Катрин Купър
Сребърният хълм (2)

Пролог

Джак насочи пръчицата към палеца на крака си и прочете отново заклинанието. Когато от върха й изхвърча синя искра, той викна:

— Керпоу!

Изведнъж дълги бели косми покриха целия му пръст.

— Виж, Орин! Харесва ли ти косматият ми пръст?

— Следващия път пробвай със зелени косми — изписука развълнувано тя.

— По-добре първо да видя дали мога да махна тези.

Джак погледна за последно косматия си пръст и изрече обратното заклинание. Две сини искри докоснаха палеца му и белите косми изчезнаха. Джак въздъхна дълбоко и запрелиства Книгата на сенките.

— Тук пише как да променям формата на носа и ушите си, как да си правя и да махам брадавици и косми по цялото тяло, но не и как да се отърва от пъпките си.

Той се приближи до огледалото и се взря в лицето си. Получи обрива преди седмица и сега всяка пъпка беше намазана с лосион, който побеля, след като изсъхна. Лосионът успокои сърбежа, но пъпките още си стояха. Нора препоръча лосиона, като отказа да пробва каквато и да е магия, за да го излекува от варицелата. Щом разбра, че Джак е „силно заразен“, Камелин реши да не го вижда известно време. И ето вече седмица, откакто нито е почукал на прозореца на Джак, нито му е писал съобщение в „Книгата на сенките“.

Първите няколко дни Джак се чувстваше много зле и дори не можеше да помръдне, но сега, като се пооправи, ставаше все по-неспокоен. Трябваше да стои в стаята, докато пъпките изчезнат, а това хич не беше приятно. Единственото хубаво нещо бе, че има много време да изучава „Книгата на сенките“ и да пише на Елан. Разказа й за засаждането на фиданките на хамадриадите, за бързото им израстване и как се развълнуваха Съсухрените в гората Нютън Гил, когато им върна Алана.

Не че му беше скучно, но дните изглеждаха безкрайни и едва-едва се нижеха. Искаше пак да лети. Освен това много му липсваха Елан и Камелин. Елан му писа, за да разбере как е, но не му разказа никакви новини. По цели часове отново и отново си спомняше преживелиците си в Анун и колкото повече мислеше за това, толкова по-силно му се искаше да се върне там.

Внезапно на вратата се почука и Джак подскочи от изненада. Дядо му надникна в стаята и каза:

— Виж кой е дошъл да те види.

Не беше трудно да се досети кой е — имаше си само един посетител. Усмихна се, а Нора пристъпи в стаята и сложи голяма кошница на леглото му.

— Как се чувстваш днес?

— Мисля, че вече съм добре и мога да излизам — каза с надежда Джак.

Нора огледа пъпките и поклати глава.

— Може да ни дойдеш на гости след няколко дни, но на училище ще ходиш чак другата седмица.

— А кога ще мога пак да летя?

— За летене и дума не може да става, докато не оздравееш напълно.

Джак въздъхна и се отпусна тежко на леглото.

— Нося ти изненада — нещо за четене, което може да ти бъде от полза, когато тръгнеш на лов за дракони.

Джак с любопитство гледаше как Нора извади от кошницата четвъртит пакет. След като го разопакова, тя му подаде една ръчно изработена книга — с червена корица, изящна закопчалка и украсени ъгли. Кориците бяха твърди и като че ли люспести.

— Това е моята книга „Знание за драконите“. Отне ми години да събера цялата информация, а още по-дълго да намеря драконова кожа за подвързията.

— Драконова кожа!

— Да, кожа от истински дракон. Грижи се добре за нея, Джак, и научи колкото можеш повече. Чаркъл ще има нужда от сериозна помощ, за да намери семейството си.

— Ще се грижа, обещавам.

— Сега те оставям да почетеш. Можеш да ми я върнеш в петък. Дотогава пъпките трябва да са оздравели.

Щом Нора затвори вратата, Джак отвори книгата и зачете. Докато разлистваше страниците, започнаха да го побиват тръпки. Усещаше, че наближава ново приключение.