Катрин Купър
Сребърният хълм (4)

2
Виещата планина

Следобед Нора прецени, че е време Джак да се прибира у дома. Не биваше да се преуморява още първия ден. Той наистина не беше усетил колко е уморен, докато не се прибра. Щом легна на леглото, веднага заспа. След вечеря пак спа. А когато стана време за сън, се ококори. Лежеше в леглото и се опитваше да заспи, но мислите му неспокойно препускаха. Чу как часовникът би единайсет. Скоро след това дядо му се качи по стълбите и започна да се приготвя за сън. Когато къщата утихна, Джак се пресегна към нощното шкафче, където лежеше Книгата на сенките, взе пръчицата, направи светлинка на върха й, за да вижда, и започна да пише на Елан.

Половин час по-късно беше изписал три страници. Видя как мастилото изчезва и затвори книгата. Не очакваше отговор тази вечер. Преди да остави пръчицата, отиде на пръсти до Орин.

— Спиш ли? — попита шепнешком той.

— Гледам Тимъри.

— Какво прави той?

— Лети напред-назад край прозореца. Джак дръпна завесите и погледна навън в тъмнината.

— Ето, виждаш ли го?

— Какво прави според теб?

— Може би Нора го е пратила да ни наглежда. Джак гледаше Тимъри, който се приближи и запърха пред прозореца. Джак му помаха.

— Може ли да вляза? — изписука Тимъри. Джак отвори прозореца, малкото прилепче влетя и кацна на перваза до клетката на Орин.

— Какво има? — попита Джак. — Чаркъл не е ли с теб?

Тимъри въздъхна.

— Ужасни новини нося, ужасни новини! Чаркъл е при Нора. Той знае какво ти е казала Сеж. Плака толкова дълго, че парата му свърши.

— О, божичко, знаех си, че ще се разстрои.

— Не му помогна и когато Камелин рече, че двата драконета може и да не са неговото семейство.

— Горкият Чаркъл!

— Нора го прати да си легне.

— Кого, Чаркъл ли?

— Не, Камелин. Не остана доволна от него. Той си навлече доста неприятности напоследък, затова и не го помолих да дойде тази вечер.

— За какво да дойде?

— Трябва да направим нещо, за да помогнем на бедния Чаркъл.

— Съжалявам, Тимъри, знам, че обещах да помогна, но не мога да направя нищо, докато Нора не каже, че съм достатъчно здрав.

— Трябва да ми помогнеш тази вечер.

— Но аз не мога да летя.

— Няма нужда да ходиш никъде. Достатъчно е да питаме твоята Книга на сенките. Бих го предложил на Нора, но не исках да я безпокоя, докато се опитва да успокои Чаркъл. После ми хрумна, че ако ти си буден, мога да помоля теб.

— Разбира се, че ще помогна, но какво да питам?

— Нали се сещаш за историята, която чухме в Анун — за дракона от Виещата планина?

— Разбира се, беше невероятна, но какво общо има това със семейството на Чаркъл?

— Искам да питаш къде се намира Виещата планина.

— Но това е само приказка.

— Ами ако е истина? Разказвачът говореше и за великана от Гласруен — и това се оказа вярно. Не беше същото като историята на Нора, но всички знаем, че на хълма е живял великан. Ако намерим Виещата планина, това ще е добро начало. Под нея може да живее дракон, също като в приказката. Мога поне да заведа Чаркъл да погледне. Това ще го ободри и ще го разсее.

— Ще питам, но не съм сигурен, че ще получим отговор.

— Но все пак ще опиташ?

— Разбира се, че ще опитам.

Джак сложи Книгата на сенките на леглото си. Орин се покатери върху покривката, а Тимъри кацна на рамото му. Момчето се съсредоточи и сложи ръка върху корицата на книгата. Говореше тихо, за да не чуе дядо му.

— Къде се намира Виещата планина? Дръпна ръката си и всички зачакаха. Нищо не се случи.

— Може би въпросът ми не е правилен. Ще се опитам да го задам по друг начин.

Помисли, после пак сложи ръка върху книгата.

— Съществува ли място, наречено Виещата планина?

Отново зачакаха, но книгата не се отвори.

— Съжалявам, Тимъри! Не знам какво друго да попитам.

— Може би преди се е казвала по друг начин — изцвърча Орин.

Джак се усмихна.

— Може и да си права. Нека зададем въпроса обратно — не за планината, а за дракона.

Джак сложи ръка на корицата.

— Къде да търсим дракони?

В мига, в който отдръпна ръката си, книгата се разтвори и листовете бързо се запрелистваха. Най-сетне се спряха на две празни страници. Тъкмо когато Джак беше готов да си помисли, че книгата е сгрешила, бавно започнаха да се появяват бледи очертания на карта. Гледаше като омагьосан как постепенно се показват река, дървета и възвишения. Това беше най-странната карта, която някога бе виждал, и в нея липсваше нещо безкрайно важно — каквито и да било надписи. Той погледна тъжно към Тимъри.

— Съжалявам, тази карта изобщо няма да ни помогне. Това място може да се намира навсякъде.

— Питай за гората — предложи Тимъри. Джак допря върха на пръчицата си до малката гора в средата на картата.

— Къде се намира тази гора?

Не се появи текст, но за изненада на Джак картата започна да се надига от страницата и рисунката да се разраства. Бързо се издигна тесен хребет, покрит с причудливи каменни образувания. От равнините между двете реки изникнаха залесени хълмове. Цветове изпълниха пейзажа. Джак изгуби дар слово. Всичко изглеждаше толкова истинско! Той протегна ръка и докосна върха на големия хълм, но пръстът му премина през него. Когато се вгледа внимателно в долината и в по-широката от двете реки, усети странно чувство.

— Струва ми се, че съм бил тук.

— Спомняш ли си къде е? — развълнувано попита Тимъри.

— Мисля, че това е Уестууд. Там е пещерата, в която намерихме Финола Фъч. Да, това определено е Уестууд.

Тимъри изглеждаше много разочарован.

— Знаем, че семейството на Чаркъл не е там.

— Но това е само малка част от картата. Може да са навсякъде — районът е голям, а ние не сме го огледали добре.

— Прав си — изписука Тимъри. — Как се казват тези хълмове?

— Това зад Уестууд е Сребърната планина, а другият — Уинбери. Бил съм там само веднъж. А това е река Гелстон, двамата с Камелин летяхме над нея при първия ми дълъг полет.

— О! Толкова се вълнувам! — цвърчеше Тимъри, докато пърхаше из стаята. — Нямам търпение да започваме!

— Няма гаранция, че ще намерим дракони. Мисля, че преди да се въодушевяваме, трябва да говорим с Нора.

Стълбищната площадка изскърца и Орин бързо изтича към клетката си, а Джак загаси светлинката от връхчето на пръчицата и се просна в леглото, като се престори на заспал. Вратата лекичко се открехна. Явно във вълнението си бяха вдигнали повече шум, отколкото трябва. Джак лежеше, без да помръдва, и след малко вратата отново се затвори и дядо му се прибра в стаята си.

— Тимъри — шепнешком повика Джак, но не получи отговор. Надяваше се прилепчето да не разпали излишни надежди у Чаркъл.

 

 

Джак се събуди късно сутринта. Облече се, като не спря да се прозява. Тъкмо щеше да слезе долу, когато Книгата на сенките започна да вибрира. Струваше му се, че не е получавал съобщения от цяла вечност. Джак не вярваше да е от Камелин — Нора едва ли му е върнала пръчицата толкова скоро. Надяваше се да е от Елан — умираше си да научи новини от Анун. Грабна пръчицата и отвори на първата страница. Думите, отначало бледи, започнаха да потъмняват. С леко разочарование установи, че писмото е от Нора.

„Имам важна работа днес и не съм сигурна кога ще се прибера. Преди да тръгна, ще се отбия у вас и ще попитам дядо ти дали може да прекараш следобеда у нас, за да свършиш нещо важно. Ще ти оставя указания на кухненската маса. Ако не се върна до обед, ще трябва да нахраниш Герда, Медрик и Камелин.“

Джак беше любопитен къде отива Нора, но знаеше, че е безполезно да пита. Ако искаше, тя щеше да му каже. Джак почти не беше виждал Герда и Медрик, откакто се върнаха от Анун, но сега щеше да има добра причина да иде на острова и да ги поздрави. Зачуди се каква ли задача е приготвила Нора за него, а може би просто искаше да прекара следобеда с Камелин. Така или иначе, щеше да излезе навън. Взе пръчицата си и написа отговор:

„Там съм.“

— Сутринта имах гости — каза дядо му, докато похапваха. — Нора намина да ме види.

Джак се опита да си придаде изненадан вид.

— Каза, че отива да види Елан и не знае колко дълго ще отсъства.

При тия думи Джак едва не се задави с наденичката.

— Елан да не е болна? И тя ли има шарка?

— Не знам. Нора спомена само, че е важно, и ме попита дали можеш да свършиш някаква работа в нейния хербориум. Щяла да остави указания на кухненската маса. Ако не се чувстваш добре, мога да отида аз или пък да дойда с теб, ако не ти се ходи сам.

— Не, няма проблем — увери го Джак.

— Сигурен ли си? Джак кимна.

— Отивай тогава да се приготвиш, аз ще измия чиниите.

 

 

Когато се върна в стаята си, Джак отново провери Книгата на сенките. Нямаше нови съобщения, нито отговор от Елан. Замисли се дали Нора наистина е отишла при нея. Ако беше така, сигурно вече е в Анун. Джак въздъхна. Имаше още много да чака, докато му позволят да отиде отново там — до октомври оставаха цели три месеца.

Джак се погледна в огледалото. Въпреки че лицето му още беше покрито с корички, вече не се чувстваше болен. Не изгаряше от желание да ходи на училище в този вид, но искаше да пее на концерта. Надяваше се, че на другата сутрин Нора и дядо му ще го пуснат на училище.

Пъхна Книгата на сенките в раницата, но преди да прибере и пръчицата, се приближи до клетката на Орин.

— Искаш ли да дойдеш с мен? Тя поклати глава.

— Всички ще са твърде заети да си играят, а ти имаш работа.

— Ще ти разкажа всичко, когато се върна. Орин кимна и се покатери сънено в хамака, който Джак й направи.

— Тръгвам, дядо — провикна се Джак и заслиза по стълбите.

— Ако имаш нужда от помощ, повикай ме! Помисли си, че единственият му проблем ще бъде Камелин да не преяде. Останалото беше лесна работа.

 

 

— Не можа ли да дойдеш по-рано? Стоя сам вече четири часа — изсумтя Камелин, когато Джак влезе в градината. — Знаеш ли, не изглеждаш много добре с тия белези по лицето. Не можеш ли да се намажеш пак с онова бяло нещо?

— Нора каза, че няма смисъл от него, щом пъпките вече не ме сърбят. Коричките щели да паднат от само себе си съвсем скоро.

— Гледай да не падат около мен. Много са гадни!

Джак не обърна внимание на думите на гарвана.

— Знаеш ли къде е Нора?

— В Анун. Каза, че е важно и трябва да се види с Елан.

— Не ли си любопитен какво става?

— Не. Надявам се да я няма дълго време и ние цял следобед да правим разни неща.

— Имаш предвид задачите, които ми е оставила Нора ли?

— Задачи ли? Какви задачи?

— Нора каза, че ще остави бележка за мен на кухненската маса. Нека я видим, преди да решим какво ще правим.

Гарванът полетя напред и остави Джак да върви сам през градината. Когато момчето влезе в кухнята, Камелин си мърмореше нещо под носа. На масата имаше лист хартия.

— Какво пише? — попита Джак.

— Нищо — заяви Камелин.

Джак взе бележката. Щом неговите пръсти докоснаха листа, веднага се появи ситният подреден почерк на Нора.

„Занеси всички съставки, които съм изброила на гърба на този лист, в хербориума. Там съм ти оставила още указания, както и ключ за шкафа, в който държа специалните си билкови извлеци.

Приготвях отвара, но нямах време да я чакам да изстине, а това е много важен етап. Рецептата е наполовина изпълнена, но трябва да се довърши днес следобеда или нищо няма да се получи. Отбелязала съм на рецептата откъде да продължиш.

Когато прибавиш всички съставки, помоли твоята Книга на сенките да ти покаже заклинанието за превръщане на драконовата отвара в драконов дъх.“

— Боя се, че „разните неща“, които си замислил, ще трябва да почакат. Нора иска да довърша някаква отвара, която е започнала. Трябва да го направя днес следобед или ще се развали.

— Чудесно! Значи ти можеш да използваш пръчицата си без надзор, но аз моята не мога!

— Тук не се споменава нищо за пръчицата.

— Ти нищо ли не знаеш? Отварите винаги се правят с някаква магия, а за магията трябва пръчица.

Джак пусна думите му покрай ушите си.

— Ще ми помогнеш ли?

— Не!

Джак обърна листа.

— Тук има списък с неща, които трябва да занеса в хербориума. Можеш да удариш едно рамо все пак…

Камелин не отговори, но неодобрително изпуфтя, когато Джак извади пръчицата от раницата, и замърмори кисело под нос, докато момчето събираше изброените съставки. Когато Джак стигна до края на списъка, върху масата имаше голяма купчина — твърде голяма, за да я отнесе в хербориума на един път. Огледа се за нещо, в което да сложи билките. До печката видя кошницата на Нора.

— Идеално — рече Джак и започна да слага съставките в нея. — Значи ще се видим по-късно?

— Сигурно! Но ти побързай. И аз имам важни неща за правене и ми трябва помощ.

— Ще ти помогна, щом приключа с отварата на Нора.

Камелин запристъпва от крак на крак.

— Наистина ли? Джак кимна.

— О, благодаря ти, Джак, ти си истински приятел! Викни ме, когато си готов!