Елоиза Джеймс
Лейди Хариет (29)

Глава 28
Предложенията за брак са много романтични… понякога

9 февруари 1784 г.

— Трябва да си събера багажа — каза Хариет рано на следващата сутрин. — А ти трябва да се махнеш от тази стая. Лусил всеки момент ще дойде да ми помогне да се облека и ако те зърне, ще се разпищи така, че ще разбуди цялата къща.

— Никъде няма да ходя — отсече Джем.

Хариет беше виждала това изражение на мъжко лице и преди. Бенджамин придобиваше същото изражение, когато тъкмо бе започнал партия шах, а тя искаше да напуснат увеселението и да се приберат вкъщи. Баща й придобиваше същото изражение, когато майка й настояваше той да обуе обувки, украсени със скъпоценни камъни.

— Освен това — добави Джем — и ти няма да ходиш никъде. Ако искаш, ще дам на херцогиня Козуей охрана от шестима души. Ще пратя с нея цялото домакинство. — Претърколи се и сложи пръст на носа й. — Ти, госпожице Хари, оставаш с мен.

Хариет изпита замайваща радост.

— Не мога да остана тук завинаги — успя да изрече тя. — Трябва да се погрижа за някои неща у дома.

— Твоят провинциален земевладелец е покойник. Моята съпруга е покойница. Нито ти, нито аз имаме причина да бъдем някъде другаде, вместо в това легло. Нали нямаш деца?

— Не.

— Хариет, наистина ли си мислиш, че просто ще си тръгнеш и ще се завърнеш в малкото си провинциално имение, където и да се намира то?

Тя примигна.

— Разбира се, че да.

— Е, добре, няма.

Тя не можа да сдържи усмивката си.

— Оценявам тези мигове в леглото, когато изказваш недвусмислено мнението си, Джем, но това е различно. Няма да остана с теб. Ще се върна в имението си и ще бъда много щастлива, ако ми позволиш да взема Юджиния за едно по-дълго гостуване.

— Не.

— Сигурен ли си? — попита тя и прехапа долната си устна. — Не е полезно по цял ден да стои сама в стаята си. Видя ли на какви игри си играе в момента?

— Някои от тези плъхове ми се сториха много добре направени — каза той. — Чувствам се виновен, задето никой не се е погрижил да я изкъпе, преди да си легне. Ловецът на плъхове вече мина през къщата. Не намери никакви признаци за масово нахлуване на плъхове.

— Какво означава „масово нахлуване“?

— Че цялата къща гъмжи от тях. Той смята, че плъхът, който е ухапал Юджиния, е влязъл в стаята й, защото е търсел топло място и е бил уплашен. Но аз ще й взема едно териерче от селото веднага щом е достатъчно голямо да оцелее без майка си. А когато в стаята й има териер, нито един плъх няма да влезе там.

— Не мисля, че в моята къща има плъхове…

— И аз не мислех за моята! — повиши глас той.

— Но аз знам, че близо до мен живеят малки момиченца — промълви Хариет умолително. — Моля те, позволи й да ми дойде на гости, Джем!

— Ти не ме разбираш. Юджиния няма да ти дойде на гости, защото ти никъде няма да ходиш.

Хариет започваше да се дразни.

— Трябва да ме изслушаш, Джем! Изглежда, че на теб ти е също толкова трудно да влезеш в ролята на публика, колкото на мен. — Тя преметна крака над ръба на леглото. — Питам се къде ли е Лусил.

— Най-много след половин час ще е тук и репутацията ти ще бъде съсипана. — В гласа му се долавяше копринена нотка на задоволство.

— Не моята — поправи го Хариет. — На господин Коуп.

— Е, значи моята репутация ще бъде унищожена завинаги — отстъпи Джем, — защото ти си господин Коуп. Най-ужасните кошмари на баща ми ще се сбъднат.

— В такъв случай по-добре си върви.

— Няма да си вървя.

Хариет въздъхна и се огледа за робата си.

— Подозирам, че след като Сали почина — подхвана разговорливо Джем, — всички очакваха да се върна към старите си навици на развратник. Но аз не се върнах.

— Защото си я обичал толкова много? — Хариет се надяваше, че гласът й не звучи кисело. Тя не беше кисела… или поне не много.

— Не. Наистина я обичах, но любовта към вече мъртва жена невинаги спира мъжа да легне с някоя весела куртизанка.

Тази логика й се стори типично мъжка.

— Ако няма да си тръгваш — каза тя безизразно, — тогава ще си тръгна аз. Не идвай след мен — Изидор със сигурност не е облечена.

И тя мина през вратата, която свързваше двете стаи.

Той похлопа на вратата, но Хариет прибягна до предпазна мярка: заключи я.

Изидор подаде глава от завивките. Косата й се беше разпиляла по раменете.

— Какво става? — попита тя с неясен сънен глас и очите й се разшириха. — Да не би в стаята ти да има плъх?

— Не съвсем — отговори Хариет.

— Хариет, отвори тази врата! — изрева Джем.

Изидор се просна обратно по гръб.

— О, Хариет!

— Ще се омъжиш за мен! — изрева Джем. — И много добре го знаеш!

Хариет едва не се задави.

— Няма да се омъжа за теб. Но благодаря за предложението.

— Лорд Стрейндж току-що те помоли да се омъжиш за него — промълви Изидор с тон, в който звучеше леко удивление. — Хариет!

— А аз му отказах. — Сърцето на Хариет биеше лудо. За пръв път един мъж я молеше да се омъжи за него по своя воля. Предложението на Бенджамин дойде, след като бащите им вече бяха уредили всичко.

— И защо? — изсъска Изидор. — Не искам да изглеждам користолюбива, но в случай че си забравила, той е ужасно богат… и чаровен.

Вратата изскърца под тежестта на стоварения върху нея юмрук. Джем изрева:

— Хариет, отвори тази врата, или ще я разбия!

Изидор нададе лек писък.

— Отвори я!

— Да видим дали наистина може да я разбие — отговори Хариет.

Цялата рамка се разтресе. Чу се пращене на разцепено дърво.

— Може — установи Изидор, вече седнала в леглото. — Това е толкова вълнуващо! И романтично! Иска ми се моят съпруг да разбие вратата, за да дойде при мен и да ме отведе.

Вратата се разтресе под силата на следващия удар.

— Чух всичко, което каза! — изкрещя Джем. — До теб живеят малки момиченца, имаш котенца в плевнята и всъщност искаш да ми кажеш, че обичаш Юджиния.

Хариет отключи вратата и я отвори.

Той стоеше насреща й с разрошена коса и пламенен поглед.

— Ще се омъжиш за мен.

— Няма.

Той присви очи.

— Това ще го обсъдим по-късно. Ако останеш, ще ти позволя да вземеш Юджиния на гости.

— Не мога да остана завинаги тук по панталон. Просто не мога, Джем. Аз не съм тази, за която ме мислиш.

— Много добре знам коя си — отвърна моментално той. — Ти си вдовица на провинциален земевладелец, загинал при някаква злополука.

Изидор направи леко отривисто движение, но не каза нищо.

— Съпругът ми не е починал при злополука! — Но въпреки това Хариет не искаше да му казва истината. Смъртта на Бенджамин все още беше нейна тайна.

— Както искаш, така го наречи — отговори Джем. — Значи е умрял в леглото си.

В известен смисъл това беше истината и Хариет кимна.

— Ти дойде тук на шега и сега искаш да отлетиш обратно към спретнатото си гнезденце. Аз обаче няма да те пусна. Никога не съм молил жена да се омъжи за мен, никога! Ти това разбираш ли го?

— Ти не ме помоли — изтъкна Хариет. — Ти ми постави ултиматум. И макар да се радвам, че се наслаждаваш на нови преживявания, не мисля да се омъжвам за теб.

Типично в свой стил, Джем веднага промени тактиката.

— Истинският въпрос сега е дали искаш Юджиния да ти дойде на гости, и няма ли да ти тежи на съвестта да я оставиш тук, заключена в западното крило като някоя стара грохнала роднина под заплаха от плъхове и кой знае още какво.

— Не бива да използваш Юджиния, за да ме изнудваш! — намръщи се Хариет. — Тя ти е дъщеря.

— Тя е моят коз — отвърна той. — Ти вече почти я обичаш, Хариет, и това е хубаво, защото, когато се оженим, ще станеш нейна майка.

— Не съм казала, че ще се омъжа за теб! — напомни му Хариет с известно раздразнение. — Ти просто не искаш да…

Той я сграбчи. Хариет почти очакваше целувката му да е агресивна като думите, да не говорим за това, че едва не разби вратата.

Но не беше. Беше толкова нежна, че разтопи сърцето й. Устните му бяха горещи, мълчаливи, деликатни. Но тя не беше глупачка. Тази целувка беше дипломатически преговори — залп, изстрелян от пиратски кораб над носа на нейния кораб, знак, че няма да я остави да напусне територията му без борба.

И Бог да й е на помощ, ръцете й се обвиха около врата му. Той я възнагради, като я притисна по-силно към себе си. Тя разтвори устни под неговите, сякаш умираше от жажда, и това, което й дари той… това, което й дари той, накара сърцето й да разцъфне, превърна кръвта й в огнени искрици, нажежени и изгарящи.

— Ще останеш ли? — попита я той след малко с тих, спокоен глас. — Моля те, остани, Хариет. Знам, че не умея да слушам, но наистина се уча да бъда твоя публика. Помня всичко, което ми каза. Моля те.

Зад гърба си Хариет чу въздишката на Изидор.

— Ще остана с теб, Хариет — каза тихо тя.

— Добре — успя по някакво чудо да изрече Хариет.

Дългите пръсти на Джем обхванаха бузата й.

— Не мога да ти позволя да си отидеш.

— Ще ме заключиш в западното крило, така ли? — Хариет не знаеше какво я накара да изрече тези думи, но й се сториха логични.

За миг високото му грациозно тяло застина.

— Предполагам, че ми даваш урок, моя Хариет.

— Добро утро, Лусил! — обади се един бодър глас от леглото зад тях. — Не обръщай внимание на тези двамата.

Хариет се обърна, но Джем я привлече обратно към себе си.

— Виждаш ли, Лусил — каза той, наведе се и целуна Хариет по врата, — разкрих тайната на господарката ти и трябва да кажа, че това ме прави много щастлив.

— Ще остана още няколко дни, Лусил — каза Хариет.

— И аз ще остана — обади се веднага Изидор.

Лусил изглеждаше озадачена. Носеше куп идеално сгънати чорапи, готови за прибиране в пътническия сандък на Хариет.

— Мога да ви дам охрана, Изидор — предложи Джем. — Ще бъдете в абсолютна безопасност. Мога да намеря някоя добра жена от селото да ви придружи.

Изидор обаче се смееше.

— Не. Чувствам се така, сякаш гледам някоя от любимите си пиеси.

— Но Ваша св… — започна Лусил, Хариет улови погледа й и тя млъкна.

— Смятам да продължа да нося мъжките си дрехи, разбира се — продължи спокойно Хариет, сякаш Лусил не беше казала нищо. — Ще удължим посещението си още малко.

Джем се засмя.

— Свършено е с репутацията ми!

— Трябва само да се държите нормално — каза Хариет и се изви да го погледне.

— Имаш много да учиш, любов моя.

— Ще ми бъде много приятно да гледам — каза Изидор с тон, в който се долавяше медено удовлетворение. — Имам чувството, че репутацията на лорд Стрейндж ще се срине до ново ниво, и смятам да бъда тук и да го видя с очите си!

— Глупости! — отвърна рязко Хариет. — Когато има хора, ще стоя настрана от Джем, който трябва само да продължи с неучтивия си навик да пренебрегва гостите си. Не виждам в тази ситуация нищо, което да застрашава репутацията му.

Лусил очевидно никак не одобряваше намеренията й. Хариет видя, че на устните й напират какви ли не въпроси. Присъствието на Джем възпря някои от тях, а границите между една камериерка и една херцогиня — останалите.

— Тръгвай! — нареди Хариет на Джем и го побутна към вратата.

— Погледнете миглите на Хариет — каза Джем, като застана в рамката на вратата.

Изидор и Лусил погледнаха към лицето й.

— Дълги, гъсти и възхитително женствени — осветли ги той с дълбок глас. — Разбрах, че е жена, още в мига, в който я зърнах.

— Не е вярно! — възкликна Хариет.

— Никой мъж няма такава еротична извивка на устните.

— Кога разкрихте пола на Хариет? — попита любопитно Изидор. — Наистина ли сте разбрали още отначало?

— Вилиърс ми каза — отговори Джем. — Но аз се бях досетил още преди той да го потвърди.

— Ще съм ти благодарна, ако излезеш през тази врата, преди да си съсипал репутацията на Изидор — обади се Хариет. — Може да те предизвикат на дуел. Недей забравя, че Изидор си има съпруг, който да я защитава.

— В известен смисъл — измърмори Изидор. — Струва ми се, че научавам толкова много неща за мъжете и жените само като ви гледам вас двамата. Ако съпругът ми се появи някога, може да го изненадам.

— Със сигурност ще се появи — напомни й Хариет. — Все едно, бих предпочела никой в тази къща да не види лорд Стрейндж, застанал на вратата на спалнята ти, докато ти си в леглото. Съпругът ти ще върне само за да поиска развод.

Очите на Изидор се разшириха.

— Излизайте! — заповяда тя и посочи към вратата.

Този път Джем се подчини и подаде глава обратно, само за да каже:

— Фехтовката е в единайсет.