Катрин Купър
Сребърният хълм (16)

14
Денят на лошите поличби

На Джак му се струваше, че часовете в училище продължават цяла вечност. Учителката им беше обещала днес да е ден за забавления и макар игрите и викторините, които тя им беше подготвила, да му харесаха, нямаше търпение часовете да свършат. Умът му беше зает с мисли за странното същество, което Камелин нарече дрейгъл. Тревожеше се и за големия дракон, когото трябваше да спасят. Знаеше, че няма да е лесно, но беше важно, ако искаха да помогнат на друидите.

Следобед се замисли за важната работа, която дорискът вършеше за Нора. Трите драконета също не излизаха от ума му. Беше поговорил малко с тях след спасяването, но оттогава не ги бе виждал. Изведнъж си даде сметка, че всичко, за което мисли, започва с буквата „д“. Дори сутринта си намаза филията с дюлево сладко, докато дядо му разказваше за далиите в градината. Чудеше се какво ли ще каже Камелин за това.

Най-сетне удари последният звънец! Бързаше да се прибере вкъщи, но чантата му беше твърде тежка, за да тича. Затова много се зарадва, когато видя дядо си да го чака до входа на училището.

— Дай да ти помогна! — рече топло дядо му.

Джак му благодари и се замисли как да поиска разрешение да иде в имението Юел.

— Днес имах посетител — продължи дядо му. — Младата ти приятелка Елан намина да ме види.

— Добре ли е?

— О, да. Всички в имението са поканени на барбекю довечера и питаха дали може да отидеш с тях.

— Може ли?

— Може, но както обясних и на Елан, в неделя е окръжната изложба на цветя и утре сутрин трябва да стана доста рано, за да помогна за украсата на шатрата. Имаш ли нещо против да пренощуваш у тях? Така няма да има значение колко късно ще се прибереш.

— С удоволствие! — отвърна Джак, опитвайки се да сдържи радостния си възглас, който напираше в гърдите му. — Ще се видим утре вечер, дядо! — извика Джак на тръгване.

— Ще се прибера веднага щом приключи, но това сигурно ще бъде късно. Приятно прекарване!

Когато стигна до пролуката в плета, момчето се обърна и помаха. Усети как по гърба му полазват тръпки. Листата, които се търкаха в краката му, сякаш искаха да го всмучат в плета и да го подканят да побърза. Докато вървеше към къщата на Нора, Джак се опита да си припомни всичко, което бе прочел в Книгата за драконите. Спасителната операция явно щеше да е тази вечер, щом бяха измислили оправданието с барбекюто.

Джак леко се разочарова, че Камелин не го посреща в градината. Наоколо бе странно пусто. В хербориума и кухнята също нямаше никого.

— Ехо, има ли някого? — извика момчето, щом стигна до вътрешното дворче.

— В библиотеката сме — чу се гласът на Елан, — Влизай!

Джак извади пръчицата си от чантата и тръгна към библиотеката. Видя Пайкрофт, седнал на един стол до отворения прозорец. Не изглеждаше никак доволен. Краката му бяха вързани за стола с бръшлян, който влизаше в стаята през прозореца и се увиваше около кръста и ръцете му. На масата беше разстлан голям лист хартия и Нора пишеше нещо. В единия край на листа имаше купчина книги, а най-отгоре лежеше разтворена „Знание за драконите“.

— Имаме проблем — обясни Нора. — Това приятелче много ни помогна, но се боя, че новините не са добри.

Пайкрофт силно се възмути от думата „приятелче“. През прозореца се вмъкна още един израстък бръшлян и се уви около гърдите му. Нора го погледна и въздъхна.

— Колкото повече се съпротивляваш, толкова по-зле ще става. А след всичко, което ни разказа, не вярвам да бързаш да се върнеш в Сребърната планина.

Богито спря да се бори и изгледа убийствено Нора, но не каза и дума.

— Какви са новините? — попита Джак.

Нора му посочи стола до Елан.

— Първо седни. Изглежда, че шефът всъщност не е Пайкрофт, а Големият.

— Не може да бъде. Как е възможно дракон да е шефът, след като самият той е затворник?

— Не е дракон. Големият е накарал всички да повярват, че може да се превръща в оса и да ги жили, когато си поиска.

Джак ахна.

— Искаш да кажеш, че Велиндур е в Сребърната планина?

— Точно така! След като е свършило действието на преобразяващото заклинание, той е върнал нормалния си вид и е завладял Сребърната планина. Пайкрофт въртял хубава търговийка със сприганите в замяна на място за живеене, докато не се появил Велиндур и не го направил свой слуга.

Джак погледна към Пайкрофт. Виждаше как треперят краката му под бръшляна. Велиндур явно му беше взел страха.

— Така ли Пайкрофт е разбрал за кристалите? Велиндур му е казал?

Елан кимна и въздъхна дълбоко.

— Ако се бях върнала по-скоро в Анун, всичко това нямаше да се случи. Боя се, че Велиндур се е възползвал от положението си, докато се беше провъзгласил за крал. В библиотеката на двореца има много древни книги, в които се пазят тайните на Анун. Знанието е мощно оръжие. Подозирам, че Велиндур е изучил всичко, което е могъл, и сега е много добре подготвен. Не мисля, че случайно се е озовал в Сребърния хълм — търсил я е.

— Но защо? — не разбираше Джак.

Нора почукваше с пръчицата си по масата.

— Помниш ли историята за Виещата планина?

— Да. Тимъри предполага, че може би не е само легенда.

— Ние мислим, че Велиндур е стигнал до същия извод. Вероятно отдавна е знаел, че драконът в Сребърния хълм е истински. Според легендата той пази безценно съкровище, а онези, които са се опитвали да го намерят, никога не са се завърнали. Изглежда, че драконите са живеели пред тунела, водещ към петия вход. Не е имало откъде да знаят, че охраняват не само своето съкровище, но и таен вход към Анун. Велиндур е знаел за петия вход, но не и за другите обитатели на Сребърния хълм. След като е открил единствения оцелял дракон окован и входа — свободен, явно е решил да използва богито и сприганите за собствените си цели.

— Които са…?

Елан въздъхна и се приближи до прозореца.

— Да унищожи друидите докрай. Той знае, че те са обречени в Пещерите на вечния покой без животворната магия на кристалите. Знае и къде се намира петата порта на Анун. Знаел го е през цялото време. Когато заплаши, че ще отмъсти, не е говорел напразно — знаел е точно какво ще направи. Сигурно много се е зарадвал, като е открил в Сребърния хълм сприганите и глупак, готов да му се подчини. Плащал е щедро на Пайкрофт със сприганско злато. Сприганите си мислят, че богито е открило пещерата с кристалите специално за тях и са му признателни за новия източник на светлина, въпреки че не го харесват. Едва ли подозират, че са част от по-голям план за отмъщение. Благодарение на Пайкрофт и сприганите не се е наложило Велиндур да мръдне дори пръста си. И ако не действаме бързо, той скоро ще успее.

— Какво ще правим? — попита Джак накрая.

Нора посочи към картата.

— Довечера ще спасим дракона. След като го измъкнем, двете с Елан ще го отведем в Анун през Западната порта. Ще видим дали може да стопи леда с огнения си дъх. Ако успеем да пробием дори и съвсем малка дупчица, ще можем да спасим друидите.

Елан кимна.

— Щом отворим пещерите, с помощта на Кора и Гуен ще върна кристалите по местата им. Магията ще се възстанови и ще можем да събудим друидите. Които от тях пожелаят, ще се върнат в Анун, а другите могат да останат в пещерите — отново ще имат място за вечен покой.

— Няма да е лесно да съберем всички кристали — отбеляза Джак. — Те са пръснати из всички тунели.

— Не са — рече Нора. — Вече сме си върнали почти всички.

— Как така?!

— Снощи, докато ние отвличахме богито, Чаркъл, Норис и Снук, заедно с дориска събираха кристали — обясни Елан. — Драконетите са удивително силни за ръста си и успяха да долетят дотук с пълните чувалчета. Когато свещите изгорят, Сребърният хълм ще потъне в мрак.

Джак се усмихна.

— Гениално! Сприганите много се страхуват от тъмнината. Така ще е по-лесно да преминем през тунелите, когато идем да спасяваме дракона. Как можем да помогнем ние с Камелин? — Джак се огледа. — А къде е той всъщност?

Нора се засмя.

— В гарванарника. Не е слизал дори да яде. Днес е Денят на лошите поличби и той явно си мисли, че е прокълнат.

Джак се почуди какво ли е накарало Камелин да стои в гарванарника цял ден.

— Може ли да ида да го видя?

— Разбира се — отвърна Нора. — Придумай го да слезете долу, за да ви разкажем плана за довечера.

— Здрасти! — извика Джак от подножието на стълбата, която водеше към гарванарника на Камелин.

— Можеш да се качиш, но ми обещай, че няма да се смееш.

— На какво да се смея?

— Аз съм прокълнат. Още като се събудих тази сутрин, разбрах, че денят няма да е хубав, но не предполагах, че ще бъде толкова зле.

— Нора каза, че днес бил Денят на лошите поличби — отвърна Джак, докато влизаше при Камелин. — Леле! Фъргъс и Бери са свършили много добра работа.

На пода нямаше нищо, освен двете котешки легълца, за които Камелин настояваше, че са гарвански, и мекия стол на Джак.

— Шшт! Нора си мисли, че аз съм почистил.

Джак се обърна в посоката, от която идваше гласът на Камелин, и едва различи черния му силует в дъното.

— Защо се криеш?

— Днес не ти ли се е случило нещо странно?

— Ами… всичко, за което мислех, започваше с буквата „д“.

— Като „дяволски знамения“?

Джак се засмя.

— Обеща ми да не се смееш! И кое му е смешното?

— Имах предвид друиди, дракони, дрейгъли, дориски, драконети, дюлево сладко, далии!

— А! Обзалагам се, че вече нямаш брадавица на носа, нали?

Когато Камелин излезе на светло, Джак разбра защо е толкова разстроен. На върха на клюна му стърчеше брадавицата с трите косъма. Джак прехапа бузи, за да не се разсмее.

— Това е наказание, знам си! — изхленчи Камелин. — Толкова лоши поличби имаше, че не биваше да се изненадвам.

— Какви лоши поличби? — успя да попита Джак.

— Ами минах под една стълба.

— Къде пък намери стълба, под която да минеш?

— Снощи бях много гладен и когато преобразяващото заклинание свърши, излязох навън да похапна. Не знаех, че това нещо е още на носа ми. Нищо чудно, че ме изпъдиха.

— Това не е лоша поличба. Хората говорят така, за да предупредят, че минаването под стълба може да е опасно. Например нещо може да падне на главата ти.

— Глътнах и костилка от череша, а това също е лоша поличба.

Джак седна и стисна с ръце краката си. По бузите му се търкаляха сълзи. Имаше чувството, че смехът, който напира в него, ще го пръсне отвътре.

— Смееш се, нали? Не е смешно! Как ще успея някога да се сдобия с допълнителна закуска, ако изглеждам по този начин?

Джак преглътна и избърса сълзите си.

— Мога да я махна, ако искаш.

— Наистина ли? Сериозно ли говориш, Джак? Върви да си вземеш пръчицата, само не казвай на Нора.

— Не ми трябва пръчицата.

Джак се съсредоточи и си представи клюна на Камелин без брадавицата. Тихо пукване му показа, че е успял.

— Ето, няма я вече.

Камелин се приближи до огледалото. Разгледа внимателно клюна си.

— О, Джак, ти си истински приятел! Как успя да я махнеш без пръчица?

— Може би защото аз ти я направих.

— Но без пръчица!? Това е истинска магия!

— Ако си готов, Нора ни чака в библиотеката — каза Джак.

— Никога не съм се чувствал по-добре. Мислех си, че ще имам брадавица до края на дните си.

Камелин отиде до прозореца.

— Ще се видим долу — изграчи той и литна.

Когато всички, в това число дорискът и драконетите, се събраха в библиотеката, Нора почука с пръчицата си, за да привлече вниманието им.

— Тази вечер ще влезем във вътрешността на Сребърната планина. Мисията ни е опасна. Ще се опитаме да спасим едно от най-опасните същества, които някога са се раждали. Ако драконът се ядоса, огненият му дъх може да превърне всички ни в пепел.

Камелин погледна към Джак.

— Ето ти още хубави думи с „д“ — драконов дъх, душегубка!

Нора се намръщи, но продължи:

— За щастие, Джак приготви отвара. Ако драконът надуши друг дракон, ще му стане любопитно. Това ще ни даде време да поговорим с него и — да се надяваме — да спечелим доверието му. Затова преди всичко трябва да намажем косите си с отварата. Очевидно, Чаркъл, Норис и Снук не се налага да го правят.

— Не е честно — измърмори Камелин.

— На тях не им е нужно — обясни Джак. — Драконът може да познае друг дракон по дъха му. Може да разбере и какъв вид е. Когато Големият подуши Чаркъл, Норис и Снук, веднага ще схване, че са драконети.

— Откъде знаеш?

— Четох „Знание за драконите“, забрави ли? И всичко ти разказах.

— Вярно ли е? — обърна се Камелин към Нора.

— Да — отвърна Нора и продължи. — Ето какъв е планът. Мотли и останалите Нощни стражи вече са в Сребърния хълм и ни чакат там. Ние ще се върнем при Скалните зъбери с колата, заедно с Пайкрофт.

— Него за какво ще го водим? — попита Камелин.

— Той ще нареди на пазача да пусне влака, за да слезем до дъното на Сребърната планина, без никой да ни забележи.

— И мислиш, че той просто ще се изправи пред него и ще го направи?

— Ще пусна влака — сърдито каза Пайкрофт.

— Как мислите? — обади се дорискът. — Дали ще заблудя дъртия сприган?

Камелин зяпна. Нора се усмихна.

— Нашият приятел, дорискът, има много дарования. Може например да имитира гласа на всеки.

— Не е честно! — отвърна дорискът с киселия тон на Камелин.

— Свършихте ли? Направила съм заклинание за мълчание на Пайкрофт. В пещерите ще бъде тъмно, така че старият сприган надали ще забележи, че устните му не се движат. Щом стигнем до дъното на Сребърната планина, трябва да се прехвърлим от другата страна на перона. Ще направя заклинание за сън на двамата спригани долу. Последните кристали, които остава да съберем, се намират на стените на перона, а не бива да забравяме и кристалите върху влака. Мотли и Нощните стражи ще се погрижат за това. Ние ще намерим дракона в ямата за барбекю, която не е далеч от перона.

— Ямата за барбекю! — възкликна Камелин.

Норис подхвръкна към Камелин.

— Сприганите набучват храната на дълги метални шишове и ги подават на дракона да ги опече.

— А той защо го прави?

— Защото трима други спригани стоят зад гърба му и го мушкат. Той се ядосва и започва да бълва пламъци.

Камелин остана доволен от отговора и не попита нищо повече.

Нора изгледа всички подред.

— Никой не е длъжен да участва. Ако не искате, можете да се откажете.

Всички мълчаха, дори Камелин.

— Добре. След като влезем в ямата, Норис, Снук и Чаркъл ще се опитат да заговорят дракона и да го убедят, че сме дошли да му помогнем. Трябва да разберем как е вързан и дали знае път за бягство. Аз ще го освободя с пръчицата си, а след това ще се измъкнем оттам. Драконетите, Тимъри, Камелин и Джак ще летят след дракона. Двете с Елан ще се преобразим, за да можем също да летим. Дорискът и плъховете ще трябва да се качат на опашката на дракона. Той ще ги изведе от планината. Да се надяваме, че ще ни помогне. Щом излезем навън, тръгваме право към Гласруенската порта. Наясно ли сте със задачите си?

Всички кимнаха.

— А сега да се намажем с отварата. Втрийте я добре, като шампоан, но без да изплаквате. — Елан подаде по едно малко шишенце на Джак и дориска. — Докато стигнем до Сребърната планина, ще е изсъхнала.

Елан протегна ръка към Камелин:

— Искаш ли да си пръв?

Той скочи върху ръката й, без да каже и дума, но смръщената му физиономия казваше всичко.

— Аз ще намажа Тимъри — рече Нора.

Преди да излязат от библиотеката, Елан се усмихна на всички.

— Благодаря ви! Анун и друидите ще ви бъдат вечно признателни.