Джени Хейл
Лятната къща (5)

Пета глава

Двете приятелки работиха цял ден, а Кали едва успя да приключи с килерите и боядисването преди седем часа. В последния момент дочу през прозореца шума от рейндж роувъра. Работниците приключваха работата по алеята за деня. Оливия беше включила музика на долния етаж и й донесе чаша вино, което не бе достатъчно изстудено за вкуса й. Все още използваха хладилната чанта, която донесоха, когато се преместиха в къщата.

Кали изпи последната глътка вино и остави празната чаша в банята. Погледна се в огледалото. Носеше бялата рокля с презрамки на Оливия, която разкриваше загара на кожата й, наскоро придобит от работата на открито. Отдавна не бе полагала толкова усилия за външния си вид. Сега, когато гледаше отражението си в огледалото, Кали си помисли колко хубаво е да се наконти, да се наслади на вкусна вечеря и приятен разговор. Обу сандалите си и си сложи сребърна гривна, която да подхожда на обеците й, взе празната чаша и слезе на долния етаж.

Досега нямаше време да се притеснява, но щом видя на вратата Люк, чийто вид на филмова звезда спря дъха й, тя се разтрепери. Не можеше да откъсне поглед от сивите петънца в сините му очи, от спокойната му усмивка, от силните му ръце. Усети, че се изчервява, и отмести поглед. Уайът бе отворил на Люк и след това беше побягнал нанякъде, викайки майка си, която пък си вземаше ранен душ, за да прогони горещината.

— Хей — каза Люк, сякаш я познаваше много по-добре, отколкото в действителност. — Готова ли си?

— Да — отвърна Кали, надявайки се, че гласът й не е издал притеснението й. Всички онези неща, които бе прочела за него в списанията, я объркваха и й пречеха да мисли нормално. — Нека само кажа довиждане на приятелката ми Оливия. По кое време да очаква да се приберем?

— Не знам — каза той през смях, сякаш въпросът й бе нелеп, но в погледа му отново се появи онова негово любопитство, което беше опияняващо.

Кали искаше Оливия да знае по кое време да я очаква, защото излизаше с мъж, когото познаваше съвсем отскоро на практика той беше непознат. Но може би това не беше необичайно за Люк. Може би той се надяваше, че ако срещата върви добре, тя може изобщо да не се прибере у дома тази вечер. При мисълта за това Кали изпита силен гняв, но успя да се успокои и да убеди сама себе си, че просто прави прибързани заключения. Да, вестниците го представяха като плейбой. Но местните обичаха да мразят семейства като Съливан. В малките градчета подобни драми и слухове правеха живота по-интересен.

— Здравейте — поздрави Оливия и застана при тях. С ококорени очи взе празната чаша от ръцете на Кали. Беше си направила косата и се бе преоблякла. — Оливия Диксън подаде тя вече чистата си ръка на Люк и погледна Кали, която трябваше да прикрие самодоволната си усмивка. Оливия явно искаше да каже още нещо, но просто мълчеше. Обикновено беше много словоохотлива, но сега сякаш бе изгубила дар слово.

— Люк Съливан — представи се той и стисна ръката й.

Люк огледа наоколо, после погледът му отново се върна на Кали. Може би беше любезен и не искаше да любопитства. Кали съжали, че не е изчистила и подредила преди посещението на милионера, но вече нямаше смисъл да се тревожи за това. В момента нямаше какво повече да направи.

— Най-добре е да вървим — каза той.

Оливия отправи на Кали усмивка, изпълнена с безброй въпроси, и сякаш безмълвно възкликваше: „О, боже мой!“. Кали погледна на другата страна, защото се страхуваше, че в противен случай ще се изнерви. Оливия отстъпи и направи място на Кали и Люк да минат. Излязоха навън в горещината и Кали си сложи слънчевите очила, но се зачуди дали не беше по-добре просто да ги държи, за да има какво да прави с ръцете си.

Люк й отвори вратата на рейндж роувъра, после се настани зад волана и запали двигателя.

— Помислих си, че може да вечеряме на яхтата ми.

При тези негови думи Кали веднага си спомни за момичето по бански на снимката и внезапно престана да се чувства специална. Беше отделила време да се погрижи за себе си, бе почистила цялата мръсотия и боя от тялото си. Носеше грим и си беше сложила на устните от блестящия гланц — нещо, което обикновено не правеше. Дори бе облякла бялата рокля на Оливия.

Тя не отговори, затова Люк продължи:

— Не искам пресата да реши, че изневерявам на Ашли. Затова си помислих, че може да вечеряме на някое уединено място.

Кръвта бучеше в ушите й и Кали усети как лицето й пламва. Да й изневерява? Наистина ли каза това? И коя е Ашли? Покани я на вечеря, а има приятелка? Вгледа се в самодоволното му лице и се опита да не присвие гневно очи. Нямаше да позволи да падне толкова ниско.

— Имаш приятелка? — попита възможно най-спокойно тя и още в същия миг съжали. Думите й прозвучаха така, сякаш се надяваше да няма приятелка, а това не беше така. Все пак това не беше среща, а просто един мил жест, с който да й се отблагодари, нали? Кали не искаше да се забърква в проблеми и да пречи на връзката му.

Навярно изглеждаше искрено потресена, защото реакцията й го хвана неподготвен. След миг той отметна глава назад и се разсмя.

— Изглеждаш загрижена — каза той, все още засмян. С Ашли не излизаме от около четири месеца, но нейният мениджър смята, че е най-добре да не го обявяваме публично, защото й предстои филмова премиера и новината ще измести вниманието от филма.

Той успяваше да прочете мислите й и това я безпокоеше.

— Съжалявам — каза Кали.

Не беше никак приятно да се е разделил с приятелката си преди месеци и да не може да покани спокойно друга жена на вечеря от страх, че таблоидите веднага ще научат за случилото се.

— За какво?

Тя нямаше желание да повдига темата за начина му на живот и за пресата, затова каза само:

— Съжалявам, че си се разделил с приятелката си.

— О, да. Всъщност отношенията ни не бяха нещо сериозно, просто излязохме няколко пъти. Но когато журналистите те видят с някого повече от веднъж, започват да те преследват и се надяват да снимат как предлагаш на приятелката си.

— Боже мой! — възкликна Кали и осъзна колко различен беше животът на всеки от тях.