Алма Катцу
Глад (40)

Трийсет и девета глава

Отряд „Пропаднала надежда“ — така ги наричаше Мери, защото бяха точно това: последната останала надежда на кервана. В крайна сметка потеглиха само осем души: Мери и Стентън; сестра й Сара със съпруга си Джей; Франклин Грейвс, макар и да изглеждаше твърде болнав и да беше изгубил половината си телесно тегло; Салвадор и Луис, двамата индианци от племето миуоки, които бяха придружили Стентън по пътя обратно от ранчото на Джонсън; и Уилям Еди.

Семейство Мърфи и семейство Брийн отказаха да се включат, и Мери го посрещна с облекчение. Според тях идеята беше абсурдна и предвиждаха, че всички ще се върнат до един ден — освен ако не замръзнат до смърт. Не беше ясно дали Салвадор и Луис наистина искаха да потеглят с тях, тъй като и тяхната вярност към Стентън имаше някакви граници, но явно не искаха и да останат сами с хората, които току-що бяха убили момчето от племето пайути.

Хората от отряда не искаха да взимат много със себе си; в лагера оставаха доста гърла за хранене. Патрик Брийн и Долан заявиха, че би трябвало да тръгнат без нищо. И без това щяха да загинат, така че онова, което взимаха със себе си, само щеше да се похаби.

Подбраха провизиите с особено внимание. Бяха останали без сили, а всяка унция щеше да бъде от значение, ако им се наложеше да бягат. Взеха една брадва, едно въже (омотано около кръста на Еди като колан) и по едно одеяло на човек, преметнато на раменете им като наметало. Стентън и Еди носеха пушките си. Маргарет Рийд и Елизабет Грейвс тайно им дадоха сушено говеждо, което щеше да им стигне за няколко дни. Точно преди да потеглят, Мери забеляза как Стентън прибра още някакви неща в джобовете на връхната си дреха, но не видя точно какви бяха.

В утринта на потеглянето не валеше сняг и това беше добър знак. Елизабет бързо целуна бащата на Мери — първият признак на близост между тях, който Мери бе виждала от много дълго време насам. Загубата на Уилям и Елеанор едновременно се беше оказала почти непосилна за майка й.

Мери откри, че й е по-трудно да се сбогува с останалите си братя и сестри. Разделяха се за пръв път през целия си живот. Трите по-малки сестри и двете момчета от семейство Грейвс силно прегърнаха Мери и Сара.

— Не плачете. Ще изпратим хора да ви помогнат, а след това отново ще бъдем заедно — рече Мери, като ги прегръщаше в отговор.

Съвсем не беше сигурна дали вярва на думите си.

Когато зората просветна на хоризонта — яркорозова, поръбена с фина ивица в синьо — те потеглиха към планините.