Джени Хейл
Лятната къща (26)

Двадесет и шеста глава

— Имам подарък за вас по случай новата къща — каза Люк на следващата сутрин, застанал до голям камион с мебели. Попи и Кали излязоха да го посрещнат. Предната вечер той остана в къщата до късно и си тръгна чак когато вече не можеха да държат очите си отворени. Кали се притесняваше как ще се прибере и се успокои едва когато й изпрати съобщение, че вече си е у дома.

Той се държеше мило с нея и си прекараха чудесно, но тя продължаваше да се тревожи, защото рано или късно трябваше да поговорят за Едуард и да се изправят пред проблема. А когато това станеше, дали Люк нямаше да осъзнае, че отношенията му с Едуард са съсипани заради нея? Ако Кали не се бе намесила, Люк и господин Съливан нямаше да се намират в тази ситуация. Може би двамата не научиха истината в подходящ момент. Навярно трябваше да я чуят при други обстоятелства, когато щяха да имат възможност да обмислят всичко внимателно. Дали това щеше да остане болна тема за Люк?

Доставчикът скочи от камиона, отиде отзад и дръпна вратата, която се отвори със скърцане.

— Какво си купил? — попита Кали и надникна в камиона. Беше препълнен с бели люлеещи се столове.

— Трябва да са достатъчно за всички веранди, отпред и отзад — обясни той, прегърна я, повдигна я леко и пак я пусна на земята.

Тя изненадано обхвана лицето си с ръце. Бяха подредили саксии с цветя по верандите, защото нямаха време и пари да ги обзаведат напълно. Предвид обстоятелствата, имаха късмет, че изобщо можеха да отворят „Бийчкомбър“, затова нито Кали, нито Оливия се притесняваха за това, но на Кали й се искаше да има места за сядане навън, защото от верандите се откриваше великолепна гледка, която щеше да очарова гостите.

— Боже мой, Люк! Не трябваше да го правиш!

— Знам. Затова казах, че е подарък. — Той погали главата на Попи и кучето бавно се отдалечи, стъпвайки на здравия си крак. Тръгна право към къщата, за да потърси Уайът, който се канеше да изнесе риболовните си такъми на плажа.

— Благодаря ти — каза тя, трогната от жеста му. Двамата вече бяха станали толкова близки, че изобщо не й мина през ум колко нетипично е за нея да обвие ръце около някого и да го целуне по устните. Но сега беше нещо съвсем естествено — като дишането, и тя не искаше да живее нито миг без това усещане.

Той се отдръпна малко назад, колкото да вижда лицето й.

— Реших, че ще имаме нужда от място навън, където да сядаме сутрин, за да пием карамелено макиато.

— А ти каква работа ще имаш тук сутрин, след като ремонтът приключи?

Работниците бяха привършили довършителните работи по задните веранди, а тази сутрин трябваше да пристигнат масите и столовете, чиято доставка се забави заради урагана.

— Помислих си, че понякога мога да нощувам тук.

— Надявам се, че работата ни ще потръгне и всички стаи ще са заети.

Той се вгледа в нея. Едва успяваше да сдържи усмивката си, очаквайки тя да усети как бяха прозвучали думите й.

Кали ахна, поклати глава и прикри собствената си усмивка. Имаше предвид, че той нямаше да може да остава при тях, защото всички стаи ще са заети, а не защото тя се надяваше да спи в нейната стая, макар това да не бе изключено.

— Имах предвид…

— Хммм. — Той я придърпа към себе си и я целуна по устните. После каза: — Донесох и още нещо.

— Вече направи достатъчно — отвърна тя и го последва до джипа му, докато доставчиците разтоварваха столовете на верандата.

— Снощи взех почти празната кутия от боя от кухнята. Успях да я изнеса, без да ме видиш!

— А аз я търсих! Реших, че някой я е изхвърлил.

— Не. Аз я взех. — Той отвори багажника на джипа и извади най-прелестната картина: гайлардия на искрящо бял фон с жълто и розово, което подхождаше идеално на кухнята. — Внимавай, не я докосвай. Все още не е изсъхнала. Нарисувах я тази сутрин. Реших, че може да я закачите на онази голяма стена до прозореца.

— Великолепна е! — Кали сложи ръка на устата си. Изненадана, не можеше да обясни с думи колко красива бе картината. — Ще подхожда идеално на боята! — Едва ли можеше да бъде по-щастлива. — Ще ми помогнеш ли да я закачим?

— Разбира се. — Той се обърна към нея и повдигна вежди. — Днес е големият ден! Всички ще дойдат! Вълнуваш ли се?

Кали се засмя. Телефонът в джоба й звънна. Тя го извади и едва не изгуби равновесие.

— Имам съобщение от майка си…

Прочете го, усмихна се и отново целуна Люк.

* * *

Атмосферата беше оживена и весела, досущ като настроението на Кали.

— Багажът е в стаята ти — каза тя на майка си, щастлива да й покаже какво бяха направили с къщата.

Сутринта двете с Оливия бяха вързали бледосиня панделка на верандата, а по парапета — сребристи и сини балони с хелий. Изчакаха да се съберат гостите и срязаха тържествено лентата. Сега тя лежеше на масата до книгата за посетители, в която гостите да записват впечатленията си от почивката си в „Бийчкомбър“.

Разведе майка си из долния етаж. Двете се разминаха с няколкото души персонал, които бяха наели, за да се сервират питиета на гостите. Френските врати бяха открехнати и сякаш цялата задна част на къщата беше отворена към морето. Проправиха си път през многобройните посетители. Откъм океана подухваше свеж бриз, а лека плажна музика се носеше от вътрешния двор, където свиреха музиканти. Майка й държеше в ръка чаша шампанско. Беше вдигнала косата си на кок. Очевидно бе отделила повече време и усилия за външния си вид. Тя спря да разгледа картината, която Лилиан им бе подарила. Беше картината на Фредерик с конете, която той бе нарисувал преди толкова много години. Лилиан заяви, че мястото й е точно тук.

Вчера майка й бе изпратила съобщение, че ще дойде на откриването. Кали я беше поканила, за да й покаже, че мисли за нея, но нямаше особени очаквания. Съобщението на майка й я зарадва — пишеше й, че е много щастлива от поканата и няма търпение да дойде.

— Справиха се чудесно, нали? — каза Гладис с широка усмивка. Беше дошла да поздрави майката на Кали още при пристигането й.

— Всичко е чудесно — каза майка й и се извърна, а на лицето й беше изписано истинско възхищение. — Кали, гордея се с теб.

Кали прегърна майка си и вдиша познатия й цитрусов аромат, който я върна към всички онези нощи, изпълнени със смях и истории за лека нощ. Вдиша го жадно и едва сега осъзна колко много й беше липсвал през цялото време.

Къщата гъмжеше от хора. Цялото семейство на Оливия беше тук — родителите й и сестра й. Подариха им великолепно огледало с рамка в пясъчен цвят, бяха събрали пари, за да го купят. Оливия го сложи на рафта и го подпря на стената. Пламъчетата на свещите се отразяваха в него — беше идеално.

— Хей! — каза с широка усмивка Люк. Успя да се откъсне от няколкото репортери и им направи знак с ръка, че по-късно пак ще се върне при тях. — Как е моето момиче? — Стисна нежно раменете й.

— Чудесно.

Той си пое дълбоко дъх и взе чаша шампанско от подноса на един сервитьор.

— Връщам се след малко. Трябва да поговоря с още няколко репортери, които се интересуват от плановете на баща ми за семейната фирма — каза с леко угрижено лице. Кали разбираше, че той се старае да прикрива притесненията си, за да не развали деня й. Тя не искаше да мисли за всичко, което им предстоеше от утре нататък. Пропъди мислите си и му се усмихна окуражаващо. И той се изгуби сред тълпата.

— Той наистина е чудесен — каза Гладис. — Беше тук през цялото време.

Кали нервно докосна новата гривна, която висеше на ръката й. Надяваше се бижуто да й предаде част от спокойствието на баба й. За нейна изненада, майка й също им беше донесла подарък. Поднесе бутилка вино на всички, а на Кали подари и друг, специален подарък. Преди останалите гости да пристигнат, тя извика дъщеря си в официалната дневна, която сега беше обзаведена с дивани, облицовани с бяла ленена дамаска, и столове с декоративни възглавници от деним и зебло. На прозорците висяха тънки бели пердета, а в средата имаше светлобежов килим. Рисунката на Фредерик на стената добавяше всички необходими цветове, от които стаята имаше нужда.

— Аз не бях до теб, когато имаше нужда от мен — каза майка й със загрижено изражение. Повтаряше й това още докато учеше в гимназията, но досега Кали не беше готова да й повярва. — Времето мина толкова бързо — поклати глава тя, а на лицето й се изписаха бръчките, предизвикани от дългите години тревога. Но бързо промени изражението си, стана по-весела и се усмихна широко. — Толкова се радвам за теб. Ти заслужаваш всичко това. — Размаха ръка във въздуха и вдиша няколко пъти, сякаш искаше да се успокои, преди да каже онова, което искаше. — Както и да е. Исках да ти дам това. — Измъкна малка торбичка, бръкна в нея и подаде на дъщеря си малка кутийка. Кали я отвори внимателно.

Извади от нея нежна сребърна гривна с вграден камък и ахна от изненада. Огледа я внимателно, очарована от красотата й.

— Това диамант ли е?

— Да, това е диамантът от годежния пръстен на баба ти. Искаше да бъде твой. Направих го на гривна. Баба ти ми заръча да изчакам подходящия момент — знаеш каква беше тя. Обичаше подобни жестове.

Кали се усмихна.

— Да, помня. Прекрасна е, много ми харесва.

Сложи я на ръката си, прегърна майка си, затвори очи и я притисна силно към себе си.

— Донесох и нещо дребно за къщата. В куфара ми е.

Същата сутрин Кали занесе подаръка на Оливия и двете заедно го разопаковаха. Вътре имаше малка рамка за снимки, украсена с черупки от морски таралежи в единия ъгъл.

— Днес трябва да се снимаме всички заедно! — възкликна Оливия.

Уговориха се да се снимат по-късно, когато гостите се разотидат. Но сега беше време за забавления. Двете бяха наели музиканти, които да свирят във вътрешния двор. Със свежи цветя бяха украсили всички маси вън и вътре. Наложи се да отменят поръчката за кетъринг, защото нямаха достатъчно пари, но доста се постараха, за да приготвят елегантна и семпла храна за гостите. Наеха единствено няколко сервитьори, които да сервират напитки по време на тържеството. Дори Гладис се включи в подготовката, доволна, че има повод да приготви любимите си ястия. На верандите работеха вентилаторите и караха висящите украшения от сухо дърво да подрънкват весело като вятърни камбанки. Океанът шумолеше спокойно, сякаш и той искаше да отпразнува този момент на добре свършена работа и удовлетворение. В крайна сметка те хвърлиха всички усилия именно за този ден: деня на откриването.

Цялото семейство Съливан бе дошло на откриването — всички, с изключение на Едуард. Люк му се обади да му каже за празненството, но се наложи да остави съобщение, защото той не вдигна. Джулиет цяла сутрин помагаше за подготовката, а Мичъл пристигна заедно с Лилиан за тържественото прерязване на лентата.

Откриването мина гладко и без никакви проблеми. Местен ресторант предложи да си сътрудничат и приготви меню, което да сервират във вилата. Местният вестник щеше да публикува обширен материал за „Бийчкомбър“. Люк обеща интервюта, които щяха да предизвикат интерес в медиите, а репортерите снимаха Кали и Оливия, както и самата къща. Журналистите си водеха записки, а фотографите бяха заети със снимките. Кали даде новия интернет адрес на „Бийчкомбър“ на един от репортерите. До последно не вярваше, че ще успеят да отворят навреме заради бурята, но ето че се бяха справили. Денят беше прекрасен.

* * *

Люк приключи с последното си интервю и намери Кали на верандата. Тя беше излязла с майка си. Повечето гости се бяха разотишли и сега всички се бяха разположили удобно с чаша шампанско в ръка. Доброто им настроение бе изписано по лицата им.

— Значи, вие сте прочутият Люк Съливан — каза майка й, когато най-после имаше възможността да поговори с него. Джулиет напълни чашата й с шампанско. Всички бяха толкова заети, че майка й и Люк се бяха видели само за миг и не бяха разменили повече от две думи.

Люк кимна любезно.

— Дъщеря ми говори много ласкави неща за вас.

Той се усмихна широко на Кали.

— Нима?

Люк напълни още две чаши шампанско на малката маса, която бяха приготвили за гостите. Сега цялата маса беше отрупана с празни чаши. Подаде едната на Кали, а в погледа му се четеше искрена обич. Попи цял ден тичаше из двора и сега се отпусна уморено в краката му. Всички се настаниха, а на Кали й се искаше денят да не свършва. Вгледа се внимателно в лицето на Люк, докато той й се усмихваше, в отпуснатите му рамене, в любопитството, което проблясваше в очите му.

— Да. А това означава много, защото тя никога не ми е разказвала кой знае колко за другите мъже, с които е излизала.

Кали отново насочи вниманието си към разговора.

— Е, аз успях да я очаровам с карамелено макиато и кюфтета от раци.

Кали се разсмя.

Гостите идваха и си отиваха цял ден, но тя се радваше, че семейство Съливан бе останало, след като другите се разотидоха, и сега седяха заедно на верандата. Последните посетители бяха долу при музикантите, а семейство Съливан, Оливия, Гладис, Уайът, Кали и майка й останаха на верандата, потънали в разговор. Люк направи глупава физиономия, сякаш искаше да й покаже, че е изтощен, а тя отново усети онова познато обожание да се надига у нея. Кали знаеше, че той нямаше желание да говори с репортерите, но го направи заради нея, за да помогне името й да добие някаква известност. Сега той придърпа един люлеещ се стол и се настани до нея.

— Днес беше прекрасен ден! — каза й и погледна към океана. Слънцето грееше силно, но не беше много влажно, затова морският бриз ги разхлаждаше с лекота. На плажа долу един човек си играеше с детето си и качи малкото момиченце на раменете си. Музикантите продължаваха да свирят — бяха им платили до пет часа, и във въздуха витаеше някаква магия. Кали надникна над парапета към новата алея и се усмихна. Дървото блестеше под лъчите на слънцето.

Тя погледна развълнувано Гладис.

— Звезден прах — каза й възрастната жена и й намигна.

Всички бяха насядали и разговаряха помежду си. Изведнъж Попи скочи на крака, обърна се към вратата и наостри уши. Настъпи мълчание и Кали усети как спокойствието се стопи на мига. Тя се обърна бавно и видя Едуард да стои на прага.

— Здравейте — поздрави той и тръгна към тях, вперил поглед в Люк. После се обърна към останалите и се усмихна любезно на Кали.

Лилиан го гледаше разтревожено.

Люк се изправи. Отиде до една от масите, взе бутилка бира от пълната с полуразтопен лед кофа, отвори я и я подаде на Едуард, сякаш с този жест му предлагаше мир.

— Благодаря ти, че дойде — каза той. — Това е Кали. — Люк я хвана за ръка и й помогна да се изправи. — Не сте се виждали досега. Нека ви запозная.

Едуард й се усмихна приветливо, след това погледна Люк и сериозното изражение отново се върна на лицето му.

— Никога досега не съм те запознавал с момичетата, с които съм излизал — заяви Люк. — Причината за това е, че те не означаваха нищо за мен.

Кали се чудеше защо Люк говори всички тези неща. Двамата с Едуард определено имаха по-важни теми за обсъждане.

Люк продължи:

— Не осъзнавах, че другите момичета не са важни за мен, преди да срещна Кали. Тя ми показа кой съм и аз разбрах кои са важните за мен неща: тя и моите творби. — Пристъпи към Едуард и застана пред него. — Важно е и какво мислиш ти за мен. Винаги е било важно. През целия си живот правех всичко, за да те накарам да се гордееш с мен. Не мога да се променя, но мога да те уверя, че ме е грижа, защото те обичам — дори в моментите, в които двамата не сме съгласни един с друг по отношение на агресивните методи в бизнеса или за начина, по който прекарваме времето си. Ако искаш да дадеш фирмата на Ейдън, просто го направи. Аз няма да я управлявам като теб. Аз не съм ти. Но ти давам дума, че ако прехвърлиш бизнеса на мен, той ще продължи да процъфтява. — Кали видя в очите му искреността, която толкова обичаше. — Двамата с теб сме много различни, но ти ме научи да бъда честен, фокусиран и силен. Винаги ще ти бъда благодарен за това.

Веждите на Едуард подскочиха и той замислено сведе поглед към бирата си. Изглеждаше толкова страховит, че ръцете на Кали затрепериха. Тя ги стисна зад гърба си и си пое дълбоко дъх. Забеляза колко спокоен и невъзмутим бе Люк. Но той си беше такъв.

— Люк, какво ще правиш, когато новината за семейството ни излезе в медиите? Това ще съсипе репутацията ни. — Гласът му не беше груб, а загрижен.

— Или ще ни сплоти още повече.

— Главата ти витае в облаците — каза Едуард и отпи от бутилката. Люк докосна ръката му и го спря.

— Нека говорят, татко. Те и без това вече го правят. Двамата с Ейдън имаме една идея за бизнеса. Той се справя отлично с недвижимите имоти — всички го знаем. Но заедно, той и аз, можем да изградим останалата част от фирмата. Ако пресата ни види да работим заедно, като един отбор, какво би могла да каже? Цялата история просто ще остане в миналото.

Едуард отпи отново, без да каже нито дума. След малко най-после заговори:

— Люк, медиите невинаги са любезни. Какво според теб трябва да направим: да поканим и лошите ли?

— Не. Ще извъртим нещата така, че да продаваме продуктите си. Ако хората си мислят, че ни познават, ще искат да си купят нещата, които продаваме.

Кали не можеше да повярва на ушите си. Думите на Люк потвърждаваха всичко онова, на което тя разчиташе, когато двете с Оливия решиха да купят „Бийчкомбър“. И тя знаеше, че той има право.

Едуард отиде до парапета и подпря ръце на него. Гледаше към морето, обърнал гръб на всички. На двора музикантите продължаваха да свирят. В следващия миг той внезапно се обърна.

— Кали, извинявам се — каза и се усмихна. — Къде са ми обноските? Не ти обърнах никакво внимание и съжалявам за това. Моля те да ми простиш.

Тя поклати глава, усмихвайки се притеснено.

— Моля ви, седнете — каза им Едуард. После придърпа един стол и се настани до Люк. — Кали, Оливия, вашият „Бийчкомбър“ изглежда великолепно. Пожелавам ви успех.

— Думите му бяха много мили, но всички стояха на тръни в очакване да чуят дали Люк бе успял да промени решението му.

— Благодаря — обади се Кали.

Оливия се усмихна неловко и кимна.

Едуард вдиша дълбоко и се усмихна. Отново погледна океана, а след това се обърна към Лилиан.

— Съжалявам — каза най-после той и поклати глава. — Съжалявам, че те пренебрегвах заради бизнеса. Бях млад и горях в работата си. Не осъзнавах какво правя.

Люк и Джулиет се спогледаха изненадано. Не можеха да повярват, че баща им прави подобно признание пред всички.

Той продължи:

— Не постъпих правилно — никой от нас не го стори. Но аз наистина съжалявам за всички онези нощи, които прекара сама.

— Това е минало — отвърна Лилиан с благо изражение. — Аз никога не съм се тревожила за себе си. Притесненията ми винаги са били за Люк.

— Дълго се борих с това — рече Едуард и изгледа всички един след друг. Кали виждаше колко му е трудно да изрази чувствата си. — Много мислих за теб, Люк. Сигурен съм, че новината е била истински шок и за теб.

— Ще се справя — каза Люк. — Просто не смятам, че това трябва да се отрази на фирмата.

— Прав си. — Едуард стисна устни, потънал в мисли. — Как ще промениш това?

Кали наблюдаваше внимателно, искаше й се да защити Люк, но Едуард очевидно бе готов да го изслуша. Беше се навел напред към Люк, главата му беше леко наклонена, стоеше уязвим пред тях.

Лилиан погледна Джулиет развълнувано, но и леко притеснено. Дъщеря й беше седнала на ръба на стола. Никой не смееше да помръдне, всички чакаха.

— Искам Ейдън да започне работа във фирмата — каза Люк, внимателно подбирайки думите си. Той прекрасно разбираше колко важно е всичко това за Едуард. — Искам да разширим „Блу Уотър Сейлинг“, да включим още стоки за продажба на дребно — не само моите дизайни, а и други. Но можем да започнем оттам. От известно време започнах да рисувам сърфбордове.

— Той е много талантлив, Едуард — намеси се Ейдън. — Аз имам бизнес нюх, но Люк има визия за нещата. Той вижда неща, които на мен ми убягват. Двамата ще бъдем страхотен екип.

Едуард кимна. Обърна се отново към океана, докато обмисляше чутото. После погледна първо Люк, а после и Ейдън.

— Имам ви доверие. Когато аз започвах бизнеса си, ми казаха, че той не е доходоносен, че този район е прекалено провинциален. Но аз имах виждане за нещата и бизнесът стана много успешен. Вярвам, че вие двамата също можете да имате успех, макар и по различен начин. Искам да се доверя на семейството си. Направете бизнес план и се залавяйте за работа.

На лицето на Лилиан грейна усмивка.

— О, Едуард — възкликна тя. Гледаше го невярващо. — Това е чудесно!

— Нямам търпение да видя как ще потръгнат нещата.

— Трябва да го отпразнуваме. — Джулиет се изправи и прегърна баща си. — Хайде да си вземем по едно питие, да събуем обувките си и да слезем долу. Музикантите продължават да свирят. Татко, трябва да потанцуваме.

За първи път Кали видя Едуард да се усмихва истински. Той потупа ръката на дъщеря си и кимна.

Люк също се изправи и подаде ръка на Кали, а усмивката му все още беше насочена към Едуард.

— Мисля, че идеята е страхотна — каза той.

Всички заедно слязоха на двора и се разположиха по масите около музикантите. Под одобрителния смях на малкото останали гости Люк хвана ръцете на Кали и я издърпа насред двора, за да танцуват. Гладис се присъедини към тях заедно с Фредерик, а Ейдън и Оливия ги последваха. Едуард и Лилиан гледаха отстрани с широки усмивки. Докато Джулиет наливаше шампанско, Едуард подаде ръка на Лилиан с помирителна усмивка и тя го поведе към дансинга.

Докато всички танцуваха, Гладис намигна на Кали.

— Звезден прах — каза й беззвучно тя.

Кали погледна разкошната къща, която искреше с целия си блясък. Вентилаторите работеха на верандите, големите стъклени прозорци разкриваха красивите мебели вътре, масите покрай витрината в дневната бяха отрупани с храна. Във въздуха се усещаше някакво вълнение. Старата къща беше изцяло ремонтирана. Превърнаха я в нещо съвсем различно, в нещо по-добро. Точно като хората около нея, които не очакваше да се съберат заедно на двора.

Небето искреше в необичайни ярки оранжеви и розови цветове. Кали се питаше дали Алис ги гледа отгоре — цялото й семейство беше заедно. В нейната къща. Най-после.