Мариус Габриел
Маската на времето (17)

Айрън Крийк

Беше си инсталирал касетофон в микробуса и винаги се возеше насам-натам с десетина касети, които беше купил специално за това: „Металика“, „Деф Лепърд“, „Тин Лизи“, „Мегадет“. Сега пусна „Владетелят на куклите“^[1] и пищящите, извиващи се китари сякаш пронизаха ушите му.

Караше по тясната трикилометрова алея с ели от двете страни, която водеше до ловджийската хижа. Тя се намираше високо в планината — забутано и тихо място сред снеговете.

Паркира микробуса пред каменната вила. Над всеки прозорец като сурови вежди бяха надвиснали снежни преспи и ледени висулки, а къщата сякаш се взираше в него ядосано, заплашително. Беше събота, но все още никой не бе дошъл. Отключи тежката входна врата и разтвори всичките дървени капаци. Острите зъби на окачените по стените трофейни глави проблясваха на мразовитата светлина. Закривените нокти на мечката сякаш се протягаха към него.

Захвана се да накладе огън. Харесваше огромните пламъци; натрупа разбичените дебели пънове на поставките в камината и ги поля обилно с керосин, за да се разпалят по-бързо. Скоро жълтите езици облизаха комина и огнището забумтя.

Контрол се появи, чак когато неколцина други вече бяха пристигнали. Те седяха край лумналия огън, пиеха леденостудена бира, пушеха пури и подготвяха скъпите си оръжия за сутрешното развлечение. Докато наблюдаваше как Контрол поздравява другите, на Трък му се струваше, че сърцето му ще се пръсне от вълнение. Беше повече от сигурен, че днес Контрол ще му даде разпореждания. Въпреки килограмите и възрастта си, този мъж имаше излъчване на крал. Приличаше на черната мечка — у него се таеше убиец, той беше стара пушка. Той е истината, мислеше си Трък. Край него другите приличаха на кукли.

Стоеше изправен като войник, впил пръсти в шевовете на джинсите, с опъната напред шия. Провесил пушката си през рамо, Контрол бавно пристъпи към него и жълтите му зъби лъснаха в мечешка усмивка. Като забелязаха позата на Трък, банкерите и адвокатите се закикотиха. Смятаха предания воин на Контрол за някаква смехория. Не знаеха какво се крие у него. Изобщо не подозираха за привързаността, за дълга, за дисциплината.

Контрол не им обърна никакво внимание.

— Трък, моето момче.

Лапата му сграбчи рамото на Трък. Стори му се, че пръстите свирепо се впиват като зъби чак в мускулите му. Силата на Контрол будеше страхопочитание — това бе не силата на стар човек, а мощта на водача на глутницата, който все още се радва на своето първенство. Стомахът на младежа се сви от въодушевление.

— Ще се позабавляваме днес, а? — приятелски се ухили Контрол.

— Да, сър — отвърна Трък и кимна с остриганата си глава.

Дванадесет хиляди акровото имение изобилстваше от лосове и сърни, а потоците гъмжаха от пъстърва; но Трък знаеше добре, че онова, което доставяше истинско удоволствие на Контрол, бе пролетният лов на мечки — свиреп ритуал, в който участваха кучета и претърсвачи. Еколозите от целия окръг направо пощуряваха от яд. Контрол им се присмиваше открито — дванадесетте хиляди акра бяха частно владение.

Контрол го избута навън през вратата. Чакълът хрущеше под ботушите им. Без другите да го чуят, Контрол дръпна затвора на пушката и надзърна в дулото. Оръжието беше немско, наистина чудесно — големите патрони можеха да повалят мечка с един изстрел.

— Изпратихме информацията, Трък. Те отговориха, че си се справил добре. Сега знаят в каква посока да се движат. Знаят какво търсят. — Устата на Трък пресъхна. Контрол затвори карабината и вдигна суровите си ледени очи. — Жената се е прибрала във Вейл. Искат действия, светкавични действия.

Трък изтри с ръка устни. Ръцете му трепереха. Контрол го забеляза и се ухили:

— Казах ти, че ще ти я пусна след това, нали така?

Трък кимна.

— Нямаш търпение, а, Трък?

Трък се ухили и усети как старите белези от акне се опънаха.

— Харесва ли ти как звучи?

— Да — дрезгаво отговори младият мъж.

— Тя е кучка. — Гласът на Контрол звучеше така, сякаш изсипваш кофа чакъл във водосточната тръба. — Вражеска кучка. На теб ти се пада да я екзекутираш. Нали така?

— Кога? — с треперещ глас попита Трък.

Възрастният мъж така го прасна по рамото, че той се олюля на краката си.

— Скоро, моето момче. Този уикенд с господин Рей май пак ще се разходите до Вейл. Хареса ти Вейл, а?

Трък отново кимна. Вече си представяше как го прави. Всеки детайл се наместваше в главата му с налудничава яснота.

— Може да има някакви специални инструкции. Но ти ще получиш всичко необходимо от господин Рей. Не се притеснявай.

Той се заклати към хижата. Някак далеч, отвъд бученето в ушите си, Трък дочу бурния смях на ловджиите — Контрол пак беше изтърсил някоя от прословутите си шеги.

Чувстваше се богоизбран. Екзалтиран.