Лулу Тейлър
Нежна империя (30)

30.

— Събрала съм ви тази сутрин, защото искам да ви съобщя някои неща — оповести Тара.

Всички служители на компанията се бяха събрали в заседателната зала и изглеждаха разтревожени. Носеха се слухове още от предния ден, когато директорите биваха привиквани, а малко след това набързо напускаха сградата. Някои от историите несъмнено бяха доста преувеличени. Тара трябваше да пресече процеса още в зародиш. Беше облечена с дрехи от здрава тъкан в светли тонове, за да подчертае положителната си и оптимистична нагласа: дързък костюм на „Диор“ от пурпурна вълна, поръбен с розова кожа и с черни обувки на висок и тънък ток. Тъмната й коса беше спусната свободно, лицето й беше безукорно гримирано. Беше самото въплъщение на деловата и красива жена.

— Преди да ви обясня какво се случва тук, в „Тревелян“, искам да ви съобщя нещо, което и бездруго ще узнаете през следващите дни. Съпругът ми Джералд Пиърсън получи заповед за арест, издадена от властите в Южна Африка заради сериозни финансови злоупотреби във връзка с делата му в чужбина. Искам да уверя всички, че не знам нищо за компаниите на съпруга си и че нямам нищо общо с тях. Двамата със съпруга ми се разделихме и случилото се с него по никакъв начин няма да засегне „Тревелян“, затова ви моля да не се тревожите — усмихна се тя на събралите се хора. — А сега вълнуващите новини — плановете ни за „Тревелян“. Първо, заводът прекратява производството на „Чаена роза“. Ще продължим да произвеждаме другите аромати, но и там ще настъпят промени. Ще ви кажа повече за тях след време. Второ, магазинът на първия етаж на сградата ще бъде затворен.

Хората се разшумяха — бяха очаквали сътресения и точно това бяха получили. Тара вдигна ръка.

— Но не завинаги. Затваряме за обновяване. Много скоро ще ви запознаем с проектите за интериора. Несъмнено вече сте забелязали, че сме предприели големи и необходими промени. Някои от вас вече познават Дона Асуко — посочи към Дона, която кимна. — Тя се присъедини към нас, за да ни помогне да изправим бизнеса си на крака. Моментът е вълнуващ. Ще изградим нов облик на „Тревелян“ и ще създадем нов вариант на най-прочутия ни аромат, предназначен за съвременната жена. Ще се превърнем в бутикова парфюмерийна компания, търсена по цял свят. Ще се променим, за да застанем редом с най-прочутите и най-добрите в парфюмерийния бизнес. Тук, в магазина ще предоставяме на клиентите възможност да създават свои собствени аромати, да се наслаждават на козметични продукти на основата на парфюмите, да си купуват подаръци и аксесоари. Основните ни особености ще бъдат качеството и луксът. През последните двайсет години „Тревелян“ е изгубила посоката. Хората, допуснали да се случи това, вече не са тук и на тяхно място има нови. Клодин Дерулир е нашият „нос“ и ще работи на договорни начала. Дона дойде при нас от постигналата феноменален успех компания „Ерин де Кристо“ и ще се погрижи марката ни отново да се наложи на пазара. Джемайма ще ръководи рекламните ни кампании. Попи се насочва към дизайна и опаковките. Аз ще ръководя деловите въпроси и цялата дейност на компанията, така че ако имате въпроси, обръщайте се към мен.

В момента никой от вас не е застрашен от уволнение и възнамерявам да запазя това положение. Момичетата от магазина ще се преместят горе, докато тече ремонтът. Никой няма да бъде изхвърлен. Най-лошото отмина и оттук нататък започваме да вървим нагоре. Работата ще е много и трудна, но имаме фантастичен екип и аз не се съмнявам, че на всички ще ни бъде приятно това съвместно пътуване към успеха. На масата ето там е поднесено шампанско, за да вдигнем тост за новото си начало, а за онези, които смятат, че им е рано за алкохол, сме осигурили кафе и портокалов сок. Изпратиха ни вкусни кроасани и сладкиши, така че заповядайте, а ние ще обикаляме и ще се опитаме да отговаряме на въпросите ви. Благодаря за вниманието. — Тя замълча, после си спомни нещо, което й се искаше да каже. — А, да, за малко да забравя. От днес нататък името ми е Тара Тревелян. Благодаря.

Разнесоха се отделни ръкопляскания, които постепенно прераснаха в силни аплодисменти. Някой извика одобрително. Джемайма и Попи й се усмихнаха насърчително.

Тара бе успяла да ги спечели. Всички бяха на борда.

— Божичко, Тара, беше блестяща! — спусна се Джемайма към сестра си и я прегърна. След като поговориха с всички, които проявиха желание, и след като бе ометен и последният кроасан, те излязоха от заседателната зала и се запътиха към кабинета на Тара. — И толкова смела. Случилото се с Джералд е ужасно, наистина ужасно!

— Благодаря ти — отвърна тя. — Не можехме да продължаваме така. След като узнах, че е способен да ограби така един фонд, си дадох сметка, че никога вече не бих могла да го уважавам или да му имам доверие.

Попи се приближи и я прегърна.

— Толкова съжалявам. Как са децата?

— Не ми се искаше да преживяват това. Развод! Баща подсъдим за кражба и евентуално застрашен от затвор.

— Те имат теб — напомни й Попи. — Ти ги обожаваш и те го знаят.

— Да, но ще трябва известно време сама да ги издържам. Което затруднява допълнително работата ни тук. Нямам спасителен пояс, нямам пари, на които да разчитам, ако потрябват на „Тревелян“.

— Значи всички сме загазили — усмихна се Джемайма. — Нямаме нищо и можем да изгубим всичко. Длъжни сме да опитаме.

— Разбира се. Ако дори за миг се опасявах, че няма да можем да се справим, щях да отида да моля Ерик да ме върне на работа. Обаче ние можем.

— Много си силна — стисна Попи ръката на сестра си. — Възхищавам ти се.

На вратата се почука и влезе Дона.

— Браво, Тара. Всички в залата ми се сториха спокойни и щастливи. А сега най-добре да се залавяме за работа. Днес трябва да вземем някои важни решения. — Тя седна, изчака и другите да седнат и почука с писалката си делово. — Така, да караме подред. Всички сме единодушни, че трябва да съсредоточим вниманието си най-вече върху „Чаена роза Тревелян“. Това е най-прочутият ни аромат, с него сме известни. Обаче преди това трябва да променим името му. Не се обиждайте, дами, но Тревелян не звучи секси като Гучи, Ерме или Герлен. А днес акцентът пада най-вече върху сексапила.

— Че кога не е било така! — сухо вметна Джемайма.

— Точно така. Фюша Мичъл ни изпрати някои резултати от статистическите проучвания. Едва ли ще се изненадате, че хората смятат компанията за „надеждна, но скучна“. Биха купили неин продукт за свой по-възрастен близък.

— Добре е, че го имаме черно на бяло — коментира Тара, — но според мен всички се досещахме още от самото начало.

— Така е, но ни помага да си поставим цел. Трябва да подобрим имиджа си, а това означава реклама, ухажване на пресата, организиране на събития, координиране на промоцията. Освен това трябва да излезем с продукция, която да бъде привлекателна за по-младата ни аудитория. Което отново ме връща на името.

— Какво предлагаш? — попита Джемайма.

— Според мен трябва да махнем фамилното име Тревелян и да остане само „Чаена роза“. Въпросът е дали да го променяме още, за да покажем, че парфюмът е променен. — Дона погледна към Попи: — Ти какво мислиш?

Тя сключи вежди и отвърна:

— Мисля, че трябва да запазим „Чаена роза“. — И преди някой да успее да я прекъсне, Попи продължи, учудена от увереността си в своите идеи. Дългото проучване най-сетне даваше плодове. — Английските имена на парфюми никога не звучат толкова добре, колкото френските, затова не мисля, че трябва да се опитваме нашето да бъде страшно модерно. Ако пропуснем Тревелян, ще имаме ново име, при това красиво. Нека кажем останалото с дизайна — с шишето, с опаковката и с рекламата. — Тя изгледа останалите почти тревожно. — Всъщност поразмишлявах кои да бъдат новите цветове на Тревелян. Мисля, всички ще се съгласим, че вече са отминали дните на тъмносиньото и златното. Те са по-скоро царствени, отколкото секси. Модерните жени днес ценят женственото, не момичешкото. Търсят изисканост, а не сладникавост. След като „Чаена роза“ е нашият емблематичен аромат, трябва да започнем от него. И така… посетих един човек, който отглежда рози, и ето какво донесох. — Попи се наведе, взе една кутия, поставена до стола й, и я остави върху масата. От кутията внимателно извади няколко дългостеблени рози с изключителни цветове. — Това са чаени рози.

Другите ахнаха при вида на великолепните цветя в меки розови, бледожълти и кремави нюанси.

— Розите са отглеждани и кръстосвани повече от един век и както виждате, има изумителни видове. Градинарят обаче ме осведоми, че най-хубавите са в цветовете на зората — ето тези розови с леко златист оттенък. Погледнете тази, обожавам я… — вдигна Попи едната роза. Беше кремава с бледоморава сърцевина. — Казва се магнолиева роза. Сами разбирате защо — заради ето тези восъчнобели листенца, обагрени със съвсем леко пурпурно.

— Изключителна е — съгласи се Дона.

— Вижте тази! — вдигна Джемайма друго цвете. — Напомня ми за старомодни градини в провинцията.

Розата, която тя държеше, беше широка и плоска, а нежните й венчелистчета бяха жълтеникаво розови със съвсем лек кайсиев оттенък.

— Ето тази много ми харесва. — Тара извади друга роза. Беше съвсем бледорозова, а външните венчелистчета бяха извити назад и в сърцевината се виждаха множество по-малки свити листенца. — Напомня ми за сватба и… да, и тя като другата ми напомня за цветни градини и за летни дни.

— Това е „Глоар дьо Дижон“ — обясни Попи. — И на мен ми харесва.

— На мен също. — Дона взе цветето от Тара и внимателно го разгледа. — Ако ще черпим вдъхновение от тези рози, трябва да внимаваме да не прекалим с английската градина и да не се получи прекалено момичешко. Не бива да ставаме твърде сладникави. Длъжни сме да постигнем равновесие, особено ако възнамеряваме да използваме розовото за основен цвят.

Джемайма се замисли. Вгледала се бе в купчината стъбла и в смесицата от цветове, които представляваха.

— Ако пък се опитаме да бъдем прекалено изискани, ще се получи обратното и няма да постигнем нищо. Погледнете — розовото си е розово. То казва едно: момиче. Жена. Освен това е един от цветовете на розите, затова е подходящо за аромат, който се казва „Чаена роза“. Явно ще се ориентираме към розовото, но твърде пастелните или бледи тонове не са подходящи. Нужно ни е нещо фино, меко, но въпреки това силно…

— Какво ще кажете за розовото на голо тяло? — предложи Попи. — Нещо, което има почти бежова или сива основа?

— Това е хубава идея — кимна Тара. — Да, допада ми. Звучи ми по-изтънчено.

— Значи ще тръгнем от визия, която напомня леко на провинциална сватба — въодушеви се Попи, която вече ясно си представяше цвета, който имаше предвид, — обаче ще я „позацапаме“ с малко градска сивота.

— Прави сте, че ни трябва нещо силно. Този цвят ще използваме в магазина, вероятно за опаковките, за канцеларските си материали, навсякъде… Нужен ни е хубав цвят. — Дона леко се намръщи. — Обаче не съм сигурна, че трябва да позацапваме цвета. Не ни трябва искрящо бяло, но категорично ни трябва нещо, което да отправя послание „свежо и чисто“, а не „малко мръсничко“.

— Не се тревожи, така ще бъде. Ще взема палитра, за да ви покажа какво имам предвид.

— Жалко, че Клодин не е тук — отбеляза Тара. — Би могла да помирише някои от тези прелестни рози.

— Ще се срещна с нея по-късно в „Сейнт Панкрас“ — обади се Джемайма и взе розата „Глоар дьо Дижон“. — Да й я занеса ли за вдъхновение?

— Хубава идея. — Дона погледна Попи. — Идеята ти да донесеш истински чаени рози беше блестяща. Браво на теб.

На вратата се почука и влезе една от служителките на рецепцията.

— Госпожо Пиърсън… извинете, исках да кажа, госпожице Тревелян. Искам да ви кажа, че приех много телефонни обаждания за вас, докато бяхте на съвещание.

— Така ли? От кого?

Служителката се смути:

— От пресата, струва ми се. Искам да ви предупредя, че навън са се събрали доста репортери и фотографи.

Всички скочиха и се втурнаха към прозорците. И наистина, навън имаше групичка репортери с шлифери и облечени с кожени якета мъже с камери.

— Какво искат според вас? — уплашено попита Попи.

— Боя се, че този път не са тук заради Джемайма, а заради мен — каза Тара. — Явно са научили за Джералд. Един бог знае колко време ще ги вълнува тази дребна историйка. — Тя погледна към другите три жени. — Е, дами, искахме интерес към Тревелян. Изглежда го получихме.