Лулу Тейлър
Нежна империя (25)

25.

Телефонът в кабинета на Тара иззвъня. Тя зарови ръце под купчината хартия, за да го намери. Имаше усещането, че още е едва на повърхността на хаоса в „Тревелян“ — всеки ден й носеше нови открития и неприятни изненади.

— Ало? Тара Пиърсън — задъхано каза тя в слушалката.

— Здравей, Дона е.

— Здравей, здравей! Как си? — Тя се облегна усмихната с надеждата, че телефонната линия може да предаде позитивната енергия, която се опитва да изпрати. — Много ми беше приятно да се видим вчера.

— Да, на мен също. Знаеш ли, беше ми доста забавно да се срещна с вас трите, прочутите наследнички на Тревелян. Чела съм за сестра ти Джемайма по списанията и изведнъж вчера тя седи срещу мен и попива всяка моя дума. Забелязах, че и Попи изгаря от желание да се научи. Що се отнася до твоята решителност… е, твърда си като стомана. — Гласът й звучеше задъхано, а отзад се чуваше шумът на уличното движение. — Все още обаче сте едва на прага на огромна промяна, има много неща, които ви предстои да научите и да постигнете. С колко време разполагате, за да осъществите обрата?

— С една година. Най-много.

Дона подсвирна.

— По дяволите! По-зле е, отколкото смятах. Какво можете да ми предложите?

— Каква е заплатата ти в момента?

— Сто и пет годишно плюс премиите, застраховките, всякакви продукти на „Ерин де Кристо“, които си поискам, големи отстъпки за дрехите.

— Добре. — Тара си пое дълбоко въздух и премисли бързо. „Тревелян“ не биха могли да намерят средства за такава заплата. Поне не в момента. — Не бихме могли да постигнем това, но мога да ти предложа осемдесет и обещанието да компенсираме разликата с премии въз основа на постигнатите резултати. Ще ти предложим и акции, които може да се окажат ценни. Разбира се, трябва да изпипаме подробностите, но се надявам да останеш доволна от пакета, който ти предлагаме.

— Добрееее — проточи жената. — Кога ме искате?

— Веднага щом можеш.

— Мисля, че бих могла да уредя да започна следващата седмица.

Тара изпита огромно облекчение.

— Искаш да кажеш, че идваш на борда?

— Да, да, включете ме в екипа. Падам си по предизвикателствата.

— Дона, това е страхотно! Фантастично! Чуй, осведоми ме точно кога можеш да започнеш и аз ще подготвя всичко. Освен това те каня на питие, за да го отпразнуваме. Ще ти предложа няколко дати, а ти избери която ти е удобно.

— Разбира се. Ей, сега ти си ми шефът.

Тара долови удоволствие в гласа на Дона.

— За мен е чест. Ще сътворим велики неща.

— Не се съмнявай.

 

 

Джемайма прекара навън цялата сутрин, съвестно проучвайки пазара на парфюми. Първите десет страници на бележника й бяха пълни с драскулки, бележки и скици на шишенца. В чантата си имаше десетки хартиени лентички във всякакви размери — някои с отпечатано върху тях име на дизайнера или на парфюма, други без, но с бележка с молив от Джемайма.

— Знаеш ли какво? — попита тя, втурвайки се в кабинета на Тара. — Продават се няколко удивителни аромата! Днес опитах „Джики“ на „Герлен“ — създаден е през 1889 година! Можеш ли да си представиш?

— Някои от нашите аромати са създадени през деветнайсети век — изтъкна сестра й и вдигна глава. — Струва ми се, четири от тях все още се произвеждат и се продават днес.

— Хрумнаха ми няколко страхотни идеи, много вдъхновени. Обиколих навсякъде — Бонд стрийт, Оксфорд стрийт, Слоун стрийт, бастионите на лукса. Честно ти казвам, Тара, беше много жестоко към мен. Нищо не си купих! Не се осмелих! — Тя седна и се намръщи.

— Как си с парите? — попита Тара. — Издръжките ни спират този месец. Надявам се, че си готова.

— Да кажем, че отмених някои неща. Съобщих на Джоузефин, че ще ходя на подстригване и боядисване само веднъж на шест седмици. — Джемайма затвори очи и потръпна. — Сигурна съм, че хората веднага ще забележат, но какво да правя?

— А кредитните ти карти? Надявам се, че си се погрижила за това.

— Говорих с банкера си — сви рамене тя. — Осребрихме някои акции, в които съм инвестирала, така че платих всичко по картите и ми останаха малко пари в брой.

— Добре. Само не трупай задължения по кредитните карти. Ако ги използваш, покривай задълженията веднага. Само толкова.

— Да, да — изсумтя Джемайма. — Не ми опявай. Важното е, че съм заделила достатъчно, за да ми стигне за известно време. Само че ако до края на годината не успеем да променим нещата тук… е, ще видим. Ще се постарая да бъда позитивна. А да отсвиря Хари, когато поиска още пари за Хърн, наистина ще ми достави огромно удоволствие.

— Имам хубава новина — каза Тара. — Дона се обади. Започва следващата седмица.

— Прекрасно! — плесна с ръце сестра й. — Браво.

— Фюша Мичъл също се обади. Ще намине да ми даде резултатите от проучвателните екипи.

— Много бързо! Става все по-хубаво…

— Къде е Попи?

— Отиде да изучава шишетата. Свързала се е с няколко производители и обсъжда с тях дизайна, цените и така нататък.

— Добре. Но това означава, че няма да е тук за едно много важно съобщение.

— И какво е то? — притеснено попита Джемайма.

Тара взе един лист от бюрото си и й го подаде.

— Какво е това? Списък на директорите?

— Списък на всички, от които предлагам да се освободим.

Джемайма подсвирна.

— Но това са доста хора, Тара!

— Така е. Много бих искала да разбера какво, по дяволите, вършат повечето от тях!

— Ами обезщетенията? Ще ни струват цяло състояние.

— Но по-малко, отколкото да ги задържим още. Ще преговарям с всеки поотделно и ще прибягна до сплашване. Всеки от тези хора е управлявал през период, когато продажбите са спадали драстично — това е достатъчна причина да бъдат сметнати за некомпетентни. Още по-лошото е, че са допуснали вулгаризирането на парфюмите ни, а това би могло да заинтересува различни правни органи. В крайна сметка, ако продаваш по-нискокачествен продукт, представяйки го за висококачествен, нарушаваш търговския закон.

— Сериозно ли говориш? — ахна Джемайма.

— Нямам представа, но се съмнявам, че някой ще си направи труда да провери, не си ли съгласна? — усмихна се Тара. — Утре ще повикам адвокатите за първото обсъждане и ще можем да започнем.

— Може би не е зле да избавим повечето от тях от страданията — отбеляза Джемайма, оглеждайки имената на обречените. — Дънкан се мотае по коридорите като глухо куче. Очевидно случващото се не му е приятно.

— И точно затова трябва да си върви. Ще възнаградя лоялността и трудолюбието, но няма да толерирам никакво недоволство. Обсъждане може да има, но нелоялност не. Не вярвам, че той е лоялен към нас и към компанията, така че да се маха.

— Говориш като истинска делова супержена! — каза сестра й и отдаде чест. — Радвам се, че ти командваш парада. Имам няколко страхотни идеи за уханията… искам да кажа, за ароматите — поправи се тя, горда от речника си на специалист в областта.

Тара се усмихна и лицето й изведнъж грейна. Джемайма си даде сметка колко изтощена и изтормозена изглежда сестра й през последните няколко седмици.

— Още не сме излезли от тунела, но виждам светлина в края — каза Тара.

Джемайма се приближи до нея и я прегърна. Осъзна, че го прави за пръв път от години.

— Много сме ти признателни, Тара… за всичко, което свърши. Ти си движещата сила тук, съзнаваме го. — Отдръпна се от сестра си и впери поглед в лицето й. Очите й бяха пълни със сълзи и устната й трепереше. — Боже, добре ли си?

— Да… да… просто съм изморена. — Тя се опита да се усмихне, но не успя да прикрие нещастното си изражение.

— Какво има? Нещо не е наред. По-добре ми кажи — строго настоя Джемайма. Само така умееше да се справя с емоционалните моменти — ставаше пряма и делова. — Нещо с децата ли? Добре ли са?

— Да, да, Робина ме осведомява, че са добре.

— Значи е нещо с Джералд?

Тара отмести поглед и тя веднага я попита:

— Заради Джералд е, нали? О, боже, какво е направил? Винаги съм знаела, че е пълна катастрофа. Не може човек да е толкова надут, ако не е адски себичен и глупав.

— Недей, Майми. Не говори такива ужасни неща. Той ми е съпруг.

— Което не означава, че трябва да бъдеш лоялна към него повече, отколкото повелява дългът. Ако си нещастна заради него, трябва да говориш за това. С кого да споделиш, ако не със сестра си? — Джемайма се настани на стола срещу Тара и търпеливо зачака тя да се престраши да сподели.

Настана дълго мълчание. Тара си поигра с копчето на жилетката си, после боязливо вдигна поглед.

— Помниш ли… проблемите на Джералд?

— Кой конкретно?

— Ако ще се държиш гадно…

— Извинявай, извинявай. Не. Кой проблем имаш предвид?

— Знаеш колко обича реда.

Джемайма завъртя очи.

— О, имаш предвид, че държи всичко вкъщи да е безупречно?

— Не че толкова се гордее с дома си — тихо каза Тара и забоде поглед в скута си. — Отначало, малко след сватбата ни, просто държеше да е чисто и подредено. Съзнавах, че е необикновено, но не смятах, че е проблем. Реших, че просто си е такъв. Обича да държи нещата под контрол и това не е странно. Постепенно обаче положението се влошаваше. Всъщност колкото повече напредвах в кариерата си, толкова повече се задълбочаваше манията му. Съвсем откровено смятам, че той има натраплива невроза. Проверих в интернет — това е доста сложно разстройство. Възможно е да бъде предизвикано от стрес.

— Че на какъв стрес е изложен Джералд? Той е преуспял бизнесмен. Собственик е на около двеста вестника по цял свят, нали? Просто оставя нещата да се управляват от само себе си… поне с такова впечатление бях останала.

— И аз — тихо изрече Тара. — Когато го питам как върви компанията, винаги ми казва да не се тревожа. Аз обаче не съм глупачка. Знам, че печатните медии срещат трудности в новата високотехнологична и ориентирана към интернет среда. Почти всички вестници на Джералд са местни и той точно затова иска да купи някой национален вестник в страната, обаче удря на камък — поне аз така смятам. Не ми казва какво става, но от проучването си заключавам, че положението с компанията му не е никак розово.

Джемайма се ужаси:

— Но Джералд е нашият спасителен пояс!

— И аз така си мислех. Вчера обаче той буквално откачи, отчасти защото съм се оттеглила от „Кързънс“. Не само се уплаших, но се опасявам от най-лошото. Защо би се тревожил, че не нося у дома заплатата си на директор на хедж фонд? Би трябвало да разполага с адски много пари.

— И какво откри?

— Все още нищо — мрачно призна тя. — Компанията изглежда стабилна, но нещо ме притеснява…

— Той неотдавна купи имение в Шотландия, нали? Едва ли човек с финансови затруднения би направил такова нещо.

— Не познаваш Джералд. Той би постъпил точно толкова безразсъдно, ако е в криза. Така ще отклони подозренията относно действителното положение на нещата.

— Струва ми се, че всъщност ти вече не го обичаш — тихо отбеляза Джемайма.

Тара стана и отиде до прозореца.

— През целия си живот съм работила здраво, за да успея. Само че същността на успеха е да знаеш кога си струва да поемеш риск и кога не. Според мен Джералд не го разбира. Убеден е, че е недосегаем, че е предопределен за велики дела, а това е опасна нагласа. Преди изпитвах страхопочитание към него, бях впечатлена от самоувереността му и от убеждението, че винаги е прав. А сега… — обърна се тя към Джемайма със сълзи в очите — … просто не знам. Все повече започва да ми прилича на надменност. Вече не съм сигурна, че искам да споделям живота си с такъв човек. Освен това има и други неща във връзката ни, които не са както трябва. — Тя замълча за момент и после добави: — Иска да контролира и мен. Смята, че може.

— Напусни го — сериозно заяви Джемайма. — Не си длъжна да търпиш такова поведение.

— Не е толкова лесно. — Тара оброни глава и сестра й се запита дали плаче. — Той превърна живота ми в ад. Не мога да ти разкажа всичко, което се случи, но не съм готова да го напусна. Ами децата?

— Искаш ли да израснат с майка, която се бои от собствения им баща? Знам, че нашето детство не беше съвсем розово, обаче едно е безспорно — родителите ни се уважаваха взаимно. Не знам дали са се обичали до края, макар според мама винаги да е обожавала татко, но пред нас винаги бяха единни.

— Но децата са щастливи, уверявам те. Той им е баща, обожава ги и те го обичат. Не мога да разруша дома ни. — Тара се обърна и изтри очите си. — Опасявам се, че това е поредната каша на Тревелян. Погледни ни само — и двете имаме нещастни бракове. Как се оказахме със съпрузи, които не обичаме?

Джемайма я изгледа, после отмести поглед.

— Не знам — прошепна тя.

— Поне имаме компанията — решително отбеляза Тара.

— Да — подсмихна се сестра й. — Само че компанията не те топли нощем.