Лулу Тейлър
Нежна империя (55)

55.

Магазинът беше пълен с хора. Джемайма беше преровила бележника си с телефони и беше поканила каймака на висшето общество. Ослепителни млади жени държаха чаши с шампанско и позираха небрежно, докато разговаряха със слаби елегантни млади контета и леко пълнички бизнесмени. Актьори, писатели, музиканти, управители на хеджингови фондове, дизайнери, изпълнителни директори, бляскави домакини — всички бяха тук и празнуваха промоцията на „Чаена роза“. Отвън на тротоара папараците снимаха с фотоапаратите си, докато прочутите гости влизаха и излизаха.

Дори Хари присъстваше, елегантно издокаран със сако и вратовръзка и вперил гордо поглед в красивата си съпруга, която изглеждаше зашеметяващо с шифонената си рокля с мъниста „Марчеса“, докато посрещаше гостите. Магазинът изглеждаше невероятно с огромните стъклени вази, в които имаше големи букети с едри бели хортензии. В елегантните си нови опаковки продуктите на „Тревелян“ изглеждаха невероятно по стъклените полици и хората с удоволствие миришеха тестерите и изпробваха различните аромати. На голямата маса в средата на помещението бе изложена „Чаена роза“ — ъгловата пирамида от розови кутийки, заобиколена от ниски свещи с аромата на „Чаена роза“ и всичко това бе увенчано с грамадно шише с новия парфюм. Изглеждаше прекрасно и много привлекателно.

На екран в дъното на помещението се въртеше видеорекламата на парфюма, прекъсвана от документален филм за заснемането на материала. През пет минути камерата спираше на прекрасното лице на Нийв, която държеше в ръка шише с „Чаена роза“ и прошепваше съблазнително: „Есенцията на всичко, което обичам…“.

Хари отиде при жена си.

— Това е пълен триумф — прошепна й той.

Тя се обърна сияеща и го целуна.

— По-хубаво не би могло да бъде. Радвам се, че го направихме тук, а не на някое анонимно място. Имам чувството, че сме у дома.

— Много се гордея с теб.

— И аз много се гордея с теб. Общуваш по-активно, отколкото съм те виждала някога.

— Между другото — кимна Хари към вратата, — един човек иска да говори с теб, някакъв адвокат.

— Така ли? — огледа се уплашено тя.

— Един от вашите — успокои я той и посочи зад гърба й. — Искал да ти каже само две думи.

Джемайма видя Али Тендулка да стърчи на входа и да оглежда помещението.

— Добре, скъпи, веднага се връщам. — Приближи се до Али, проправяйки си път през тълпата. — Здравей, Али.

— Здравей, Джемайма. Фантастично парти. Сигурно си доволна — усмихна й се той.

— Доволна съм. Тази вечер тръгва рекламата по телевизията, а от утре сутрин ще ни продават в най-големите магазини по цял свят. Авансовите поръчки са смайващи. Откакто се разчу за рекламата с Нийв, се развихри същинска буря. „Мейсис“ в Ню Йорк три пъти променяха поръчката си.

— Много се радвам за вас. Има и черешка за тортата. Току-що получих съобщение от адвоката на Джека Фарнезе, че клиентката им оттегля съдебния иск.

Лицето на Джемайма светна.

— Наистина ли? — плесна с ръце тя. — О, това е прекрасно! Благодаря, Али.

— Няма защо. Винаги съм готов да помогна — отново й се усмихна широко той. — Наистина се радвам на този развой на събитията. Имам предвид… всички събития.

— Благодаря — искрено каза тя. — Аз също.

— Щастлива ли си? — попита Тара Попи, докато двете стояха в дъното на залата и си отдъхваха за миг от задълженията си на домакини.

— О, да, това е удивително. По-хубаво е, отколкото си представях.

Очите на Попи блестяха. Изглеждаше красива в роклята от „Валентино“ — секси, черна, поръбена със сребърно.

— На теб дължим участието на Нийв. — Прегърна Тара сестра си. — Това преобърна всичко.

— Тя е толкова мило момиче. Мисля, че ще станем истински приятелки. Тя ми направи няколко големи услуги. Идеята й да наеме детектив за Гидиън беше страхотна.

— А, да. Чудех се какво става с него. Събрахте ли се отново? Той успя ли да те спечели с фокуса с медальона?

— Беше страхотно, нали? — засмя се Попи. — Да можехте да си видите израженията, когато го извадих от плика! Гидиън много искаше да ме спечели отново. Наложи се дни наред да следи Джека и после да помоли за услуга доста хора, които са му длъжници, та да се доближи до нея и да успее да смени медальоните. Трябва да бъдем благодарни, задето има толкова много безработни актьори, които се трепят по ресторанти, фризьорски салони и универсални магазини из целия град. Гидиън успял да се добере до нея, докато била на СПА процедури и си правела козметични процедури на лицето и масаж.

— Но как е успял да размени медальоните, без тя да забележи?

— Преди време работел с някакъв фокусник в Блекпул. Част от работата му била да отмъква неусетно часовници, портфейли и скъпоценности от хора в публиката, за да ги използват после при фокусите — усмихна се Попи. — Оказа се истински джебчия.

— Виж ти — засмя се Тара. — Да можех да видя изражението на Джека, когато е разбрала за смяната на медальоните.

— Напоследък не й чуваме гласа, нали?

Тара кимна. Изглеждаше невероятно изискано с официалната си рокля „Бен де Лизи“, чиито презрамки непосредствено под рамото бяха прекъснати от сребърни халки. Тъмната й коса беше вдигната на лъскав кок, а на ушите й висяха дебели сребърни халки.

— Ричард ме уверява, че тя е напуснала живота и компанията му. Когато чул за ужасните неща, които твърдяла за татко, решил, че нито секунда повече не може да бъде с нея. И бездруго се канел да я разкара, това само ускорило нещата.

— Искам да ми разкажеш повече за Ричард — многозначително заяви Попи, но в този момент в магазина влезе Гидиън, който изглеждаше изключително елегантен с моравото си кадифено сако „Пол Смит“, риза и дънки. — Ще отида да го поздравя, но да знаеш, че не съм се отказала да разбера какво точно се случва.

Приближи се до Гидиън и го целуна по бузата. Той изглеждаше чаровно момчешки и много британски с току-що подстриганата си коса и с лъснатите си обувки.

— Здравей.

— Всичко изглежда фантастично, Попи. Видя ли какво става отвън? — попита той и посочи пред магазина, където се беше събрала огромна тълпа от журналисти и зрители.

— Скоро ще пристигне Нийв. Всъщност са тук заради нея — каза Попи.

— Нямаше да се случи без теб. — Той стисна ръката й. — Ти също изглеждаш фантастично. Със сигурност ставаш за ядене.

— И ти не изглеждаш зле, но по-добре да си пазя бижутата, нали?

Той се засмя и я прегърна.

— Наистина ли ми прости? — прошепна в ухото й.

— Да кажем, че си в изпитателен срок. Още една грешка, и си вън — отвърна тя и го целуна, щастлива, че отново са заедно.

В осем и половина в помещението настана оживление и от уста на уста се разнесоха възгласи: „Нийв… Нийв е тук…“. Пред магазина избухнаха фойерверки от светкавици, когато Нийв с професионална непосредственост се обърна, за да позира пред камерите. Беше облечена с лъскава копринена рокля „Версаче“ със същия цвят като очите й, плътно прилепнала към бедрата й, а сексапилът на роклята бе подчертан от контраста с високата остра якичка и широкия черен колан, пристегнал кръста й.

След като позира за снимките, Нийв влезе, придружена от агентката и от пиара си. Сестрите я чакаха с широки усмивки, целувки и с любимото й шампанско розе „Дом Периньон“.

— Много ти благодаря, че дойде, Нийв — посрещна я Тара. — Високо го оценяваме.

Разведоха я из магазина, докато останалите гости правеха всичко по силите си да се преструват, че не са забелязали супермодела.

— Време е — подкани ги Джемайма. — Хайде.

Четирите застанаха в средата на стаята пред масата с продуктите на „Чаена роза“. Екранът на телевизора стана тъмен, всички притихнаха и насочиха погледи към четирите жени.

— Много ви благодаря, че сте тук — започна Тара. — Тази вечер е много специална за нас, затова сме изключително признателни, че дойдохте тук да споделим повратния момент в историята на „Тревелян“ и на „Чаена роза“. Тази вечер на пазара излиза един парфюм, който сме убедени, че ще отведе тази компания в двайсет и първи век и още по-нататък. Името „Тревелян“ се прероди и новата „Чаена роза“ е въплъщение на всичко, което ценим: стил, красота, изтънченост и женственост. И, разбира се, сексапил. Бих искала да благодаря на невероятната и възхитителна Нийв, която притежава всичко това в огромна степен, защото придаде звездно качество на парфюма. Тя е нашата кръстница вълшебница, ние я обичаме и й благодарим. — Тара погледна признателно към Нийв, а тя се усмихна скромно, докато другите две сестри я аплодираха. Всички останали присъстващи се присъединиха към аплодисментите с бурни възгласи. Когато глъчката утихна, Тара продължи: — Разбира се, дължим признателност на още много хора. Искам да благодаря на Дона Асуко, която ни вкара във форма и вложи целия си безценен опит и познания в един най-малкото рискован проект. Без нея не бихме могли да постигнем нищичко.

Дона кимна щастливо, когато гостите изръкопляскаха.

— И на Клодин Дерулир, нашия забележителен „нос“. Тя е истински алхимик, който създава безценни аромати в своята лаборатория. Не сме в състояние да проумеем нейната дарба и нейните способности, просто се радваме, че тя ги сподели с нас. Клодин, merci pour tout.

С типичната си френска изисканост Клодин, много шик с роклята си „Баленсиага“, кимна, когато всички изръкопляскаха.

— Благодарим и на Ричард Ферера. Той не е тук тази вечер, защото координира промоцията ни в Съединените щати, но му дължим много. И най-накрая повече от всичко друго искам да благодаря на сестрите си. — Тара усмихнато погледна Джемайма и Попи и ги хвана за ръце. — В началото на годината нямахме никаква представа какво ни очаква. Бяхме се поотдалечили една от друга. А сега сме по-близки от всякога. Спорихме, смяхме се и плакахме. Преоткрихме се взаимно и се отправихме на невероятно приключение. Освен това се скъсахме от работа. Още не съм сигурна какъв ще бъде резултатът, но не се съмнявам, че преживяното промени живота ни в положителна посока. Джемайма, Попи, не мога да си представя всичко това без вас. Толкова ви обичам. Благодаря ви.

Сестрите се прегърнаха, а в залата избухнаха бурни аплодисменти и радостни възгласи. Гръмнаха тапи на шампанско и всички вдигнаха тост за „Чаена роза“.

Джемайма погледна сестрите си с блеснали очи.

— Точно така трябваше да стане — каза тя. — Ние го направихме.

— Успяхме — възкликна Попи, — знаех си, че ще успеем!

— Знаех, че можем — добави Тара. — И много се радвам, че го направихме.