Елоиза Джеймс
Лейди Хариет (2)

Глава 1
В която Пепеляшка се облича за бала, а нейната фея кръстница й носи гъска вместо тиква

6 януари (Дванайсета нощ), 1784 г.

Бал с костюми в провинциалната резиденция на херцог Боумонт

Детските приказки са пълни с пленителни вдовици, макар че тези дами невинаги са симпатични. Мащехата на Пепеляшка най-вероятно беше облякла ослепителна рокля за бала на принца, макар че дъщерите й бяха наследили големите й крака и острия език.

Скоро след смъртта на съпруга си Хариет, херцогиня Бероу, осъзна, че има бляскави вдовици, а има и вдовици, които се свиват на тясно с прекалено многото си деца, като клетата Лавдей Билинг. Имаше вдовици, които цяла нощ танцуваха с млади мъже, а имаше и старомодни вдовици, които получаваха само насилени усмивки.

Хариет не си правеше илюзии от кои е тя самата. Тя беше от вдовиците, които се свиваха натясно, нищо че нямаше деца и имението й съвсем не беше тясно.

Съпругът й беше покойник от две години и нямаше върволица от млади — или по-възрастни — мъже, които да я молят за танц. В очите на повечето й познати все още заблестяваха сълзи и те бързо отминаваха веднага след като я поздравяха, сякаш тъгата беше заразна.

Очевидно, ако съпругът й се самоубие, жената веднага се превръщаше в една от непривлекателните вдовици.

Донякъде си беше виновна самата тя. Ето я тук, на импровизирания бал с костюми на херцогиня Боумонт — но обличаше ли се като блестяща героиня? Или дори като някоя зла героиня?

— Ти коя си? — попита приятелката й Джема (гореспоменатата херцогиня Боумонт).

— Героиня от приспивните песнички. Сещаш ли се коя?

Хариет носеше нощница от обикновен памук, достойна за някоя матрона. Камериерката й я беше взела назаем от икономката. Отдолу имаше три фусти, а в корсажа си беше натъпкала четири вълнени чорапа. Просто за да се изперчи малко, Хариет изви гръб.

— Героиня от приспивните песнички с голям бюст — каза Джема. — Много голям бюст. Много, много…

— Майчински бюст — помогна й Хариет.

— Всъщност фигурата ти не изглежда майчинска, а доста пищна. Проблемът е, че някой от гостите ни може да те подмами в някой ъгъл, за да те опипа. Нямаше ли една детска песничка за осветяването на пътя до леглото?

— Аз не съм се запътила към леглото — отговори Хариет, донякъде обезсърчена. — И никой никога не се опитва да ме опипва. Ти коя си?

Роклята на Джема беше светлорозова и идеално подхождаше на тъмнозлатистата й ненапудрена коса. По целите й поли бяха пришити малки копринени макове, а други бяха затъкнати в косата й. Успяваше да изглежда едновременно елегантна и непокорна.

— Титания, кралицата на феите.

— Аз съм Мама Гъска. Това идеално обобщава разликата помежду ни.

— Какви ги говориш! — сгълча я Джема и я прегърна. — Виж се само, скъпа! Прекалено си млада и хубава за Мама Гъска.

— Никой няма да знае коя съм — каза Хариет, отдръпна се от Джема и седна на леглото. — Ще ме помислят за дебел бял призрак.

Джема избухна в смях.

— За духа на някоя убита готвачка! Не, просто трябва с нещо да намекнеш, че си Мама Гъска, и всички ще се възхитят колко умно си подбрала костюма си. Чакай само да видиш лорд Пладжет като Хенри Осми: завързал е на корема си една от постелките пред камината и изглежда голям като къща.

— Аз и сега изглеждам голяма като къща, поне отгоре.

— Гъска! — възкликна Джема. — Разбира се! Трябва ти гъска! И дори се сещам коя точно!

— О, но…

Две минути по-късно Джема се върна. С гъска.

— Истинска ли е? — попита предпазливо Хариет.

— Тъй да се каже. Боя се, че е малко скована. Обикновено можеш да я видиш на стената в южния салон. Свекърва ми има зловещи предпочитания към обзавеждането и покрива стените с какви ли не мъртви животни. Можеш да вземеш горкото гъсоче за тази вечер, скъпа, а после ще го освободим и ще го изпратим да лети на някое по-добро място, ако ме разбираш.

Хариет взе гъската с немалко колебание. Отвътре птицата беше натъпкана с нещо и вратът й си оставаше твърд, сякаш летеше.

— Просто я пъхни под ръката си — посъветва я Джема. Хариет стана и изпробва съвета й. — Не така. Ето, обърни главата й нагоре, за да прилича на приятел, който ти нашепва нещо в ухото.

Хариет сведе поглед към блесналите очи на птицата.

— Тази гъска не изглежда приятелски настроена — каза тя. Пернатото изглеждаше готово да излети от ръцете й и да клъвне някого.

— Няма такова нещо като приятелски настроена гъска — заяви Джема. — Трябва да отида при Изидор, за да видя как се справя с костюма си. По-рано я проверих. Прислужничките й трескаво разкъсваха две рокли. Казва, че ще бъде царица, но се боя, че ще влезе в балната зала, увита в носна кърпичка.

— Защо Изидор не се представя с титлата си — херцогиня Козуей? — попита Хариет. — Последния път се представи като лейди Изидор дел’Фино.

— Мисля, че изобщо не е срещала херцога. Съпруга си, имам предвид — поясни Джема. — Или ако го е срещала, е било само за пет минути преди години. Затова използва собствената си титла, макар че тази вечер е царицата на Палмира.

— Ако ми беше казала, че смяташ да устроиш увеселение с костюми за Дванайсетата нощ — каза Хариет, като остави гъската, — и аз можех да съм царица.

— Очевидно цариците ходят почти голи, така че ще се чувстваш по-удобно като Мама Гъска. Съжалявам, че не те предупредих, скъпа, но е толкова забавно да се преобличаш в последната минута! Трябваше да видиш как всички търчат из къщата и търсят костюми. Икономът е на път да полудее! Божествено!

След тези думи Джема излезе от стаята с царствена походка, оставяйки Хариет сама с гъската.

Беше абсурдно да изпитва самосъжаление. Всеки път щом влезеше в залата на съдия Трудър, чуваше за хора, които живеят много по-тежко. Съвсем наскоро, миналия месец, доведоха момиче, което бе откраднало половин буркан горчица и шест портокала. Трудър действително се събуди и поиска да осъди горкото дете на тежък труд. Глупак такъв!

Но тя, Хариет, нямаше нужда да краде портокали. Тя беше херцогиня; все още беше сравнително млада; беше здрава…

Беше самотна.

Една сълза капна върху гъската и Хариет разсеяно приглади перата й.

Всъщност не искаше да бъде нито кралица на феите, нито царица на Палмира, където и да се намираше тази страна. Просто искаше да има съпруг.

Някой, който да седи с нея вечер, както бе казала Лавдей.