Фей Келерман
Преследвана (36)

Глава трийсет и шеста

Декър изключи микрофона на радиото.

— На негово име има регистриран само личен автомобил. Не фигурира никаква кола като тези на магистралния патрул.

— Трябва да има нещо, щом кара такъв автомобил — каза Оливър.

— Сигурен съм, че разполага с няколко фалшиви регистрационни номера. Не е трудно да се направят.

— Копеле! — Оливър се втренчи през предното стъкло на колата. — „Камрито“, което Синди преследваше… неговите номера бяха на една от предишните ни жертви на отвличане. Може да е откраднал няколко табели от склада за веществени доказателства.

— Магистралният патрул използва официални номера — изтъкна Декър. — Така че, вероятно си ги е направил сам. Но ние изобщо не се нуждаем от номерата. Колко магистрални патрулки може да има? — Облегна глава назад и затвори очи. — Няма да е трудно да се забележи такава кола, ако той просто си кара насам-натам. Но знаем, че копелето възнамерява да се скрие. Трябва да се опитаме да отгатнем къде!

Тъй като на Оливър не му хрумваше никакъв вариант, не каза нищо и продължи да шофира сред напрегнатото мълчание. Правеше се, че не забелязва влагата в очите на Декър, съсредоточил се в серията от криволичещи тесни и тъмни улички, докато стигна блока на Бедерман, където Хейли бе паркирала колата си на тротоара. Марджи бе тръгнала няколко минути преди тях, затова вече бе пристигнала и нейната хонда бе опряла броня в бронята на автомобила на Маркс. Оливър видя силуетите на четирима души, събрани под уличната лампа — Марджи, Хейли и двама мъже, които не разпозна. Когато колата намали ход, Декър отвори очи, изправи се на седалката и започна да разтрива лявата си ръка с дясната. Веднага щом Скот спря, шефът му излезе от автомобила и се насочи към групата.

— Готов съм да убивам! В този момент не съм в състояние да подбирам кого! — Заговори с такава убедителност, че никой не се усъмни в думите му. — Искам отговори — и то веднага!

Няколко чифта очи се обърнаха към Бедерман. Въпреки че той бе мъж със забележителна физика, се сви под унищожителния поглед на Декър.

— Не бих положил подписа си под нищо от това…

Лейтенантът го сграбчи за яката на палтото и го дръпна към себе си. Извисяваше се над Рик с около десетина сантиметра.

— Знаеш ли къде са те?

— Не! — извика Бедерман, без да се съпротивлява. — Не, сър. Кълна се, не знам! Кълна се, че съм също толкова обезпокоен…

— Не, ти не можеш да бъдеш толкова обезпокоен! — изкрещя Декър. — Не е възможно да бъдеш също толкова обезпокоен, скапан идиот такъв! Знаеш ли къде са?

Бедерман се обля в студена пот.

— Не! Ако знаех, щях да ви кажа. Но не знам!

Декър не отговори нищо, но продължи да го стиска за яката.

Хейли се намеси със слаб и треперещ глас:

— Има нещо общо със случая „Крейтон“, сър. Бедерман е инвестирал при него, както и Тропър. И двамата са изгубили пари, но Тропър е изгубил повече.

Декър пусна Бедерман и го отблъсна назад. Понижи глас, но пак продължи да вика:

— Това какво общо има със Синди?

— Тропър беше много ядосан — успя да промълви Бедерман. — Предлагаше ми да ходим да се разправим с копелетата. Каза ми, че му го дължа.

— Защото ти си го убедил да инвестира при Крейтон, така ли? — намеси се Оливър.

— Не — отвърна Бедерман. — Точно обратно. Той ме убеди да инвестирам при Крейтон. Беше голямо приятелче на Декстър Бартоломю.

— А откъде пък той ще познава Бартоломю? — поинтересува се Марджи.

— Тропър го спрял за рутинно пътно нарушение — обясни Бедерман. — Декс му платил. Това положило началото на една много ползотворна връзка.

— И Тропър просто… ти каза, ей така? — зачуди се Декър.

— Разбрах го от Ларк.

— Рик я чукаше — обясни Бодри.

— Добре де, тогава какво ти дължиш на Тропър, щом той те е убедил да инвестираш? — поинтересува се Оливър.

Бедерман отвори уста, но от нея не излезе нито звук. Бодри се намеси:

— Тропър го покриваше по време на интригата.

— Със съпругата — допълни Марджи.

Бодри й направи знак с вдигнат палец. Бедерман го погледна и каза:

— Това никога нямаше да се случи, ако ти ме беше покривал.

— Затваряй се устата, Рик! — сряза го Бодри.

— Добър съвет! — добави Марджи.

— Какво общо има това със Синди? — изкрещя Декър.

— Не съм много сигурен, сър — призна Бедерман, — но мисля, че Синди е открила нещо…

— Какво? — настоя Декър. — Като например кой е убил Крейтон ли? Тропър ли е убил Крейтон?

— Може би. — Ченгето замълча. — Въпреки че не мога да се закълна.

— От къде на къде Тропър ще смята, че Синди има някаква информация за това? — учуди се Декър.

— Защото вашите момчета отново разравят случая „Крейтон“ — отговори Бедерман и посочи към Оливър. — Тропър чу, че сте бил в „Белинис“ и сте говорил с Ролф Осмондсон за отвличанията. Решил е, че е свързано с Крейтон. Че какво друго би могло да бъде?

— Това няма нищо общо с Крейтон — намеси се Марджи. — Свързано е с отвличанията в Девъншир.

— Е, ама Тропър мислеше, че е за Крейтон! — повтори Бедерман. — Така поне ми каза. Смяташе, че сте по следите на нещо и използвате Синди, за да шпионира, защото е дъщеря на лейтенант…

— Какво?! — изкрещя Декър.

— Сър, нямам представа какво си е въобразил! Този човек е не само жесток, но и луд!

— Тропър ли следеше Синди? — попита Марджи.

Бедерман извърна поглед и смотолеви:

— Може би…

Декър отново го сграбчи. Беше потен, трепереше и не можеше да се владее. Този път удари с коляно Бедерман в топките, после го блъсна на земята.

— По дяволите! Ще те убия!

Ченгето се присви на две от болка и изломоти:

— Кълна се, че никога не съм…

Декър го ритна в ребрата.

— Ще те смачкам!

Марджи постави ръка на рамото му.

— Успокой се, Пит!

Оливър застана между шефа си и гърчещия се Бедерман.

— Може ли да се въздържиш още няколко минути, Дек? Имам още няколко въпроса към него.

Декър се отдалечи, после внезапно се обърна и се върна. Вдигна Бедерман от земята така лесно, както човек си прибира изпусната монета. Изправи го на крака и заговори, почти допрял лице в лицето му.

— Защо… — Прочисти гърлото си. — Защо проклетото копеле реши да я отвлече точно днес?

— Не знам! — прошепна Бедерман. — Не ми се доверява. — В очите му имаше сълзи. — Само ме помоли да отида да я видя…

— Днес?

— Да, днес!

— Защо?

— Да я прислушам. Да проверя дали знае нещо. Не открих нищо. Колкото и да не ви се вярва, приключих с това, че й се извиних.

— Сигурна съм — намеси се Хейли, — че докато той е бил вътре при нея, Тропър е бил на паркинга и е човъркал колата й.

Декър отново залепи лицето си в това на Бедерман.

— Знаеше ли това?

— Не, кълна се, не знаех! — Полицаят преглътна с усилие. — Единственото, което направих за копелето беше… да подплаша яко Стейси Милс. Това е единственото, което някога съм правил…

Декър отново го удари с коляно и го повали на земята.

— Трябва да престанеш с това, Пит! — смъмри го Марджи. — Ще го убиеш!

— Това е целта! — изрева Декър. — Защо ти трябваше да плашиш Стейси Милс?

— Защото Ларк каза, че трябва да й затворим устата!

— Ларк ли поръча убийството на Крейтон?

— Не знам!

— Тропър заплаши ли, че ще каже на жена ти за връзката ти? — попита Оливър.

— Да. Затова отидох до къщата на Синди… да я разпитам. Тропър ме накара. Искаше да разбере какво точно знае тя за Крейтон.

— Защо жена ти ще повярва на Тропър, ако той й каже за връзката ти?

— Тропър има снимки… всъщност видеокасети — обади се Бодри.

— О, за бога! — Декър едва устоя на изкушението да разбие носа на Бедерман. — Значи той те е снимал, докато си чукал тази кукла?!

— Всъщност, снимал е Рик… Касетите са били у Ларк. — Бодри сви рамене. — Сигурно тя ги е дала на Тропър.

— Значи ти си прецакал дъщеря ми, за да прикриеш собствените си мръсни филмчета?! Трябва да те убия, Бедерман! Ще започна с носа ти…

— Сър? — намеси се Хейли.

Декър се завъртя, за да я погледне.

— Синди е била навън цял следобед, сър — продължи Хейли. — Знаете ли къде е била?

— Не — поклати глава Декър. — Ти знаеш ли?

— Видях някакви бележки в апартамента й — каза Маркс. — Стрелки към място, наречено Белфльор…

— О, Господи! Чакай малко, задръж! — Декър извади от джоба си касовите бележки, които бе взел от чантата на Синди. Прочете първата и застина, когато стигна до втората. — Бележката е с вчерашна дата от „Антиките на Илейн“ в Белфльор!

— Където Бартоломю и Крейтон са инвестирали в земя — допълни Оливър. — Ако Тропър я е проследил дотам, сигурно е решил, че е открила нещо.

— Тя вероятно наистина е открила нещо! — отвърна Декър. — Затова е искала да ме види! Как може да е толкова дяволски глупава!

— Тя не е глупава — намеси се Хейли. — Просто е безразсъдна, защото е млада!

Декър вдигна Бедерман от земята и изръмжа:

— Да те видим сега колко си умен, Бедерман! Къде, според теб, я е отвел Тропър?

— Да не би да смятате, че досега нямаше да ви кажа, ако знаех?! — простена Бедерман.

От устата на лейтенанта заизлизаха слюнки, когато просъска:

— Мисля, че си копеле и лъжец, така че, не, не смятам, че би ми казал.

— Пит, трябва да помислим — намеси се Оливър. — Трябва да го обмислим. Знаем, че Крейтон е бил отвлечен и убит. Това вероятно е дело на Тропър…

— Не знаем дали Крейтон е убит нарочно — прекъсна го Марджи.

— Но и не знаем дали не е — контрира я партньорът й. — Това, което знаем е, че ролсът се приземи в пропастта. Може да е било случайно, но може да е било и нарочно.

Декър поразхлаби хватката си върху сакото на Бедерман, но продължи да го държи за яката.

— „Камрито“, което преследваше Синди в петък. Знаем, че нарочно е било бутнато по склона. А къде ролсът на Крейтон е прескочил мантинелата? Пак някъде в Анджелес Крест, нали?

— Да, мисля, че беше там — отвърна Оливър.

— Спомням си, че Том каза нещо за два екипа следователи, защото било в района на две управления — каза Марджи. — Мисля, че е било точно в Анджелес Крест.

— Значи имаме две коли, които са прескочили мантинелата почти на едно и също място — заключи Оливър.

— Тропър ли проследи Синди? — изкрещя Декър на Бедерман.

— Не знам…

— Господи, ти си безполезен. — Лейтенантът го блъсна настрана.

— През въпросния петък, сър, Синди и аз тръгнахме от управлението по едно и също време — отбеляза Хейли. — „Камрито“ също тръгна тогава. Беше паркирано пред управлението — не на полицейския паркинг, но някак събуди подозренията ми. Затова я проследих. Знаех, че отива у вас, сър. Беше доста път. Страхувах се, че колата й може да се повреди…

— Тропър ли беше? — прекъсна я Декър.

— Не знам, сър — отвърна Хейли.

— Да приемем, че е бил Тропър или някоя от неговите хрътки — заключи Оливър. — Две коли в пропастта, в един и същи район… — Очите на Оливър се разшириха. — Може би Тропър е смятал, че в петък Синди отива там… на мястото на катастрофата на Крейтон! Може би се е опитал да я спре, защото се е сетил, че е забравил там нещо и се е страхувал, че тя ще го намери. След два дни Синди отива в Белфльор. За него това просто потвърждава подозренията му, че тя е разкрила мръсните му тайни.

— Какво искаш да кажеш с всичко това, Оливър? — изръмжа Декър.

— Нека потърсим около мястото на катастрофата. Пит — отвърна Скот. — Не знаем къде е копелето. Но тази възможност си струва да се провери, тъй като засега не разполагаме с нищо по-добро.

* * *

Въпреки ограничената си гледна точка Синди бе сигурна, че нощта става все по-тъмна. Тропър я бе поставил с лицето надолу — всъщност, тя гледаше някъде между подовата постелка и задната част на седалката — но ако извиеше максимално врата си, можеше да зърне най-горната третина на страничното стъкло. Това, което забелязваше, бяха клони с листа. Което й подсказваше, че са дълбоко в някаква природна местност. Предположи, че трябва да е Анджелес Крест. До този извод я навеждаха не само листата, но и времето, което им отне да стигнат дотук. Острите планински завои създаваха различно усещане от другите завои. Парцалът все още бе около врата й като шал и все още излъчваше миризма на химически вещества. Но тъй като не бе точно под носа й, можеше да диша по-лесно и да мисли по-ясно.

— Сержант, тази област ми се струва позната — каза Синди. — Между другото, вие ли ме проследихте в петък?

— Не лично.

Явно очакваше да го попита кой я е проследил. Но Синди си замълча, защото бе по-добре да го държи в напрежение. Минаха няколко секунди. После Тропър каза:

— Знаеш отлично защо сме тук, нали?

— Имам няколко предположения. Но вероятно са погрешни.

— Не се дръж покровителствено с мен, полицай! Все още съм ти шеф.

— Да, сър, това определено е вярно.

— Презрение ли долавям в гласа ти, полицай Декър?

— Просто страх, сър. Е, не е напълно вярно. Може би съм и малко любопитна.

Той я чакаше да продължи. Но тя замълча и накрая го накара да проговори.

— Продължавай — каза Тропър. — За какво си любопитна?

— Знам, че сте ми ядосан…

— Дяволски вярно, ядосан съм ти! Ти ме баламосваш, полицай. А това не ми харесва.

— Сър, искрено съжалявам за високомерното си отношение към вас миналата седмица. — Толкова много се бе случило за една седмица! Толкова много. — Единственото, което исках да направя, бе да оправя нещата.

— Като ме шпионираш, нали? — разсмя се Тропър зловещо. — Добре измислено, Декър.

Синди усещаше, че той би отхвърлил всичко, което тя кажеше. Затова не отговори. Но не престана да мисли. Шпионира го? Как, за бога, би могла да го свърже със случая „Крейтон“?

— Хайде, момиче! — прекъсна Тропър мислите й. — Нямам впечатляващо образование като твоето, но не съм и бавноразвиващ се. Видях те да се мотаеш с онзи мазен стар детектив и да му снасяш неща за мен. Знам, че той получава информация и от Осмондсон. Знам, че работи за баща ти, а случаят „Крейтон“ е един голям, дразнещ мазол на крака на баща ти. Не съм толкова глупав, за колкото ме мислиш.

— Изобщо не мисля, че сте глупав.

— Сега не мислиш, че съм глупав.

Синди отново замълча. Трябваше да се опита да намери начин за бягство. Какво да предприеме, ако той спре колата и я изведе на разходка в гората, за да я застреля. Може би трябваше да измисли как да се престори на умряла и как да избяга. Или може би ще бутне колата в пропастта с нея вътре. Може би възнамеряваше да възпламени колата и да я изгори. Мисълта я изпълни с паника и ужас. Подобни неща можеха да я накарат да загуби контрол над съзнанието си, както и над пикочния си мехур и червата. Но точно сега, с ожулено лице, прясна рана от одраскване на куршум по слепоочието, както и болезнено извити ръце и крака, подута устна и леко замайване и гадене, не искаше да се изпусне в панталоните си.

Така че предпочете да мисли за Тропър и да се опита да намери някаква логика в обърканите му мисли. Тропър я бе видял да говори със Скот. Скот и татко работят по делото „Крейтон“. Очевидно Тропър е решил, че Синди му се подмазва, за да получи информация за него и да им я даде. Но как изобщо би могла да свърже Тропър със случая „Крейтон“?

Той явно смяташе, че тя е ходила в Белфльор, за да го разследва. Но превратните му психосоматични идеи се бяха зародили още преди екскурзията й до това отдалечено градче. Бе признал за инцидента с „Камрито“. Нямаше съмнение, че той бе опустошил апартамента й.

Но защо ще смята, че тя знае нещо за него? Само защото бе говорила със Скот? Може би това е било достатъчно за параноик като Тропър.

Освен ако… освен ако точно Тропър не е бил стрелецът преди година. Видял я е с Крейтон, когато са излизали от салона.

— Почти стигнахме — каза той.

Къде?

— Добре.

— Знаеш къде отиваме, нали?

— Трябва ли да знам?

— Да, трябва да знаеш, Декър. Това е мястото, където той се пренесе в един друг, по-добър свят. Сигурен съм, че си идвала тук и преди, за да оставиш цветя или нещо такова.

Значи бе познала. Добро попадение, момиче! За нещастие, точно сега умът надали щеше да й бъде от някаква полза.

— Той никога не ми е бил гадже, сър. Знам, че сте смятал така, когато стреляхте по нас, но се кълна, че бяхме само приятели. Дори не и приятели, сержант. Беше ми по-скоро познат. Отнасяше се към мен приятелски, както към всички останали, защото искаше да инвестирам при него — нещо, за което молеше всеки, когото срещнеше. Мислех, че е…

Спря се. Не искаше да каже на Тропър, който бе инвестирал трудно изкараните си пари при Крейтон, че е била достатъчно умна, за да не попадне в капана на Арман. И че още от самото начало е знаела, че Арман е мошеник.

— Нямах пари, за да инвестирам при него. И след време той престана да бъде чак толкова любезен.

Смехът на Тропър бе силен и зловещ.

— Очакваш да ти повярвам? Сигурно ти е дал някакъв дял.

— Сър, щеше ми се да беше така. За нещастие, всичко, което ми даде, бяха полуистини и абсолютни лъжи. Не ме интересува какво ви е казала Ларк. Не бях негова любовница и слава богу!

— Не беше Ларк!

Синди замълча и накрая попита:

— Значи не Ларк ви е наела да стреляте по нас, така ли?

— Не.

— Ааа… — кимна Синди. — Добре.

— Какво добре? — възкликна Тропър.

— Щом не е била Ларк, трябва да е бил Декстър Бартоломю. Какво е имал пък той против Крейтон? Да не би Крейтон да се е замесил със съпругата на Бартоломю?

— Да, но не това бе проблемът, защото Барт имаше връзка с Ларк. Барт беше ядосан, защото Крейтон открадна парите от депозита за земята. Парите, които Барт смяташе да използва за строителство и финансиране. Но мисля, че знаеш това.

— Всъщност, не го знаех — отвърна Синди. — Може би просто не искам да знам много.

— Какво значение има, Декър? Така или иначе ще умреш.

Безстрастният начин, по който го каза, запрати ледена светкавица през тялото й. Тя потрепери, но се насили да се овладее. Преди всичко, не показвай слабост! За хора като Тропър слабостта вероятно бе нещо като афродизиак.

— Чух, че Бартоломю всъщност е направил доста пари от Белфльор, защото Крейтон е фалирал. Чух също, че Бартоломю е изкупил парцелите на много по-ниска цена. Така че, губещият е бил Крейтон.

— Грешно си разбрала, госпожице. Крейтон изкупи парцелите на по-ниска цена.

— Сержант. Бартоломю е собственик на земята там — настоя Синди. — Знам това със сигурност.

— Разбира се, че той е собственикът — каза Тропър. — Сега, когато Крейтон вече е мъртъв, Барт притежава земята. Смъртта на Крейтон разреши проблемите на всички. Ларк ще си получи осигуровката, Бартоломю си взе земята, а аз си върнах парите, че и малко отгоре.

— Като направихте няколко услуги на Бартоломю…

— Като направих няколко услуги на всички. Крейтон беше боклук. И си получи заслуженото.

— Ларк замесена ли е в смъртта му?

— Дадохме й две възможности. Можеше или да ни помогне, или да умре с него. Беше повече от щастлива да ни сътрудничи, особено след като Барт заплаши да разкаже за връзките й. Това щеше да направи ченгетата доста любопитни.

— Връзки ли? Повече от една ли е била?

— Да не би да мислиш, че Барт е бил единственият?

— Кой още?

— Ти ми кажи, госпожице с колежанско образование.

— Бедерман?

— Много добре.

— Ами неговият партньор?

— Бодри е праволинеен…

— Не Бодри. Тим Уотърс.

Тропър се усмихна.

— Да бе, вярно. Сега Бедерман е с Уотърс. Да, и той я чукаше…

— Ами вие, сър? Доколкото си спомням… — Синди се опита да седне, но, разбира се, не можеше да помръдне. — Не се ли разведохте някъде по това време?

Тропър не отговори.

Синди път се усмихна за първи път.

— Какво се случи, сър? Да не би да ви е вързала с някое примамливо обещание, което не е могла да изпълни?

Тропър се обърна и я удари в челюстта. Пред очите й преминаха звездички, когато болката се стрелна през главата. Тази нейна голяма уста — винаги я вкарваше в беля… Е, голяма работа! Както Тропър подчерта, тя така или иначе е мъртва.