Дот Хъчисън
Лятото на ангелите (17)

Имало едно време момиченце, което се плашело от червения цвят.

Просто имало прекалено много червено.

Помнеше кръвта по прозорците на колата на майка си, колко тъмна изглеждаше на лунната светлина, но колко яркочервена беше под лъчите на фенерчетата на полицаите. В онази нощ майка й избяга, измъкна се завинаги от тате и дори не се помъчи да вземе момиченцето със себе си.

Тя познаваше червеното и по тялото си: кръв от ухапвания, розовина от удари, както и по-тъмночервеното на местата, които щяха да се превърнат в синини. Позната й беше и червенината на охлузената кожа. След това с дни я болеше да пишка.

После обаче отдолу потече нова червена течност — по-гъста и по-плътна — и тате се смя до пръсване, като я видя. Вече си жена, миличко. Моята прекрасна жена!

Един от приятелите му беше доктор, от специалните дамски, каза тате, когато я заведе в кабинета му за преглед. Докторът за малко да се разплаче, нали му позволиха да я пипне там долу за първи път! Татко не позволяваше на приятелите си да я докосват. След това момиченцето пиеше хапче всеки ден. Един от приятелите на татко се смя на косата, която започваше да й расте между краката, и каза, че най-лакомите кучки би трябвало да са червенокоси.

При тази реплика татко й се замисли.

Тя мразеше, когато тате се замисляше.

Не след дълго той се прибра у дома с две кутии боя за коса. Не бяха дори един и същи цвят — едната се оказа червена като пожарникарска кола, другата — по-скоро оранжева, и той не ги смеси правилно и пропусна някои места, но въпреки това се смееше и наричаше дъщеря си прекрасна, и й махна косата между краката и под мишниците.

Тази нощ, когато приятелите му дойдоха в мазето за купона си, татко им показа резултата от боядисването. Господа, каза, ако дадете добра цена…

Сред глъчката се оказа, че един от тях има близо триста долара в портфейла си и ги даде до последния на нейния татко. Тате приготви любимия си фотоапарат.

Досега на приятелите му не беше позволено да я докосват.

Влюбиха се в червенокосата.