Елоиза Джеймс
Лейди Хариет (7)

Глава 6
Правосъдие от херцогинята, втора част

1 февруари 1784 г.

Областният съд на херцогство Бероу

Председател — почитаемият Реджиналд Трудър

— Ако ви разбирам правилно, господин Бърч, обвиняемият се е престорил на бръснар.

— А после ми открадна рибата! — допълни господин Бърч, без да откъсва умолителния си поглед от херцогинята. Беше чул, че тя е единствената, която се грижи справедливостта да възтържествува.

— Рибата ви — повтори херцогинята.

— Каква риба? Каква риба? — изръмжа съдията. Бузите му бяха зачервени, а носът — клюнест. Приличаше повече на престъпник с главоболие, отколкото на съдия.

— Рибата, за която той каза, че галантеристът бил изпратил на жена ми — обясни господин Бърч и отново премести поглед към херцогинята. Всеки можеше да види, че тя е единствената, която наистина слуша — съдията пак се наливаше със съдържанието на една манерка. — Но не беше само рибата — продължи господин Бърч. — Първо се престори на бръснар и така успя да влезе в къщата ми. После открадна една сребърна чаша, изпратена на жена ми от майстора на сребро, като се престори, че е дошъл да донесе рибата.

— Значи рибата не е била ваша?

— Ами мисля… предполагам, че е била негова. Но той се върнал и я взел, като казал на жена ми, че…

— Тежък труд — отсече съдията и изгледа страшно всички присъстващи.

Херцогинята сложи ръка върху неговата и с тих глас, който Том Бърч все пак успя да чуе, каза:

— Тъкмо започнах да стигам до същественото, Реджиналд.

— Не обичам риба — отсече той.

Тя отново го потупа по ръката и каза:

— Значи можем да отхвърлим кражбата на рибата, господин Бърч, защото обвиняемият ви е изпратил рибата, а после пак я е взел. Но това е било стратегия, за да получи достъп до дома ви и да открадне сребърната ви чаша.

— Заловиха го с нея! — провикна се триумфално господин Бърч. — На местопрестъплението! Докато крадеше! С чашата!

— Обвиняемият твърди, че вие сте го помолили да занесе чашата на майстора на сребро, за да я гравират.

— Ако наистина е така — а то не е — защо беше под леглото му?

— Тежък труд — обади се съдията след още една глътка. — Този път настоявам, Ваша светлост. Този човек е крадец на риба.

Херцогинята въздъхна и се извърна към подсъдимата скамейка.

— Оскар Сибъл, това е третото ви появяване пред този съд. И трите случая са свързани с находчиви приключения, свързани с откраднати предмети.

Бърч забеляза, че Сибъл дори не наведе глава, както би направил всеки почтен човек. Вместо това се ухили.

— Никой не пострада — каза той. — Чашата пак си е при Бърч.

Съдията присви очи.

— В колониите! — изрева той.

Херцогинята отново го потупа по ръката.

— Не можем, Реджиналд. Колониите са във война, не помните ли? Вече не изпращаме никого там.

— Тогава го пуснете в морето близо до брега — реши съдията. — Може да се добере с плуване до тия проклети американци. Повечето от тях така или иначе са изпратени там от тази област.

— Две седмици тежък труд — каза херцогинята. — И, господин Сибъл, единствената причина, поради която този път не ви очаква затвор, е, че върнахме чашата на собственика й. Изглежда, много сте се забавлявали да доставите рибата, да я откраднете обратно, да се преструвате на бръснар и накрая да се озовете със сребърна чаша в ръцете. Но животът не е игра, господин Сибъл.

В съда за миг се възцари тишина.

— Ако пак ви доведат в този областен съд, ви очаква затвор.

— До живот — добави отмъстително съдията.

Изведоха Сибъл, а херцогинята се извърна към господин Бърч:

— Изглежда, сте преживели труден период след тази кражба, господин Бърч. Искам да ви поздравя за самообладанието, което сте проявили, изправен пред такова оскърбление.

Том Бърч се изправи в целия си ръст. Всички му се присмиваха — казваха, че е глупак, задето е загубил сребърната си чаша заради една риба. Но херцогиня Бероу смяташе, че е проявил самообладание.

Той нахлупи шапката си и излезе от съда. Разбира се, херцогинята не беше истински съдия. Но в Бероу имаха само нея, а това беше по-добре от нищо.

Всички му кимнаха, докато излизаше.