Джени Хейл
Лятната къща (22)

Двадесет и втора глава

Люк плати сметката за напитките им и всички се оттеглиха в стаите си, след като решиха да си поръчат румсървис. Всеки имаше нужда да остане насаме със себе си. Дъждът беше спрял, усещаха задушаващата горещина всеки път, щом някой отвореше вратата на ресторанта, но въпреки това Фредерик излезе да се разходи. Нямаше го вече няколко часа.

Ейдън дойде в стаята на Кали и Оливия и тримата заедно гледаха последните новини за движението на бурята. Мислите на Кали се лутаха между възможните щети по къщата и семейство Съливан. Навярно и останалите бяха в същото състояние. Някой почука на вратата, а когато Кали отвори, на прага стояха Лилиан, Мичъл и Джулиет.

— Проверихме как е Люк. Искаше да остане сам — каза Джулиет. — Може ли да влезем?

— Разбира се.

Кали отстъпи встрани, за да им направи място. Джулиет отиде направо при Ейдън и седна до него, а Лилиан се настани на най-близкия до дивана стол. Мичъл намери Уайът, който беше построил малка крепост в единия ъгъл на стаята. Ейдън прегърна Джулиет, сякаш с този свой жест се опитваше да я предпази от чувствата й.

Седяха мълчаливо по местата си, а телевизорът и гласовете на момчетата изпълваха тишината. Докато наблюдаваше хората, Кали виждаше обичта им един към друг. Джулиет беше разстроена от решението на майка си да скрие истината от Люк и баща й, но преди малко, когато ги видя на вратата, двете изглеждаха обединени. Сега Ейдън, Джулиет и Лилиан седяха заедно и гледаха новините, но явно се чувстваха добре в компанията си. Кали насочи вниманието си към телевизионния екран.

След около половин час осъзна, че репортерите не казват нищо ново, а само повтарят най-важното: в момента бурята удряше Аутър Банкс, предизвикваше щети в някои райони и бързо отстъпваше.

Някой отново почука на вратата, но този път Оливия отиде да отвори. Беше Люк. Кали почти се изправи — искаше да провери как е той. Но спря, защото не беше сигурна, че той иска да говори с нея, и зачака.

— Обадих се на татко. — Той се отпусна на дивана между Ейдън и сестра си. Изглеждаше уморен. Сивото небе навън хвърляше мрачна светлина в стаята. — Помолих го да дойде.

Уайът и Мичъл за миг спряха да си играят, но Оливия ги попита как върви строежът им и те бързо се върнаха към конструктора и крепостта, която правеха за фигурките си.

— Искам аз да му кажа — заяви Люк. — Мамо, ако го направиш ти, той ще ти се ядоса. Но ако му кажа аз, може би ще успеем да разберем какво мисли в действителност. Казах му, че трябва да говоря с него и че трябва да му съобщя нещо важно, а това няма да е никак лесно.

— Какво каза той, Люк? — попита Джулиет.

— Пътува насам.

— Какво? — изненада се Лилиан и стисна разтревожено устни.

— Казах му къде сме отседнали. Запази си стая в хотел „Омни“ от другата страна на улицата. Полетът му е след час. За щастие успя да си купи билет.

— Ами ако реши, че сме се съюзили срещу него? — притесни се Джулиет. — Навярно би искал да научи тази новина насаме, а не сред всички нас.

— Да — кимна Люк. — Помислил съм за това. Аз ще отида в неговия хотел. Ще ми изпрати съобщение, щом пристигне.

Никой не пророни нито дума до единайсет часа, когато Люк получи съобщението от баща си.

* * *

Фредерик все още не се беше прибрал. Оливия и Джулиет сложиха децата да си легнат в едната стая и Оливия предложи да остане с тях. Вече беше почти два след полунощ, а по телевизията продължаваха да излъчват информация за урагана. Окото на бурята вече беше преминало и хората, останали в Аутър Банкс, се бяха скрили в домовете си в очакване на последните буреносни часове.

Всички погледи бяха насочени към телевизионния екран, но Кали знаеше, че мислят за Люк. Нямаше го цяла вечност и тя се надяваше, че нещата вървят добре. Чувстваше се виновна за случващото се и заради дистанцираното му отношение и избухването му в асансьора знаеше, че той също я смята за отговорна.

Вратата на стаята се отвори и всички глави се завъртяха към нея.

Лицето на Люк беше безизразно, изглеждаше напълно изтощен. Кали бе приела за даденост нежните му, пълни с обич погледи и сега копнееше да ги зърне отново.

— Какво стана? — попита Джулиет и скочи на крака. Хвана ръцете на Люк и вдигна брадичка, за да го погледне, а лицето й изразяваше тревога.

— Аз, ами… — Той пусна сестра си и седна на дивана, напълно съсипан. Думите не излизаха от устата му, макар че в очите му се виждаха всички мисли, които се блъскаха в ума му в този момент.

Лилиан сложи ръка на гърба му, а очите й се наляха със сълзи.

— Мисля, че тази вечер изгубих баща си — каза Люк, останал без дъх, и се обърна към майка си, сякаш тя можеше да му помогне. — Каза ми, че е имал подозрения. Че докато съм растял, е изпитвал съмнения, но му се е струвало невъзможно… — Той прокара ръце по посърналото си лице.

— Дай му малко време. — Джулиет коленичи до него. — Просто трябва да осъзнае чутото. Нека му дадем няколко дни, нека се върне на работа — познаваш го. Има нужда да продължи да живее живота си. Ще трябва да ти се обади, за да задвижите прехвърлянето на фирмата, и тогава ще е принуден да разговаря с теб. Ти винаги разбираш хората и ще знаеш как да реагираш, когато настъпи мигът за това.

— Нещата няма да се случат по този начин, защото Ейдън ще поеме бизнеса.

Джулиет ахна ядосано.

Кали си спомни гордото изражение на Люк, когато беше с нея. Сега от него нямаше и помен. Изглеждаше наранен, тъжен. Коремът й се сви от мъка, сякаш в него бушуваше развълнуваното море под напора на бурята у дома.

— Признах му, че нямам нищо против да опозная Фредерик — обърна се той към майка си и останалите в стаята.

Очите на Лилиан се разшириха.

— Рано или късно пресата ще надуши всичко — каза тя. — Трябва да се организираме и да излезем с отговор. Но в момента трябва да решим как да подходим към Едуард, когато отново говорим с него.

Кали не беше преживявала подобно нещо през живота си, но го виждаше пред очите си — това бе инстинктът на една майка да защити детето си. Лилиан трескаво мислеше как да се справи със ситуацията.

Люк прошепна нещо на Джулиет. Двамата изглеждаха много близки. Новината, че имат различни бащи, не беше променила отношенията им по никакъв начин. Кали се тревожеше как Джулиет ще приеме всичко, но той си оставаше неин брат. Тя облегна глава на рамото му.

— Аз също искам да присъствам — каза Ейдън и се наведе напред. — Люк, не трябва да се тревожиш, че аз ще поема фирмата. Винаги съм смятал, че съм способен да управлявам бизнеса, но вярвам, че ти си единственият човек, на когото принадлежи.

— Аз също трябва да съм там — каза Лилиан и поклати глава. — Време е да му разкажа какво се случи преди толкова години. Не се гордея с постъпките си, но те са част от миналото ми и аз съм длъжна да отговоря на въпросите на Едуард. Сигурна съм, че ще иска да ме пита за много неща.

— Ние ще бъдем там, за да те подкрепим — каза й Люк. Коляното му подскачаше нервно нагоре-надолу. — В момента той не иска да говори с мен. Нека се успокои. Нека обмисли всичко и ще му се обадя.

* * *

Властите умоляват гражданите да не пътуват по наводнените пътища, докато водата не се оттегли. Внезапните наводнения остават проблем. По пътищата има паднали клони, съборени от силните ветрове, и те създават опасност за движението, заедно с други отломки по шосетата. Както виждате, зад мен има паднали във водата светофари, а вятърът продължава да е силен, което затруднява разчистването. Бъдете особено внимателни при завръщането си в района. Кметът въведе полицейски час — девет вечерта. Канал 6 ще продължи да ви информира за случващото се на всеки час.

Люк влезе в стаята и седна. Беше занесъл последния багаж в колата и бяха почти готови за тръгване. Никой не беше спал през нощта, затова всички бяха преуморени. Люк бе опитал да се види отново с Едуард, но той беше напуснал хотела. Обеща на майка си да му се обади, след като се приберат у дома. Фредерик се прибра късно, когато всички си бяха легнали, а сутринта не каза почти нищо, погълнат от собствените си мисли.

Бурята не беше толкова опустошителна, колкото се предполагаше първоначално, но все пак имаше щети и всички бързаха да се приберат и да видят последиците. Люк поръча закуска в пет сутринта и настоя жените да изпият спокойно кафето си, докато той събере багажа. Обясни им, че те трябва да гледат новините, за да го информират за всичко, което би могло да затрудни прибирането им у дома.

— Какво съобщиха? — попита той майка си, щом Фредерик излезе, за да занесе още багаж до колата.

— Цари безпорядък, както винаги след ураган.

Кали беше виждала кадри по новините, но никога не бе изпитвала притесненията, пред които се изправяха местните жители при всяка буря. Всяко лято, когато тя дойдеше на почивка, всичко беше построено наново, отворено и готово за туристите, които се стичаха на прекрасните плажове. Медиите съобщаваха за щетите от всяка буря, но после преминаваха на следващата новина и никой повече не споменаваше за ремонтите и строежите след урагана. Сега, гледайки щетите, беше ужасена и изпълнена със страх какво ще завари в къщата, която вече бе нейният живот.

По новините говореха повече за населените места на север от градчето им, където ходеха повечето туристи и затова представляваха по-голям интерес за медиите. По тази причина Кали не успя да научи нищо за Уейвс.

— Погрижи ли се за сърфовете си? — попита тя внезапно.

Люк кимна.

— Завързах ги за гредите на покрива. Би трябвало всичко да е наред, ако покривът не е отнесен.

— Добре — въздъхна тя, но страховете й все още не бяха изчезнали.

— Хайде да тръгваме — каза той.