Лулу Тейлър
Нежна империя (34)

34.

— Божичко, погледни това! Изобщо не съм го очаквала.

— А какво очакваше? — попита Клодин. Двете с Джемайма стояха на прага на кабинета й.

Джемайма се намръщи и отговори:

— Ами представях си стерилна лаборатория, в която ти седиш, облечена с бяла престилка, и смесваш някакви течности в стъклени шишенца.

— Имам някои есенции — посочи Клодин редица малки стъкленици на бюрото си.

— Да, но с изключение на тези останалото изглежда като обикновен кабинет. Бюрото, книгите, компютърът…

— Компютърът е най-важният ми инструмент — сериозно обясни Клодин. — С него създавам формулите си. След това ги изпращам по имейл в лабораторията през няколко помещения, лаборантите приготвят проба и ми я изпращат да я помириша. После правя промени във формулата и започваме наново.

— Но къде съхраняваш ароматите? — попита Джемайма. — Как знаеш какво да вложиш?

Французойката се усмихна и почука главата си.

— Ето тук. Знам страшно много за ароматите, за това как мирише дадена молекула и какви са свойствата й, как реагира, колко траен е ароматът, какво го влошава или разваля.

— Забележително! — възхити се Джемайма. — Това е невероятно умение.

— Така е, наистина е невероятно — съгласи се Клодин.

— Е, хрумна ли ти нещо за нас днес?

— Започнах да правя нещо — предпазливо каза специалистката. — Имам първоначален вариант, който ми харесва. Но утре трябва да продължа. Ще ви дам поне три предложения.

— Много вълнуващо. Нямам търпение. Наистина ли няма нищо, което мога да помириша сега?

— Не — остро отвърна Клодин.

— Ами тези шишенца? — притисна я Джемайма.

Клодин ги погледна и отстъпи:

— Добре, можеш да помиришеш едно. Това са есенции и екстракти — чисти и рафинирани аромати, градивните единици на ароматите. Някои са естествени, други са синтетични. Естествените есенции се добиват с помощта на топлината, а екстрактите са резултат от студена екстракция с помощта на разтворители. Синтетичните се разработват в лабораториите.

— Искаме само естествени есенции за парфюмите си — бързо заяви Джемайма.

— Защо? — попита ледено Клодин.

Реакцията й изненада Джемайма.

— Ами… естественото е хубаво, нали?

— Значи стана и експерт по парфюмите?

— Не…

— Тогава, моля те, позволи ми аз да преценя. Всъщност синтетичните молекули понякога имат най-божествения аромат. Първите са създадени тук, във Франция, преди повече от сто и двайсет години и участват в състава на някои от най-прочутите парфюми. Всъщност според мен истинското начало на създаването на парфюми е положено с откриването на синтетичните аромати. Някои от тях превъзхождат естествените си съответствия и често са много по-евтини и много по-екологични. — Тя впери поглед в Джемайма. — Но ако вие, мадам, смятате, че синтетичните аромати са по-некачествени, може би трябва да изхвърля своите! — Клодин повиши тон и вдигна ръка към устата си.

Джемайма избухна в смях.

— О, Клодин, толкова си докачлива! Не ми обръщай внимание, аз не знам нищо. След като твърдиш, че синтетичните аромати са добри, значи те безусловно са добри.

Французойката се понамуси, но явно се успокои. Раздразнението й премина бързо.

Джемайма взе една малка стъкленица.

— Може ли да помириша това? — Свали капачето и помириса. Изражението й се промени, когато долови наситения чист аромат. — Боже, невероятно е! Мирише на виолетки. Толкова силно… толкова пречистено.

— Да, точно така. — Специалистката явно остана доволна от реакцията й.

— Но трябва ли да слагаш виолетки? Нали се опитваме да създадем аромат на рози?

Клодин отново се намръщи, но после се засмя:

— Значи продължаваш да се опитваш да ме поучаваш, така ли? Просто експериментирам, опитвам се да постигна чаения аромат.

— О! Много умно…

— А сега, мисля, че е време да се махаме оттук. Имах дълъг ден. Ще вечеряме ли заедно днес?

— Да, с удоволствие.

— Добре. Ще се радвам да дойдеш в апартамента ми. Аз ще сготвя.

— Благодаря — усмихна й се Джемайма.

 

 

Качиха се на влака за Париж и после взеха метрото за „Маре“. Апартаментът на Клодин се намираше в удивителна сграда от осемнайсети век, някогашна градска къща на френски аристократ.

Въведе Джемайма в жилището си. Беше обзаведено семпло, сдържано и стилно в сиво, кафяво и цветовете на меда и камъка. Единствените ярки тонове бяха на абстрактните картини по стените.

— Какъв красив апартамент! — искрено се възхити Джемайма.

— Благодаря. Настанявай се. Ще ти предложа аперитив, докато приготвям вечерята.

След пет минути гостенката се бе отпуснала на едно канапе с кампари и сода на масичката до нея и разлистваше френския „Вог“. „Интересно е колко бързо възстановявам френския си — помисли си тя. — Макар че днес минах направо през бойно кръщение.“

Беше се срещнала със старши управители на три от най-престижните парижки магазини. Не беше никак лесно да събуди интереса им към марката „Тревелян“.

— Мадам, на пазара всеки ден излиза нов аромат — обясни й един от управителите, мъж със сив костюм и очила с кафяви рамки. — Вече е трудно да събудиш интереса на клиентите към новите парфюми. Предлагането е прекалено голямо.

— Това е луксозен аромат, а не поредният посредствен аромат, лансиран от някоя знаменитост.

Всички свиваха рамене. Бяха французи и не възнамеряваха да допуснат някаква англичанка да ги поучава относно лукса. Луксът е френски по своята същност — цял свят го знаеше.

— Каква е историята на вашия парфюм? — попита някой на една от срещите й.

— Това е нова версия на стария класически аромат. Напълно нова преработка за съвременната жена.

— Как ще ухае?

— На чаена роза, но много изискано, свежо и модерно.

— Не, имам предвид на кой успешен парфюм?

— О… не знам.

— Мммм. Изпратете ни мостра, когато разполагате с такава, и подробности относно кампанията ви. Сегашните ви аромати се продават прилично в магазина ни — нищо изключително, но прилично.

Управителите изглежда се отегчаваха от нея, но Джемайма бе твърдо решена да привлече вниманието им и да получи подкрепата им.

По време на последната си среща, обезсърчена от хладния прием, тя заяви импулсивно:

— Господа, ще останете силно впечатлени от рекламната ни кампания. Възнамеряваме да я подемем едновременно по цял свят. Една от най-прочутите знаменитости ще стане рекламно лице на „Чаена роза“.

Долови слаб интерес.

— Така ли?

— Да.

— Кой?

— Това ще остане тайна до последния момент — заяви Джемайма. — Но ще бъдете много развълнувани, когато разберете.

— Актриса ли е? — нетърпеливо настояха те. — Холивудска звезда?

— Не мога да кажа нищо повече. — Опита се да изглежда загадъчна, но едновременно и като човек, който изцяло владее положението.

— Ще поддържаме връзка, мадам — настоя управителят, докато я изпращаше. — Ще ни бъде интересно да узнаем повече, когато моментът настъпи.

Това бе най-позитивната от всичките й срещи през деня.

Сега разлистваше списанието и мислено отмяташе всички актриси, които вече представляваха други марки. Скарлет Йохансон, Дженифър Лопес, Кийра Найтли, Никол Кидман, Кирстен Дънст, Клое Севини, Чарлийз Терон, Кейт Уинслет, Ума Търман… всички стилни дами бяха заети или поне така изглеждаше.

Джемайма остана поразена от фотосесия, публикувана в средата на списанието. Беше на същия модел, на момичето, привлякло вниманието й и по-рано. Как се казваше? Не можеше да я сбърка — пищните извивки на тялото й, тъмната коса и смайващите зелени котешки очи. Нийв. Точно така. Ослепителната ирландска звезда. Наистина беше великолепна. Нищо чудно, че всички бяха омагьосани от нея.

Взе списанието и се втурна в кухнята.

— Погледни тази жена, Клодин. Не е ли прелестна? Ослепителна е! Погледни краката й, бедрата й. Не се срещат много такива модели, нали?

Домакинята заряза тенджерата и погледна страницата, на която беше отгърнала Джемайма.

— Да, да — промърмори. — Несъмнено е прекрасна.

— Дали би се съгласила да стане наше рекламно лице, лице на „Чаена роза“? Тя е звезда отскоро — четох, че е страшно популярна в Щатите и че киностудиите я умоляват за пробни снимки. Хората са направо запленени от нея.

— Идеята е добра — съгласи се Клодин.

— Да, да… — Джемайма се върна обратно в дневната и се замисли.

 

 

Клодин й поднесе вкусна вечеря.

Хапнаха лучена супа, гъста и тъмна, с кротони и сирене, а после петел с вино.

— Истинска френска храна — възхити се Джемайма.

— Простичка храна. Обичам да готвя.

— Точно от това се нуждаех. Благодаря ти.

— За мен е удоволствие.

По време на вечерята Клодин се поотпусна и разказа за детството си в Грас, където през лятото излизала сутрин, за да бере жасминови цветове за парфюмерийните къщи. Уханието от онези утрини предопределило обвързаността й с парфюмите за цял живот.

— Защо изпитваш такава страст към парфюмите? — попита Джемайма и се облегна на стола си. Учудваше се, че се чувства толкова приятно.

Другата жена се усмихна замислено.

— Харесват ми, защото винаги ме карат да се чувствам жива. Вълшебните ухания на света… Обожавам ги. Всеки ден ми напомнят за красотата на сътворението, за красотата на живота. Структурата на аромата е толкова сложна и разнообразна, че никой всъщност не разбира как въздейства тя. Знам само, че уханието е дълбоко свързано с нашето минало — даден мирис може да предизвика спомен за конкретен момент от живота по-съкровено и по-непосредствено от снимка или от дневник, — а също и с поезията на живота. Не е ли чудо? — вдигна вежди Клодин. — Да се преместим ли в дневната за кафето?

— Да, добре.

Влязоха в малка, но елегантна стая. Джемайма застана до прозореца и се загледа към покривите и осветените прозорци на къщите. Клодин се приближи и застана до нея. Странно задоволство изпълни Джемайма. Спокойствието и тишината, усещането, че е далеч от проблемите си, от стреса и от тревогите, които ги поглъщаха вече повече от месец. Случилото се с Джералд беше ужасно и можеше да извади Тара от равновесие. Как би могла да се съсредоточи, след като съпругът й го очакваше съдебен процес, а може би дори и присъда? Освен това Джемайма имаше и лични проблеми… и трябваше да обмисли сериозно финансовото си положение. Ако „Тревелян“ не й осигуреше доходи скоро, щеше да загази. А когато се върне у дома, ще трябва да се изправи пред Хари, съзнаваше го. Не можеше да го избягва вечно.

„Но не днес, не и тази вечер… Днес ще си почина. Телефонът ми е изключен. Никой не знае къде съм. Ще се заема с всичко утре, когато се върна в Лондон“ — каза си.

Изведнъж усети, че нечия ръка е положена върху нейната и леко я гали нагоре към лакътя.

Ръката се премести към косата й и започна леко да си играе с нея.

— Клодин? — предпазливо се обади Джемайма и се извърна към нея.

— Шшшт — прошепна другата жена. — Надявам се, че нямаш нищо против.

— Ами, аз…

— Джемайма, искам да те целуна. Може ли? — Тя се наведе към нея и преди Джемайма да успее да продума, леко се повдигна на пръсти и устните й докоснаха тези на Джемайма. Учудена, тя не каза нищо. Целувката продължи и тя усети как Клодин отваря уста и гали устните й. Беше примамливо — толкова леко и нежно, сякаш бе целувка на цвете.

Джемайма се опомни, отдръпна се и поклати глава:

— Не… не…

— Защо не? — попита Клодин с блеснали очи. — Съдейки по думите ти, знам, че се чувстваш по същия начин. Ти си като мен, нали?

— Моля? Имаш предвид лесбийка ли? — засмя се тя. — Какво те наведе на тази мисъл, за бога?

Искрата в очите на другата жена помръкна.

— Нещата, които правиш и казваш…

— Не съм сигурна…

— Даде ми роза, подарък… попита ме дали съм омъжена, а после каза, че не бива да се омъжвам, че мъжете са ужасни. Възхищаваше се на модела в списанието, на устните й, на краката й. Поиска да вечеряме, само двете… ти ме покани.

Джемайма беше смутена и изненадана.

— О, Клодин… розата беше само част от поръчката ни. Съжалявам, ако си помислила, че те ухажвам. О, боже, разбирам как си разтълкувала нещата! Извинявай. Не съм лесбийка, ако не броим някои незначителни експерименти като по-млада. Засмях се, защото имам толкова леко поведение, че е направо невероятно някой да реши, че мразя мъжете.

Клодин сведе поглед и прошепна:

— Толкова се срамувам.

Джемайма тутакси осъзна, че цялата вечер е имала една-единствена цел — прелъстяване. „Защо не го разбрах, по дяволите? Преживявала съм подобни неща навремето! Боже, каква съм идиотка!“ Спомни си предишната вечер, когато се беше опитала да прелъсти Ричард Ферера — как му беше изпращала сигнали, че е на разположение. Той ги беше отблъснал, но много внимателно.

— Моля те, не се срамувай. Изобщо не си виновна. Поласкана съм, че ме намираш привлекателна.

— Но, разбира се, ти си прелестна — откровено заяви Клодин. Огледа тялото на гостенката си и видяното изглежда възвърна самоувереността й. Протегна се и погали Джемайма по бузата. — Има ли някакъв шанс да ми позволиш да ти покажа по-красив начин за правене на любов?

— Изкушавам се — усмихна се тя. С изключение на френските целувки с момичета от пансиона единственият й истински опит с жена бе веднъж, когато се беше напила с шампанско, надрусала се беше с кокаин и си беше легнала с един прочут модел и гаджето й. И тримата бяха прекалено дрогирани, за да се стигне до истински секс, но Джемайма помнеше наистина приятните целувки на момичето и притискането на телата им. Представата не я отблъскваше, просто винаги бе предпочитала мъже. — Само че…

— Само че? — Клодин се приближи и отново докосна с устни устните й. — Не е престъпление да споделиш топлота, утеха и удоволствие с друго човешко същество. И двете сме зрели хора. Ако бях мъж, щеше ли да спиш с мен?

— Вероятно… — Наистина я намираше привлекателна. Джемайма усещаше как трупаната още от предишната вечер сласт се разбужда и започва да гъделичка тялото й, докато си представяше какво би било, ако остави Клодин да я съблазни.

— Тогава защо не си го позволиш? Какво те спира?

— Работим заедно. Не е редно.

— Не съм твоя служителка. Не злоупотребяваш с мен. Сама съм си господарка, забрави ли? — Плъзна устни по лицето на Джемайма и леко докосна с ръка едната й гърда. Джемайма потръпна. Неволно се наслаждаваше на тези деликатни докосвания като с птиче крило.

— Да престана ли? — Меката ръка нежно търкаше едната й гърда и умело възбуждаше зърното под дантеления сутиен.

— Не искам да те подвеждам — прошепна Джемайма. — Не съм сигурна доколко ще съумея да… откликна.

— Не очаквам нищо в замяна. Искам само да ти доставя удоволствие. Нищо няма да ми дължиш. — Тихият й глас беше убедителен и съблазнителен. Устните отново се озоваха върху нейните, леко натиснаха и започнаха да получават достъп.

„Дано да не съжалявам“ — помисли си Джемайма, докато отваряше уста. Клодин я целуна истински, пъхайки език в устата й. Беше топла и вкусна — ухаеше на червено вино и на мед. „Не е толкова странно, колкото си мислех.“

— Довери ми се — настойчиво прошепна французойката. Поведе я към килима пред камината и я дръпна надолу, така че двете седнаха с лице една към друга. После отново започна да я целува, този път малко по-настойчиво, и сръчните й пръсти бързо разкопчаха блузата и я смъкнаха, за да разголят гърдите на Джемайма.

Тя усети парещ прилив на възбуда. Каквото и да й се случваше, то беше твърде приятно и силно, за да спира. Чувстваше се съвсем отпусната в ръцете на Клодин и усещането бе ново и приятно. Обикновено самата тя беше активен и дори доминиращ партньор в секса. Тази вечер бе готова да я боготворят.

Клодин я положи по гръб и започна да целува цялото й тяло, масажираше меката й кожа, сръчно сваляше дрехите й и смъкваше ципа на полата й, докато Джемайма не остана само по бельо. Усещаше как пламва все по-силно, когато другата жена свали сутиена й и леко започна да смуче зърната й, да ги стиска със зъби и да става все по-настоятелна, докато и двете се втвърдиха и станаха изключително чувствителни.

Дишането на Джемайма се учести още повече и сърцето й затуптя лудо. Никой друг през целия й живот не бе отделял толкова време да се възхищава на гърдите й, да ги гали и да съумее да я възбуди толкова силно. Тя затвори очи и насочи мислите си само към доставящите й наслада усещания, докато Клодин се плъзна по тялото й.

Знаеше какво ще последва и очакването беше почти непоносимо като ужасна болка. И после Клодин стигна до бикините й, смъкна ги бързо, разтвори краката й и наведе глава.

„О, боже, ще свърша веднага! — помисли си Джемайма. — Няма да успея да се въздържа.“

За няколко безкрайни минути прелестните и възбуждащи усещания продължиха, докато Клодин не ускори темпото. Джемайма извика, краката й се затресоха, гърбът й се изви в плен на усещане, по-силно от всичко познато досега. Когато то най-сетне започна да стихва, тя усети, че е останала без дъх.