Джени Хейл
Лятната къща (13)

Тринадесета глава

Кали и Люк се качиха на терасата заедно с Ейдън и Оливия, за да си вземат питиета. Кали дочу жива музика и надникна в къщата. Вътре, в един от ъглите на голямата дневна, се беше разположила група музиканти, които свиреха за гостите.

Джулиет се появи с чаша бяло вино в ръка.

— Какво ще кажете? Поканих музиканти! Харесва ли ви? — попита тя с драматичен тон, а на лицето й светеше очарователна усмивка. — Наех няколко вили за гостите, защото не са от града. Цяла вечер ще има осигурен транспорт дотам и обратно. Помислих си, че след като децата заспят, родителите им ще могат да се забавляват през нощта.

— Парти за татковците — разсмя се Ейдън.

Джулиет весело завъртя очи.

— Тези жени са мои добри приятелки. Не ме разбирай погрешно, мъжете са чудесни. Но ние, момичетата, също имаме нужда да разпуснем. Не си ли съгласен? — Ейдън тъкмо се канеше да отговори, но Джулиет го прекъсна. Изпитите питиета явно я бяха направили доста бъбрива. Двете с Кали можете да останете до късно с нас — каза тя на Оливия. — А къде е мама? Трябва да й занесем нещо за пиене!

— Дами, какви питиета искате? — попита Ейдън. — По още едно… Това мохито ли е?

Кали и Оливия кимнаха.

— Чудесно. Двамата с Люк ще се погрижим.

Джулиет се върна при останалите гости, а Оливия се обърна към Кали.

— Много се забавлявам — каза тя. — Трябва да останем. Може би баба ще гледа Уайът — винаги го кани да остава при нея. Ще й изпратя съобщение да я попитам. Ще останем ли, ако се съгласи?

Кали започна да гризе нокътя си.

— Не мисли толкова много — каза Оливия с онзи свой сестрински поглед. Двете бяха споделили толкова много мигове, че бяха близки като сестри.

— Добре — отстъпи Кали. Приятелката й рядко отделяше време за самата себе си и щом сега искаше да останат, трябваше да пренебрегне собственото си объркване и да остане с нея.

Безкрайно щастлива, Оливия извади телефона от чантата си и започна бързо да пише.

— Благодаря ти — каза тя, вдигайки за миг поглед, преди отново да насочи цялото си внимание към телефона.

Люк и Ейдън се върнаха, но не само с напитките. Джулиет беше с тях, но имаше и още една жена, която стоеше до Люк — по-възрастна, слаба, със стилна прическа. Прошарената й коса падаше върху челото й, а на ушите й проблясваха диамантени обеци с размер на малко копче. Изглеждаше леко скована в сравнение с празненството и настроението на останалите. Изражението й беше сериозно, но в същото време нежно. Люк се наведе да й каже нещо, тя се усмихна топло, а след това сериозното изражение отново се върна на лицето й.

Приближиха и Кали забеляза вида и цвета на кожата й: очевидно бе вложила много време и пари, за да поддържа кожата си в това безупречно състояние въпреки възрастта си, но очите й разкриваха нещо съвсем различно. В тях се криеше нещо: изглеждаха уморени, може би дори тъжни.

— Кали. — Люк пристъпи напред и й подаде чашата с леденостудено питие. Отстъпи встрани, за да може жената да застане директно срещу нея. — Това е майка ми. Мамо, това е Кали.

— Лилиан Съливан — представи се жената, хвърляйки на Кали бърз преценяващ поглед, който я накара да се почувства като поредното момиче, което Люк води у дома.

Останалите се разположиха по столовете на терасата и се заговориха, а Лилиан попита сина си:

— Къде беше, скъпи? Търсих те цяла вечер.

— Показах на Кали работата си в гаража.

За миг Лилиан притихна, думите му очевидно я изненадаха.

— О, нима? — попита тя, обърна се бавно и погледна младата жена, сякаш едва сега я забеляза. Усмихна й се и Кали трябваше да положи усилия, за да не издиша шумно. Лилиан Съливан определено можеше да изглежда плашещо. Но щом се отпуснеше и омекнеше, тя се превръщаше в съвсем различен човек. — Виждала ли си Люк да кара сърф? Обичам да го наблюдавам. — Вдигна поглед към небето и поклати глава, сякаш споменът се криеше там горе. След миг погледна отново Кали.

— Не, не съм — отвърна тя и отпи притеснено от питието си.

— Опитах се да я накарам да дойде с мен на сърф, но тя не иска — обади се Люк.

— Не съм казала, че не искам. Ти искаше да отидем днес, в деня на празненството.

— Значи, ще дойдеш? — Той надигна чашата си. Какво ли пиеше — може би уиски с кола? Кали знаеше, че в момента се опитва да я примами.

— Да, ще дойда.

На лицето на Люк се изписа весело изражение.

— Страхуваш ли се да караш сърф?

— Не.

Кали не искаше да признае, че изпитва притеснение и безпокойство в негово присъствие. Все по-трудно й беше да загърбва чувствата си и не можеше да контролира реакцията на тялото си при близостта на Люк. Кожата й пламваше дори когато го погледнеше.

— Кали — извика Оливия от дивана. Наведе се напред да погледне приятелката си и Кали се изненада да види ръката на Ейдън, протегната зад гърба й. Двамата, изглежда, се чувстваха комфортно в компанията си. Оливия размаха телефона си. — Баба ще вземе Уайът малко по-късно. Можем да останем.

— Юху! — възкликна Джулиет, която тъкмо се връщаше при тях след разговор с няколко приятели.

Люк поклати глава.

— Изглежда, тази вечер ще трябва аз да сложа Мичъл да си легне — отбеляза той и се изкиска весело. — Джули не е такава постоянно, но заслужава да разпусне една вечер. Наскоро се разведе — добави тихо. — През последните няколко години не й беше лесно. Радвам се да я видя най-после щастлива.

— Разводът е лошо нещо — каза Лилиан. — Знам го от личен опит. — Беше си взела чаша вино от един сервитьор и я стискаше с две ръце. Диамантените й пръстени тежаха на пръстите й. — Самата аз бях съсипана, когато трябваше да го преживея, затова съжалявам, че и Джулиет трябваше да мине през това.

— Аз също — каза Люк, прегърна майка си и я целуна по главата. След това бързо отклони разговора в опит да разведри настроението. — Мисля, че тази вечер трябва да останеш с нас.

Тя го погледна любящо.

— Няма да успея. Ще заспя още преди да сте започнали да се забавлявате.

— Глупости! Двамата с Ейдън ще се погрижим да не скучаеш.

Кали се настани на дивана. Беше впечатлена от силната връзка между Люк и майка му.

Той разтърси игриво раменете на майка си.

— Хайде… — заубеждава я.

— Престани — смъмри го през смях тя. — Виното ми ще се разлее. — Той я пусна, а тя добави: — И без това не можеш да стоиш до късно, ако смяташ да водиш Кали на сърф. Не искаш да проспиш целия ден, нали?

— Чу ли това, Кали? — попита Люк и седна при нея на дивана. — Майка ми каза, че утре ще ходим на сърф. Никога не споря с майка си. — И намигна на Лилиан.

Кали също не искаше да спори с нея.

* * *

Капнал от умора, Уайът се качи на задната седалка в колата на Гладис и се зави с плажната кърпа, която Люк беше върнал на Кали — съвсем чиста. Кали излезе с Оливия пред къщата на семейство Съливан да изчакат Гладис и да пожелае лека нощ на Уайът. Забеляза, че новинарският микробус вече си е заминал.

— Тази вечер с Аделейд изрисувахме няколко чаши за вино. — Гладис отвори вратата на колата и застана до нея — С Аделейд Фостър.

Кали опита да си спомни името — звучеше й познато.

— О, да! Сандъчето. Има ли някакви координати на Фредерик Макфарлин?

— Не, съжалявам — намръщи се Гладис.

— Жалко — отвърна Кали и поклати глава. — Е, поне опитахме.

Гладис се качи зад волана, те помахаха на Уайът за довиждане и влязоха обратно в къщата.

Ейдън ги посрещна на входа.

— Люк каза да се качиш горе и да го извикаш. Той отиде да сложи Мичъл в леглото — обясни той на Кали.

Оливия последва Ейдън в дневната, а Кали се качи внимателно по стълбите, като се държеше за парапета. Чувстваше се отпусната и леко замаяна от изпитите питиета.

Намери стаята и завари Люк седнал на пода, облегнат на голямо легло с четири колони, да чете книжка на Мичъл. Детето се засмя и усмивката грейна на лицето на Люк точно в мига, в който той се обърна и я погледна.

— Здравей — каза й. Изглеждаше толкова доволен да я види, че тя едва си пое дъх. Представи си го в ролята на баща. Питаше се как ли ще изглежда той след години. Едва успя да прогони тези свои мисли.

Люк разроши косата на Мичъл.

— Стига толкова за тази вечер, приятелче. Честит рожден ден.

Детето се усмихна, прозя се и се обърна на другата страна, изтощено от празника.

Люк кимна към вратата.

Когато слязоха на долния етаж, Оливия вече се бе настанила до Ейдън в дневната. Той я беше прегърнал. Жестът му може би бе чисто приятелски, но Кали се зачуди дали между тях не се случва нещо повече.

— Ще взема нещо за пиене — каза Люк и я остави сама. Кали седна до Оливия.

— Ейдън винаги е имал бизнес нюх — казваше Лилиан на Оливия, когато Кали се присъедини към тях по средата на разговора им. — Чичо му Едуард е много привързан към него — усмихна се тя. Очевидно се радваше на възможността да похвали племенника си.

— О, боже, знам — обади се Джулиет с натежали очи. — Татко обича Ейдън.

В този момент Люк се върна, подаде на Кали някакво розово питие с парченце ананас и черешка и задържа погледа си върху Ейдън.

Кали отпи от чашата. Музикантите отново засвириха и Джулиет скочи на крака.

— О, свирят „Brown Eyed Girl“! — Беше боса, а обувките й бяха захвърлени под големия прозорец. Затанцува, а питието й се плискаше в чашата. — Люк, ела тук и танцувай! — Джулиет се олюля и продължи да танцува.

— Мамо, струва ми се, че ти имаш нужда от малко танци — каза Люк и се изправи. Обърна се към Кали: — Следващата песен е за теб, обещавам. — Изпрати й онази негова усмивка, която преобръщаше всичко в нея. Тя отново отпи от питието в опит да прогони вълнението си.

Люк нежно взе чашата с вино от ръката на майка си и я остави на масата. Хвана ръцете й и я заведе на дансинга. В следващия миг я наведе драматично назад, карайки я да се разсмее. Изправи я обратно, тя го погледна недоволно, но не успя задълго да запази престорено сърдитото си изражение и усмивката й отново се появи на лицето й.

— Люк винаги е бил любимец на майка си — отбеляза Ейдън с весел тон. — Той е невероятен — толкова спокоен, изпълнен с живот.

— Това ми харесва — чу се да казва Кали и едва тогава осъзна как са прозвучали думите й. Сведе поглед към чашата си, обвинявайки алкохола, но казаното бе самата истина. Тя не можеше да откъсне поглед от него.

Продължи да отпива от плодовата напитка. Не смееше да говори от страх какво може да изтърси по адрес на Люк и чудесните му качества. След малко вдигна поглед и го видя пред себе си.

— Искаш ли да танцуваме?

Музиката беше бавна и събуждаше у нея желание да склони глава на рамото му.

— Хайде, ставайте да танцувате! — извика Джулиет на няколко свои приятели.

— Какво има в този коктейл? — попита Кали, усещайки краката си натежали, когато се изправи. Внимателно остави чашата си на масата и хвана Люк за ръка, за да не залитне.

— Няколко различни вида ром — отвърна той. — Не е нужно да танцуваме. Ще ти донеса вода. Седни на мястото си.

— Не, няма нужда — усмихна му се тя. — Добре съм. Просто питието се оказа силно. — Усещаше здравата му ръка, която я държеше да не падне. — Хайде да танцуваме.

Обви ръце около врата му и го погледна в очите.

— Прекарвам си чудесно — призна Кали.

Той се усмихна широко, а край ъгълчетата на очите му се появиха ситни бръчици.

— Радвам се. Определено питието ти е дошло прекалено силно. Сигурна ли си, че не искаш вода?

— Не ми трябва никаква вода — каза тя, усещайки ръцете му върху кръста си.

— Добре — усмихна се отново той.

— Какво?

— Кажи ми нещо. Кое ти хареса най-много тази вечер?

Кали се надигна още малко и стисна ръце зад врата му, придърпвайки телата им по-близо едно до друго.

— Хареса ми да разгледам сърфовете ти и да те слушам как говориш за тях. — Затвори за миг очи, после ги отвори отново. — Хареса ми разговорът ни на плажа. Хареса ми да видя как се погрижи за Мичъл. Харесва ми как танцуваме сега.

Той се разсмя.

— Нека наистина ти донеса вода.

Тя го погледна стреснато.

— Защо постоянно повтаряш, че имам нужда от вода?

— Защото не си се разкривала така пред мен, откакто се познаваме. Виждам колко ти е трудно, когато ми разказваш за себе си. Харесваш ми такава. Остани си същата, само че без алкохола. — Той се наведе към нея, устните му бяха толкова близо до ухото й, че тя трепна. — Струва ми се, че май ме харесваш. — Отдръпна се и й се усмихна с онази своя крива усмивка, а очите му светеха като сапфири.

— Харесва ти играта, преследването — каза тя, изказвайки на глас мислите си, но болката, която се изписа на лицето му, я изненада и я накара да се съмнява в способността си да мисли разумно. Изпита чувство за вина, но бързо се разколеба. Ами ако той си играе с нея и в момента? — Сигурно аз съм първото момиче, което отказва да те целуне по твоя команда. Е, няма да го направя — произнесе думите тихо, издавайки несигурността си.

Люк я гледаше със сериозен поглед. Почти бяха спрели да танцуват. В момента тя успяваше да разчете чувствата му съвсем ясно — той й казваше, че напълно греши в преценката си за него. Никой от двамата не помръдваше. Накрая той попита:

— Какво ще стане, ако те целуна точно в този момент?

Тя копнееше за целувката му с цялото си същество, но не можеше да се довери на преценката си. Ситуацията щеше да е съвсем различна, когато въздействието на алкохола преминеше — Кали беше сигурна в това. Накрая събра кураж и отвърна:

— Вече ти казах, че няма да те целуна по команда.

Напрежението между тях се разсея и той отмести замисления си поглед. Кимна, придърпа я по-близо до себе си и продължиха да танцуват.