Елоиза Джеймс
Лейди Хариет (10)

Глава 9
За математически ъгли и мъже в коприна с телесен цвят

Джем се върна в кабинета си, но така и не успя да се съсредоточи върху строителните чертежи, затова прекара три ужасно уморителни часа в компанията на един от секретарите си — този, който отговаряше за чуждестранните инвестиции. Съгласи се да продаде една италианска маслинова горичка, потвърди покупката на две фламандски бригантини (за пренасяне на памук от Източните Индии до фабриките му), подписа писмо с остър тон до Камарата на лордовете, в което се оплакваше от нарастващи нападения на капери, и потвърди разноски на стойност дванайсет хиляди лири за брониране на търговските си кораби с желязо през следващата година.

Когато най-накрая се оттегли в спалнята си, го болеше главата. Изкъпа се бързо, навлече някакви дрехи и отиде в детската стая.

Както винаги западното крило на къщата беше заключено и отделено от останалите. В два часа следобед всички врати към това крило бяха заключвани и пред тях заставаха хора на пост, за да предотвратят възможността някой пиян гост да се отправи към детската стая в неугледен вид или нещо по-лошо.

Когато Джем се приближи, лакеят пред вратата се поклони и отключи. Джем му кимна, после си спомни думите на Юджиния. Наистина ли не обръщаше внимание на хората? Лакеят имаше доста рошава перука и на лицето му бе изписана волска упоритост, но имаше благи очи.

— Как се казваше? Робъртс? — попита Джем, макар да знаеше, че не е така.

— Джеймс, милорд.

— Джеймс — повтори Джем, за да го запомни. Джеймс, лакеят с упоритото лице и раздърпаната перука.

Юджиния седеше пред камината, разстлала поли около себе си.

— Може ли да сляза долу? — попита тя и скочи на крака. — Погледни, татко!

— Не — отговори механично той, приближи се и погледна. — Какво рисуваш?

— Изчислявам — отговори Юджиния. — Толкова е забавно, татко! Научих го от тази книга. Ако начертаеш тук един ъгъл и добавиш другия, външния, и го разделиш на този, се получава триста и шейсет. И се повтаря навсякъде. Не е ли безкрайно интересно? Опитвам се да разбера какво още води до триста и шейсет.

Джеймс приклекна на пода. Юджиния работеше по същите ъгли, с които си бе играл и той, докато се опитваше да намери подпора за мостовете.

— Много интересно — обърна се той към дъщеря си. — Ето още нещо забавно. Вземи някоя петстранна форма. — И той бързо я нарисува на хартията й. — А сега удължи всички ъгли. Как мислиш, колко ще е сборът на всички тези пет външни ъгъла?

— Триста и шейсет?

— Добре разсъждаваш. Опитай и ще разбереш.

Тя наведе глава над хартията и несръчно премести месинговия транспортир.

Джем си отбеляза наум да поръча да й направят по-малък.

— Къде е гувернантката ти, миличка?

— Казах й, че може да отиде да вечеря долу — отвърна разсеяно Юджиния. — Тя не обича ъгли. След малко ще се върне. Чете ми Омир в превод на Чапман.

— „Илиада“ ли?

— Нея я свършихме. Сега е „Одисея“ и ми харесва много повече.

— Понякога ме плашиш, Юджиния. Знаеш ли го?

— Е, ти така казваш, татко — отвърна тя невъзмутимо.

Той излезе, като отново се чудеше дали не трябва да намери приятелче в игрите за дъщеря си. Тя никога не бе показвала признаци, че е самотна, но все пак децата трябваше да играят, а не да изчисляват ъгли за забавление. Но пък Юджиния изглеждаше щастлива.

А и всъщност, за да й осигури приятел в игрите, трябваше да я отпрати — в пансион или при роднина. Родителите на една порядъчно възпитана малка дама никога не биха й позволили да посети Фонтхил.

Но мисълта да се раздели с дъщеря си беше абсурдна и той я пропъди. И все пак… тя не спираше да го тормози. Юджиния беше най-скъпият за него човек. Защо я отглеждаше тук? Един по-свестен мъж би се превърнал в пример за морални стандарти, би изгонил всички гости и половината от слугите и би ги заменил с пуритани с присвити ноздри и чисти души.

Проблемът беше, че Джем не ценеше моралните качества толкова, колкото би трябвало. Всъщност ги смяташе за ужасно скучни.

Това беше истинска главоблъсканица. Само ако Сали беше жива. Ако във Фонтхил имаше добра жена, всичко щеше да е по-лесно. Жените чудесно умееха да поучават. Сали го поучаваше, докато станеше напълно покорен, а той се оплакваше на момчетата зад гърба й и това беше всичко.

Типичен английски брак.

Истинският проблем беше, че бе свободен да си доставя удоволствие. Удоволствието беше нещо вулгарно — и обикновено порочно, — но безкрайно интересно.

Когато влезе в кабинета си, Поуви се приближи за вечерния доклад. Джем се хвърли в едно кресло и с благодарност прие чашата вино, която му подаде един лакей.

Това беше неговото малко угаждане и (ако трябваше да си признае) една от страстите му. Той почти не пиеше. Но започваше почти всяка вечер с малка чашка от най-доброто си вино. Погледна Поуви и вдигна вежда.

— Френско червено от Бертин дю Рошере. Ще го сервирам с телешкото. Менюто тази вечер: супа от костенурки по рецепта от Мадейра, следвани от releve de poisson, или сьомга в шампанско. След тях ще има печено телешко, агнешки котлети, петли със сос бешамел и блюдо от печени млади гъски с ябълково пюре.

Джем кимна.

Поуви насочи вниманието си към друг лист хартия, макар че несъмнено беше наизустил написаното.

— Коментари за някои от гостите. Тази сутрин госпожа Сандхърст си тръгна. Изпраща ви най-горещи благодарности. Искаше лично да говори с вас, но аз загатнах, че не е възможно.

Джем вдигна вежда.

— И какво? Права ли се оказа?

— Мисля, че реши да се върне в Лондон, за да се консултира с акушер; детето няма да се роди скоро, но тя, разбира се, все пак ще трябва да съобщи на господин Сандхърст за събитието.

— Или пък не — измърмори Джем. — Троубридж тук ли го остави?

— Да — потвърди Поуви. — Троубридж заяви, че е неутешим, но прекара целия ден в лов с една от Грациите.

— Дотук всичко звучи ужасно скучно.

Поуви обърна страницата.

— Госпожица Мол Дейвис и господин Кулинг упражняват ролите си от „Приключения в пет часа“. Мосю Бателие, сър Картърет и господин Педли ще останат във Фонтхил. — Той вдигна глава. — Мисля, че е възможно сър Картърет да въвлича господин Педли в необичайно и недостойно начинание — нещо свързано с Комитета от Танжер.

— Той е пълнолетен — каза Джем. — Онези учени от Оксфорд още ли са тук?

— Да, на закуска проведоха много оживен разговор за стъкларството, след което се оттеглиха в млекарницата, която временно е приспособена за стъкларска работилница. Все още изпробват ефекта от добавянето на оловен оксид с мъничко мед. Испанският посланик остана запленен от идеята и прекара целия ден с тях в млекарницата, макар че, разбира се, довечера ще дойде на Играта.

— Чудесно — каза Джем и изпита лек интерес. — Утре ще се отбия в млекарницата.

— Както знаете, комисарят от флота докара миналата седмица три каруци с конфискувани стоки; херцог Уинтърсол ни писа с молба да му позволим в скоро време да доведе комисаря на Играта. Позволих си свободата да отговоря утвърдително.

— Добре — отвърна Джем. В последно време Играта — сърцето на неговото домашно увеселение — сякаш сама си намираше участници.

— Днес вечерята ще бъде по-скромна, само с трийсет и трима души — продължи Поуви и обърна страницата. — Личният ви прислужник извади жилетката ви на тъмни райета и жакета със златиста дантела на китките.

— Звучи ми доста пищно — отбеляза Джем, без да откъсва поглед от виното, което се въртеше в чашата му.

— В къщата има херцог и херцогиня — напомни му Поуви леко укорително. — Макар че Негова светлост херцог Вилиърс се чувства зле и няма да се присъедини към нас. Няма треска, но е много уморен. Помолих готвача да му приготви eau de poulet rafraichissant.

— Пилешки бульон?

— Това е най-полезната храна за хората, които не се чувстват добре — отговори икономът му. — Листа от червено цвекло, жълта маруля и пиле — разбира се, без мазнините.

— Ти си истински извор на знание, Поуви.

Икономът остави настрана бележника си, а Джем си допи виното. В края на вечерния им разговор обикновено Поуви добавяше по някоя важна подробност за гостите — неща, които не искаше да записва на хартия. Но тази вечер се поколеба.

— Не ми казвай, че се колебаеш за нещо — каза Джем.

— Присъствието на господин Коуп във Фонтхил ме кара да се чувствам неудобно. Ваше благородие винаги е внимавал никой да не поквари невинността си под вашия покрив.

— Споделям загрижеността ти — каза Джем и допи последните капки от чашата си, — но обещах на Вилиърс да го наглеждам и ще удържа на обещанието си.

— Смятам, че господин Коуп може да се превърне в обект на интерес от страна на много хора — каза Поуви.

Джем вдигна поглед.

— Така ли?

— Този вид почти женствена красота ще си намери много обожатели.

— Значи ще наблюдавам внимателно пиленцето си — измърмори Джем. — Дявол да го вземе Вилиърс, задето го доведе тук! — Той се поколеба. — Вилиърс като че ли иска да запознае повереника си с удоволствията на женската компания, но…

Поуви дори не примигна.

— Възможно е господин Коуп да има други предпочитания.

— Е, във всеки случай аз ще се погрижа той сам да вземе решение — каза Джем. Ненавиждаше факта, че когато зърна този Коуп, през съзнанието му премина дори най-лекият намек за желание. Това бе достатъчно, за да го накара да изпита неприязън към младежа, което пък вече беше несправедливо.

— Отначало не разбирах защо херцогиня Козуей е решила да посети Фонтхил — продължи Поуви и в гласа му се прокрадна едва забележимо раздразнение.

— Много ме учудваш, Поуви, наистина. Мислех, че човешкото сърце няма тайни за теб.

Икономът си позволи да се усмихне леко.

— Сега обаче стигнах до извода, че възнамерява да предизвика скандал и така да накара съпруга си да се върне в страната.

— Аха! — кимна Джем. — Навярно ще подейства.

— Днес следобед написа цели двайсет писма, като ме помоли да ги изпратя. Тъй като спокойно можеше да помоли своя спътник, херцог Вилиърс, да ги изпрати, предполагам, че е искала да ги подпечата с вашия печат, за да докаже, че наистина е във Фонтхил.

— Е, все трябва да има някаква полза от скандалите, в които е замесена тази къща — отбеляза Джем. — Не е ли така, Поуви?

— И накрая, новата ви секретарка, госпожица Каролин Дежарден. Малко се притеснявам, че идеите й може да се окажат твърде екстравагантни.

— Нима е възможно?

— За развлечението утре вечер е наела няколко лакеи — тези с по-добра физика — за „диваци“.

— И какво означава това?

— Коприна с телесен цвят и малка препаска с избродирани отпред смокинови листа.

Джем гръмко се разсмя.

— Коприната е ушита така, че да прилепва плътно по тялото — продължи малко мрачно Поуви. — Ефектът е, меко казано, неделикатен.

— Нямам търпение да го зърна! — подсмихна се Джем. — Не, мисля, че госпожица Дежарден ще се впише чудесно в домакинството, Поуви. Много харесах историите й за празненствата, които е замисляла в Париж за херцогиня Боумонт.

Поуви се поклони и се оттегли. Джем се отправи към горния етаж, за да си сложи костюма със златистата дантела на китките (защото той винаги се подчиняваше на Поуви), без да престава нито за миг да мисли за организаторки французойки и странстващи херцогини.