Дот Хъчисън
Лятото на ангелите (43)

Имало едно време момиченце, което се страхувало да наранява другите.

Беше странен страх и тя го знаеше. Прекалено дълго хората, от които се очакваше да я обичат, да се грижат за нея и да я закрилят, вместо това я бяха наранявали. Още носеше белезите и винаги щеше да ги има — и отвътре, и отвън. Можеше да ги проследи с пръсти, със спомени, със страхове.

Има си крайна граница на степента, до която можеш да се възстановиш. Стига се до точка, където времето вече не е фактор — сторило е всичко, на което е способно.

Но тя го преживя, излезе от изпитанието жива, макар и сломена, и полека-лека си изгради нов живот. Измъкна се, намери приятели и се захвана с работа, която обичаше.

Тя искаше да помага на хора, да помага на деца.

Винаги бе копняла точно за това, от първия момент, когато осъзна, че е възможно. Когато фактът, че има бъдеще, най-сетне се процеди през всички години и пластове страхове, тя знаеше, че трябва да го прекара в помагане на другите, така както бяха помогнали на нея.

Една нощ, след години страдания, дойде да я спаси ангел и я отнесе надалеч.

Това не сложи край на болката — дори не беше краят на травмите й — но все пак бе събитие, което промени курса на живота й. Тя погледна в очите на ангела, топли, тъжни и мили, и разбра, че животът й от тук нататък поема по нов курс, стига тя да успее да си стъпи на краката.

И беше помагала, нали? Повече, отколкото нараняваше?

Понякога нямаше право на избор. Опитваше се да закриля децата, да ги поставя в по-добри условия и се справяше, нали? Или се беше съсредоточила дотам да ги отървава, че беше забравила — тя, от всички хора! — че е също толкова важно и накъде са се запътили?

Не беше сигурна как се уравновесяват везните. Беше ли помагала повече, отколкото вредеше?

Но Мерседес знаеше — надяваше се, молеше се, вярваше — че страхът я прави по-добър агент. Караше я да се вълнува от онова, което ще последва, а не просто от случилото се досега. Имаше деца, които беше провалила и които беше спасила, както и такива, които й предстоеше да спаси (и да провали) — и проклета да бъде, ако обърнеше гръб на което и да е от тях!

Едно друго уплашено малко момиченце беше избрало различен път, но Мерседес се спря на този и щеше да го избира отново и отново.