Фей Келерман
Преследвана (10)

Глава десета

Декър усети започването на главоболието и разтри слепоочията си. Хвърли поглед към Оливър, който седеше от другата страна на бюрото му, спретнат и елегантен, както обикновено, а после към Марджи, облечена в консервативен черен костюм с панталон.

— Кой повдигна въпроса за Крейтон? — попита шефът.

— Аз — отвърна Оливър, докато се чудеше защо Декър носи кафяви костюми почти като униформа. И то не просто кафяви, а старомодни, с тесни ревери, леко нагънати в краищата. Вярно, че му придаваха вид на типичен детектив, но и го състаряваха.

— Защо? — продължи Декър.

— Защото е карала червено БМВ кабриолет. Колата на Крейтон е била червен „Корниш“, а Таркъм се е движила с червено ферари. Може би си имаме работа с някакъв модел?

— Но той докосна някаква болезнена струна — отбеляза Марджи. — Трябваше да видиш как реагира тя. Разтрепери се. Каза ни да се разкараме. Но взе визитката на Оливър. Стейси очевидно крие нещо. Въпросът е какво?

Лейтенантът отново разтри слепоочията си. Какъв цвят беше колата на Синди? Някакво странно метално зелено. Със сигурност не беше луксозна. Изправи се на стола си и се опита да изглежда обективен.

— Какво мислиш, че крие?

Оливър разкопча сакото на синия си костюм, но реши да не разхлабва вратовръзката си. Беше му горещо, макар че явно никой друг не обръщаше внимание на топлината.

— Мирише ми на отмъщение. Някои от похитителите, които отвлякоха Крейтон, може да са се върнали за нея.

— А похитителят опитал ли се е да отвлече и нея?

— Не. — Марджи бръсна някаква прашинка от черните си панталони. — Според думите на Стейси, той й е казал да легне на земята и е изразил съжаление, че няма повече време, защото тя била хубава.

— Хубава в смисъл че е искал да я изнасили?

— Такъв е бил подтекстът — потвърди Оливър. — Безспорно случаите на Крейтон и Милс не са идентични. Но все пак мисля, че между тях има връзка. Особено като се има предвид реакцията на Стейси.

— Престъплението звучи повече като случая „Елизабет Таркъм“ — каза Декър.

— Вероятно всички те са свързани.

— И общото е… — подкани го лейтенантът.

Оливър сви рамене и отвърна:

— Крейтон си е създал врагове. Възможни са множество причини разни хора да искат смъртта му. Може да е бил свързан с тези жени по някакъв начин. Но едно е ясно — тези случаи не съвпадат с модела на останалите отвличания. Жените не са били с деца, освен това не са били принуждавани да се качат в колите си.

— Но защо ще тероризират тези жени, когато случаят „Крейтон“ е вече минало?

— Първо — предположи Оливър, — колата на Елизабет Таркъм е била отвлечена преди около шест месеца. Второ, вероятно сега е решил, че моментът е добър, за да нападне Милс, понеже полицията би свързала този случай с онези, които са станали наскоро.

— Стейси каза също, че нападателят е звучал като американец — добави Марджи. — Някои от жертвите с деца твърдяха, че им звучал като чужденец.

— Но Стейси не го е видяла.

— Така е. — Марджи погледна Декър — предишния й партньор, който сега й беше шеф. Но вместо да е впечатлен от информацията, той изглеждаше подплашен от нея. — Случаят Крейтон все още не е приключен. Може би ще трябва отново да се поразровим из папките по него и да видим дали Стейси Милс или Елизабет Таркъм няма да паснат някъде.

Декър се облегна на стола си.

— Да го направим. Да изготвим списък на предишните приятели и съдружници на Крейтон и да видим дали някой от тях не е бил заплашван или ограбван, или пък е получавал някакви странни телефонни обаждания… или пък да са стреляли по него.

В стаята настъпи мълчание. Оливър се опита да прикрие предчувствията си. Но Декър не му обръщаше внимание. Гледаше нагоре към тавана.

— Това означава, че трябва да поговоря с дъщеря си.

Очите на Марджи се разшириха.

— Със Синди? За какво?

— Познавала е Крейтон — отвърна той.

В този миг Оливър почувства невероятно облекчение. Но не се издаде с нищо и се престори на объркан.

— Какво? Как?

— Посещавали са един и същ фитнес салон — призна Декър. — Станали са добри познати.

— Добри познати? — повтори Марджи.

— Това е нейната версия — с болка призна Декър. — Поне така ми каза. Един ден вървели заедно към паркинга пред салона. Някой стрелял по тях…

— Господи! — промълви Оливър. — Кога е станало това?

Декър направи гримаса.

— Преди повече от година. Точно преди убийството на Крейтон.

— И ти ни го казваш чак сега? — Оливър се опита да вложи гняв в тона си.

— Точно така. — Лицето на Декър беше безизразно. — Казвам ви го сега. И точка. Тя го сподели с мен едва след смъртта на Крейтон. Когато най-сетне реши да си признае, аз я разпитах обстойно. Кълне се, че не е видяла стрелеца и няма никакви предположения кой би могъл да бъде. Не ми се стори да крие нещо, затова прецених, че се касае за очевидното — че целта е бил Крейтон и че тя просто се е оказала на неподходящото място в неподходящото време.

— Сигурно е била ужасена — отбеляза Марджи. — Горкото момиче!

— Убеден съм, че навремето е била сериозно разтърсена. — Декър извади една цигара и започна да си играе с нея, като я въртеше между пръстите си. — Когато ми го призна, изглежда вече бе започнала да го приема нормално.

В офиса настана тишина.

Лейтенантът захапа края на мустаците си.

— Казах й да си затваря устата. Освен това я предупредих да ми се обади веднага, ако й се случи, което, макар и в минимална степен, наподобява заплаха. Засега не ми е казала нищо, но Синди държи личния си живот… ами, личен.

Оливър разтърси крак и заяви:

— Заради собствената си безопасност тя трябва да научи какво става. Освен това е добре да поговорим с нея, за да се уверим, че е била искрена с теб.

— Аз ще говоря с нея — каза Декър.

— Нека ние с Марджи я интервюираме — предложи Оливър. Можем да бъдем обективни. А ти не. Пък и с нас ще говори много по-открито.

— Не съм сигурен.

— Пит, тя може да се притеснява да ти каже, ако е имала нещо с този мъж — намеси се Марджи.

Декър трепна.

— Не знам дали е имала връзка с него.

— Тогава нека ние с Марджи разберем. — Оливър се опита да звучи услужливо. — Виж, аз ще й се обадя. Съгласен ли си? Тя е в Холивуд, нали? — добави уж между другото. — Така или иначе ми се иска да прегледам случая на Таркъм с Ролф Осмондсон. Както и да се видя с онзи детектив, Крейг Бароуз, който е споменал пред някои от момчетата, че случаят „Таркъм“ има някакви прилики с този на Крейтон…

— Какви прилики? — прекъсна го Декър.

— Честно казано, не знам. Та, докато съм там, ще си уговоря интервю със Синди.

Декър не каза нищо. Детективът прие мълчанието му като знак на съгласие.

— Тази вечер съм свободен. Нека приключим с това заради спокойствието на Дек. — Погледна към Марджи. — Какво ще кажеш?

— Трябва да звънна няколко телефона… да променя някои уговорки.

— Трябва да говорим с нея веднага. Ако не можеш да дойдеш, бих отишъл сам — предложи Оливър.

Очите на Декър се преместиха бавно от бюрото към лицето на Оливър. Скот бе достатъчно умен, за да разбере намека. Не се хвана в капана. Просто сви рамене.

— И ти би могъл да дойдеш с нас, шефе, но това може да я накара да скрие нещо.

— Какво те кара да мислиш, че ще говори с теб?

Оливър изпадна в безизходица. Наистина искаше да предупреди Синди. И да говори с нея насаме. Но за това си имаше лични причини.

— Мисля, че мога да измъкна нещо от нея — каза той. — Но, ако имаш съмнения, ще изчакам Марджи. Синди ти е дъщеря. Ти раздаваш командите.

Декър погледна към Марджи и каза:

— Промени графика си.

— Никакъв проблем — отвърна бившата му партньорка.

— Страхотно! — с престорен ентусиазъм възкликна Оливър — бе крайно разочарован, че колежката му ще трябва да му свети. Дълбоко в себе си обаче си даде сметка, че така е най-добре. — Марджи, какво ще кажеш за осем?

— Идеално — отвърна Марджи. — Къде живее тя?

— Близо до Кълвър Сити — каза Декър.

— Смятам да отида до Холивуд към шест — продължи Скот. — Ще се срещнем у Синди около осем. — Той погледна съсредоточено Питър. — Така приемливо ли е за теб?

Декър неохотно се съгласи. Въпреки че мразеше да изпуска нещата от контрол, знаеше, че Скот е прав. Той не би могъл да бъде обективен. Погледна часовника си.

— Ще й се обадя… да й обясня ситуацията и да й кажа, че двамата ще я посетите към осем. Междувременно е добре да си припомните случая „Крейтон“. Разделете си разследването и интервютата, както сметнете за добре. Освен това питайте Кормън дали се наблюдава увеличаване броя на кражбите на други червени луксозни коли.

— Планът ми изглежда добър — отбеляза Оливър и се изправи.

— Още нещо. — Декър стана и отвори вратата си. — В случая на Стейси Милс, нападателят й е заповядал да залегне. Може да е взел израза от филмите или от онези програми по истински полицейски случаи, но може би не е зле да обмислите възможността мъжът да е получил някакъв тренинг.

— Искаш да кажеш, че извършителят е ченге?

— Ченге, бивше ченге, някой, отхвърлен от академията, някой, изритан от полицията, от шерифското управление, от охраната, бивш охранител, военен — всеки, който носи униформа и има нужда да се чувства всемогъщ.

* * *

Синди премести слушалката на другото си ухо.

— Баща ми беше много уклончив. Как се стигна до този разговор?

— Той го спомена заради последния случай…

— Какво? — почти изкрещя тя. — Не те чувам.

— Баща ти заговори за това!

— Татко ли? Защо? За какво си говорехте?

— Синди, едва те чувам. — Обаждаше се от уличен телефон на една пряка от управлението. Движението по булеварда бе натоварено и шумно. Оливър се огледа. Нямаше жива душа. А дори и да имаше, какво щеше да види? — Ще ти обясня, когато се видим.

— Как, ако Марджи е наоколо?

— Виж… баща ти каза, че тя ще дойдем към осем, нали?

— Да.

— С Марджи няма да пътуваме заедно. Така че, ще дойда както планирахме, около седем и половина.

— Нека е седем. Имам доста въпроси към теб.

Оливър се поколеба, после каза:

— Седем и половина, Синди. Ще дойда в седем и половина.

От другата страна настана тишина.

— Добре, седем и половина — отговори тя с равен тон.

— Имам чувството — продължи детективът, — че баща ти ще се появи неочаквано. Той не обича да прехвърля задължения, когато става въпрос за семейството му. Ти си му дъщеря и той има личен интерес в тази история. — Изчака малко. — Знам, че ще се появи на прага ти с някакво извинение. Усещам го. Сигурен съм. В такъв случай мога да обясня защо съм се появил двайсет минути и дори половин час по-рано… движението е било по-спокойно, по-бързо съм свършил в Холивуд, дъра-дъра-дъра. Но няма как да обясня защо съм пристигнал цял час по-рано. Това ще означава, че съм го планирал.

— И какво по-точно си планирал, Скот?

— Сега вече се правиш на разсеяна.

— Добре — съгласи се Синди. — Да бъде седем и половина. За мен няма значение.

— Чудесно. Ще се видим по-късно.

Оливър се усмихна, докато затваряше телефона. Думите й твърдяха, че за нея няма значение. Но гласът й говореше друго.

* * *

Уебстър прокара пръсти през косата си с цвят на карамел. Беше се отпуснал върху бюрото си. Сивото му сако от туид висеше на облегалката на стола. Току-що бе навършил трийсет и пет и жена му бе споменала нещо за парти. Колкото до Уебстър, той не искаше да мисли за рождени дни. Възрастта бе състояние на ума и щом младееше на външен вид, би могъл и да се чувства млад. Въпреки че животът в големия град със сигурност се движеше по-бързо, отколкото в Тулело. Чудеше се дали напрегнатият ход на Лос Анджелис не състаряваше тялото, като непрекъснато го помпаше с адреналин.

Прегледа папките по случая „Крейтон“. И двете бяха обемисти, с много страници с подгънати ъгълчета, различно оцветени. Част от тях съдържаха доклада от аутопсията: черно-бели снимки на обгореното тяло с подаващи се кости, овъглени от огъня. Имаше и около дузина снимки на катастрофата, както и списък на нещата, намерени в изгорелия ролс. После бяха материалите за самия Крейтон, както и няколко листа, описващи самия човек с всичките му недостатъци, добродетели и пороци. Папките съдържаха и юридически документи — откъси от съдебни дела на няколко недоволни, както и някакво сериозно имуществено дело, което впоследствие е било прекратено.

Арман бе имал солидно количество врагове.

Уебстър вдигна поглед от книжата и сините му очи се спряха на лицето на Марджи.

— Сядай. Трудно ми е да те гледам от долу нагоре.

— Извинявай. — Тя дръпна един стол и седна.

— Двамата с Бърт интервюирахме основните заподозрени — започна Уебстър. — Трима или четирима изглеждаха обещаващи… онези, които имат най-голямо основание да бъдат недоволни. — Подаде й един списък. — Доникъде не стигнахме.

Марджи се отпусна на стола, докато изучаваше имената.

— Какво открихте?

— Всеки от тях си имаше извинение. Двамата с Бърт не можахме да се освободим от усещането, че сме пропуснали нещо или пък че някой крие нещо. Особено вдовицата. Твърдеше, че всичко било наред… че правим всичко възможно. Говореше ни като на ученици, които се явяват на някакъв труден изпит. Отношението й ни изненада. После започнах да се съмнявам, че има голяма вероятност просто да не иска да се ровим усърдно.

— Защо?

— Беше изплашена от някой, който я е посетил.

— Спомена ли, че се чувства застрашена?

— Всъщност омаловажи инцидента като каза, че отвличането било случайно, понеже Арман карал забележителна и скъпа кола. Можело да се случи на всеки. И двамата с Бърт бяхме убедени, че й се иска усилията ни по случая да се ограничат в рамките на минималното — просто, за да успокои свекърва си. Въпреки че ми е мъчно за Стейси Милс, радвам се, че е вдъхнала някакъв живот на случая „Крейтон“.

— Значи никога не си говорил с Елизабет Таркъм или Стейси Милс? — попита Марджи.

— Не. Но съм сигурен, че Арман е имал тайни, които е отнесъл в гроба. С Милс, Таркъм и съпругата имаш допълнително предимство, Марджи. Момичетата все още са живи.

— Ти при кого би отишъл първо? — попита колежката му. — Съпругата?

Уебстър кимна.

— Определено. И, ако откриеш нещо, което съм пропуснал, не ми го натяквай.