Карън Роуз
Не можеш да се скриеш (26)

Епилог

Филаделфия, събота, 28 октомври, 7:25 вечерта

— Той си прекарва чудесно — каза Тес с умиление в гласа.

Майкъл Чикотели танцуваше с жена си, която за първи път не го тормозеше да не прекалява. Сватбеният ден на Тес позволяваше волности. Всички искаха да се забавляват лудо, сякаш семейство Чикотели се събираше за последен път. Не беше лесно, но Тес се бе примирила със състоянието на баща си, а и всички се надяваха, че скоро и за него ще се намери донор.

Ейдън стоеше зад нея, обгърнал я с ръце през кръста. Краката му бяха изцяло покрити от двуметровия шлейф на сатенената рокля на баба й.

— Да, забавлява се. А ти?

Тя потръпна, когато Ейдън я целуна по врата.

— Все по-добре.

— Гарантирам ти, че утре ще е още по-хубаво.

Бяха отхвърлили морското пътешествие, защото им напомняше за Филип, а почивката в Европа — за Шели. Затова решиха да прекарат една седмица на крайбрежието на Джърси вместо сватбено пътешествие. После щяха да се върнат в Чикаго за купона в „Синият лимон“, макар че повечето им приятели бяха с тях сега. Семейството на Ейдън бе тук. Рейчъл и Кристен бяха шаферки. Ейб беше кум и дори Мърфи се съгласи да облече смокинг в чест на младоженците. Вито, изглежда, се чувстваше удобно в собствения си смокинг и в момента се опитваше да се освободи от напориста млада жена. Както Тес казваше, момичетата вечно флиртуваха с него.

До Вито стоеше приятелят му Леон, който бе освободен преди няколко месеца от затвора, след като тестът с ДНК доказа, че не е изнасилил Ейми Милър. Благодарение на показанията на Тес и на лудостта на Ейми присъдата му бе отменена. Хубаво бе да видиш как правосъдието възтържествува.

Джак и Джулия бяха тук, както и Робин и Джон, Патрик и Фло Ърнст и Етел Хюз. Дори и Лин Поуп, която възнамеряваше да покаже клип от сватбата по „Чикаго он дъ Таун“.

Останалата част от залата бе пълна с повече Чикотели, отколкото Ейдън можеше да преброи. В момента Майкъл Чикотели вървеше към тях. На лицето му бе изписана бащинска гордост.

— Това е танцът за бащата на булката, Тес. Ще трябва да я пуснеш, Ейдън.

Ейдън се подчини и забеляза, че не само той наблюдаваше двойката възхитено. Бяха великолепни на дансинга. Когато песента свърши, Тес прошепна нещо в ухото на баща си. Майкъл я заведе обратно при Ейдън и се усмихна сухо.

— Ти ще се грижиш за нея отсега нататък — каза той.

Тес завъртя очи.

— Мога и сама да се грижа за себе си.

Ейдън пренебрегна репликата й и отговори:

— Ще й посветя живота си.

Майкъл се усмихна доволно, отиде при жена си и седна, преди тя да започне да му се кара.

— Какво му каза на дансинга? — попита Ейдън.

— Казах му, че трябва да е наоколо за следващата семейна веселба. Няма право да си отива.

Ейдън присви очи.

— И по какъв случай ще е следващата семейна веселба?

— Кръщене.

Той се ококори.

— Тес?

Тя се засмя.

— Не, не съм бременна. Но възнамерявам скоро да съм. Познавам едно ченге, чието канапе може да бъде използвано за нещо по-вълнуващо от психоанализа.

— Така ли?

— О, да. И съм чувала, че таксите му са скромни.

— Адски скромни.

— Какво чакаме тогава?

Ейдън я целуна шумно и околните започнаха да подсвиркват весело.

— Вече не чакам нищо. Имам си абсолютно всичко.