Ан Грейси
Щастието на Дейзи (11)

11

Тя чувстваше, мислеше, трепереше за всичко, развълнувана, щастлива, нещастна, безкрайно задължена и неимоверно сърдита.

Джейн Остин, „Менсфийлд Парк“

Той усети вкуса на солени сълзи, на гняв и онази гореща медена сладост, която беше Дейзи. Див мед, леко горчив.

Тя нададе лек стон и се разтвори за него. Този звук събуди огън в кръвта му. През тялото му потече вихрена горещина — силен ром и канела в тропическа нощ.

Тя го целуна страстно, съблазнително, измъчващо, заля го с онази щедрост, която беше в самата сърцевина на духа й. Неговата Дейзи даваше и искаше или всичко, или нищо, хвърляше се с жар и в любовта, и във войната.

Той я привлече към себе си и целувките им станаха по-страстни. Ръцете му започнаха да се плъзгат по тялото й, да я изучават, да галят извивките й през катовете дрехи. Тялото й омекна срещу неговото, податливо и изпълнено с готовност.

Тя се отпусна до него, сграбчи ръцете му и Флин усети прилив на мъжко задоволство при мисълта, че това, от което са омекнали коленете й, са неговите целувки.

— Ела, любима — прошепна той, хвана я за кръста и я вдигна с намерението да я сложи да седне върху близката маса.

Вместо това краката й се вдигнаха и се увиха около хълбоците му, стиснаха го здраво, придърпаха го в извивката на тялото й… и през цялото време целувките й, устата й, езикът й не спираха, жадните й ръце — също. От устата й излизаха тихи приглушени звуци, които го докарваха до лудост.

Главата му се въртеше. Цялото му тяло се беше стегнало, пулсираше, гореше до болка от силата на желанието му. Флин призова на помощ всичките си сили и залитайки, стигна до масата. Краката на Дейзи бяха сключени около него, а езикът й се преплиташе с неговия пламенно, жадно.

Ръката му помете платовете, разстлани по масата. Той сложи Дейзи да седне на ръба и понечи да се отдръпне, за да облекчи трескавото пулсиране на слабините си, но тя го сграбчи за косата и го дръпна обратно към себе си.

Краката й здраво стиснаха хълбоците му, привлякоха го още по-силно към съблазнителната люлка на бедрата й.

Той простена. Възбуден, това беше думата, която го описваше най-добре в този момент. Дейзи не забелязваше ли щръкналия му член, корав и възбуден, който опъваше панталона?

Всеки инстинкт в тялото му му заповядваше да я положи по гръб на масата, да вдигне полите й и да нахлуе с всичка сила в сладката й същина. Да не спира. Да я притежава. Да я обяви за своя.

Но това беше Дейзи. Неомъжено момиче. Флин трябваше да действа бавно.

Дори това да го убиеше. Тя очевидно дори не подозираше, че го подлудява с целувките си.

Той погали гърдите й през катовете дрехи, усети малките корави зърна, които опъваха плата, и в същия миг членът му се опита да скъса панталона.

Флин погали с палец връхчетата на зърната й и тя простена и се заизвива под него, без да спира да обсипва челюстта му с влажни целувки.

И от време на време го хапеше леко, което почти го накара да се пръсне.

Той протегна ръка зад гърба й и напипа връзките на роклята й. Задърпа с надеждата късметът да е на негова страна.

Беше. Горната част на роклята й се разхлаби, точно колкото да му позволи да дръпне плата надолу и да пъхне ръка под роклята. Пръстите му се плъзнаха по малки, топли, меки като коприна гърди и той се удиви на мекотата й, докато измъчваше малките корави зърна, които го изпълваха с желание. Тя простена и се устреми към него, потърка се в ръката му като котенце.

Той разхлаби връзките още повече и свали горнището на роклята. Устата му пресъхна, когато освободи малките й щръкнали гърди. Тъмнорозовите зърна бяха настръхнали в очакване на вниманието му.

— Господи, колко си красива! — промълви той с дрезгав глас, наведе се и пое в устата си едното зърно.

Тя изви гръб, започна да се гърчи и го сграбчи за ризата.

Той плъзна ръка към глезена й и започна да я гали със сигурни движения отдолу нагоре и все по-нагоре. Почти очакваше да го спре. Това щеше да го убие, но той почти беше стигнал до точката, от която нямаше връщане, при това без изобщо да има намерение да стига толкова далеч.

Все още не.

Кожата от вътрешната страна на бедрата и беше толкова мека и копринена, колкото останалата част от нея. Той започна да гали, да я обсипва с ласки, устреми се още по-нагоре към целта си, като всеки момент очакваше тя да се отдръпне и да стисне колене.

Вместо това тя се размърда и издаде звук, който приличаше на одобрително мъркане.

Дланта му намери гнездо от меки къдрици.

— Обичам старомодните момичета — прошепна той, а пръстите му я галеха и си проправяха път между къдриците. Сладкият й мирис на мускус изпълни ноздрите му. Той вдиша дълбоко.

Дейзи се отдръпна, погледна го и се намръщи.

— Какво искаш да кажеш? Как така старомодни?

Думите й прозвучаха дрезгаво, задъхано и възмутено.

Пръстите му многозначително я погалиха.

— Не носиш бельо.

— О! — прошепна тя и потръпна под допира му. — Тъй и не си създадох този навик. Само важните клечки носят бельо. Прекалено скъпо е за обикновените хора… ооох! — Дъхът й секна и тя стисна раменете на Флин. — Направи го пак.

Цялата беше влажна и хлъзгава. Той продължи да гали дълбоко между горещите гладки гънки на плътта й, наслаждавайки се на нейното потръпване под ласките му, на затворените й очи, на люшкането и задъхването й и на тласъците й към него.

Наведе се към гърдите й, засмука коравите черешки една след друга, а тя стисна косата му с две ръце и го задържа до себе си. Пръстите му продължаваха да се движат между бедрата й, да я галят. Палецът му погали малкото чувствително зърно и той почувства как дълбоко в тялото й се зараждат спазми. Тя се отпусна назад, отдаде се на вълните на удоволствие с висок, пронизителен писък.

И Флин беше готов да избухне. Не беше планирал да отива толкова далеч.

Нищо не беше планирал. Той започна да се бори със съвестта си, да не говорим за отчаяните напъни на тялото си. Но тя беше възбудена, жадна, готова за него. Той посегна с една ръка към панталона си и започна да го разкопчава.

В този миг някой започна да блъска настойчиво по вратата.

— Дейзи! Дейзи, всичко наред ли е?

— Божке, това е Джейн! — примигна Дейзи и замаяният й нефокусиран поглед изчезна. Тя седна на масата и припряно започна да смъква полите си, все още набрани около кръста. Скочи от масата. Коленете й се подгънаха и тя се вкопчи във Флин, за да запази равновесие.

— Добре съм, Джейн! — провикна се тя. — Просто… съборих нещо.

— Но аз те чух как извика. Ранена ли си? — Джейн започна да разтърсва дръжката на вратата. — Тази врата заключена ли е?

— Не. Нали знаеш, че никога не я заключвам. Сигурно просто е заяла. — Дейзи припряно намести косата и дрехите си и провери външността на Флин.

Той закопча докрай жилетката си и се опита да оправи шалчето. И положи всички усилия да заповяда на възбудения си член да се отпусне.

Дейзи вдигна ръце и среса косата му с пръсти, от което нямаше особена полза.

— Готов ли си?

Той кимна.

— Не се тревожи, ако има опасност от скандал, аз ще се оже…

Той преглътна останалата част от изречението. Не можеше да повярва какво за малко не беше излязло от устата му.

Дейзи се спря, погледна го странно и закрачи към вратата.

— Не ставай глупак, Флин. Няма да има никакъв скандал.

Флин я наблюдаваше, смаян от това, с което едва не се беше ангажирал.

Брак. Да се ожени за Дейзи? Никога не му беше хрумвало. Каза го само заради това, което спомена по-рано лейди Биа, и защото Джейн неистово удряше по вратата и все още можеше да избухне скандал.

А когато хванеха един мъж да прелъстява — или почти да прелъстява — една жена, едно почтено момиче, точно това следваше. Брак.

— Ето ни… — задрънка шумно с вратата Дейзи, за да прикрие звука от превъртащия се ключ, и я отвори широко.

Джейн едва не се изтърколи в стаята. Дейзи я хвана и я задържа права.

Федърби застана на прага и надникна любопитно вътре. Погледът му забеляза лекото безредие във външността на Флин и факта, че стои зад масата — проблемът с възбудения член беше почти овладян, — разрошената коса на Дейзи, поруменялото й лице и почервенялата от целувки уста. Изгледа сурово Флин и много заприлича на препариран бухал.

Флин отвърна на погледа му и леко поклати глава. Федърби беше свестен човек. Нямаше да ги издаде. Но, мили боже, какво си мислеше, как допусна нещата да стигнат толкова далеч? Какво му стана? В дома на възрастната дама!

Изобщо не беше мислил.

— О! Господин Флин! — възкликна Джейн. — Не знаех, че сте…

— Правехме проба на най-новата жилетка — прекъсна я Дейзи, грабна някакъв плат, сгъна го и започна припряно да разчиства масата.

— Но аз те чух. Издаваше такива високи…

— Спънах се в Снежинко. Съборих нещо и си ударих крака. Няма да повярваш как боли.

— Какво събори? — попита Джейн и се огледа наоколо.

— Не знам — сигурно Флин го е вдигнал. Не обърнах внимание. Добре съм, Джейн, не се тревожи. — Тя се обърна към Федърби. — Нали ще изпратите господин Флин, Федърби? Приключихме.

Дори не беше погледнала към Флин, откакто му каза да не става глупак.

— Разбира се. Елате, господин Флин — подкани го икономът, без да трепне.

— Не съм приключил с вас, Дейзи! — изръмжа Флин.

Най-накрая тя го погледна в очите.

— Напротив, приключихте. Довиждане, господин Флин.

 

 

Федърби тръгна след него по стълбите със сковани крака като обидена котка. Флин не му обърна внимание. Все още мислеше за това, което едва не изтърси, без да се замисля. Предложение за брак.

Той преглътна. Тя имаше право — не се беше стигнало до скандал. За щастие от другата страна на вратата бяха само Джейн и Федърби. Но ако беше някой друг — лейди Биатрис или някоя от клиентките на Дейзи…

Той щеше да постъпи почтено и да се ожени за нея. Разбира се, че щеше.

Един скандал можеше да съсипе репутацията на Дейзи… и бизнеса й. Той беше човек на честта и Дейзи му беше приятелка. Не би могъл да й причини подобно нещо.

За щастие не му се налагаше.

В края на стълбището Федърби се обърна.

— Разочарован съм от вас, господин Флин. Вие бяхте почетен гост в тази къща. Лейди Биатрис ви вярваше.

— Нищо не се е случило. — Думите му прозвучаха като ръмжене.

Икономът го прониза с поглед.

— Госпожица Джейн в невинността си може и да не е разбрала какво означават тези звуци, но аз разбрах. Обвинявам само себе си, задето ви се доверих. Не биваше да ви предоставям тази възможност.

— Няма да се повтори — увери го кратко Флин. И наистина нямаше. Той беше позволил нещата да излязат от контрол, а искаше само да я целуне. Да се извини, да се реваншира, задето я беше засегнал.

Какво извинение само! Едва не й разби живота. В нейния собствен дом.

— Наистина няма. — Федърби подаде палтото на Флин. — Отсега нататък няма да има проби или разговори насаме с госпожица Дейзи в работната й стая. Ще изпращам някоя прислужничка да стои при нея през цялото време, докато сте в къщата. Или още по-добре: можете да разговаряте с нея в присъствието на лейди Биатрис, в салона.

Флин стисна зъби и облече палтото си. Намекът, че не може да му се има вяра, когато е с Дейзи, че трябва някой да го наблюдава, го вбеси. При това го тормозеше не кой да е, а един иконом. Проклятие, това беше…

Напълно оправдано, да го вземат дяволите!

— Приятен ден, господин Флин — сбогува се Федърби и му подаде шапката.

Флин я нахлупи на главата си и се отдалечи, без да каже нито дума.

 

 

Дейзи избута и Джейн от стаята, като се оправда, че има много работа. Това беше истина, но в мига, в който вратата се затвори — и тя устоя на изкушението да я заключи пак, — Дейзи рухна върху канапето под прозореца.

Тялото й все още потръпваше вътрешно от… вниманието на Флин. „Малката смърт“, така го наричаха французите. Дейзи не беше вярвала в това, поне досега. Момичетата в бордея се преструваха, че го изпитват — казваха, че карало мъжете да се чувстват добре.

Дейзи обаче никога не го беше изпитвала, макар че Флин бе третият й любовник — ако изобщо можеше да се нарече любовник, защото всъщност не бяха довършили акта.

Той дори не беше стигнал до върха. Тя би трябвало да се почувства малко виновна за това, но й беше трудно, когато се чувстваше… чувстваше се… прекрасно.

Сви се на мястото си под прозореца — нейното собствено орлово гнездо, — но макар че се опита отново да изпита онези великолепни усещания на забрава, на летене във въздуха, думите, които Флин така и не довърши, не спираха да я тормозят. „Не се тревожи, ако има опасност от скандал, аз ще се оже…“

„Оже…“ какво? Единственото, което й идваше наум, беше: „Ще се оженя за теб“. Точно това беше на път да каже, преди да премисли.

Флин, мъжът, който искаше да се ожени за най-прекрасната дама в цял Лондон, да се ожени за нея?

Не, това беше невъзможно. Той дори не успя да й вдигне полите, не и както трябва. Но ако си мислеше, че тя е невинно момиче като лейди Лиз или като Джейн? От онези млади дами, които очакват предложение за брак след първата целувка? Почтено непорочно момиче с безупречна репутация? Тогава бе възможно да си мисли, че е длъжен да се ожени за нея.

Така виждаха нещата аристократите — особено ако ги хванеха на местопрестъплението. Тя се ухили, когато си спомни как им се размина на косъм.

Ако Джейн не беше започнала да чука на вратата, щяха да стигнат докрай. А ако бяха стигнали, Флин щеше да осъзнае, че тя не е девствена, и през ум нямаше да му мине да й направи предложение.

Червените обувки лежаха, обърнати настрана, на пода. Тя ги вдигна. Никога нямаше да ги обуе. Трябваше да ги изхвърли. Ако не бяха тези обувки, никога нямаше да…

Никога нямаше да го чуе как казва: „Теб искам — теб… по всеки начин, по който мога да те получа.“

И тя никога нямаше да разбере какво блаженство я очаква в прегръдките му.

„Дори и никога да не обуеш тези проклети обувки, не ме интересува. Изобщо не ме вълнува, че куцаш!“ Дейзи почувства как лицето й се сгърчи.

Погледна към обувките и видя, че ги е притиснала до гърдите си. Опита се да преглътне прилива на… на чувства, който напираше в гърлото й. Това беше просто кавга, излязла от контрол, и нищо повече.

Тя натика обувките най-отзад в гардероба и затвори вратата. Нямаше да ги носи, но не можеше да се насили да ги изхвърли. Те винаги щяха да й напомнят за Флин.

Кой би помислил, че целувки и прегръдки могат да накарат една жена да изпита… това?

На какво само беше способен този човек с устата и езика си… Зърната й бяха чувствителни и напрегнати, а цялото й тяло — меко като желе и изпълнено със сладост. Сега знаеше защо наричат това „любене“.

Тези негови едри ръце, сръчни и умели! Правеха с нея каквото си искат, да го вземат дяволите! Само като си помисли за докосването му, усети пърхане, топли вълни, които преминаха през корема й, стягане някъде дълбоко.

Какво ли щеше да изпита, ако бяха стигнали до края? Навярно щеше да е още по-хубаво.

Но това нямаше да се повтори. Тя не можеше да го допусне.

И бездруго беше грешка. Глупава кавга, която излезе от контрол.

 

 

Вечерта Флин още беше в ужасно настроение. Бореше се с шалчето си, а Тибинс стоеше наблизо и наблюдаваше усилията му с измъчено изражение.

Флин обаче бе голям човек и можеше да се облича сам, пусто да остане, затова му беше наредил да се отдръпне.

Тази вечер бе канен на бал, но танците и размяната на любезности с цял куп големци беше последното, което искаше да прави.

Само че това, което желаеше — да отведе Дейзи в леглото, — бе абсолютно невъзможно, да го вземат дяволите!

Лейди Елизабет удобно беше изчезнала от сцената. Дори баща й беше напуснал града — несъмнено в опит да избяга от кредиторите си — и Флин трябваше отново да насочи вниманието си към намиране на съпруга.

Само дето не можеше да си избие Дейзи от главата.

Ставаше въпрос за страст. Това беше проблемът — незадоволено желание, което замъгляваше преценката му. Трябваше му жена — която и да е — в леглото му. Само по себе си това беше достатъчна причина да отиде на проклетия бал.

Откакто пристигна в Лондон, проявяваше забележителна въздържаност по отношение на жените. Не му се струваше редно да ухажва една, а да спи с друга, затова се обрече повече или по-малко на въздържание… и точно това беше проблемът.

Очевидно осуетяването на интимните планове на един мъж му пречеше да мисли. Точно затова Флин щеше да отиде на проклетия бал.

От началото на сезона — и дори по-отдавна — беше получил повече покани, отколкото можеше да преброи. Някои бяха деликатни, други — очевидни.

Омъжени жени, вдовици, жени на всякаква възраст и с всякакво положение.

Той предпочиташе вдовици — не беше светец, но не желаеше да застава между съпрузи. Освен това не беше от мъжете, които прелъстяваха невинни момичета.

С изключение на Дейзи.

Той захвърли четвъртото намачкано шалче.

— Пусто да остане, Тибинс, ти завържи това проклето нещо!

С непоносимо самодоволно изражение Тибинс се приближи към мястото на разгрома му с пето колосано шалче.

На Флин му се прииска да го удуши с него. Ако бяха в морето, никога не би се примирил с подобно поведение! Прислужници и икономи да му казват какво да прави!

Все пак знаеше на какво всъщност се дължи яростта му. И знаеше какво е решението.

Щеше да отиде на бала, да намери някоя жена, която да се съгласи с готовност, и да я обладава, докато и двамата си загубят ума. А после щеше да върне живота си в правилния курс.

 

 

Три часа по-късно беше облегнат на една гипсова колона с канелюри, откъдето хвърляше намръщени погледи към пъстрата тълпа от дами и джентълмени, които танцуваха, смееха се, флиртуваха и разговаряха. Всички бяха толкова весели, да ги вземат дяволите!

До момента беше танцувал с цяла дузина дами — всичките хубави, имаше дори красиви. Някои бяха интересни събеседници, а няколко бяха извънредно очарователни. Дискретни — и не толкова дискретни — покани се лееха като вино.

Нито една от тях не успя да събуди интереса му.

Имаше само една жена, която искаше да отведе в леглото, и тя не беше тук.

Навярно бе у дома сама и се съсипваше от работа: шиеше предизвикателна копринена нощница за някоя възрастна дама. Уморяваше се до смърт, но отказваше всяко предложение за помощ, защото беше упорита малка глупачка.

Той погледна към Фреди и Дамарис, които танцуваха. Беше ужасно старомодно за съпрузи да бъдат толкова близки, но тях това изобщо не ги интересуваше. Нито пък Аби и Макс. Те бяха решили да пропуснат този танц, седяха един до друг и си говореха тихо и задушевно. Ръката на Макс беше отпусната закрилнически върху облегалката на стола на Аби. Аби изглеждаше малко уморена, но когато обърна глава и погледна към съпруга си, лицето й засия.

По някаква причина това накара Флин да си помисли за майка си — как изглеждаше, когато беше уморена или обезкуражена. Баща му я прегръщаше, а тя вдигаше глава към него и се усмихваше, сякаш в нея се беше запалила невидима свещ.

Сега, когато гледаше как Аби се усмихва на Макс, когато виждаше колко се гордее приятелят му със съпругата си и как винаги е готов да я предпази, Флин изпита болка в гърдите.

Щеше ли някога и той да намери жена, която да го гледа така, която да бъде всичко за него, както беше майка му за баща му, както беше Аби за Макс и Дамарис за Фреди?

Той огледа по-младите дами — неомъжените.

Един сервитьор мина покрай него с поднос с винени чаши. Флин грабна една, пресуши я и едва не се задави. Ратафия. Тази напитка беше толкова сладка, че му се повдигаше.

Няколко дами минаха покрай него, опитаха се да уловят погледа му, усмихнаха му се подканващо. Той се престори, че не забелязва.

Помоли друг сервитьор за нещо по-силно. Този обаче можеше да му предложи само шампанско. Флин го пресуши на един дъх. Само мехурчета.

Нищо съществено.

Нямаше настроение за такива неща. Не беше подготвен да се превърне в нощно развлечение за някоя отегчена дама, не желаеше да бъде в пешка във войните на някоя семейна двойка.

Членовете на висшето общество чудесно се справяха със задачата да женят децата си по сметка — в замяна на пари, обществено положение и земя. И макар че някои хора се женеха по любов, а някои бракове по сметка се оказваха успешни, повечето от тях водеха до появата на отегчени, нещастни, повърхностни и понякога отчаяни жени.

За мъжете нямаше проблем — по природа повечето мъже бяха женкари. Но жените… Доколкото разбираше Флин, повечето жени искаха любов. А в капана на брак, лишен от обич, се обръщаха към развлеченията и извънбрачните връзки. Към приятната възбуда. Към опасността. Към тръпката на забраненото.

Точно това му се предлагаше тази вечер.

Той въздъхна и седна по-изправен на стола си. Настроението му тази вечер наистина беше много мрачно. Изобщо не ставаше за компания и в никакъв случай — за женска. Имаше нужда от питие — истинско питие, а не пяна и мехурчета.

Или от Дейзи.

Той се прибра вкъщи, гаврътна едно бренди и се хвърли на леглото. Затвори очи и се опита да поспи. Но въпреки брендито беше напълно буден. Можеше да мисли единствено за Дейзи. Само при мисълта за нея усети болезнена възбуда.

Насили се да не обръща внимание на изискванията на тялото си и се опита да се разсее, като започна да изброява качествата, които щеше да търси у бъдещата си съпруга. Този път списъкът имаше по-личен характер. Беше се поучил от грешките си. Трябваше да опознае момичето, за което щеше да се ожени, трябваше да го хареса… с малко късмет може би щеше дори да го обикне. А тя — да обикне него. Защото всички деца трябваше да растат в дом, изпълнен с любов.

Сега, докато лежеше в леглото си, в ума му оживяха спомени от детството — неща, за които не беше мислил от години. От толкова отдавна се мъчеше да заличи спомените. Открай време чувстваше, че е трябвало да направи повече, че по някакъв начин е трябвало да е способен да ги спаси.

Но тогава беше момче, само момче.

Спомни си деня, в който събори чинията на майка си с върбови мотиви, и как тя му се скара, че е толкова небрежен — че е играл на топка в къщата. И как после го прегърна и каза:

— Ти си същият като баща си. Типичен мъж! — И се засмя, а баща му я хвана през кръста, целуна я бързо и я прегърна за миг, преди да изведе момчетата навън. С топката.

Родителите му постоянно се целуваха и прегръщаха.

След злополуката нещата вече не бяха същите. Баща му, по природа силен и енергичен, ненавиждаше факта, че се е превърнал в безпомощно създание, което зависи за всичко от жена си и децата си. Но любовта на майка му никога не се разколеба и сега Флин осъзна, че това е помогнало на баща му да запази разсъдъка си.

Един от последните му спомени за тях беше няколко дни преди да напусне дома с надеждата да си намери работа. Все още не им бе казал за плановете си да ги спаси всичките — че отива в Дъблин, за да си намери работа и да натрупа състояние. Тогава беше на дванайсет, Бог да му е на помощ.

Малката му сестричка Мери-Кейт беше донесла кукличката си на баща им, за да я поправи. И той, макар да не можеше да прави почти нищо, освен да лежи, я поправи и после разсмя всички, като я накара да говори и да дава буза за целувка на майка им и на Мери-Кейт.

Майка им беше съкрушена, като го гледаше толкова безпомощен, но никога не позволи той да забележи това — просто се засмя заедно с малката Мери-Кейт. След това Флин я видя как се извръща и избърсва една сълза. И той беше съкрушен, като гледаше баща си в това състояние.

Любовта на родителите му беше цялата основа на детството му. Тогава често се случваше да се събужда нощем, може би от кошмар или от някаква по-основателна тревога — времената бяха наистина отчаяни. Оставаше да лежи в леглото, което делеше с по-малките си братчета, и да слуша тихите гласове на родителите си, които говореха за случилото се през изминалия ден и правеха планове за утрешния. Не можеше да различи думите, но тихият разговор в тъмнината го успокояваше и пак го приспиваше. Те може и да говореха за обикновени неща, но той усещаше любовта помежду им.

Точно такъв брак искаше: близост, любов и взаимна подкрепа. Жена, с която да бъдат другари в живота, каквото и да се случи.

Приятелка, която да му бъде и любима…

Любима… Тялото му пулсираше болезнено, изпълнено с желанието за освобождение.

Флин отвори очи, седна в леглото и впери поглед в тъмнината. Приятелка, която да му бъде и любима?

Какъв сляп идиот беше!

Как само оплеска цялата работа!

Защо, по дяволите, търсеше благородна дама, когато жената на сърцето му бе тук, под носа му, държеше се непочтително и го караше да стои буден цяла нощ, обладан от желание?