Дот Хъчисън
Лятото на ангелите (8)

Имало едно време момиченце, което се страхувало от доктори.

За разлика от другите деца в чакалнята, тя не се боеше от инжекциите. Ежедневно понасяше толкова болка, че почти не забелязваше убождането от острия връх на иглата в ръката си.

Страхуваше се от докторите, понеже знаеше, че я лъжеха.

Казваха й, че е напълно здрава, че всичко е наред. Ако предстоеше час при лекар, татко внимаваше повече с оставянето на белези, но тя не беше сигурна дали това има значение. Дори когато видеха синини, докторите просто цъкаха с език и й казваха да бъде по-внимателна при игрите. Питаха я как се чувства, но не я слушаха, когато им разказваше, че всичко я боли.

На лявата й ръка, горе до рамото, имаше синина, която отказваше да се оправи, понеже баща й я хващаше там и я стискаше отново и отново — до безкрай. Заради нея докторите казаха на майка й да внимава с блузките с ластици на ръкавите, понеже малката расте, а те може да прекъснат циркулацията и да оставят трайни синини.

Веднъж — и само веднъж — момиченцето реши да прояви смелост и да каже цялата истина. Докторката беше млада и хубава, и имаше най-милите очи. Момиченцето копнееше да повярва на такива очи. Така че разказа на докторката всичко — или поне се опита — само че майка й я прекъсна и й се скара, че гледа лоши предавания по телевизията и си измисля. Докторката кимаше и се посмя на буйното й въображение.

Мама каза на татко веднага щом се прибраха.

В течение на две седмици той обикаляше като тигър из къщата, но не ги докосна и двете, просто в случай че някой провери. Малкото момиченце беше уплашено до смърт, но това бяха най-хубавите две седмици. Дори ръката й взе да заздравява.

Само че никой не дойде. Нямаше кой да дойде.