Лулу Тейлър
Нежна империя (36)

36.

След като постигнаха съгласие относно формулата на „Чаена роза“, най-сетне можеха да започнат да бележат напредък. Тара разполагаше с цената на съставките и с нужното за създаването на парфюма време, така че можеше да се заеме с конкретните подробности, свързани с кампанията.

— Мътните да ги вземат тези разпоредби! — крещеше тя, крачейки из кабинета и прокарвайки безпомощно пръсти през косата си. — Кой би допуснал, че съществуват толкова много европейски директиви за скапаните парфюми!

Напрежението, свързано с огромното им начинание, започваше да й се отразява. Макар да бе прехвърлила възможно най-много задължения на по-младшите служители и на останалите, тя имаше страшно много работа. Не можеше да спи. Вече не усещаше спалнята си у дома като убежище — присъствието на Джералд беше прекалено силно.

Беше се срещнала с него само веднъж. Беше завела децата в апартамента, за да си вземат довиждане. Той щеше да се върне в Южна Африка и да се предаде на властите. Щеше да живее в къщата им в Кейптаун, докато бъдат финализирани подробностите относно ареста и процеса срещу него.

— Със сигурност ще ме пуснат под гаранция — каза той. — Адвокатите ми вече работят по въпроса. Сигурен съм, че ще успея да се измъкна, обаче ще отнеме време.

— Колко време? — попита тя. По време на срещата си с него се чувстваше като с човек, когото е познавала и харесвала преди много години, но към когото в момента не изпитва нищо. Усещаше само студенина и не бе способна да му съчувства заради трудното положение, освен доколкото засягаше и децата.

— Вероятно години. Правосъдието е изключително бавен механизъм, както несъмнено ти е известно — усмихна й се Джералд. — Тара, Харолд ми каза, че си подала молба за развод.

— Точно така.

— Моля те, ако има начин да размислиш… Наистина ли се налага да предприемаме тази сериозна и ужасна стъпка?

— Според мен се налага.

— Знаеш ли колко зле ще ми се отрази това? Без твоята подкрепа ще предположат, че съм виновен.

Тара изсумтя подигравателно:

— Наистина ще трябва да измислиш по-основателна причина. Само за това ли съм ти нужна? За да спасиш кожата си? Дотук с любовта, със съвместния ни живот, с брака!

— Наистина те обичам — умолително настоя той.

— Всичко свърши, Джералд. И двамата го знаем. Ще кажа на Робина да доведе децата. Ще останем един час.

— Само един час? — впери Джералд умолителен поглед в нея. — Моля те, Тара, може би няма да ги видя месеци.

— Един час — упорито повтори тя. Но като видя как Едуард и Имо се хвърлят в прегръдките на баща си и как Джералд грейва, докато ги прегръща и ги целува, изпита угризения. Остави ги заедно и излезе да се разходи из Сити сама, плачейки тихо, когато осъзна колко сериозно нещо се случва с всички тях.

 

 

— Значи твърдиш, че маркетинговата кампания ще ни струва 1,6 милиона лири — втренчи се Тара в цифрите пред себе си. — Плюс разходите за създаването на парфюма, шишето, кутията, дистрибуцията, ремонта на магазина, новия персонал…

— Тестерите за пресата, промоцията… — додаде Джемайма.

— Да, благодаря. — Тара изглеждаше отчаяна. — Парите, които печелим в момента, едва покриват сегашната ни дейност и заплатите на персонала. И трите сме на минимална заплата. Нямаме достатъчно средства за всичко това.

— Ако Джемайма прояви изобретателност, би трябвало да съумеем да получим голяма част от рекламата си безплатно — обади се Дона.

— Какво искаш да кажеш? — ледено попита Джемайма.

— Искам да кажа, че самата ти си новина — сви рамене Дона. — Хората се интересуват от теб. Ще се наложи да се продадеш. Интервюта в списания, във вестници, в цялата преса… Започни да въртиш телефона, говори с познати, използвай връзките си. Сигурно имаш колкото си искаш.

— Да, имам, разбира се, и искам да ги използвам в подходящия момент.

— Е, подходящият момент настъпи, мила.

Джемайма беше кисела, явно смяташе, че я критикуват, но Дона я пренебрегна и се обърна към Тара:

— Какви пари постъпват сега?

— След като аукционната къща си свърши работата, би трябвало да получим солидна сума от Локстън и от мебелите. Около шест милиона. Може би дори повече. Ще има данъци и различни разходи обаче, а и продажбата ще отнеме поне два месеца. Трябва да се опитаме да вземем кредит, за да си развържем ръцете.

— Това е някакво начало — каза Дона, — само че имам лоши новини.

— О, боже, сега пък какво? — напрегнато попита Тара.

— Цифрите, които ти дадох, не включват Щатите.

— Моля?

— Дистрибуция, маркетинг, реклама… в Америка всичко това ще ни струва още пари.

Попи ахна.

— Никога няма да можем да си го позволим. Това означава още милиони, нали?

— Несъмнено — бавно кимна Дона.

— По дяволите! — Тара хвърли писалката и се изправи. Стремително се запъти към прозореца и упорито впери поглед навън. — По дяволите, по дяволите! Значи това е краят. Най-добре да забравим за всичко. — Извърна се с гневно изражение. — Ако нямаме Щатите, нямаме нищо. Не можем да постигнем целите си без Америка.

Възцари се мълчание.

— Не може да е чак толкова важно, нали? — тихо се обади Попи. — Не може ли да успеем и без кампания в Щатите?

Тара въздъхна.

— О, да, можем да направим всичко по силите си, но ще сме изстреляли патроните си. Единственият ни шанс отново да наложим „Тревелян“, да предизвикаме нова световна популярност на „Чаена роза“… ще е отминал.

— Докато сме напълно нещастни и потиснати, може да добавя още една лоша новина. Имам великолепна идея за рекламно лице на рекламната ни кампания. — Джемайма извади снимка от списание и я остави на масата. — Това е Нийв, новият ирландски супермодел.

Всички се втренчиха в снимката.

— Разбира се. Блестящо. Тя е страхотна — каза Дона. — И е най-популярното ново лице. Но дали ще се съгласи?

— С една дума — не. — Джемайма се намръщи. — Позвъних в агенцията й — не проявяват интерес. Затрупана е с предложения и според тях е твърде заета. Освен това не смятат, че „Тревелян“ е достатъчно известна марка.

— И бездруго не бихме могли да си я позволим — мрачно отбеляза Тара. — О, божичко, какво ще правим? — Върна се и тежко се отпусна в стола си.

Попи я погледна разтревожено. Никога не бе виждала сестра си толкова сломена, а сега й се струваше напълно съсипана.

— Ако положението наистина е толкова лошо — тихо каза Джемайма, — може би трябва да помислим дали да не продадем компанията. Помните ли, казах ви, че случайно срещнах Ричард Ферера в Париж? Все още проявява интерес към „Тревелян“. Каза, че всички ние можем да останем директорки и да управляваме компанията, но той ще ни притежава. — Изгледа всяка от сестрите си. — Нали ни трябва човек с много пари? Някой, който може да си позволи да финансира амбициозните ни планове? Освен това той е американец и ще знае как да движи нещата там.

Трите замълчаха, докато обмисляха думите й. До неотдавна всички биха се възпротивили и биха твърдели, че последното, което искат, е да продават. А сега им се струваше едва ли не единственият изход.

Най-сетне се обади Тара:

— Ще проуча въпроса. И ще проверя какво е положението ни съгласно завещанието — дали имаме право да продаваме компанията… ако се наложи.

— Аз мога да се заема с това — предложи Джемайма. — На теб вече ти се струпаха достатъчно неща. Ще си уговоря среща в „Голдблат Минденхол“ и ще ги накарам да ми обяснят всичко.

— Благодаря, Майми — усмихна й се Тара. — Наистина много ще ми помогнеш.

— А, освен това Ферера ни покани на голямо парти — добави Джемайма. — Съвсем скоро.

— Знам повода — обади се Дона. — Двамата с Ерин организират шумно лъскаво тържество, за да отбележат съдружието си. Според мен трябва да отидете на всяка цена. Вижте какво е да си в бизнеса заедно с Ферера. Дочух, че не пестят средства за партито. Сигурно си струва да отиде човек.

— Тогава ще изпратя имейл в офиса му утре сутрин — каза Джемайма. — И не е зле да започнем да обмисляме какво да облечем.

 

 

Когато Джемайма се върна у дома, я очакваше имейл. Беше от Хари.

Джемайма,

Мисля, че това нелепо положение продължи твърде дълго. Бих искал да дойдеш в Хърн. Трябва да поговорим. Ще можеш ли този уикенд?

Хари

Втренчи се в писмото и усети, че й прилошава. Значи моментът на истината беше настъпил. Той щеше да поиска развод. Какво друго би могъл да направи? Бракът им беше жалка пародия. Почти не си говореха и почти не се виждаха. Всичко беше приключило, трябваше да го приемат.

Тогава защо мисълта за това я правеше толкова нещастна?

„Може би не обичам да се провалям — призна си тя. — Сигурно е това.“

Стана и отиде в кухнята, за да си приготви чай. Разводът беше най-добрият изход. Хари можеше да се ожени за Лети — тя беше млада и красива и щеше да му народи децата, които той толкова искаше…

Внезапно се вкопчи в пейката и се сви изненадана от неочакваната болка, която я преряза. Постара се да диша бавно и да я преодолее и успя. Не подозираше, че дори мисълта за случилото се може да й въздейства така.

След като се възстанови и изпи чая си, се върна пред компютъра.

Здравей, Хари

Добре, ще дойда през уикенда. Ще пристигна в събота сутрин преди обяд. Дотогава.

Джемайма