Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Колекционерът (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Summer Children, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
sqnka (2019)

Издание:

Автор: Дот Хъчисън

Заглавие: Лятото на ангелите

Преводач: Елена Павлова

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Милениум

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Редактор: Теменуга Пенчева

Технически редактор: Николета Запрянова

Коректор: Мария Венедикова

ISBN: 978-954-515-450-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8469

История

  1. — Добавяне

Имало едно време момиченце, което се страхувало да не се пречупи.

Или да не се пречупи още повече. Беше достатъчно честна пред себе си, за да признае, че е сломена от много дълго време. Част от проблемите успя да реши; върху други още работеше. Някои, знаеше го добре, никога нямаше да се излекуват. Дори ако тялото й някой ден изтриеше белезите, раните в душата й щяха да останат.

Болеше я — всеки път, когато си признаваше, че никога няма да бъде цяла.

Но си го призна, понеже известно количество болка й беше нужна, дори здравословна.

Когато се натъкваше на сломените си места — когато кошмарът се оказваше твърде жив или някой я докоснеше по начин, твърде наситен със спомени, когато я попиташе защо мрази да се снима — тя си напомняше как вече отдавна не е онова малко момиченце.

Имаше си ново име, което татко й и приятелите му не бяха докосвали.

Отиде в колеж и завърши с отличие.

Имаше приятели, макар че след завършването изгуби връзка с повечето от тях. Но запази някои приятелства дори след преместването си и завърза нови…

Върна се обратно във Вирджиния. За малко да се откаже, но й се стори глупаво да избягва целия щат, понеже тук е била толкова нещастна в течение на години. Нали не беше по вина на щата? И понеже завръщането във Вирджиния беше проява на храброст, тя не се нарече страхливка, задето избягваше родния си град. Позволи си да отпусне юздите поне толкова.

Имаше работа, която обичаше, и ужасно се гордееше с нея. Помагаше на хората, помагаше на децата. Деца досущ като малкото момиченце, каквото беше и тя навремето. Имаше много неща, които още не беше достатъчно силна да прави или да бъде, и може би никога нямаше да стане, но това можеше да върши. Можеше да помага на децата, които толкова се нуждаеха от помощта й, и не се налагаше за това да се насилва отвъд точката на пречупване.

И всеки път, когато започнеше да се съмнява; винаги, когато се чувстваше като напластяване на белези, а не като истинска личност, си спомняше за своя ангел и черпеше сили от спомена. Мечето все още седеше на леглото й, подарък и благословия. Беше попило толкова много сълзи, нейни сълзи през годините, но в крайна сметка стана свидетел и на радостния й плач, а също и на сълзите, които избликват от твърде буен смях.

И в определен смисъл нейният ангел не спираше да бди над рамото й. Шокира се, когато видя жената ангел, докато обикаляше да пазарува едно-друго за малкия си апартамент. Не беше съвсем сигурна защо. В крайна сметка дори ангелите трябва да живеят някъде. Но светът беше толкова голям. Беше знак, реши момиченцето, че е попаднала точно там, където трябва. Беше тук, помагаше на деца и ангелът й също още помагаше на деца! Беше си все същата дама ангел!

Момиченцето бе надигнало глава и вече не се страхуваше.