Лулу Тейлър
Нежна империя (40)

40.

Апартаментът изглеждаше като пищна гардеробна за три принцеси, макар че самите принцеси в този момент бяха на различни етапи от подготовката си за голямата вечер.

Косата на Попи беше изпъната с огромни ролки, а самата тя седеше по бельо пред огледалото на тоалетката, отметнала глава назад, за да може гримьорката да се погрижи за лицето й.

Джемайма се бе пъхнала в най-тесния възможен корсет и в момента подскачаше из стаята по бикини, чорапи и сатенени обувки на висок ток, пеейки песни на Мадона, докато фризьорът се опитваше да я убеди да седне, за да й сложи нагретите ролки.

Тара не беше чак толкова неглиже — беше навлякла един хотелски халат, косата й беше навита с лентички от алуминиево фолио. Двете с Дона стояха пред една закачалка с вечерни рокли, коя от коя по-изумителни.

— Всички ли са на Джон Галеано? — попита Тара.

Дона кимна.

— Виж, свързани са тематично. Ясно е, че не можете да се появите с еднакви рокли, а ако сте с тоалети с еднакъв цвят, ще изглежда малко скучно. Тези обаче много си приличат, разликите са съвсем дребни. Разполагаме със слонова кост, розово и ментовозелено. Според мен Попи трябва да облече зелената. Боядисали сме косата й кестенява и ще изглежда прекрасно с тази рокля. А вие двете с Джемайма се разберете коя да облече розовата, и коя — кремавата рокля.

— Мисля, че знам кой ще спечели тази битка — изтощено поклати глава Тара и кимна към краката на Джемайма, когато тя прелетя покрай нея. Сатенените обувки бяха светлорозови.

— Добре, но кремавото много ще ти отива, особено след като боядисаха косата ти малко по-тъмна. Ще бъдеш ослепителна… — усмихна й се окуражително Дона. — Роклите ви са почти незабележимо различни, но е много важно да сте гримирани еднакво. Трябва да носите съвсем еднакво червило и да сложите тези сходни диамантени огърлици.

Тя извади черна кутийка, отвори я и отвътре се показа семпла, но невероятно красива огърлица от застъпващи се листенца, на всяко от които беше инкрустиран по един диамант.

Тара подсвирна:

— Мамка му, Дона! Три такива? Сигурно струват цяло състояние.

— Наистина струват цяло състояние, но за наш късмет ни ги дадоха назаем за тази вечер. Затова Бърт седи отвън.

— Чудех се кой е този здравеняк.

— Налага се заради застраховката. Повярвай ми, тази вечер трите ще предизвикате фурор. Ще има много красиви жени, повечето от тях в обичайното черно, а някои ще са прекалено разголени, за да бъдат хубави. Но никой няма да може да се мери с вас — неудържимото трио.

— Много умно — усмихна се Тара. Прекрасно разбираше какъв ефект цели Дона.

— За това ми плащате — усмихна се в отговор другата жена.

 

 

Четири часа по-късно сестрите най-сетне бяха готови. Дона ги накара да хапнат нещо леко, преди да облекат роклите си — богата на протеини храна, за да ги засити, но без да им се подуват коремите. После им освежиха грима. Те облякоха роклите и застанаха една до друга.

— Ослепителни — отсъди Дона. — Не сте ли съгласни?

Гримьорките и фризьорките гордо огледаха творенията си.

— Като извадени от приказките сте — каза едната. — Трите красиви сестри.

— Или като на нощта на Оскарите. Като Грейс Кели, Рита Хейуърт и Ава Гарднър — додаде друга.

— О, много ни харесвате — измърка Джемайма. — Казвате точно каквото трябва.

Истината обаче бе, че и трите изглеждаха зашеметяващо.

Боята придаваше на косата на Попи по-богат кестеняв оттенък, а гримьорката се бе погрижила за тялото й, за да направи кожата й още по-алабастрова. Ментовозелената й копринена рокля имаше плисе, което се плъзгаше по раменете и се спускаше напряко на корсажа към тънката й талия. Полата беше дълга до средата на прасеца, спускаше се по тялото, а отзад бе леко разкроена. Обута беше с ментовозелени сатенени обувки на много висок ток.

Джемайма беше руса и цялата в розово, а едната страна на копринената й рокля беше избродирана със сребристи цветя. Дрехата беше скроена по същия начин като роклята на Попи, обгръщаше раменете и се кръстосваше към кръста, само че нейната имаше тесен розов колан с диамантена тока на кръста, а полата й, която се спускаше малко под коляното, беше по-широка и имаше тюл отдолу.

Тара се завъртя, възхищавайки се на роклята си. Смяташе, че нейната е по-секси от другите две. Беше силно изрязана със сърцевидно деколте и ръкави, които покриваха рамото. На полата имаше голямо бродирано цвете като цветята по роклята на Джемайма. Диплите на кремавия сатен се спускаха сексапилно към коленете на Тара. Реши, че й отива по-тъмна коса. Кожата й изглеждаше по-бяла, а очите й — по-наситеносини.

Устните и на трите бяха с еднакво червило — наситено червеникаворозово, холивудския нюанс от петдесетте години. На шиите им блестяха три сходни диамантени огърлици. Обувките им с отворени пръсти бяха в тон с роклята на всяка.

Дона беше права, ефектът беше поразяващ.

— Шеметно трио — заяви тя, доволна от постигнатия ефект. Ангелите на Чарли. Трите сестри Тревелян. И още нещо.

Отвори ръчната си чанта и извади малък пулверизатор. Пристъпи напред и пръсна над трите сестри.

— Не забравяйте… „Чаена роза“. Искам да споменете това име на всеки човек, с когото разговаряте в залата тази вечер. Така, вече е почти девет. Колата ви чака долу. Знам, че разстоянието е съвсем кратко, но не може да вървите по улицата с тези токчета. Хайде, момичета, да ги разбием.

 

 

Спенсър Хаус беше цялата осветена, всички прозорци грееха. До входа се стигаше по червен килим, ограден с въжета от двете страни. Зад въжетата се бяха струпали репортерите. Стотици фотографи, по-задните от които стъпили на нисък подиум или стълбичка, направо обезумяваха с пристигането на всяка лимузина, от която слизаше поредната известна личност.

— Насам! — крещяха те името на звездата с надеждата да погледне към обектива поне за миг, за да направят идеалната снимка. Възбудата намаляваше чувствително при пристигането на хора, които фотографите не познаваха — директори на банки, бизнесмени, не толкова известни модели и актьори, недостатъчно бляскави жени. Изключваха светкавиците, сваляха камерите, а по-грубите папараци дори подвикваха на нещастните хорица да се размърдат и да влизат, за да направят място за истинските звезди.

Жените в лимузината на Тревелян бяха неспокойни. Дона им беше позволила да изпият по чаша шампанско, за да не са толкова напрегнати.

— Ако пиете повече, ще паднете с тези токчета, а не ми се иска тази вечер да привлечете вниманието точно по този начин.

— Досега никога не съм искала репортерите да ме забелязват — тихо промълви Джемайма. — Странно колко уязвим се чувства човек така.

— Надявам се, че няма да отворим кутията на Пандора — промърмори Тара. — Направиш ли го веднъж, няма връщане назад. Попи, наистина ли си толкова пребледняла, или е заради грима?

— Заради грима и от ужас — призна тя с разширени от страх очи. — Това е по-лошо, отколкото да вървиш към олтара. Сигурна съм, че ще падна на излизане от колата.

— В някои отношения е по-лошо — потвърди Джемайма, вече замаяна от шампанското, защото тайно от Дона си беше наляла още една чаша. — Но погледнете откъм хубавата страна — каквото и да се случи тази вечер, няма да е доживотна присъда — изкиска се тя.

Колата спря. Беше техен ред. Вратата им отвори униформен служител, който чакаше до червената пътека.

— Изглеждаме великолепно — каза Джемайма. — Наш ред е. Да го направим.

Трите излязоха, съпътствани от буря от светкавици. Три красиви жени с изумителни рокли, които изглеждаха като филмови звезди. Разбира се, че ще ги снимат. После за един кратък миг ентусиазмът отслабна. Кои бяха те? Знаеше ли някой? Някой изобщо интересуваше ли се? И тогава зашушукаха. Познаха най-напред Джемайма заради времето, когато беше с Били, после разпознаха Тара и се досетиха. Тревелян. Думата се понесе по редиците и папараците отново вдигнаха апаратите.

— Насам, Джемайма!

— Тара, обърни се насам!

— Ехо, Попси, или както се казваш, погледни насам!

— Прекрасни са, мамка му! — каза един фотограф на друг. — Наистина ли са англичанки? Изглеждат невероятно.

— Съвсем истински са — отговори приятелят му, — обаче кой би допуснал, че могат да изглеждат така.

Сестрите се обръщаха на една страна, после на друга, удовлетворявайки желанията на фотографите. После, когато усетиха инстинктивно, че пресата се е наситила, се обърнаха и грациозно поеха по червения килим към входа и към ослепителната зала вътре.

 

 

Сградата представляваше прекрасен малък дворец, построен от рода Спенсър през осемнайсети век като символ на неговото богатство и вкус, и бе един от най-красивите образци на неокласическата архитектура. Интериорът беше възстановен в някогашната си бляскава пищност и тази вечер изглеждаше превъзходно. Лакеи в униформи разнасяха шампанско. Сложните позлатени гипсови орнаменти и красивите семейни портрети бяха деликатно осветени с канделабри. Красиво аранжирани цветя заемаха пространството между масите, отрупани с всякакви деликатеси: изработена от лед купа, пълна с хайвер, редици от подноси с невероятни пъстри сандвичи с всякакви деликатеси. Баровете във всяка красива класическа стая предлагаха най-хубави вина, силни алкохолни напитки и коктейли. Накъдето и да се обърнеше човек, преплетените букви от логото на Еф Еф Би съжителстваха хармонично с емблемата на „Ерин де Кристо“. Тържеството бе в чест на сливането на две успешни компании, популярни хора обикаляха залите и се наслаждаваха на прекрасното гостоприемство. Беше пълно с великолепни рокли и с най-красивите костюми на света: „Армани“, „Прада“ и „Севил Роу“ с тяхната несъмнена изисканост и безупречна кройка.

— Да не се разделяме! — прошепна Попи, стиснала ръцете на сестрите си. — Много съм нервна.

— Ще се оправиш — строго я скастри Джемайма. — Изглеждаш превъзходно, а освен това трябва да се разделим и да се смесим с тълпата. Искам да намеря Ферера, длъжна съм да му благодаря за поканата.

— Може дори да му съобщиш неприятната новина, че в крайна сметка няма да му продадем компанията — обади се Тара. — Не и преди да предложим компанията на друг за същата цена.

— Каквото и да значи това — каза Попи. — Дори не знаем дали Джека ще прояви интерес да сложи ръка на бизнеса ни. Възможно е да не й дреме за нас или за компанията.

— Твърде си красива, за да си служиш с такъв език — укори я Джемайма.

Попи се засмя. Кестенявата й коса блестеше на светлината на свещите и се спускаше на дълги тъмни вълни по белите й рамене.

— Така ми се иска и Джордж да беше тук — изрече тя с копнеж.

— Тази вечер забрави за любимия — посъветва я Тара. — Като гледам, тук е пълно със заможни типове, ако ти се прииска да кривнеш от правия път.

— Съмнявам се — тръсна глава Попи, — но благодаря за предложението.

Трите си взеха по една чаша шампанско от подноса на един келнер и тръгнаха да обикалят пищните зали.

— Ето я Анджелина Джоли! — изсъска Джемайма, докато минаваха покрай нисичка брюнетка, която водеше сериозен разговор с мъж с тъмен костюм.

— Видях Мадона да клюкарства с най-добрите си приятелки Гуинет и Труди. Забелязах и Джордж Клуни — изкиска се Тара. — Отдавна не съм била на толкова бляскав прием, Ферера сигурно е похарчил цяло състояние.

— Ето я е Розали Скот-Еванс, трябва да отида да я поздравя. Тя е пиар и много плодородна почва за „Чаена роза“. — С тези думи Джемайма се отдалечи и не след дълго се оказа заобиколена от приятели и познати, бъбреше оживено с тях и ги накара до една да пробват новия парфюм, а после с грейнало лице наблюдаваше как кимат одобрително и възхитено.

— Много е добра — каза Попи, докато двете с Тара наблюдаваха сестра си.

— Тя е във вихъра си, мила. Аз съм много по-добра в заседателната зала.

— Не знам аз в какво съм най-добра, но не обичам да ме зяпат.

Тара изпрати сестра си сред гостите и продължи обиколката си сама. Тържеството наистина беше шеметно: гостите бяха само знаменитости, луксът бе невероятен. „Явно това целим — помисли си Тара, — но ми изглежда толкова далеч от нещата, които сме в състояние да постигнем. Само да можехме да продадем компанията на Ферера! И ние щяхме да имаме всичко това. Щяхме да успеем.“ В съседната трапезария мина покрай Ерин де Кристо, заобиколена от почитатели и видимо доволна от вечерта.

Тара продължи обиколката си. Не след дълго бе поздравена възторжено от приятелките си и се присъедини към тях. Когато започнаха да я разпитват за Джералд, тя им разказа за „Чаена роза“ и ги помоли да разпространят новината сред приятелките, с които обядват: предстои представянето на нов парфюм, най-мащабната промоция след „Алюр“ на „Шанел“.

 

 

Приемът продължаваше и гостите се отпускаха все повече, след като коктейлите с водка и шампанско поразпалиха кръвта им. Официални фотографи и журналисти обикаляха сред гостите, снимаха ги и търсеха пикантни истории за рубриките си. За пръв път в живота си Джемайма сама ги търсеше и споделяше за плановете на „Тревелян“. Разказваше бляскава история: „Тревелян“ не била компания на ръба на провала с последен шанс да оцелее, нищо подобно. Тя била голям и стар семеен бизнес, преуспяващ, макар и леко старомоден, но променян от три енергични сестри, които мечтаели да създадат прочут класически аромат.

— „Тревелян“ вече няма да бъде старомодна компания, а съвременна и вълнуваща марка, която удовлетворява нуждите на жената от двайсет и първи век — обясняваше тя. — Разработили сме нов имидж на компанията: планираме да се заемем с козметика и да разработим серии прекрасни аромати за тялото и за дома.

— Благодаря ви, лейди Калторп — отговаряха журналистите и бързаха да запишат всяка дума. — Много интересно. Възможно ли е да ви снимаме заедно със сестрите ви? Забелязахме колко очарователно изглеждате всички тази вечер.

— Много сте мили. Планирам такава възможност за по-късно за всички, които биха искали да ни снимат. Ще бъдем в Музикалния салон в единайсет часа.

— Отлично.

Към тях се приближи човек от прислугата и ги осведоми:

— Извинете, господин Ферера и госпожица Де Кристо канят всички гости да излязат на терасата. Благодаря ви.

Всички в къщата се бяха запътили към терасата. Някои излязоха направо в градината, където бе издигната златна платформа, оградена от запалени свещи. Навън се стелеше мек като кадифе синкав мрак и беше приятно топло, за да стоиш на открито, облечен с тънка дреха. След като гостите се събраха така, че да виждат сцената в градината, от мрака се появиха Ричард Ферера и Ерин де Кристо и се качиха на платформата. Избухнаха аплодисменти. Ферера, изумително елегантен с тъмния си официален костюм и ризата си с цвят на горчица, се усмихваше, наслаждавайки се на момента. Де Кристо изглеждаше съвсем дребничка до него и много слаба с рокля от последната си колекция — сребриста туника в гръцки стил.

— Благодаря ви — каза Ферера след утихването на аплодисментите. — Добре дошли. Много благодаря, че приехте поканата ми. За мен е чест, че всички сте тук, за да отбележим един твърде специален момент. Ние в Еф Еф Би сме много щастливи от решението на Ерин де Кристо да се присъедини към нас. Имаме впечатляващи съвместни планове да използваме нейния характерен стил, блясък и неповторима елегантност и да я издигнем до още по-големи висоти на успеха. Бихме искали да участвате във всичко това.

Възхитената тълпа отново аплодира.

Ерин де Кристо заговори със звънкия си глас:

— Много се радвам, че сме партньори с Ричард. Знам, че той споделя моите виждания и ценности. И най-вече знам колко цени творчеството и артистичността и че би преместил планини, за да ги защити и да ги наложи. Тъкмо затова Еф Еф Би е идеалният дом за моята компания. Благодаря на всички ви, обичам ви.

Ферера побърза да добави:

— А сега ви каня да продължите да се забавлявате. Но преди това един тържествен миг. Насладете му се.

По негов знак светлините на терасата угаснаха, осветлението в помещенията откъм градината бе приглушено и свещите покрай платформата бяха угасени.

След миг започнаха фойерверките — най-напред тих златен дъжд и вълни от сияйни звезди, които плавно се посипаха над градината. След това цветовете и звукът се усилиха и се появиха ослепителни огнени цветя, които разцъфтяха на небето в червено, синьо, оранжево, зелено и златно. Дори преситените от разкоша гости не успяха да скрият възхищението си при вида на тази красота. Накрая огромни златни гейзери изригнаха величествено насред притъмнялата градина, а за тържествен финал на небето се появиха инициалите на Еф Еф Би и на „Ерин де Кристо“. Това извика бурните аплодисменти на гостите и после, когато светлините отново угаснаха, хората се запътиха към несвършващото шампанско и вкусната храна в залата.

— Пари на вятъра, съвсем буквално! — промърмори Джемайма, приближавайки се към Попи.

— Да, но беше толкова красиво! — отвърна тя. — Много ми хареса. От толкова време не съм виждала фойерверки.

— След двайсет минути ще направим фотосесия в Музикалния салон. Има прекрасни бледосини стени и роклите ни ще изглеждат идеално на този фон.

— Добре, тогава ще отида да си оправя грима.

— Хубаво, само не закъснявай. Доста се потрудих и ми се струва, че утре пресата ще ни отрази подобаващо.

Попи отиде в дамската тоалетна. Нямаше почти никого, само едно момиче си освежаваше червилото. Двете с Попи се усмихнаха една на друга и след миг Попи остана вътре сама. Извади червилото и огледалцето от копринената си вечерна чантичка. И тогава чу ридание откъм кабинката зад гърба си.

— О, боже, какво ще правя, по дяволите? — разнесе се тъничко гласче. И после още едно ридание.

— Добре ли сте? — попита Попи и се приближи до вратата на кабинката.

— Изобщо не съм добре! — заяви гласът. Вратата рязко се отвори и вътре се показа прекрасно тъмнокосо момиче, седнало на капака на тоалетната чиния. Беше облечено с половин черна рокля от тафта — с долната половина. Горнището висеше от кръста й и тя бе останала само по сутиена си без презрамки. — Вижте ми роклята! Съсипана е.

— Какво се случи?

— Закачих се на нещо, докато идвах насам, и горнището се разпори отстрани. Край с висшата мода. Не мога да се покажа навън. Какво да правя? — примигна пред Попи момичето със зелените си очи.

— Не изпадайте в паника — бодро я посъветва тя. — Имам конец и игла. Ще зашия роклята.

— Наистина ли? — Момичето направо не можеше да повярва. — Никой не си носи игла и конец.

— Аз нося — увери я Попи. — Страстта ми към дрехите втора употреба е прословута, а те често се късат или им падат копчетата в най-неподходящия момент. Затова започнах да си нося игла и конец. Няма да повярвате колко пъти са ме спасявали.

— А сега ще спасят мен — подсмръкна момичето. — Много сте мила, благодаря ви.

— Не се тревожете. А сега се извъртете малко. Мисля, че не е нужно да се събличате — кройката ми изглежда доста сложна, затова ще направя съвсем простичък шев, който да издържи, докато се приберете. За късмет имам тъмен конец, така че няма да личи много.

— Вие сте ангел — усмихна се момичето и се завъртя, за да може Попи да поправи скъсаното. — Длъжница съм ви.

 

 

Тара обикаляше из пищните зали. Мина през едно помещение, превърнато в дискотека, с осеян с лъскави звездички под и с цветна светлини на тавана. В стаята гърмеше модерна поппесен, но само една двойка танцуваше — момиче с дълга бяла рокля, което размахваше ръце във въздуха, докато партньорът му се кълчеше, свиваше рамене и поклащаше глава.

Взе си още една чаша шампанско и отпи. Тази вечер беше необичайно напрегната. В крайна сметка непрекъснато ходеше на такива места — и сама, и като съпруга на Джералд.

„Сигурно съм нервна, защото толкова много неща зависят от тази вечер. Никога не ми се е налагало да ходя и толкова открито да се продавам. Никога не съм влагала толкова много.“ — Докато минаваше покрай едно голямо огледало с позлатена рамка, Тара се огледа и се изуми. Наистина ли тази красавица беше самата тя? Очите й бяха котешки и тъмносиви, веждите й бяха добре оформени. Косата й се спускаше на лъскави вълни до раменете, а устните й с безукорно положено червило бяха направо съблазнителни. Да, трябваше да го признае, роклята й беше ослепителна.

„Изглежда, вече и аз съм необвързана жена — помисли си. — Колко необичайно!“

Внезапно се почувства уязвима въпреки изключителния си вид, отпи глътка шампанско и се завъртя, решена да се върне в основната зала и да намери сестрите си, за да получи малко подкрепа.

— Тара, това ти ли си? Мътните да ме вземат!

Беше приятелски глас, който тя веднага разпозна. Примигна и установи, че едва не се е сблъскала с Винс Фаулър, същински магьосник банкер, с когото се бе запознала още в началото на кариерата си. Винаги бе харесвала Винс — беше свестен човек, здраво стъпил на земята, момче от Ист Енд, което бе успяло да се издигне, но не бе допуснало успехът да го промени. Все още беше щастливо женен за младежката си любов и все още живееше в същата къща в Есекс, която бе купил преди десет години, когато бе спечелил първите си десет милиона. Той й се усмихна, по-пълен и по-плешив, отколкото беше, но все още Винс.

— Изглеждаш фантастично, скъпа. Едва те познах.

— Здравей, Винс. — Тара се наведе и го целуна по бузата. — Много ми е приятно да те видя. Благодаря за комплимента — точно затова съм тук тази вечер, за да правя впечатление. Как е Черил?

— Добре е, благодаря. Но тази вечер не е тук, понеже малкият не е добре. Е, кого се опитваш да впечатлиш? — намръщи се той. — Надявам се, не този тип Ричард Ферера.

— Не точно него. Всъщност всички. Защо питаш?

— Олекна ми. Най-добре да си нямаш вземане-даване с него.

— Така ли? Защо?

Винс огледа чашата й.

— Още пиеш шампанско, а? Я ела с мен. Има една много приятна зала, където сервират страхотни коктейли с водка. Да отидем там и ще ти разясня всичко. Ще ми е приятно да си побъбрим.

След като се настаниха в спокойната и осветена със свещи стая, където се носеше тиха класическа музика, и си взеха по един коктейл, Винс й разказа всичко, което знаеше за Ричард Ферера.

— Информацията ми е от втора ръка — обясни й той. — Знам го от сделките си с една от дъщерните му фирми в Щатите. С Черил заведохме на вечеря управителния директор и съпругата му и след една-две бутилки вино започнаха клюките. Неофициално ни разказаха много неща за големия шеф и честно да ти кажа, не ми се струва свестен. Явно разводът му е бил доста неприятен. Има много власт и я използва, за да смазва всяка съпротива. Съпругата му не е получила нищо — оставил я е почти без пукната пара просто защото го може.

— Флиртува със сестра ми — притеснено каза Тара. — Така поне смята тя.

— Измъкни я по най-бързия начин — посъветва я Винс. — Той се държи ужасно с жените. Пък и си има приятелка.

— Благодаря, ще предупредя Джемайма.

— Само че отношението му към жените е нищо в сравнение с начина, по който смазва компаниите, които поглъща…

— Така ли? — попита Тара и се приведе напред, за да не пропусне нито дума. Винс продължи да й разказва, а тя го слушаше внимателно.

 

 

Джемайма влезе в Палмовата зала, бъбрейки с приятелка. В този момент забеляза Ферера да разговаря с нисък, тъмен и видимо богат бизнесмен.

— Извини ме, Сара, но видях един човек, с когото трябва да поговоря. Ще се видим по-късно, нали?

Раздели се с приятелката си и се приближи до Ферера. Той погледна нагоре и когато я видя да стои и да му се усмихва, бързо се извини на бизнесмена и се приближи към нея.

— Джемайма. — Целуна я по двете бузи. — Тази вечер си ослепителна. Ослепителна.

— Благодаря. Чудесно парти.

— Смятах да те потърся — тихо каза той. — Прекарах много приятно в Париж.

— Аз също — измърка тя. Близостта му й напомни колко силно бе желала да си легне с него онази вечер. Странно, но в момента не го желаеше. Въпреки това й се стори важно да се престори, че е така. — Беше забележителна вечер.

— Несъмнено. Научих, че ти и сестрите ти предизвиквате същински фурор тази вечер. Много бих искал да се запозная с тях.

— Мога да го уредя — отвърна Джемайма. — Всички ще се съберем в Музикалната зала малко след единайсет. Можеш да се запознаеш с тях там. А, ето я Тара! Тара? — повика я тя. — Това е Ричард Ферера, президент на Еф Еф Би.

Тара подаде ръка, но очите й останаха студени.

— Значи вие сте човекът, който иска да купи нашата компания.

— Ами… — Ферера се смути за миг, но бързо възвърна учтивото си самообладание. Ръкува се с нея. — Моментът не е подходящ да говорим за бизнес, не мислите ли?

— Моментът е идеален. Тук сме, за да отбележим деловия ви успех, нали така? Затова ви заявявам категорично, че „Тревелян“ не се продава.

Ферера вдигна вежди.

— Сестра ви вече създаде у мен това впечатление — спокойно каза той и на устните му заигра усмивка. — Но се радвам, че вече го знам със сигурност. Е, пожелавам на начинанието ви същия успех, който постигнах аз.

Тара леко се смути от учтивостта на бизнесмена. След това се смръщи леко и заяви решително:

— Струва ми се, че всичко зависи от това, дали ще използваме вашите средства за постигане на успех. Не всички са безмилостни като вас.

— Тара — побърза да се намеси Джемайма. Какво й ставаше на сестра й? Имаше ли представа колко грубо прозвучаха думите й? За бога, в крайна сметка този мъж можеше да се окаже последната им надежда! Тя се засмя. — О, Ричард едва ли разбира, че се шегуваш!

— Съмнявам се, че някога ще схвана английския хумор — каза Ферера. Гледаше право в очите на Тара. — Но вие много приличате на сестра си. Тя винаги ме обезоръжава с подхода си към живота.

— Все още ли? Да се надяваме, че само ви обезоръжава — възкликна Тара, замълча и леко се олюля. — Искам да кажа… тя е омъжена жена!

„Божичко, пияна е!“ — помисли си Джемайма. Усмихна се на Ферера и тихо каза:

— Извини Тара, напоследък живее под голямо напрежение. Ще я заведа да поседне.

— Джемайма, чакай, трябва да ти кажа нещо — поде Ферера и леко се смръщи. — Искам да поговорим насаме…

— Съжалявам, Ричард, трябва да отидем в Музикалния салон. Ще те намеря след това. — Тя излезе от залата и издърпа Тара подире си. — Защо беше толкова груба, по дяволите? — изсъска й, докато вървяха. — Даваш ли си сметка колко зле изглеждаше това?

Тара тихо изхълца.

— До гуша ми дойде от проклети бизнесмени, които цял живот лъжат, вземат каквото си поискат и рушат създаденото от другите! Всички са скапани мошеници.

— Пияна си, нали? Колко си пила? — попита Джемайма.

— Не съм пияна. Пих шампанско, после срещнах Винс Фаулър и пихме коктейли. Два-три, струва ми се.

— Тара, ти се напиваш дори след чаша вино. Защо пиеш коктейли, след като си пила шампанско?

Тара се облегна на сестра си и й каза поверително, леко заваляйки думите:

— Винс ме светна за Ферера. Има вътрешна информация. Майми, Ферера ще съсипе Ерин де Кристо! Бордът ще гласува отстраняването й, ще изгуби творческия контрол, всичко! За нея ще бъде истинско бедствие! Така работи той.

— Откъде знае Винс? — намръщи се Джемайма.

— Научил от човек, който работи в една от дъщерните фирми на Еф Еф Би.

— Значи са слухове. — Тя се огледа бързо, за да се увери, че никой не е чул сестра й. — Виж, само защото Джералд се оказа мошеник, това не означава, че и Ферера е такъв… — Забеляза изражението на Тара. — Заради това е всичко, нали?

— Не знам…

— Чуй ме, трябва да се стегнеш. Ще ни снимат. Трябва да изглеждаме бляскави, щастливи и безгрижни. Моля те, Тара, опитай се…

— Добре, ще направя всичко възможно — въздъхна тя.

— Добре. Сега да ти потърсим вода с лед и кафе.

 

 

— Кожата ти е точно като моята — каза момичето, докато Попи зашиваше скъсаното място на роклята й. — Истински ад е да си толкова светъл, нали? Всички други могат да се пекат на слънце и да се радват на прекрасен тен, но ние не. Аз използвам масло седемдесети фактор, широки фланелки, шапки и шалове.

Попи си мислеше, че момичето е направо шеметно красиво и че ирландският му акцент е прекрасен.

— Да, но това сигурно си има и хубавите страни. Понякога изглеждам светла и интересна сред всички останали със загоряла кожа.

— Да, аз също. Приключваме ли?

— Почти. Само още един-два шева и си готова.

В тоалетната влетя някаква жена.

— Нийв? Нийв? Тук ли си?

— Тук съм — спокойно се обади момичето. — Имах проблем с роклята.

— Какво се случи? — попита жената, напирайки да влезе в кабинката, без да обръща внимание на Попи.

— Проклетата рокля се скъса. А този ангел ми се притече на помощ.

— О! Нийв, трябва да излезем навън и да се смесим с гостите. Един важен продуцент иска да говори с теб. Няма търпение.

„О! — помисли си Попи, давайки си сметка кое е момичето. — Това е моделът, който Джемайма толкова е харесала. Нищо чудно, ослепително красива е!“

— Това е агентката ми Каролайн — обясни Нийв с усмивка. — Каролайн, това е Попи.

— Радвам се да се запознаем, Попи, и ти благодаря за помощта, но наистина трябва да тръгваме…

— Готово — оповести Попи. — Би трябвало да свърши работа.

— Много съм ти признателна. Наистина съм ти длъжница — усмихна й се Нийв. — Каролайн, имаш ли в себе си мои визитки?

— Разбира се, разбира се. — Агентката порови в чантата си, извади една визитна картичка и я подаде на Попи.

— Не, от личните ми картички — настоя Нийв. — Тези са деловите, на тях са телефоните на Каро.

Каролайн подаде на Попи голяма светлозелена визитка с името „Нийв“ с релефни букви със завъртулки. В долния край бяха изписани различни телефонни номера и имейл адреси.

— Най-добре да тръгваме — каза Нийв, докато агентката й се суетеше край нея. — Явно ще се наложи да очаровам всички тези важни клечки. Адски се радвам, че се запознахме.

— Аз също — каза Попи. — Чао.

Проследи с поглед модела и агентката и известно време се взира подире им замислено. После внезапно си спомни, че и тя трябва да побърза, и се запъти при останалите в Музикалния салон.

 

 

Предупредени от Джемайма, в залата се тълпяха фотографи и журналисти. Двете с Тара вече бяха там и неспокойно се оглеждаха за Попи. Джемайма въздъхна с видимо облекчение, когато сестра й влезе в залата.

— Здравей, скъпа — каза тя, — готови сме и те чакаме.

Попи се приближи и трите застанаха заедно — Джемайма в средата, а Попи и Тара от двете й страни. Нежните светли нюанси на роклите им контрастираха красиво помежду си.

Фотографите започнаха да снимат, доволни от красивата група — блондинката, брюнетката и червенокосата, хармонични, но не еднакви. Хората започнаха да се тълпят пред Музикалния салон, за да видят какво става и кого снимат. Имената на сестрите се понесоха от уста на уста.

„Получава се! — помисли си Джемайма щастливо. — Макар че Тара едва не провали всичко, като се ядоса и се държа грубо. Какво си въобразяваше, по дяволите? Този човек може да ни потрябва… Утре пресата ще ни отрази добре — каза си тя, доволна от усилията си. — Навсякъде ще пише за «Чаена роза» и за «Тревелян».“

Изведнъж усети, че някой минава пред събралите се журналисти, че крачи пред обективите на фотоапаратите. Беше жена с аленочервена рокля, дълга до пода. Косата й беше вдигната, а устата й представляваше алена цепка. На шията й блестеше рубинена огърлица. Застана пред трите сестри, скръстила ръце и с ехидна усмивка на лицето.

„О, боже!“ — смая се Джемайма.

— Джека! — възкликна тя.

Усети как двете й сестри се сковават от изненада, неспособни да продумат. Пред тях стоеше момичето, вече жена, което не бяха виждали от години. Беше напуснала дома им шестнайсетгодишна. На осемнайсет бе изчезнала безследно. А ето че сега стоеше пред тях, ослепителна с тъмните си италиански черти и блестящите си кафяви очи.

— Здравейте — каза тя с лукава усмивка, която разкривяваше устните й.

Тара бе пребледняла.

— Какво търсиш тук? — успя да попита.

— Прекрасен поздрав към сестрата, която не сте виждали от седем години — заяви Джека на висок глас. Явно искаше всички в залата да я чуят. Тутакси се възцари мълчание, докато журналистите дращеха като обезумели в бележниците си и всички чакаха да чуят какво ще се случи по-нататък. Сестра ли? Още една сестра Тревелян?

На Джемайма й прилоша и краката й се подкосиха. Вкопчи се в Попи за опора. Попи се бе втренчила в Джека, сякаш бе привидение.

— След като питате, дойдох да се видя с вас. — Джека бавно мина пред журналистите и фотографите и се вгледа във всяка от трите сестри. — Доста време мина, нали, скъпи сестрички? Много сте пораснали. Тара, наистина трябва да се опиташ да понапълнееш, скъпа. Кожа и кости си. Още ли страдаш от булимия? Или негодникът, за когото се омъжи, не се държи добре с теб? Попи, ти си се превърнала в прекрасна млада жена. По всичко личеше, че точно такава ще станеш. Само че не се съмнявам, че другите две правят всичко по силите си, за да те превърнат в досадна и меркантилна принцеса като самите тях. Що се отнася до теб, Джемайма… — сви рамене Джека, — доколкото чувам, все още си най-голямата уличница в града. Нищо чудно, че съпругът ти те е изгонил.

В залата се разнесе ропот. Журналистите не успяваха достатъчно бързо да запишат думите й.

Джемайма усети леден ужас да стяга корема й. Това бе най-страховитият й кошмар. Всичко се проваляше. Забеляза, че Ферера стои на вратата и наблюдава всичко с буреносно изражение. Сигурно беше ужасен, задето сестрите Тревелян съсипват празненството му? Как Джека беше успяла да си уреди това отмъщение?

А тя още не беше свършила.

— Исках да ви видя и трите, за да ви осведомя, че няма да допусна да ми отнемете наследството с измама. — Джека рязко се обърна и застана с лице към журналистите. Протегна ръка и посочи сестрите Тревелян. — Израснах с тях, аз съм осиновената им сестра. Само че те се опитват да ми отнемат законния дял от наследството. Тук съм, за да заявя, че няма да допусна да се случи това. Имам право на дял и възнамерявам да ви съдя за една четвърт от общия процент на дяловете ви. — Тя замълча, за да даде възможност на присъстващите да асимилират бомбата, която бе пуснала, после се усмихна с най-очарователната усмивка, на която беше способна. — Битката ще бъде тежка. Не се съмнявам, че каквито сте мръсници, ще направите всичко възможно да ме спрете. Сигурна съм, че ще използвате всичките си пари, за да ми дадете най-добрия възможен отпор, но не давам пет пари, защото мога да разчитам на подкрепата и на помощта на своя скъп партньор. — Обърна се към вратата и изпрати въздушна целувка на Ферера. Всички се обърнаха към него, а Джека изгука: — Моят скъп Ричард ще бъде до мен на всяка крачка.