Елоиза Джеймс
Лейди Хариет (4)

Глава 3
В която се анализира географията на удоволствието

Хариет откри херцогиня Боумонт и херцогиня Козуей — тоест, Джема и Изидор — в малък салон, след като претърси цял куп други помещения и остана безкрайно разочарована. Във всички ниши видя по две глави — мъжка и женска. На всяко канапе седяха двойки, като червеношийки през пролетта. Или, тъй като това беше увеселение с костюми, като моряк и Савската царица.

Хариет залепи на лицето си весела усмивка, достойна за Мама Гъска, и повтаряше глупости от рода на:

— О, извинявайте! Е, добре, аз просто… просто ще продължа.

Когато влезе в жълтия салон, морякът дори не я погледна. Беше свел глава над Савската царица с такава нежност и чувство за притежание, та Хариет си помисли, че сърцето й ще се пръсне.

С Бенджамин никога… разбира се, че не. Те бяха женени все пак. Женените двойки не се целуваха по балове.

Но Бенджамин беше ли я целувал някога така? Целувките му бяха кратки и изпълнени с привързаност. Както тя целуваше шпаньола си.

— Ти ме спаси! — провикна се Изидор, когато Хариет най-накрая ги намери в един малък салон. — Лейди Бийзби щеше да ме изяде с парцалите!

— Скъпа, ела и седни до мен. Тъжно ми е — каза Джема, надничайки иззад креслото си. С Изидор се бяха настанили до огъня.

Хариет заобиколи малкия кръг от кресла и спря. Най-омразният й познат, херцог Вилиърс, лежеше на едно канапе отляво на камината. Възстановяваше се от инфекция след рана при дуел и лицето му изглеждаше бледо и изпито, но дори така само един поглед към него й бе достатъчен, за да се почувства непривлекателна трътлеста вдовица. Робата на Вилиърс беше от италианска коприна — наситено лавандулово, украсено с изящна ивица избродирани черни лалета. Беше изискана, неочаквана и неземно красива.

— Извинявам се, Ваша светлост — каза тя. — Не знаех, че сте излезли от покоите си.

— Заплаших да стана и да танцувам сарабанда — осведоми я той с леко провлечения си акцент, — затова моят страховит личен прислужник най-сетне ми позволи, ако не да участвам в празненството, то поне да съм близо до него.

Хариет седна сковано и си обеща, че до пет минути ще си е тръгнала. Можеше да се извини с главоболие, да каже, че й е прекалено горещо тук, до огъня, да излъже, че е обещала да се срещне с някого в балната зала… Всичко, само и само да се махне от Вилиърс.

— Точно преди да влезеш, Хариет — оповести Изидор, — казвах, че съм решила да предизвикам скандал.

— Горката лейди Бийзби — каза Хариет.

Изидор се засмя.

— Не с Бийзби! Това беше само развлечение. Не, смятам да предизвикам истински скандал. Такъв, който ще застави съпруга ми да се върне в Англия.

Ненадейно Хариет осъзна колко здраво е стиснала челюст Изидор.

— Неприятно ми е да използвам собствената си жалка история като пример — каза Джема, — но моят съпруг никога не сметна скандалите, които предизвиках, за достатъчна причина да измине разстоянието от Англия до Франция. А твоят съпруг е някъде в Далечния изток, нали така?

Хариет безмълвно се съгласи. Докато вършеше работата на един пиян съдия, беше видяла много случаи, свързани с предизвикани от жени скандали. Съпрузите им често не си правеха труда да дойдат в съседния окръг, за да ги спасят. Но пък херцозите и херцогините никога не се изправяха пред окръжния съд на херцогство Бероу, а освен това предполагаше, че херцогът се интересува от репутацията си.

— Съжалявам Козуей — подметна нехайно Вилиърс. — Джема, случайно да имате шахматна дъска в този салон?

Тя поклати глава.

— Не. А и нали знаете какво ви каза лекарят: трябва да стоите настрана от шаха. Трябва да се възстановите от тези трески, а не да напрягате изтощения си ум, като мислите за сложни ходове.

— Животът без шах е толкова скучен! — изръмжа Вилиърс. — Не си струва да го живееш.

— Бенджамин би се съгласил с вас — обади се Хариет, преди да помисли. Съпругът й се беше самоубил, след като загуби партия шах.

От Вилиърс.

В стаята се възцари тишина — миг, в който никой не смееше да си поеме дъх. После Джема каза:

— На всички ни се иска Бенджамин да беше тук и да играе шах с нас.

Вилиърс извърна глава към огъня, без да казва нищо, но Хариет усети как я залива непоносим срам, защото си спомни неговото изречено със запъване извинение. Тогава Вилиърс умираше — буквално изгаряше от треска, но измина целия път до дома на Джема просто за да се извини на нея, Хариет, задето спечели играта, довела до самоубийството на Бенджамин.

— Нямах предвид… нямах предвид смъртта му — запъна се Хариет. — Просто исках да кажа, че ако някой лекар беше казал на Бенджамин, че не може да играе шах…

— За цял месец — обади се Вилиърс.

— Клетият Бенджамин щеше да изпадне в ярост. В лудост.

— Мисля, че и аз щях да изпадна в лудост — подкрепи я Джема.

— Този тиранин, вашият шотландски лекар, трябваше поне да ни позволи да продължим мача си — изръмжа Вилиърс. — Само по един ход на ден… толкова ли щеше да се напрегне трескавият ми мозък?

— Вие наистина ли няма да можете да играете шах цял месец? — попита Хариет.

— Не е чак толкова ужасно — успокои го Джема. — Може да четете книги. Но не и книги за шах, разбира се.

— Един месец! — измърмори Вилиърс.

Гласът му беше изпълнен с такова нещастие и усещане за предстояща скука, че Хариет не можа да преглътне усмивката си.

— Ще трябва да си намерите други интереси.

— Песни, вино и жени — предложи Изидор. — Класическите мъжки занимания.

— Не мога да пея.

— Предполага се, че ще пеят красиви жени — за предпочитане русалки, — а вие само ще пиете вино — отбеляза Хариет. Представи си херцог Вилиърс обкръжен от русалки и видението доста й хареса. Ако беше сирена, щеше да се опита да потопи кораба му.

— Ако познавате някоя русалка, пратете ми я — измърмори Вилиърс и затвори очи. — Точно сега съм прекалено уморен, за да тичам след жени, русалки или не.

Наистина изглеждаше доста блед. Предвид омразата си към него, Хариет изпита неприятно съчувствие.

— Сетих се! Мога да ви включа в схемата си! — възкликна Изидор.

— Не — отсече Вилиърс, без да отваря очи. — Аз никога не участвам в схеми.

— Жалко — измърмори Изидор. — Сигурна съм, че новината как неговата херцогиня се забавлява със скандално известния херцог Вилиърс ще накара безполезния ми съпруг да се върне. Последния път адвокатът на Козуей намекна, че бил някъде в Етиопия. Май е открил извора на Сини Нил. Не се ли радваме за него?

— Но ако херцогът се върне, за да защити репутацията ти, клетият Вилиърс ще трябва да се бие в още един дуел — напомни й Джема. — Съпругът ти навярно всеки ден се бие с диваци канибали, Изидор.

— Не съм във форма да подражавам на ордите канибали — прецени Вилиърс и в гласа му прозвуча такава драматична печал, че всички се разсмяха.

— Тогава ми трябва някой с репутация като вашата — заяви Изидор.

— Ти сериозно ли? — възкликна Хариет. — Наистина ли се надяваш, че ако предизвикаш скандал, ще накараш съпруга си да се върне?

Изидор я погледна с вдигната вежда и извити в студена усмивчица устни.

— Можеш ли да се сетиш дори за една причина да не опитам? Омъжена съм за човек, когото не помня да съм срещала. Той не показва и капка интерес къде съм и как съм и нито веднъж не отговори на писмата ми, макар да знам, че ги получава.

— Част от пощата със сигурност се губи по пътя оттук до Сини Нил.

— От време на време получавам бележка от адвокатите му в Лондон, в която отговарят на нещо, написано в личните ми писма до него. Уморих се от това положение. Омъжена съм за херцог Козуей и искам да съм истинска херцогиня.

— Козуей защо не се връща в Англия? — попита Вилиърс и отвори очи. — Толкова ли сте страшна? — И той й отправи заинтригуван поглед.

— Защо ти не отидеш при него? — попита Хариет в същия момент.

— Той е изследовател — отвърна Изидор с унищожително презрение. — Можете ли да си ме представите яхнала камила да търся Сини Нил?

Хариет не можа да потисне усмивката си. Самата тя беше от яките жени, които навярно биха могли — стига да се наложи — да се качат на камила. Изидор обаче изглеждаше екзотична и деликатна като орхидея.

— Майка му не може ли да го повика? — попита Джема.

— Твърди, че всичките й опити са се провалили — отговори Изидор. — И казва, че нищо не може да го върне у дома, че той е най-упоритото от децата й.

— Срещала съм лейди Козуей няколко пъти — отбеляза Джема. — Стига да си науми нещо, самият крал на Англия би се покорил на волята й. Ако трябваше да избирам на кого да заложа, на нея или на сина й, ще избера нея.

— Точно това си мисля и аз. Надявам се тя да оцени скандала и да го застави да се върне.

— Колко време мина, откакто за последно е бил в Англия? — попита Хариет.

— Осемнайсет години. Осемнайсет! Предполагам, че имам някакви основания да се разведа с него.

— Неконсумирането на брака е една възможност — намеси се Вилиърс.

— Но аз не съм глупава. Много по-хубаво е да бъда херцогиня, отколкото да не бъда. Живяла съм на континента. Гостувала съм на Джема в Париж и съм прекарала много време в най-любимия си град — Венеция. Но сега искам да започна живота си на зряла жена. А не мога, докато съм в капана на този полуживот!

Хариет я погледна и примигна. Сякаш Изидор изричаше онова, което и тя самата бе помислила за себе си.

— Ако трябва да съм напълно откровена — продължи Изидор, — уморих се да спя сама. Ако Козуей се окаже някой ужасен мъж, с когото не искам да общувам — ами тогава мога да го напусна и да се върна в Италия. Но поне няма да съм обременена от тази девственост, която нося като талисман. А може и да родя дете.

Хариет едва не се задави и дори Вилиърс отвори очи.

— „Девственост“ ли чух?

— Изидор, ти нарочно се държиш предизвикателно — каза Джема и й подаде чашка рубиненочервено ободрително питие. — Опитваш се да ни шокираш. Уверявам те, че съм ужасно шокирана, така че, моля те, имай милост.

— Девствеността е най-ценното съкровище на една жена — обади се Вилиърс, без да изглежда ни най-малко шокиран.

— Глупости! — отвърна рязко Джема. — Тъй като тук стана много задушевно и всички сме така откровени, нямам нищо против да отбележа, че от девственица без мозък полза няма.

— Да, но девственица с мозък струва повече от всеки рубин.

— Мога ли да отбележа, че освен девственост притежавам и красота? — попита Изидор.

— Суетност, твоето име е жена! — измърмори Вилиърс, но на устните му играеше усмивка. — Предполагам, искате да напомните на съпруга си, че сте в състояние да вкарате в семейството му кукувиче, което да наследи херцогската титла и имението?

— По-важното е — намеси се Джема — да го напомни на майка му. Защото ако Козуей се интересуваше от имението си, щеше да се върне в Англия още преди години.

— Наистина ли мислиш да загубиш девствеността си? — попита Хариет, смаяна от откритието, че и друга жена е изправена пред самотата… и приема участта си смело, за разлика от нея самата. Изидор нямаше да седи до стената на балната зала и да ридае над главата на препарирана гъска.

— Още не съм решила — отвърна Изидор нехайно. — Ще взема решение в зависимост от това колко време ще е необходимо на съпруга ми, за да се върне. Просто ми трябва някой способен мъж.

— За да стане баща на детето ви ли? — поиска уточнение Вилиърс. — Мога ли да отбележа, че този разговор е безкрайно интересен? Никога не съм виждал някой да планира изневяра с такава безмилостна липса на чувства.

— Бих предпочела да е способен по отношение на скандалите — уточни Изидор. — Някой като вас, Вилиърс. Ако започна да флиртувам с вас, новината ще стигне до Африка, преди да е минал един месец. Хариет, ти сигурно знаеш кой е най-скандалният мъж в Англия, като се изключи Вилиърс.

— О, Вилиърс всъщност не е скандален — отговори Хариет.

Вилиърс отвори очи.

— Вие ме учудвате, Ваша светлост, наистина.

— Не знам защо. Вие никога не прекрачвате границите на баналното.

— Имам незаконородени деца — възрази Вилиърс. Изглеждаше леко засегнат.

— Кой благородник няма? — попита Хариет.

— Изведнъж разбрах колко много не ми достига. Направо съм сразен — измърмори Вилиърс. — Аз да не съм бил наистина скандален! Да съм бил банален! Вие направо разбихте гордостта ми.

Хариет не му обърна внимание.

— Във висшето общество няма интересни мъже.

— Става все по-зле — измърмори Вилиърс.

— Тогава кой според теб е най-скандалният мъж в Англия? — попита Изидор.

— Лорд Стрейндж, разбира се! — отговори Хариет.

— Лорд Стрейндж ли? — сбърчи чело Изидор. — Един лорд положително е част от висшето общество.

— Не и Стрейндж — намеси се Вилиърс и отпи от чашата си с вода. — Стрейндж е най-богатият човек в Англия, или поне почти. Самият крал го удостои с благородническа титла. Все пак Стрейндж постоянно спасява английската икономика. Той със сигурност може да си позволи да плати за херцогска титла, стига да реши, но ми каза, че единствената причина да приеме своята била, че му харесвало как звучи лорд Стрейндж^[1].

— Той е странен, много интелигентен и наистина скандален — каза Хариет. — Изобщо не прилича на мъжете, които се хвалят с безбройните си завоевания в Лондон, но всъщност само тичат след оперни певици…

Вилиърс изстена.

— Всички казват, че бил луд по архитектурата. Построил е в имението си копие на наклонената кула в Пиза — продължи Хариет.

— Аз съм виждала оригинала — каза Изидор. — Стрейндж обаче едва ли се е сдобил с интересната си репутация, като е правил реплики на дефектна италианска архитектура, нали?

— Репутацията му се дължи на интересната сбирщина от безнравствени хора, с които живее — потвърди Хариет.

— Актьори и актриси — обади се Вилиърс. — Такива, които работят на улицата, и такива, които работят за двора. Изобретатели. Учени. Стрейндж се хвали, че рано или късно всеки интересен човек в тази страна минава през имението му.

— Вярно е — каза Хариет. — Още щом прочета за някой влиятелен човек в правителството или в университет, в книжарските колонки веднага пишат, че гостува на Стрейндж.

— Как се е сдобил с парите си? — поинтересува се Изидор. — Търговец ли е?

— О, не, баща му беше уважаван баронет — отговори Вилиърс. — С клюнест нос, като стар орел. Преди години имаше някакъв проблем със семейството му. Майка му май избяга от гнездото. Или сестра му. А може би леля му? Във всеки случай Стрейндж е джентълмен по рождение, но никога не посещава местата, където се събира аристокрацията. Ходи, където пожелае и в дома му цари едно безкрайно увеселение.

— Бих искала да го посетя — каза Джема. — Купих една великолепна малка царица за шах, която той беше продал на магазин за рядкости. Обеща ми целия комплект, ако събера смелост, както се изрази той, да му отида на гости.

— Идеално! — възкликна Изидор. — Веднага тръгвам натам!

— О, но… — започна Джема.

— Но какво? — прекъсна я Изидор. — Искам да предизвикам скандал, а този мъж изглежда идеален за целта. Ще се смеся с всички тези леки жени и хора от театъра и ще си изкарам прекрасно. А междувременно ще флиртувам до безумие с домакина си и така ще предизвикам скандал, който ще стигне с гръм и трясък до ушите на съпруга ми.

— Значи мислиш да флиртуваш със самия Стрейндж, така ли? — попита Хариет. — Ако само прекрачиш прага на Фонтхил, цяла Англия ще чуе за унищожената ти репутация, камо ли ако флиртуваш със Стрейндж. Никой не флиртува със Стрейндж.

— Защо, за бога? — попита Изидор. — Да не би да е ужасно грозен? Аз флиртувам с всички! Освен ако… — сбърчи тя нос. — Той да не е по-нисък от лорд Бийзби? Има определена физика, към която не мога да симулирам интерес.

— О, не, всъщност е доста привлекателен — успокои я Хариет.

— Тогава аз ще съм първата жена, която ще флиртува с него. Разбира се, най-публично.

— Той не флиртува — обясни Хариет. — Доколкото разбирам, ляга с жените, но не си играе с тях.

— С мен ще флиртува! — отсече Изидор. — Още не се е родил мъжът, който не може да бъде научен да флиртува. Жената трябва само да го накара да помисли, че е възможно да стигнат до леглото, и готово!

Хариет се засмя.

— Много бих искала да видя уроците ти!

— Тогава трябва да дойдеш с мен! — усмихна й се широко Изидор.

— Аз ли? Наистина не мога! Не е възможно сериозно да си мислиш да отидеш във Фонтхил. Това просто не се прави. Не и от нас… искам да кажа.

— От „нас“ ли? — попита презрително Изидор. — „Нас“ означава ниските глупави мъже като Бийзби и високите нехайни мъже като съпруга ми. Какво ме интересува това „нас“?

— Полезно е човек да има добра репутация — напомни й Джема.

— Ти пък откъде знаеш? — попита Изидор. — Ти напусна съпруга си преди години, Джема. Остави го в Англия и отиде в Париж — и не ми казвай, че през всички тези години си се грижила за репутацията си! Не и когато даваше празненства, които дори самата Мария Антоанета се колебаеше да посети…

— Но винаги идваше — прекъсна я Джема.

— Но ти години наред живя на границата на благоприличието — да, и дори я прекрачваше — отсече Изидор. — А сега ми казваш, че в Англия имало място, което не смееш да посетиш? Защо? Какво толкова може да ти се случи там? Да не те е страх, че ще те обземе непреодолима страст към някой актьор и ще имаш връзка с мъж от по-долна класа?

— Виж…

Изидор обаче тепърва набираше скорост.

— Защото точно това имаш предвид! — продължи тя разпалено. Италианският й акцент ставаше все по-отчетлив. — Вие — всички вие — казвате, че Стрейндж е скандален и не е един от нас, защото е син на обикновен баронет. Защото той, за разлика от всички нас, не е херцог или херцогиня!

Хариет се огледа. До този момент не си беше дала сметка, че всички присъстващи в малкия салон са херцогини, с изключение на Вилиърс, който беше херцог.

— Очевидно живеем в такава изисканост, че не можем да флиртуваме с мъже, които нямат херцогски герб на вратите на каретата си! — отсече Изидор с унищожително презрение. — Ти, Джема, ти, която скандализира Париж с твоите празненства с полуголи сатири, не искаш да отидеш при Стрейндж, защото не е херцог!

— Проблемът е по-сложен, отколкото го представяш Изидор — отговори Джема. — Когато един мъж флиртува с херцогиня, той флиртува с ранга й. Когато се преструва, че я обича, тя е глупачка, ако не види подмазвачеството зад думите му. Никой мъж не забравя за ранга ти, когато те целува — ако рангът ти е най-високият в кралството.

— Не вярвам!

— Ти също няма да можеш истински да забравиш за ранга си — продължи безмилостно Джема, — освен ако не се намираш в стая като тази, в която всички носим тази титла. Скандалът, предизвикан от твоя флирт, несъмнено ще стане още по-голям поради по-долния произход на лорд Стрейндж, но това само ще увеличи удоволствието ти. Във всеки случай аз не мога да дойда с теб. Приключих със скандалите.

— И защо? — попита Изидор.

— Съпругът ми настоя. Боумонт има много отговорности в Камарата на лордовете и ако жена му се превърне в предмет на всеобщо порицание, това само ще му навреди. А повярвай ми, Изидор, всеки, който посети Фонтхил, ще се превърне в предмет на порицание.

— Добре! — отсече Изидор. — Точно това искам да стана! Веднага ще пиша на свекърва си и ще й съобщя за плановете си, а после ще пиша на адвоката на Козуей да ми изпрати пари в дома на Стрейндж.

— Моят опит гласи, че когато една жена е решила да се раздели с девствеността си, нищо не може да спре този порив — обади се ухилен Вилиърс. — Все едно да се опиташ да спреш придошла ре…

— Не го изричайте! — предупреди го Джема.

— Аз съм поканен у Стрейндж и смятах да отида там след това увеселение — каза Вилиърс, — но не мога да ви взема с мен. Не и ако не събера цяла група за пътуването. Или вие не си намерите компаньонка.

— Преди две години се отказах от компаньонката! — тросна се Изидор. — Когато навърших двайсет и една, а съпругът ми не се виждаше никакъв, пуснах леля си да се върне в Уелс. Ще пътувам сама.

Вилиърс погледна към Джема.

— Моля ви, кажете на темпераментната си приятелка, че не може да се появи в дома на Стрейндж без придружителка и, ако мога да добавя, без покана.

— Аз съм херцогиня, нищо че не използвам титлата си! — отговори незабавно Изидор. — В коя къща ще дръзнат да отпратят херцогиня Козуей?

— Стрейндж не обича титлите — отговори Вилиърс. — По-вероятно е да ви приеме, ако се представите като лейди Дел’Фино.

Джема поклати глава.

— Изидор, не мога да дойда с теб, наистина не мога.

— Аз ще я заведа — обади се Хариет и думите отекнаха в ушите й с онова странно ехо, което се получава, когато човек проговори, преди да е помислил. Думите просто се изплъзнаха от устните й.

За миг настъпи мъртвешка тишина. И тримата се обърнаха към нея.

— Ти? — попита Изидор.

— Не бива да приемаш изблиците на Изидор толкова сериозно — обади се и Джема. — До утре ще е забравила за този план.

— Няма — отсече Изидор.

— Защо да не отида? — попита Хариет. — Ако ни придружава херцог Вилиърс, няма да ни отпратят.

Вилиърс се изсмя отривисто.

— Май и вие имате треска.

— Не можеш да отидеш, скъпа, защото не си блудница като мен — настоя Джема, — нито пък бъдеща блудница като Изидор.

— Може и да не съм блудница — призна Хариет, — но не съм и нищо друго. Никой не ме познава, защото от толкова отдавна живея в провинцията. Също като Изидор, аз съм херцогиня без херцог. Но за разлика от теб, мога да опетня репутацията си, без да навредя на ничия кариера.

— Всички те познават! — възкликна ужасена Джема. — Ти си нашата скъпа Хариет.

— Аз съм една трътлеста вдовица, която живя в провинцията по време на брака си и продължи да живее там, когато овдовя — каза Хариет с равен глас. — Съпругът ми се самоуби и членовете на висшето общество или ме обвиняват за смъртта му, или ужасно ме съжаляват. Никой няма да обърне и капчица внимание дали съм отишла в дома на Стрейндж, или не.

— Никой не обвинява вас за самоубийството на Бенджамин — обади се Вилиърс. — Обвиняват мен. И Бог знае, че имат право.

Тя го погледна и на устните й се изписа лека усмивка.

— Животът си беше негов, решението — също. Никой не е виновен.

Остана смаяна, когато той протегна ръка. И тя я пое. Нямаше нужда да казват нищо повече. Допирът на ръката му беше учудващо утешителен за човек с хаплив език и склонност да кара другите да се чувстват неудобно, за какъвто го смяташе Хариет.

— Кога се самоуби съпругът ти? — попита Изидор. — Извинявай, че не знам — живея в тази страна само от няколко месеца.

— Преди две години и половина — отговори Хариет. — Вече не съм в траур и мога да ходя на всички увеселения.

— В такъв случай ще се радвам на компанията ти — каза Изидор.

— Просто не мога да си представя нито една от вас във Фонтхил! — възкликна Джема. — Доколкото съм чувала, домакинството на лорд Стрейндж е чисто и просто една дива вакханалия. Оргия.

— Великолепно! — възкликна веднага Изидор и Хариет си помисли, че изглежда готова да скочи презглава в този огън.

Джема поклати глава.

— Хариет не е…

— Със сигурност не е облечена като за оргия — прекъсна я Вилиърс.

Хариет сведе поглед към дрехите си. Беше забравила, че е облечена като Мама Гъска. Но защо пък да не участва в оргия?

— Искам да дойда. По нощница съм. Вече съм на половината път до леглото.

В очите на Вилиърс просветна иронична усмивка.

— И двете можем да облечем костюмите си. Аз ще се представя като актриса — допълни Изидор и на лицето й грейна дяволита усмивка.

Вилиърс клатеше глава.

— Всички в къщата на лорд Стрейндж се обличат така и не си правят труда да обясняват. Той е собственик на театър „Друри Лейн“, затова къщата му е пълна с актьори. Мисля, че костюмът е добра идея — обърна се той към Хариет. — И фалшиво име.

— Нещо като роклята на Изидор? Не мога. — Не можеше да носи парче плат, което едва покрива гърдите й.

— Не — успокои я Вилиърс. — По-добра дегизировка от него. Както казах, Стрейндж не обича титлите и няма да се зарадва да види на прага си една херцогиня, а още по-малко две.

Хариет се почувства унизена. Естествено, че Вилиърс не би искал да я види в оскъден костюм като този на Изидор!

— Какво предлагате? Да се облека като мъж?

Това беше шега. Думата сама излетя от устните й, но…

— Не е възможно да си толкова смела! — засмя се Изидор.

— Не е необходимо лейди Бероу да доказва куража си — отговори Вилиърс. — Моля ви, не забравяйте, че току-що влезе в балната зала по нощница и понесла гъска. Не вярвам и самият свети Георги да е проявил такава смелост, когато е отишъл да се бие със змея. Но не съм сигурен… — Очите му замислено спряха на гърдите й.

Хариет вирна брадичка, бръкна в обемистите си ръкави и извади един навит вълнен чорап. А после втори. И трети. И четвърти.

След това приглади плата на гърдите си.

— Мисля — каза хладно тя, — че от мен ще излезе чудесен мъж.

— Наистина — съгласи се Вилиърс. — Тази идея крие известни възможности.