Катрин Купър
Сребърният хълм (18)

16
Бягството

Мотли раздели Нощните стражи в три групи, с по едно драконетче във всяка.

— Джак, ти отиваш с Фъргъс, Бери и Рагс. Камелин, ти върви с Морис, Лестър и Подж. Мидж, Тимъри и дорискът идват с мен.

Преди да отиде при своята група, Джак насочи огромния ключ, който държеше, към малкия си медальон. Ключът веднага се смали и той го закачи на верижката. Драконетите взеха по един голям кристал, за да осветява пътя. Снук пое групата на Мотли, Норис — тази на Камелин, а Чаркъл отлетя при Джак.

— Следвайте ме! — извика Снук и се стрелна по един от по-малките тунели.

Плъховете се затичаха бързо след драконетчето, но на Джак и Камелин скоро им стана трудно да ги следват. Колкото повече изоставаха, толкова по-тъмно ставаше в тунела. Не след дълго щеше да ги обгърне непрогледен мрак.

— Някаква идея защо трябваше и ние да тръгваме? — попита Камелин.

— За да помогнем — задъхано отговори Джак, макар че му беше трудно да каже с какво точно щяха да помогнат.

— Да беше взел поне един кристал. Това щеше да ни помогне.

Джак вдигна пръчицата си и на върха й се появи слабо сияние. Не беше кой знае какво, но достатъчно, за да видят, че малкият тунел се разклонява в три различни посоки.

— Чудесно! Нямам представа накъде да вървим.

— Аз имам — обади се едно пискливо гласче някъде отгоре.

Джак вдигна поглед и видя Чаркъл, който пърхаше над главите им.

— Мотли ме изпрати да ви намеря и да ви предам да не изоставате от другите.

— Лесно е, ако имаш четири крака или достатъчно място, за да летиш — оплака се Камелин.

— Не е далеч. Последвайте ме!

Двамата последваха Чаркъл в средния тунел и не след дълго Джак чу множество ситни стъпчици и гласът на Мотли, който даваше разпореждания. Тунелът свършваше в малка пещера. Дори на мъждивата светлина се виждаха отблясъците на купищата злато, сребро и накити. Купчината беше толкова висока, че стигаше почти до тавана.

— Голяма е! Ще ни трябва цяла вечност да я преровим — простена Камелин.

— Ще вдигнем много шум — обади се Джак. — Ами ако някой чуе?

— Камелин, застани на пост! — нареди Мотли.

— Камелин това, Камелин онова! — мърмореше гарванът, докато отиваше към входа на пещерата.

Докато се опитваше да достигне до купчината, Джак затъна до колене в сребърни монети.

— Търсим нещо много голямо — каза той и се опита да обясни това, което бе видял в книгата на Нора за драконите. — Триъгълно парче злато, което би застанало стабилно на върха на опашката на Ембър. Сигурно няма да е трудно да намерим нещо с такива размери.

Започнаха да ровят из монетите, но беше невъзможно да си проправят път. Колчем отместеха нещо, купчината се приплъзваше и отново затрупваше всичко. Джак виждаше монети с всевъзможни форми и размери, накити, чинии, чаши и странни предмети, но нищо, което да напомня на щит. Плъховете неистово се мъчеха да се заровят навътре, но мъничките им лапички не успяваха да преместят тежките предмети. Джак се замисли, че дори да намерят опашния щит, може изобщо да не успеят да го вдигнат.

— Няма смисъл — задъхано каза Фъргъс, — купчината е прекалено голяма. Ще ни трябват седмици, за да стигнем до дъното.

Джак знаеше, че плъхчето е право. И той си мислеше същото. Единственото място, на което можеха да се намират огромните щитове, беше на дъното. Тъкмо се канеше да каже на Мотли, че им е нужна помощ от Нора, когато го порази неочаквана мисъл. Неотдавна също беше изправен пред почти невъзможна задача — да намери специалния ключ в чекмеджето в хербориума. Тогава помоли за правилния ключ и той изскочи най-отгоре. Защо да не опита и сега?

— Мотли! Имам идея.

Джак заобиколи купчината, където работеше групата на Мотли. Плъхчетата изглеждаха уморени. Момчето вдигна пръчицата си.

— Искам да опитам нещо, а ако не се получи, Тимъри ще трябва да доведе Нора.

Джак се съсредоточи. Представи си размера и формата на триъгълните щитове и насочи цялата си енергия към върха на пръчицата си.

— Къде са опашните щитове?

За миг залата засия от ярката светлина на пръчицата, а когато отново притъмня, съкровището закипя като вулкан. Във въздуха се вдигна фонтан от златни монети. Джак гледаше с удивление как всичко се размества, докато не се появиха върховете на гигантски триъгълни предмети. Драконетите пърхаха из пещерата.

— Гледайте! — извика Норис. — Ето тук!

— И тук! — изцвърча Снук.

— Навсякъде са — каза Чаркъл, — сега трябва да намерим правилния.

Джак се надяваше щитът на Ембър да е измежду останалите. Съсредоточи се отново, но не можа да ги накара да се вдигнат по-високо в купчината.

— Толкова мога — извини се той.

— Не се притеснявай, не се притеснявай! — рече Мотли и се залови за работа. — Изваждайте ги един по един, момчета, един по един!

Плъхчетата заобиколиха най-близкия златен предмет. Някои започнаха да копаят около него, други да го дърпат. С много усилия успяха да го освободят. Джак отстъпи настрани, за да си поеме дъх, и погледна опашния щит. Беше красив. Имаше извита форма и красиво гравирани кръгове. Близо до върха имаше празно място, но не се виждаше име. Чаркъл се спусна надолу.

— Позволете на мен — каза той и духна върху метала.

Появиха се странни букви, но бяха твърде бледи, за да ги разчетат, а и скоро изчезнаха.

— Мисля, че трябва всички да духнете едновременно — предложи Джак.

Трите драконета запърхаха над щита и силно издухаха към него.

— Ето! — По щита започна да се появява странен надпис. Всички букви бяха главни, някои с повече линии от обичайното, но до една прави. Сякаш бяха издълбани в златото с остър предмет. Джак се чудеше дали не са направени от ноктите на някой дракон много, много отдавна.

— „Бриног Дългоопашати Непобедимия“ — прочете той.

— Да видим следващия — рече Мотли. Изкопаха следващия щит и Джак изчака драконовият дъх да разкрие надписа:

— „Уигрим Остронокът Безстрашния“. И този не е — извика той, макар името да му беше познато — това беше драконът, с чиято кожа Нора бе подвързала книгата си.

Името на следващия щит гласеше „Закири Кривозъби Могъщия“, а на по-следващия — „Петрин Дългобрад Храбрия“. Джак започна да се притеснява, че щитът, който търсят, може и вече да не съществува.

— Какво пише на този? — побутна го Мотли.

— „Ембър Сребророга Великолепната“ — прочете Джак. — Това е! Намерихме го!

Радостни викове изпълниха пещерата. Мотли веднага влезе в ролята на ръководител. Разпореди плъховете да застанат от трите страни на щита и изчака всички да заемат позиция.

— Вдигай! — нареди той.

Джак напрегна всички сили. Щитът беше много тежък, но с общи усилия успяха да го вдигнат. Щом стигнаха до тунела и тръгнаха по равно, стана по-лесно. Норис и Снук летяха напред, за да осветяват пътя, а Чаркъл и дорискът следваха процесията отзад. Тимъри пърхаше около главата на Джак.

— Аз виждам и в тъмното. Мога да литна напред да ги зарадвам.

Джак беше много доволен. Намериха опашния щит и всичко щеше да е наред. Плъховете весело бъбреха, докато вървяха през тунела. Изведнъж Тимъри се върна.

— Шшт! — извика той колкото можеше по-силно. — Пазете тишина! Дрейгълът е намерил Пайкрофт и спящите спригани. Нора се притеснява, че може да ни разкрият. Нито звук и не влизайте в ямата за барбекю, докато не се уверим, че е безопасно.

Дори не се бяха сетили за шума, който вдигаха. Джак се разтревожи. Надяваше се слухът на дрейгъла да не е толкова добър, колкото на дракона. В противен случай щяха да загазят сериозно.

 

 

Джак видя в далечината светлините на голямата зала. Спря и даде знак на плъховете да оставят щита на земята, а след това се приближи на пръсти до входа на тунела. Ембър се беше сгушила в средата на ямата. От ноздрите й не излизаше дим и Джак предположи, че се преструва на заспала. В пещерата нямаше другиго. Джак огледа входовете на тунелите, за да види къде се крият Нора и Елан. Всичко беше тихо. Джак се поуспокои. Може би дрейгълът просто се е ядосал, когато е намерил спящото боги и сприганите, без да заподозре нищо.

От тунела, водещ към перона, се чу пронизително стържене. То изпълни каверната и се блъсна в стените, а ехото продължи да кънти още известно време. Сърцето на Джак заби силно и той целият настръхна.

Последвалата тишина беше нарушена от тичащи стъпки. Ако сприганите претърсят тунелите в пещерата, със сигурност ще ги открият. За изненада на Джак стъпките спряха и се чуха силни викове. Явно се бе случило нещо, което бе спряло сприганите. Стърженето започна отново, но този път, когато спря, не последваха стъпки. Джак се досещаше за причината. Сприганите явно бяха установили, че всички тунели са тъмни. От голямата зала до перона цареше непрогледен мрак. Това сигурно не пречеше на бухалоподобното същество, което виждаше в тъмното, но определено не помагаше на сприганите.

Джак знаеше, че трябва бързо да избягат. В този момент в един от тунелите нещо помръдна и привлече вниманието му. Той очакваше да види Нора или Елан, но вместо това в каверната влезе дрейгълът и задуши въздуха. Джак притаи дъх. Съществото бавно обиколи пещерата, като се придържаше близо до стените и старателно избягваше Ембър. Подуши всеки вход. Когато стигна до техния, сърцето на Джак заби толкова силно, че чак гърдите го заболяха. Ако дрейгълът наистина вижда в тъмнината, вече трябва да ги е забелязал. Момчето понечи да отстъпи назад, но краката му не помръдваха. Дрейгълът скочи напред и протегна ръце да хване Джак.

— Атака! — извика Мотли, преди съществото да е докоснало Джак.

Армия от космести телца и множество крачка се втурна покрай Джак и блъсна дрейгъла в гърдите. Съществото изгуби равновесие и се строполи на пода. Ако Джак не направеше нещо веднага, дрейгълът пак щеше да се разпищи и цялата планина щеше да разбере, че има проблем. Джак видя, че съществото се опитва да се изправи на крака. Насочи пръчицата си към него и повтори думата, която Нора беше използвала за Пайкрофт и сприганите:

— Сомнус!

Тялото на дрейгъла в миг се отпусна безжизнено. Свистящ звук показа на Джак, че опитът му е бил успешен — съществото здраво хъркаше.

— Май закъсняхме — чу се гласът на Нора. — Тъкмо идвахме на помощ!

— Да тръгваме! — каза Елан. — Сприганите скоро ще намерят факли. Твърде много са и бързо ще претърсят всички тунели. Дрейгълът им изпрати предупреждение. Те вече знаят, че нещо се е случило, значи и Велиндур скоро ще разбере.

Нора насочи пръчицата си към дрейгъла. Той се надигна от пода и спящото му тяло се насочи към другата страна на езерото, където се отпусна върху дъските.

— Така няма да ни се пречка. Когато се събуди, ще има проблем. Дрейгълите не могат да плуват. А сега да се махаме оттук!

Елан даде знак на плъховете да внесат опашния щит. Те го оставиха пред Ембър и отстъпиха назад, а тя внимателно духна върху златната повърхност. Когато видя името си, по лицето й се търкулнаха сълзи.

— Към опашката! — нареди Мотли. Плъховете се втурнаха и заеха местата си около щита. Понесоха го, колкото можеха по-бързо, а Ембър услужливо премести върха на опашката си към тях. Нора даде знак на плъховете да оставят щита.

— Когато Ембър го сложи на опашката си, ще стане невидима. Тя се съгласи да пренесе всички ви до Гласруен. Нали знаете какво да правите?

Нора изчака всички да кимнат утвърдително, а после се обърна към дракона:

— Готова ли си?

— И още как! — отвърна Ембър и разпери крила.

— Щом ни изведеш навън, драконетите ще ти покажат пътя към хълма Гласруен. Ние ще дойдем възможно най-скоро.

— Да побързаме! — обади се Елан, като кимна към един от тунелите, в който проблясваше светлинка.

Джак чуваше цвърчащите гласове на приближаващите спригани.

— Качвайте се, момчета, и се дръжте здраво! — разпореди се Мотли.

Плъховете се покатериха върху опашката на дракона. Нора, Джак и Елан дружно повдигнаха щита и го задържаха над земята, за да може Ембър да пъхне върха на опашката си. Когато го намести, се чу силно изщракване. Макар Джак още да чувстваше тежестта му, щитът беше станал невидим. Ембър също бе изчезнала от погледите им.

— Тръгвай! — каза Нора.

Шумът от огромните крила на Ембър бе оглушителен. Вятърът, който се образува, събори останалите на земята назад. Драконът се издигна, а мощното течение ги запрати към най-близкия тунел. Джак успя да се спре в една скала.

Той бързо коленичи и докосна челото на Камелин. Нора му помогна да свали дрехите си и ги натъпка заедно с маратонките му в торбичката при последните кристали. Единствената светлина в пещерата сега идваше от отвореното чувалче.

Нора и Елан вдигнаха ръце и се завъртяха. Джак очакваше да види отново два гарвана, но този път едната се превърна в снежнобяла сова, а другата — във великолепен бухал. Бялата сова изпищя пронизително, когато двама спригани влязоха в каверната. Първият носеше малка факла, но я изпусна, щом Елан разтвори крила, сниши глава и също запищя пронизително.

— Хайде! — извика Снук към Джак и Камелин. Полетяха през широкия естествен комин към тавана на пещерата. Трите драконета се редуваха да бълват огън, за да осветяват пътя на Джак и Камелин, но Нора и Елан летяха уверено напред. Сега Джак разбра защо са решили да се превърнат в нощни птици — спокойно виждаха в тъмнината.

Не излетяха през тавана на пещерата, както очакваше Джак, а свърнаха към един отвор в скалата. Джак зърна светлинка в далечината. Не знаеше колко дълго са били в недрата на Сребърната планина, но навън още не се беше стъмнило.

— Към Побитите камъни! — избуха Нора, щом наближиха изхода.

Джак видя, че Елан държи здраво торбичката в острите си нокти. Когато излязоха на дневна светлина, се чу силен грохот. Нямаше време да види откъде идва. Блъсна го силна струя вода. Напрегна крила с всички сили, за да мине през водната стена, преди да го е съборила. Обърна се назад и видя, че е преминал през водопад, който изцяло скриваше входа към бърлогата на дракона. След миг оттам излезе и Камелин, кашляйки и плюейки.

— Пфу! Никой не ни предупреди за това.

Джак се засмя.

— Поне няма да ти трябва баня, като се приберем. Водата изми всичкия драконов дъх! Хайде, чака ни дълъг полет. Надявам се дрехите и маратонките ми да изсъхнат, преди да сме стигнали до Гласруен.