Джени Хейл
Лятната къща (25)

Двадесет и пета глава

На следващия ден всички се събраха около масата в „Бийчкомбър“, за да обсъдят участието си в ремонта. Всички, с изключение на Люк. Ейдън каза, че помощта на братовчед му би била полезна, но Кали не позволи да му се обади. Той и бездруго си имаше грижи, нямаше нужда да го занимават със своите проблеми. Пък и не беше сигурна дали той някога ще й прости за това, че му каза за Фредерик. Гладис се беше прибрала у дома и се отби да види щетите. При вида на къщата възрастната жена се притесни, но Ейдън я увери, че всичко ще бъде наред.

— Колко време ще отнеме ремонтът, Ейдън? — попита Гладис. — Знам, че Кали и Оливия са притиснати от времето и трябва да приключат до другата седмица.

— За такъв ремонт обикновено са нужни най-малко две седмици, но ще можем да приключим по-бързо, ако успеем да наемем цяла бригада. Проблемът е, че не съм сигурен дали ще мога да наема цяла бригада, защото в момента предвид обстоятелствата — строителните работници не достигат. Затова се надявам, че заедно ще успеем да се справим.

— Разбира се, че ще успеем — каза Джулиет.

— Аз също ще остана да помагам — заяви Фредерик.

* * *

Цяла седмица работиха денонощно. Ейдън, Фредерик и Джулиет помагаха във всяка свободна минута, а Оливия и Кали не спираха нито за миг. Дори Лилиан и Гладис се занимаваха с някои по-дребни неща.

— Работим на пълни обороти — каза Оливия иззад чинията си със стриди.

Всички се бяха прибрали по-рано у дома, защото имаха нужда от почивка. Кали и Оливия си бяха взели душ и решиха, че заслужават една вечер навън, за да не готвят. И двете бяха капнали от умора. Трябваше да обсъдят какво ще правят с гостите, които щяха да пристигнат преди края на ремонта. Затова помолиха Гладис да гледа Уайът и да нахрани Попи и отидоха в един малък крайбрежен ресторант. Седнаха на маса на терасата и се опитаха да измислят някакъв план.

— Трябва да боядисаме кухнята и да довършим верандите, да получим мебелите, а алеята се нуждае от озеленяване. Няма да се справим навреме дори ако се приберем и работим цяла нощ.

— Права си, верандите отнемат много време — съгласи се Кали и потри челото си. — Всички ние, заедно с Фредерик, се занимаваме с алеята, така че Ейдън работи сам по верандите. Знам, че прави всичко възможно, но ни трябват още хора. — Тя допи коктейла си с ром и ананас. Поиска го в последния момент, когато вече бяха поръчали вечерята. Имаше нужда от питие. Всичко, за което бяха работили цяло лято, зависеше от навременното приключване на ремонта, а нещата се изплъзваха от ръцете им.

Оливия извика сервитьорката и поръча по още едно питие.

— Много съм притеснена. Не знам какво ще правим.

Кали погледна плажа. Някой беше пуснал хвърчило — триъгълник с всички цветове на дъгата, а опашките му бяха толкова дълги, че почти докосваха пясъка. Лъскавата му повърхност проблясваше на слънцето.

— Аз също не знам — отвърна тя и се обърна към приятелката си.

В единия ъгъл на заведението се настаниха музиканти и започнаха да се приготвят. Двете седяха тихо и ги гледаха. Откъм океана подухваше приятен бриз. Сервитьорката донесе питиетата им.

— Какво ще кажеш да поканим Ейдън и Фредерик да дойдат при нас? Ейдън винаги е пълен с идеи. Може би ще им хрумне нещо. Ако пък ли не, просто ще се насладим на музиката и ще се разведрим.

— Права си — каза Кали. — Изпрати съобщение на Ейдън, аз ще пиша на Фредерик.

Кали не беше виждала Фредерик цял следобед. Сутринта той работеше по къщата, а следобеда прекара с Люк. Двамата се бяха срещали едва два пъти, но след всяка тях на среща Фредерик се прибираше със сияещо от щастие лице. Явно нещата между тях вървяха добре. Работеха за едно в някаква неправителствена организация, която Люк беше открил. Казваше се „Отведете ни у дома“ и помагаше за възстановяването на жилища, претърпели големи щеш след буря. Благотворителната организация разполагаше със силно ограничен бюджет, а щетите в другите населени места бяха погълнали почти всичките й налични средства Люк беше направил дарение и бе обещал да разгласи усилията им.

„Медиите трябва да отразяват такива новини — бе казал той на Фредерик. — Ако името ми ще помогне за това, готов съм да го използвам.“

Фредерик ходеше с него на различни обекти. Работейки заедно, той имаше възможност да прекарва повече време с Люк. Днес смяташе да покара сърф и Кали му беше казала да не се тревожи за тях. Вече им бе помогнал толкова много с ремонта на алеята.

Близостта между двамата накара Кали да се замисли за Едуард. Той беше останал в Ню Йорк, без да даде ясен отговор за чувствата си и за намеренията си спрямо Люк и бизнеса. Така и не успя да види как семейството му се обединява, за да се справи с проблемите, как прекарват заедно вечерите, насядали около масата, смееха се и си разказваха как е минал денят им. Една вечер Фредерик им каза, че е поканил Люк да дойде при тях, но той отвърнал, че е зает. На Кали й се искаше нещата да бяха по-различни.

Опита се да не мисли за Люк, но й беше трудно. Той й липсваше толкова много, а тя се чувстваше ужасно заради начина, по който се развиха нещата. Копнееше за онези весели мигове, за прекрасните моменти, които бе преживяла с него, и се страхуваше, че никога повече няма да ги преживее. Сърцето й се късаше от мъка. Той беше човекът за нея, а дори не й говореше. Знаеше, че трябва да се успокои и да продължи напред, но за първи път в живота си й беше трудно да го стори.

— Казах на Ейдън, че имаме нужда от помощта му, за да съставим някакъв план — каза Оливия. — Писа ми, че ще ни чака у дома. Ще му кажа кога ще се приберем. — Тя остави телефона си на масата, а на лицето й грееше глуповата усмивка.

През седмицата Оливия и Ейдън не спираха да флиртуват един с друг. Всеки път, когато Оливия й трябваше, Кали я намираше навън, на верандите. Постоянно се въртеше около Ейдън, носеше му разни неща, помагаше му, наглеждаше го. Свършиха много работа, но постоянно бяха заедно.

— Наистина го харесваш, нали? — попита Кали с широка усмивка. Радваше се да види приятелката си щастлива.

— Да — призна тя, откъсна поглед от телефона си и го пусна в чантата си. — Харесвам го много и мисля да поема риска и да видя как ще се развият нещата. — Изчерви се и се засмя. Отпи от питието си, а музикантите засвириха. — Какво каза Фредерик?

— Говорил е с Ейдън. Двамата също се притесняват. Ще ни чака вкъщи.

Кали вдигна поглед към ясното синьо небе и присви очи заради слънцето, което все още светеше в безкрайния летен ден. Опитваше се да прогони тревогите около ситуацията с „Бийчкомбър“. Искаше й се да може да поговори с баба си. Имаше нужда от някого, който да й даде всички отговори, които тя самата не знаеше. Макар че Гладис беше до тях и ги подкрепяше, тя нямаше как да им помогне да решат проблема.

Кали наблюдаваше курортистите — всичките имаха бронзов загар, смееха се, похапваха морски дарове и се наслаждаваха на питиетата си. Внезапно я заля умора. Беше изтощена и празна както емоционално, така и физически, и не можеше да се наслади на рая около себе си.

* * *

— Какво става тук? — попита Кали, когато паркира зад няколко автомобила на алеята.

— Нямам представа — намръщи се Оливия и слезе от колата.

От задната част на къщата се разнасяше врява и те се спогледаха объркано. Заобиколиха, за да проверят откъде се чува чукането, и Кали ахна от изненада. Към къщата бяха насочени огромни прожектори, за да разпръсват тъмнината, която скоро щеше да се спусне. Цяла бригада работеше по верандите — работници заковаваха пирони, вдигаха дървени греди, държаха нивелири, чукове и триони… Тя огледа всички лица, докато най-после не видя Фредерик и му се усмихна широко.

— Дами, заемете се с боядисването — провикна се той.

— Веднага се залавяме за работа!

Кали искаше да изтича и да го прегърне, но той отново беше започнал да удря с чука.

— Хайде да се преоблечем! — каза развълнувано Оливия и подскочи. — Трябва да сме готови навреме за откриването!

Изпратиха съобщение на Гладис да я помолят Уайът да остане при нея, облякоха някакви стари дрехи и се заловиха за работа. Почти не говореха, докато боядисваха стената. Цялото им внимание бе насочено към задачата. Случващото се беше истинска благословия, която сякаш се появи от нищото, и Кали нямаше търпение да благодари на Фредерик и Ейдън, но в момента трябваше да свършат работата. Вярваше, че с толкова голяма бригада щяха да приключат за нула време с верандите и останалата част от алеята. Ако двете с Оливия успееха да боядисат стената в кухнята и да се погрижат за озеленяването, откриването можеше да се състои!

Боядисваха, без да си поемат дъх, превъзбудени от вълнение. Когато най-после приключиха, излязоха навън и се заеха с алеята. Но първо решиха да намерят Фредерик и Ейдън, за да им благодарят. Оливия отиде да търси Ейдън, а Кали намери Фредерик.

Дръпна го настрани и го прегърна. Работата по верандите вървеше много добре и докато наблюдаваше, тя не успя да сдържи сълзите си и се разплака от щастие. Бързо избърса очите си. Жестът им беше невероятен и Кали имаше толкова много въпроси: кой щеше да плати сметката, как бяха успели да наемат толкова голяма бригада…

— Исках да ти благодаря — каза му тя, изразявайки признателността си чрез сълзи.

Фредерик се усмихна.

— Нямаше да успеем да отворим врати, ако всичко това не се беше случило. Двамата с Ейдън буквално ни спасихте. Не знам как ще ви се отблагодарим. Как намерихте всички тези хора?

— Те са от благотворителната организация, с която работя. Но, Кали — каза той, а тонът му привлече вниманието й. Погледът му беше сериозен. — Аз не съм направил нищо. — Обърна се и посочи към далечния край на верандата.

Кали огледа голямата група работници, опитвайки се да разбере какво й показва той. В следващия момент двама души се дръпнаха встрани и сърцето й запрепуска лудешки. Там, в далечния ъгъл, скрит от тълпата, стоеше Люк. Той избърса челото си, постави една дъска и я закова.

— Люк го направи — продължи Фредерик. — Той предложи да дари двойно по-голяма сума от нужната за тази работа, ако организацията се съгласи да му помогне.

Тя усети как устата й увисна от изненада.

— Защо? — попита.

— Най-добре попитай него.

Кали кимна разсеяно, остави Фредерик и тръгна по новата веранда. Полагаше усилия да отвръща на хората, които й се усмихваха и я поздравяваха. Ръцете й трепереха от вълнение, сърцето й сякаш щеше да се пръсне, докато го наблюдаваше, очаквайки той да я види. И ето: Люк вдигна поглед и на лицето му грейна онази негова усмивка. Дъхът й спря. Той остави чука си и се изправи.

— Здравей — каза й с леко напрегнато изражение.

— Здравей. — Тя копнееше да го прегърне и да зарови глава в гърдите му, но не помръдна. — Фредерик ми каза, че всичко това е твое дело — извика, надвиквайки шума.

— Ще се поразходиш ли с мен?

Дъхът на Кали секна, когато той докосна леко гърба й с ръка и я поведе сред работниците към стълбите, водещи към плажа. Бризът духаше откъм морето, а шумотевицата постепенно заглъхваше, докато се отдалечаваха от къщата. Накрая изчезна напълно, погълната от шума на вълните. Тази вечер морето беше спокойно, вълните се носеха леко по повърхността на водата и се разбиваха ритмично в брега. Кали насочи вниманието си към техния ритъм, за да забави препускащото си сърце.

Излязоха на пясъка и Люк се обърна към нея:

— Опитах се да помогна и по-рано, но Ейдън каза, че не ме искаш.

Кали поклати енергично глава, готова да му обясни всичко, но Люк продължи:

— Не исках да те притискам. Чувствах се ужасно заради всички неща, които ти наговорих в хотела. Бях ядосан и объркан, не знаех кого да виня за случилото се. Отне ми известно време да осъзная, че никой не носи вина. Не и сега. Отношенията с баща ми сигурно никога повече няма да са същите, но се налага да го приема. Ала онова, което осъзнах веднага, е, че ти ми липсваш. Липсваше ми толкова много, че изпитвах болка. Не можех да прекарам дори минута повече без теб. Постоянно разпитвах Фредерик за теб, как си, с какво се занимаваш, дали си добре.

Той протегна ръка и избърса сълзите от лицето й. Тя трепереше. Люк взе ръцете й в своите.

— Днес, докато карахме сърф, Фредерик ми каза, че не ви достигат хора. Помислих си, че дори и да не ме искаш в къщата, аз искам да ти покажа, че ме е грижа за теб. Казах му, че ще построя верандите, независимо дали това ще ти хареса, или не. — На лицето му най-после се появи усмивка. Погледна я в очите със сериозно и искрено изражение и попита: — Ще ми простиш ли?

— Няма какво да ти прощавам, Люк. Ти ме научи на нещо. — Тя пусна ръцете му и го прегърна. — Научи ме, че трябва да бъдем открити и честни един с друг, да споделяме чувствата си. Така постъпва човек, когато се интересува от някого другиго. Затова трябва да ти кажа нещо. — Повдигна се на пръсти и доближи лицето си до неговото.

— Докато бяхме разделени, ти ми липсваше толкова много, че аз също не исках да прекарам дори минута повече без теб. Никога не съм срещала човек като теб и не си представям бъдещето си без теб.

Люк сложи ръце на гърба й и я придърпа към себе си, а тя вдиша жадно аромата му. Докосна устните й със своите, дъхът му я погъделичка нежно и по гръбнака й премина тръпка.

— Радвам се да го чуя — прошепна й.

На лицето му отново се появи онази негова усмивка, но този път тя не искаше да я види. Искаше да усеща устните му върху своите, ръцете му да я прегръщат силно. Надигна се на пръсти, за да го целуне.

Но той бързо се отдръпна.

— Откъде знаеш, че ще те целуна по команда? — попита я с крива усмивка.

Тя се засмя, отметна глава назад и отвърна:

— Не знам. Просто опитах да получа онова, което искам. — В този момент знаеше какво точно иска и то стоеше пред нея. — Но винаги мога да ти купя едно карамелено макиато, за да го докажа.

Внезапно, без никакво предупреждение, той я преметна през рамо.

— О, мислиш се за много забавна, така ли? — каза й и затича към водата.

— Пусни ме! — Кали се смееше от сърце и удряше с юмруци по гърба му.

— Никога! — извика той и нагази в морето.

Разнесе се внезапен плясък! Озоваха се под водата, пенеща се около тях, а силните му ръце я държаха здраво и я вдигаха над повърхността. Подскочиха зад една вълна, която пропълзя към брега, и от хладния въздух мократа й кожа настръхна. Тънката й блуза беше подгизнала и тя усещаше всеки мускул на тялото му. Устните му обсипваха шията й с целувки, после се насочиха към ухото. Тя стисна ризата му, за да не потъне под водата, поемайки си жадно въздух. В следващия миг, преди дори да успее да отвори очи, усети устата му върху своята, солените му устни я целуваха страстно, а пръстите му галеха косата й. Тя пъхна ръце под ризата му, докосна мократа му кожа и отвърна на целувката му. Не спираше да се чуди как досега е живяла без ласките му.

Кали дочу някакъв шум, погледна Люк и проследи погледа му към верандата на „Бийчкомбър“, пълна с хора, които викаха радостно и им махаха.

— Боже мой — каза тя през смях.

— Нищо особено — пошегува се той. — Свикнал съм да ме наблюдават внимателно. — После обхвана лицето й с длани и я целуна отново, този път пред всички.