безпокоя.

— Не мен, а Герда. Силните шумове много пречат, когато снасяш яйца.

— Извинявай! Искате ли да отнеса яйцата на Нора?

Медрик протегна шия напред и отръска перата на опашката си. Джак усети, че е казал нещо неуместно.

— Категорично не! Тези яйца не са за ядене, а за мътене.

— За мътене?

— Да, за мътене. Ти нищо ли не знаеш?

— Съжалявам, Нора не ми каза. Исках само да помогна. Нося ви вечеря.

— Вечеря! Не е ли малко раничко за вечеря?

— Знам, но скоро трябва да се прибирам вкъщи, затова реших да мина да ви видя и да ви я донеса.

— Като я оставиш, заповядай вътре!

Джак изсипа зърното на голата земя, както правеше Нора, върна празната кофа в лодката и се запъти към заслона. Почука на отворената врата.

— Влизай, Влизай — покани го Медрик. Всичката слама в заслона беше струпана в отсрещния ъгъл, а отгоре на купчината седеше Герда.

— Искаш ли да погледнеш? — попита тя и се надигна бавно.

Джак видя няколко големи бели яйца.

— Десет са — осведоми го Медрик — По-добре седни отгоре им, миличка, за не изстинат.

— Кога ще се излюпят? — поинтересува се Джак, докато Герда се намести отново върху яйцата.

— Има време — отвърна Медрик и започна да избутва момчето към вратата.

— Е, ще тръгвам вече. Не искам да ви притеснявам.

— Добре, добре — рече Медрик. — Герда няма търпение да чуе пляскането на ципести крачета. Ще те поканим, щом се излюпят.

— Благодаря, много ще се радвам — каза Джак и се сбогува.

Когато стигна до лодката, той се обърна, за да помаха, но Медрик вече беше влязъл вътре. Зачуди се дали Камелин знае за яйцата на Герда. Щом се качи в лодката, внимателно помисли какво да й нареди.

— Върни ме бавно на брега!

Този път пътуването мина много по-добре. Джак спусна ръката си във водата от едната страна на лодката и се наслаждаваше на гледката. Стори му се, че вижда нещо да помръдва във върбата — познат черен силует. Когато малката лодка излезе на брега, Камелин се спусна от дървото и кацна до водата. Изчака Джак да върже лодката и да извади кофата.

— Пак ли магия? Нали трябваше да използваме мъдро пръчиците си?

На Джак не му се спореше, пък и знаеше, че е безполезно да се опитва да обясни.

— И ти ли огладня?

— А, това вече е приказка — рече Камелин. — Хайде да се надбягваме до кухнята.

Джак нямаше никакво намерение да бърза. Той върна кофата в бараката, а после надникна в хербориума. Подуши въздуха. Отблъскващата миризма беше изчезнала и той надникна в котела. Всичко изглеждаше наред или поне така му се струваше, затова затвори вратата и се отправи към кухнята. Бързо пърхане на крила го накара да вдигне поглед. Преди да успее да каже или да направи нещо, Тимъри се стрелна покрай него и се удари в стената. После падна в тревата и остана да лежи неподвижен.

— Тимъри! — извика Джак.

— Остави го, кажи къде ми е вечерята — измърмори Камелин отвътре.

Джак внимателно вдигна малкото прилепче. Усещаше как тупка сърчицето му, но телцето му не помръдваше.

— О! Какво е това?

— Тимъри… Удари се в стената.

— Какви ги върши по това време на деня? Не знае ли, че не вижда нищо на светло?

— Не знам. Какво да направим?

— Вечеря.

Без да обръща внимание на думите на гарвана, Джак се опита да настани Тимъри удобно. Прилепчето се раздвижи.

— Добре ли си? — попита го Джак.

— О, божичко! О, божичко! — изписука то.

— Какво мога да направя за теб? Имаш ли нещо счупено?

— Не мисля. Не виждах нищо, но трябваше да предупредя Нора, че имаме проблем и аз съм виновен за всичко. О, божичко! Какво ще правим? Какво ще правим?

— Нора я няма. Мога ли аз да помогна?

— Чаркъл! Чаркъл го няма.

— Няма ли го?! — възкликна Джак.

— Казах му за картата, а сега го няма в камбанарията. Никъде не мога да го открия. Чаркъл е изчезнал и аз съм виновен за всичко!