Фей Келерман
Преследвана (35)

Глава трийсет и пета

Седнала в колата си. Хейли говореше по клетъчния си телефон:

— Лопес е открит. През последните четири часа е бил при родителите си. Тропър все още е под въпрос. Намерих съпругата на Бедерман. Очаква го всеки момент да се прибере…

— Откъде да се прибере? — прекъсна я Оливър.

— От разходка. Понякога излизал и шофирал сам…

— На мен ми звучи като пълна глупост!

Хейли беше на същото мнение.

— Той има пейджър. Ще се опитам да го открия.

— Ако не отговори, Маркс, значи не иска да отговори!

— Искаш ли да пуснем колата за издирване?

— Идеята ми харесва, но нямаме нищо конкретно срещу него. Освен това е ченге. — Оливър се подвоуми и накрая каза: — Дай ми регистрационните номера.

— Имат две семейни коли: форд „Аеростар“ и „Камаро“ кабриолет. Съпругата му каза, че е взел „Камарото“… което е неговата кола. — Хейли му даде номерата и на двата автомобила. — Но все пак си мисля. Скот, че ако ще прави нещо гадно, би взел по-голямата кола и съпругата му не ни казва истината.

— Защо не отидеш до къщата и да видиш коя липсва?

— Да, разбира се… добра идея. Освен това съм на пет минути от дома на Греъм Бодри. Той е сегашният партньор на Синди…

— Не беше ли и бивш партньор на Бедерман?

— Да. Но двамата още са приятели. Все още се мотаят заедно.

— Така е. Синди ми каза. Мисля, че е необичайно.

— Трябва да познаваш Греъм, за да го разбереш. Той просто е такъв човек. Мисля, че знае къде е Бедерман. Или поне вероятно знае къде се мотае. Защото още са приятели.

— Провери ли в „Белинис“?

— Да, обадих се. Не е там. Греъм е симпатяга. Нека го питам…

— Гледаш на Греъм като на симпатяга. Някога мислила ли си за него като за възможен престъпник?

— Не съм го виждала по този начин, но ако има нещо общо, тогава непременно трябва да го прислушам. В такъв случай какво да направя първо? Да се видя с Греъм или да проверя колата на Бедерман?

За момент никой не проговори.

Хейли смени темата, за да му даде време да помисли.

— Как вървят нещата при вас?

— Намерихме някакви разкъсани парчета от дрехи.

— Нейни?

— Не знам, Хейли.

Гласът му звучеше равно.

— Но… нали се сещаш… нея не сте я намерили, нали? — попита тя.

— Нямаше да провеждаме този разговор, ако бяхме.

— Въпросът беше глупав.

— Не, не беше. — Гласът на Оливър стана по-мек. — Беше съвсем нормален. Станал съм доста сприхав.

— Разбираемо е. Как е лейтенантът?

— Пече се на адски огън.

Разговорът се отразяваше много зле върху и без това разбитите нерви на Хейли. Почувства дращене в гърлото си.

— И така, какво да правя?

— Близо си до къщата на Бодри, нали?

— На пет минути.

— Провери го. Обади се, ако намериш нещо.

— Ти също. — Тя прекъсна разговора и запали двигателя на колата си — десетгодишен „Мустанг“, който в последно време й създаваше проблеми. Нещо като нервна трансмисия. Но не можеше да си позволи да го закара на ремонт. Бе прекръстила колата си на „подскачащото жребче“. Както и се очакваше, когато стартира, автомобилът се поколеба, преди да потегли. Секунди по-късно бе на път към дома на Бодри.

Греъм живееше в обикновена едноетажна къща в жилищен район с едноетажни сгради. Теренът бе хълмист и улиците се движеха нагоре-надолу като детска площадка за ролери. Тъй като предградието бе близо до океана, къщите на върха имаха хубав изглед. Но Бодри живееше в дъното на долинката в бяла, опасана с дървета къща, с цветни лехи покрай алеята. Нямаше никакъв простор, нито пък изглед към океана, но кварталчето бе доста приятно. Хейли паркира от другата страна на улицата и тъкмо се канеше да слезе, когато една кола в алеята пред къщата на Бодри светна със стоповете си. Предостави й достатъчно светлина, за да може да разчете регистрационния номер.

Бедерман!

Остави го да я задмине с половин пресечка, после го последва с изключени фарове до Венис Булевард. Там включи светлините и изостана с две дължини, докато го следваше няколко мили на изток. Когато той зави в жилищния район на Кълвър Сити, тя отново започна да го следи с изключени фарове. Живееше на права улица с охраняеми жилищни сгради от едната страна и безлични едноетажни домове от другата. Бедерман спря на алеята пред блока и пъхна карта в магнитната цепнатина. Механичната ръчка се повдигна нагоре и му позволи да влезе.

Хейли продължи още около половин пряка и спря колата си, докато обмисляше какво да прави след това. Ако Бедерман е бил при Греъм през последните два часа, той не би могъл да е със Синди, освен ако двамата мъже не са го направили заедно. Вече нищо не можеше да я изненада. Бе виждала образцови бащи, обвинени в изнасилване на дъщерите си и пастори, които бият съпругите си. Бе арестувала богати хлапета за кражба на бонбони и бе ставала свидетел как неграмотни бедняци извършват изключителни геройства. Външният вид не означаваше нищо и много често първото впечатление бе погрешно. Въпреки това й бе много трудно да си представи Бедерман и Бодри да се мотаят на неделното си барбекю, като същевременно планират отвличането на Синди. Обади се на Скот и му каза какво се е случило.

— Той караше „Камарото“ — каза тя. — Това ми се стори някак окуражаващо. Най-вече защото е трудно да скриеш тяло в толкова малка кола. Дори багажникът е малък.

— Да. — Макар че Оливър го сметна за обезкуражаващо. Щеше да бъде много по-щастлив, ако Хейли бе намерила Бедерман със Синди — жива, пък дори и овързана. А сега животът все още не бе произнесъл присъдата си и ужасът на неизвестността разрушаваше способността му да мисли.

— Там ли си, Скот?

— Да, тук съм. — Физически бе там. Но умът му не действаше.

— Не мисля, че Бедерман за известно време ще ходи нанякъде. Смятам да се съсредоточа върху Греъм — каза Хейли.

Оливър помисли върху това.

— Може би Бедерман ще смени колите и отново ще излезе.

— Искаш ли да изчакам тук?

— Вместо какво?

— Да отида до дома на Бодри. Просто си мисля, че ако Бедерман е направил нещо гадно, може би е отишъл до Греъм да сподели или нещо подобно.

— Може да е поискал да му даде някакво алиби — предположи Оливър. — Какво смяташ да постигнеш, като говориш с Греъм?

— С него съм в по-добри отношения, отколкото с Бедерман. А и той е настоящият партньор на Синди. На пръв поглед изглежда, че се разбират добре. Просто си мисля, че от Бодри ще мога да науча повече, отколкото от Бедерман.

— И какво очакваш от Бодри?

— Ако има нещо странно около Бедерман… — Въздъхна. — Не знам. Не съм детектив. Какво ще кажеш да ми дадеш някои идеи?

Такъв бе стилът на Хейли — винаги пряма. Оливър каза:

— Тук не се случва нищо съществено… което, предполагам, е по-добре, отколкото да намерим нещо. Виж, Хейли, аз ще поема Бедерман, а ти се заеми с Бодри. Ще бъда там до… двайсет минути.

— Искаш ли да те изчакам?

— Да… изчакай ме. — Няколко секунди мълчание. — Нещо за Тропър?

— Не. Обадих се преди три минути. Може би трябва и него да го пуснем за издирване?

— Обаче сме изправени пред същия проблем, Хейли. Нямаме нищо срещу него. Да не отговаряш на пейджъра си не е престъпление. Освен това, ако е в полицейска кола и ние пуснем за издирване личната му кола, това няма да доведе до нищо добро. Може дори да попречи, защото Тропър има радио в автомобила. Ако е със Синди и чуе, че го търсим, може да се паникьоса.

Хейли се съгласи.

— Тогава може би трябва да нахлуем в апартамента му или нещо такова?

— Да бе, защо да се занимаваме със законните процедури… Изчакай. Какво?

Хейли чу някакъв неясен говор зад него. Доколкото успяваше да схване, в гласовете имаше оживление. Потърка ръце, докато чакаше. В колата ставаше студено, а кафето, което си бе купила преди час, сега представляваше бъркоч от студен кофеин и пресичаща се сметана. Секунди по-късно Оливър се върна на линия.

— Хейли, знаеш ли дали Тропър или някой от тях има някаква връзка с магистралния патрул?

— Не съм сигурна, че разбирам какво ме питаш.

— Мислим, че онзи, който е отвлякъл Синди, е използвал полицейска кола — може би на магистралния патрул. Познаваш ли някой във вашето управление, който има приятел в магистралния патрул?

— Не. Но съм сигурна, че все някой попада в тази категория.

— Какво знаеш за Тропър? — попита Оливър.

— Не много. В Холивуд е поне от десет години. Доста наперен. Има добро досие.

— Колко пъти са го разпитвали по оплакване за неправомерно прилагане на сила?

— Не е имал сериозни проблеми.

— Сигурна ли си?

— Не, не съм сигурна.

— Женен ли е?

— Разведен.

— Деца?

— Не съм сигурна. Не сме приятели.

— Аз ще отида до дома на Тропър — каза Оливър. — През това време ти можеш да поговориш с Греъм.

— Знаеш ли, че всички тези приятелчета живеят на около двайсетина минути един от друг. Имаш ли регистрационните номера на личната кола на Тропър? За всеки случай?

— Да. Но ако случайно го засечеш, не си и помисляй да го преследваш сама!

— Няма да го направя — излъга Хейли. — Но кой знае? Може да имам изключителен късмет и да се блъсна в колата. Ако имам номерата, ще мога да ти се обадя.

— Не мисля, че е много вероятно.

— Случвали са се и далече по-странни неща.

* * *

Но Хейли нямаше изключителен късмет, въпреки че опита. Кара наоколо половин час в опити да предположи къде може да е Тропър, но се върна с празни ръце. Бе скована от притеснения — изплашена както за сигурността на Синди, така и за собствената си сигурност. Не можеше да се освободи от съмнението дали тя не е следващата жертва в списъка на някой психопат.

Беше почти един през нощта, когато най-сетне пристигна пред дома на Бодри. Прозорците бяха тъмни, но лампата над входната врата светеше. Когато се приближи към къщата, цялата се разтрепери. От една страна, очакваше Греъм да бъде от добрите. Но от друга, трябваше да гледа на него като на потенциален психопат.

Натисна звънеца. Изминаха няколко минути, преди вътре да светне и някой да надникне през шпионката. Бодри отвори вратата. Косата му стърчеше, присвитите му очи приличаха на цепнатини под ярката светлина на електрическата крушка. Облечен бе в халат и пантофи. Постави пръсти над веждите си, за да може да я вижда по-добре.

— Какво, по дяволите, правиш тук?

— Синди е изчезнала…

— Какво! — Устата му остана отворена. — Какво имаш предвид под „изчезнала“?

— Може ли да вляза?

Той отстъпи и тя влезе. Устата му все още бе зяпнала.

— Какво става?

Хейли погледна изражението му — бе абсолютно олицетворение на човек, който е шокиран и ужасен.

— Знаеше ли, че тя има проблеми, Греъм?

— Какви проблеми?

— Свинщини на мъжкия шовинизъм.

Бодри примигна няколко пъти.

— От кого?

— От много хора. Като начало, от твоя приятел Бедерман. Следва Кларк Тропър…

— Тропър създава проблеми на всички. — Той я зяпна. — Мислиш ли, че Тропър й е сторил нещо лошо?

— Не знам. — Хейли бе изненадана колко спокойно и делово звучеше. — Тя е изчезнала, а той не отговаря на пейджъра си. Някаква представа къде може да е той?

Но Бодри заобиколи въпроса.

— От колко време липсва?

— Около три часа.

— Това не е толкова лошо.

— Много неща могат да се случат за три часа, Греъм.

— Знам това. — Започна да крачи. — Как е станало?

— Била е на път към баща си. Не се появила. Колата й е изоставена на банкета на автострадата…

— О, господи!

По начина, по който той реагира, Хейли не можа да прикрие обвинението в гласа си, когато запита настойчиво:

— Знаеш ли нещо за това?

Бодри се скова.

— Не ми харесва тона ти, Маркс.

— Защото съм дяволски уплашена, Бодри!

Женски глас извика някъде зад него.

— Греъм? Какво има?

Съпругата му. Хейли я бе събудила. Кимна по посока на гласа.

— Погрижи се за нея.

— О, господи! Каква ужасна каша! — Греъм потърка чело. — Хейли, аз съм на твоя страна…

Полицайката го прекъсна, тъй като яростта й бе трудно контролируема.

— Ако наистина си на моя страна, кажи ми какво знаеш.

— Греъм? — Този път гласът звучеше истински жалостиво.

— Изчакай! Веднага идвам! — извика той. После се обърна към Хейли: — Нека се оправя с нея, после ще ти кажа всичко. Няма да се бавя.

След като домакинът й изчезна в тъмния коридор, Маркс огледа дневната. Муселинови кувертюри, бял диван и кресло — всичко в тон. Стъклена масичка за кафе, обрамчена с месинг, хармонираща идеално със страничните масички. Килимът, покриващ плътно целия под, бе вълнен, с къс косъм. На стените имаше морски и планински пейзажи. Всичко си подхождаше, но изглеждаше като евтина имитация на качественото. Или може би тя просто завиждаше, защото къщата изглеждаше толкова подредена, за разлика от живота й, който бе в абсолютен хаос. Десет минути по-късно той се върна, облечен в подходящи дрехи за излизане, с пистолет в ръка.

— Не трябва ли да направим нещо, за да помогнем? Може би да я потърсим?

— Къде да я потърсим, Греъм? В „Аеростара“ на Рик Бедерман ли?

— Рик беше с мен през последните два часа.

— И какво правихте? Осигуряваше му алиби ли?

— Може би.

Съгласието му я шокира.

— Какво става тук, за бога?!

— Ще ти кажа каквото знам, макар то да не е много. — Гласът на Греъм бе напрегнат. — Бедерман има проблем със Синди. Казах му, че трябва да я остави на мира, но той има проблем с нея.

— Иска да я чука?

— Рик иска да чука всяка жена, но не това е проблемът. Свързано е със случая „Арман Крейтон“. Спомняш си го…

— Продължавай.

— Рик чукаше жената на Крейтон. Връзката им продължи има-няма две години. Обаче тя има снимки.

— Кой?

— Съпругата, Ларк.

— Ларк има снимки как се чука с Рик?

— Всъщност са видеокасети. И искаш ли да знаеш кое е най-идиотското? Записите са направени от Рик, а не от нея. Това момче е такъв глупак!

— Но двамата все още сте приятели?

— Защото съпругата му е най-добрата приятелка на моята. Защото имат деца. Партнираш ли си с някого достатъчно дълго, той ти прави услуги, ти също му правиш услуги!

— Хубаво е, че си му толкова верен приятел, но какво общо има това със Синди?

— Случаят „Крейтон“ все още е отворен. Точно след убийството Бедерман скъса връзката, която двамата с Ларк още поддържаха. Първо, Рик бе инвестирал в бизнеса на Крейтон и загуби пари. Пари, за които не искаше жена му да разбере. Второ, имаше видеокасети. Така че, направиха сделка с Ларк. Тя ще си затваря устата за тях двамата, а той ще й направи някои услуги…

— Какви услуги?

— Да я научи как да се справя с ченгетата, когато я разпитват.

— Имаш предвид, как да лъже ченгетата.

— Да, това имам предвид.

— Ларк е убила съпруга си, нали?

— Това не знам. И Рик не знае. — Бодри звучеше напълно убедено. — Но бе достатъчно притеснен, за да й помогне, когато тя го помоли. Трябва да разбереш ситуацията, в която бе изпаднал. Беше изплашен съпругата му да не научи за връзката му с Ларк. Опасяваше се да не бъде обвинен в убийството на Крейтон…

— Той ли го е направил?

— Кълне се, че не е. Почти му вярвам. Но не напълно. Имаше причина да не станем отново партньори, когато се върна в дневната смяна.

— Но остана негов приятел.

— Да, останахме приятели.

— Ти си идиот!

— На мен ли го казваш! Не мога да разбера какво не ми е наред. Осемнайсет години в полицията — и все още изпитвам… жал към хората.

— А какво ще кажеш да изпиташ малко жал и към Синди?

— Чувствам се ужасно заради нея, Маркс! Ако Рик я нарани, ще убия това копеле! — Бодри се втренчи в тавана. — Рик смята, че Синди е открила нещо за аферите му. Мисли, че тя ще каже на баща си и с това разследването по случая ще се възобнови. После ченгетата ще започнат да го търсят и ще го обвинят в убийството. А това, което особено много го притеснява е, че Синди не го харесва.

— Кога ти каза всичко това?

— Днес. Бях в дома му на барбекю. Беше говорил някакви глупости на Синди. Няколко пъти го предупредих да я остави на мира. Не би трябвало да говори с нея, особено след, като се притеснява за нея и баща й. И какво мислиш, че е направил този идиот? Отишъл до дома й! Каза, че й се е извинил. Каза, че всичко е оправил, но беше нервен, Хейли. Единственото, което ти гарантирам е, че беше с мен през последните два-три часа.

— Но времето съвпада перфектно, Греъм! Тя бе тръгнала да види баща си. Може наистина да е имала нещо срещу Бедерман. Така че, той е разбърникал колата й, проследил я е по автострадата и е изчакал да закъса. После е спрял зад нея с патрулка…

— Рик не е на работа днес. Защо ще кара патрулка?

— Детективите по случая изглежда смятат, че престъпникът е карал патрулка. Защото Синди е оставила пистолета си и е тръгнала към него.

— Твърдиш, че Рик е пуснал искане за патрулка, само за да отвлече Синди?

— Ти сам каза, че е глупак!

— Хайде да отидем при Рик. — Бодри си взе яке от гардероба в коридора. — Искаш ли да караш?

— Няма проблеми.

Бодри отвори вратата и я заключи зад себе си.

— Казваш, че колата й е била намерена на банкета на автострадата?

— Да. На 405-а в посока към Долината.

— Кога са я чули за последен път?

— Около девет. Защо?

— Опитвам се да определя времето.

Хейли отключи колата си и двамата влязоха. Бодри каза:

— Ако той го е направил, трябва да е имал доста напрегнат график. Тръгнахме си от барбекюто му около осем. Значи след това е трябвал ода отиде до Холивуд, да вземе патрулка, да намине към дома на Синди и да си поиграе с колата й. Това означава, че е знаел, че тя смята да излиза. После трябва да я е проследил, да я е похитил на 405-а автострада и да й е направил нещо гадно. И да се е появил у нас към девет.

— Ти не уточни часа, а каза, че е бил при теб през последните два-три часа!

— И така да е, графикът му трябва да е бил е доста напрегнат.

Беше прав. Не може да се свърши толкова много за толкова кратко време. Хейли запали двигателя.

— Може да е взел патрулката по-рано.

— И какво е направил с нея? Паркирал я е в гаража си ли? Знаеш, че не може просто ей така да отидеш и да си вземеш някоя патрулка. Всичко се документира, Хейли. Ако бе имал намерение да вземе патрулка и да направи нещо гадно, докато е с нея, все едно сам да се предаде в ръцете на детективите.

— Следователно някой там му е направил услуга и му е позволил да вземе кола, без да я записва.

— Километражът няма да отговаря на документацията.

— Тогава може би е откраднал кола.

— Не може някой вече да не я е обявил за издирване.

— Греъм, аз дори не знам дали Синди е била отвлечена с патрулка. Всъщност, Скот Оливър… той е детектив по случая… та той мисли, че може да е магистрален патрул…

— Магистрален патрул ли? — Бодри се плесна по челото. — Защо не започна с това?! Нали знаеш как правителството прави търгове на старите коли, за да си подпомогне бюджета? На тези търгове можеш да купиш стари бусове или пожарни, или полицейски коли. Естествено, превозните средства са с табелки, обозначаващи ги като „извън употреба“, но ако си наясно с нещата, можеш да ги възстановиш за нула време. Не е законно, но…

— Накъде биеш?

— Ами, искам да кажа, че Тропър купи кола от магистралния патрул преди около година.