Карън Суон
Парижка тайна (31)

Благодарности

Тази книга е базирана на истинска история отпреди няколко години, когато бе открит един изоставен апартамент в Париж, останал заключен от Втората световна война. Ясно си спомням снимките, които видях в интернет — потърсете и ще ги намерите и вие — и колко омагьосана бях от тази прашна капсула на времето. Непрекъснато мислех не само за хората, които са били принудени да избягат и да го изоставят, но и защо никой не се е върнал. Все пак какво може да се случи, за да забравиш, че имаш апартамент в Париж!

И така, къде свършва истинският живот и започва измислицата? Ами, щраусът Гърти е истински (въпреки че може би никой друг не го нарича Гърти), но позволих на въображението си да се отдалечи в почти всичко друго — от мястото на апартамента и разположението на стаите до собствениците му и причината да го изоставят — и въпреки че съм използвала някои истински имена като Огюст Реноар и Амброаз Волар, други като Фошо и Хубер са измислени, както са измислени и всички описани картини. Наистина се надявам историята да ви е харесала, но, разбира се, историческите й корени са в болезнено реални събития и аз напълно разбирах това, докато я разказвах. Дори и седемдесет години по-късно, тези неща не са леко четиво, а и не би трябвало да са.

Бих искала да благодаря на блестящия си, непобедим, „дай ми диаграма“ агент Аманда Престън за проявения ентусиазъм, когато за първи път споменах идеята да напиша тази история. Не бях сигурна дали да го направя, защото историята на откриването на апартамента беше отразена широко в медиите и не бях убедена, че ще мога да се справя достатъчно добре. Както винаги, Аманда ми даде смелостта да се опитам.

Благодаря също на невероятния екип на „Пан Макмилън“, които прегърнаха тази книга с желание и любов, създавайки една красива корица — благодаря на Джеймс Анъл — и енергичната маркетингова кампания — да, имам предвид теб, Джоуди Мълиш! Задължена съм на редактора си Мери Чембърлейн и коректора Амбър Бърлинсън, които взеха един много сгъстен сюжет и ми помогнаха да го опростя и канализирам; също и на редакторите ми Виктория Хюз — Уилямс и Каролайн Хог, които знаеха точно как и кога да размахат камшика. На Ана Бонд, Даниел Дженкинс, Елоиз Уд и Кейти Джеймс — всички ще получите много силни прегръдки следващия път, когато ви видя, така че може би трябва да се подготвите?

На моите родители Малкълм и Мели и родителите на съпруга ми Виктор и Лин, вашата обич и подкрепа са безценни. Вие имахте вяра в мен дори и преди първата книга да бъде завършена, а писането на две книги на година с малки деца е възможно само заради вашата помощ с децата, кучетата, чая, сладкишите и виното. Оценявам всяка една от добрините и усилията ви.

На скъпото ми семейство — благодаря ви, че обиколихте целия полуостров около Антиб с мен само за да мога да огледам големите имения, и особено на моя съпруг Андрес за това, че понесе да плати петнадесет евро за кока-кола. Всичките тези мили в Прованс — Господи, Сен-Пол-де Ванс на тридесет и пет градуса горещина! — може и да бяха изминати в името на проучването, но всички вие направихте това наистина забавно. Ако пътуването е целта, не искам нашето никога да свършва.