Дот Хъчисън
Лятото на ангелите (25)

Имало едно време момиченце, което се страхувало да плаче.

Струваше й се, че е прекарала целия си живот в сълзи. През онези няколко дни в болницата, след ареста на тате, щом заплачеше, в стаята веднага дотичваха сестра или социален работник, ако ангелът не беше вече при нея. Утешаваха момичето с топли думи и нежни прегръдки, каквито досега не познаваше, и от тях се чувстваше по-силна, поне докато страхът не я събореше отново. След това я пратиха в първия приемен дом, където само сълзите, отдадени на Бог, имаха някакво значение. Тя не знаеше как да плаче за Бога.

Не знаеше как да му даде каквото и да било.

Но този дом престана да приема деца, след като едно от момчетата припадна в час и доктор откри, че всички гладуват. Разпратиха ги в различни семейства и малкото момиченце хареса втория си приемен дом. Жената се оказа забавна и мила, а мъжът имаше тъжни очи и мила усмивка и винаги знаеше кое от момичетата е страдало най-много, понеже им говореше тихичко с отпуснати покрай хълбоците ръце. Никога не ги докосваше, не ги притискаше в ъгъла, много внимаваше да им осигури пространство и никога не ги наричаше с умалителни имена.

Никога не й каза „ангелче“, „бебче“ и абсолютно никога не се обърна към нея с „красавице“.

Но след това се случи катастрофата и за разлика от онази на мама, тази беше истинска — така се разпиля поредната група деца. Следващият дом беше приличен, всички бяха напълно доволни да не си обръщат внимание, освен по време на хранене, но след това в семейството дойдоха да живеят сестрата на съпруга и децата й, а тя се оказа прекалено болна — твърде болна, за да могат мъжът и жената да се грижат и за деца, които не бяха техни.

Така стана, че пратиха момиченцето тук, при жена, която прекарваше дните си в омая от хапчета и нощите — с алкохол и приспивателни, и изобщо не знаеше какво прави съпругът й с децата под тяхна грижа.

Татко щеше да хареса нейния съпруг.

Момиченцето плачеше, понеже това не биваше да се случва, не беше очаквала, че ще й се наложи пак да мине през същото преживяване (никога, както каза ангелът й, не се очакваше никога да минава през това), но мъжът дойде в стаята й и й заяви, че й харесва, тя знаела, че е така, знаела, че й липсва да се грижат за нея, както се полага…

Тя обаче не успя да спре да плаче — никога повече.