Джени Хейл
Лятната къща (20)

Двадесета глава

Кали се събуди, а през прозореца й надничаха тъмни облаци. Погледна часовника, но екранът беше черен. Прозя се, стана от леглото и погледна кабела на часовника. Беше включен. Фредерик беше помолил да преспи у тях, защото не бе завършил рисунката, но все още нямаше кураж да влезе в своята къща. Кали се съгласи. Не й се говореше за Люк, затова си легна рано. Не искаше да признае на Фредерик, че е разкрила всичко на Люк, нито пък имаше желание да му разкаже за неговата реакция. Не искаше да се меси повече.

Не можа да заспи цяла нощ. Мислеше за вчерашния ден, спомняше си всяка своя дума и се питаше дали би могла да постъпи различно. Имаше нужда от баба си, тя щеше да знае какво трябва да се направи. Кали се чувстваше напълно изгубена и объркана. Разтри рамото си, болеше я още от снощи. Облече се, прокара пръсти през косата си и тръгна надолу. Страхът й се увеличаваше с всяка следваща стъпка. Трябваше да се изправи пред Фредерик, а не знаеше какво да му каже. Мина покрай него на път към кухнята — мъжът спеше на дивана. Кали си отдъхна с облекчение, защото щеше да има малко време да се разсъни, преди да говори с него.

Погледна през прозореца и видя черните облаци, струпани в небето. Днес очевидно нямаше да свършат много работа. Бригадата имаше почивен ден, така че бяха само Оливия, Уайът, Кали и Фредерик.

Очите я боляха от липсата на сън. Напълни кафемашината и я включи. Но в следващия миг си спомни, че няма ток, и раменете й увиснаха унило. Включи лампите, но те не светнаха. Смътно си спомняше, че работниците трябваше да изключат електричеството, за да довършат работата по терасата отзад. Може би бяха забравили да го включат, преди да си тръгнат? Седна на масата и се вгледа в океана.

— Изпратих съобщение на Ейдън — прошепна Оливия и я стресна.

Кали бързо сложи ръка на гърдите си, за да се успокои, и отмести поглед от прозореца. Дъждът заудря по стъклото.

— Извинявай — каза Оливия и седна при нея на масата. — Вчера работниците много бързаха, за да приключат работа след дългия ден. Вероятно са забравили да включат електричеството. Двамата с Уайът бяхме навън до късно, а после се прибрахме тихо, за да не събудим Фредерик, и направо си легнахме. Преди малко проверих телефона си за съобщение от Ейдън, но батерията е паднала. Забравих да го заредя. Може би ще можем да използваме твоя.

Кали потърка очи и кимна. Главата й пулсираше. Някой почука силно на вратата и двете скочиха на крака. Кали се втурна да отвори, преди настойчивото почукване да събуди Фредерик и Уайът. Пръстите й се засуетиха с ключа, но най-после успя да отключи. Отвори вратата, а на верандата стояха Люк и Ейдън.

— Съобщиха, че трябва да се евакуираме — каза Люк, без да поздрави. Нямаше следа от нежния му топъл глас, който Кали познаваше толкова добре, нито от симпатията, с която я гледаше преди. — Ураганът се е насочил насам. Не успяхме да се свържем с вас по телефона. Ейдън ви изпраща съобщения цяла сутрин.

— Нямаме ток, а батерията на Оливия падна. Моят телефон е горе.

Тя отстъпи встрани да им направи място. Все още не се бе разсънила и й беше трудно да разбере какво точно става. Умът й беше зает с други мисли и тя не можеше да проумее думите му.

Двамата мъже останаха на мястото си, вятърът духаше безмилостно покрай тях.

— Кали, трябва да се евакуираме, при това бързо — каза Люк и отмести поглед към телефона си, за да напише съобщение. — Ще тръгнем заедно, а аз ще намеря място, където да отседнем. Но трябва да побързаме, преди да резервират всички хотели. Започнете да събирате багажа си, дръж телефона си до теб и го зареди, ако токът дойде. Ще ти се обадя по-късно.

— Добре — отвърна тя, внезапно обзета от тревога. Погледна Люк в очите. — Фредерик е тук — каза му с натежала от притеснения глава. — Да дойде ли с нас?

За няколко секунди настъпи тишина и тя видя по лицето му да пробягва несигурност. Накрая той кимна и попита:

— А Гладис?

— Вече замина. Отишла е в къщата на дъщеря си.

— Добре. Имате около трийсет минути — заяви той с делови тон.

Люк и Ейдън си тръгнаха, а Кали прибра вътре цветето от Гладис. Засуети се наоколо, преценявайки с какво да се заеме най-напред. Изтича да каже на Оливия, но приятелката й вече се качваше на горния етаж.

— Чух всичко — каза й тя.

Отидоха в стаите и извадиха куфарите си. Кали започна да приготвя своя, а Оливия събираше багаж за себе си и Уайът. Взеха дрехи, чорапи, бельо, тоалетни принадлежности, играчки за Уайът и всичко, което им попадна пред очите и успя да се събере в куфарите.

Кали грабна купчината изпрани дрехи, която все още стоеше в коридора, и я разпредели в багажа им. Прибра всичките си бижута и семейния албум със стари снимки на родителите си и баба си. Пъхна ги в по-малката чанта, затвори я и слезе долу. Свали от стената картината на Люк и я облегна на куфара.

Вече бе започнала да прибира храна в хладилната чанта, когато Фредерик влезе в кухнята.

— Какво става тук? — попита той.

— Тъкмо се канех да те събудя. Ураганът се е насочил насам. Люк отиде да вземе семейството си. Ще се евакуираме всички заедно. Ще взема достатъчно храна и за теб Уайът, взех конструктора ти и айпада ти — каза тя на детето, щом влезе при тях.

Оливия извика сина си да провери дали са взели всичко необходимо, а Фредерик остана в кухнята и се зае да помага на Кали с храната.

— Значи, Люк ще се върне? — попита той, докато пълнеше една торба с хляб и чипс.

— Да — отвърна тя. Погледът й го молеше да не се противи. Провери телефона си — нямаше никакви съобщения.

Той само кимна и продължи да опакова храната. Прибра в торбата и кутия с пуканки за микровълнова фурна.

Кали включи радиото на батерии.

— Ако живеете по крайбрежието — Кити Хоук, Кил Девил Хилс, Нагс Хед, Роданте, Уейвс и на юг до Хатерас — е препоръчително да се евакуирате при възможност. Вземете със себе си всички ценности и важни семейни вещи. Очаква се силно мъртво вълнение и сериозни щети.

Кали погледна Фредерик, сякаш той можеше да успокои страховете й. Макар че мъжът бе преживявал такива неща и преди, само й каза:

— Къщата е устояла на много урагани. Това е прост поредната буря, Кали. Не спирай да си го повтаряш.

Събраха багажа си и Кали вече се чудеше как ще побере всички куфари и хладилната чанта в багажника на колата си. В този момент се появи Люк с джипа си, а зад него караше още един джип.

— Няма нужда да вземаш твоята кола — каза й той, докато слизаше. — Ще се съберем в моята. По-голяма е и ще можем да вземем повече неща. Майка ми, Джулиет и Мичъл са в другата кола. Там има два реда седалки. Уайът и Мичъл могат да седнат отзад.

Ейдън вече бе започнал да товари багажа и излезе от къщата с още чанти.

— Ейдън и Оливия ще се качат при майка ми, а ти и Фредерик при мен — каза им Люк и започна да прехвърля багажа на Кали от нейната кола в неговата. Отвори багажника — вече бе пълен. Премести своите чанти в единия край, за да направи място за хладилната чанта. — Запазих три стаи в хотел „Бъркли“ в Ричмънд — съобщи, докато местеше куфарите. — Само те бяха свободни. — Видя картината си и замълча, премигна, но лицето му остана безстрастно. После прибра и нея в колата.

— Ще се справим — подвикна Ейдън през рамо и отново влезе в къщата за още багаж.

Фредерик излезе и се качи в колата заедно с нещата си. Оливия и Уайът вървяха бързо към колата на Лилиан, всеки влачеше по един куфар. Люк изтича при тях, взе куфарите и ги вдигна с лекота. Пъхна ги в колата, докато Оливия помагаше на Уайът да се качи в джипа.

— Качвайте се — каза й Люк и отвори задната врата. — Ще опитаме да изпреварим тълпата. Остана ли нещо, което ще ви трябва?

Той огледа групата и всички поклатиха отрицателно глави с разтревожени изражения. Кали се чувстваше в безопасност, докато наблюдаваше действията му. Люк беше спокоен, категоричен и фокусиран, а поведението му успя да успокои препускащото й от тревога сърце. Толкова много се притесняваше за безопасността им, че не си позволяваше да мисли за другите проблеми: нямаха нито пари, нито време за ремонт, ако бурята нанесеше сериозни щети по къщата. А и Фредерик идваше с тях и тя нямаше представа до какво може да доведе всичко това. Качи се в колата заедно с останалите и затвори вратата. Люк заобиколи тичешком и се настани зад волана.

Кали се обърна и погледна „Бийчкомбър“ за последен път, преди да потеглят.