Карън Роуз
Не можеш да се скриеш (14)

12.

Вторник, 14 март, 11:55 през нощта

Тес се загледа в белите линии на шосето, които се сливаха пред очите й. Не отиваше в хотел. Поне не в хотел в града. Рейгън я водеше у дома. В неговия дом.

Банята с тапетите на патенца и затрупания с части от двигатели гараж. Трябваше да му каже да я заведе в хотел, но нямаше сили. Трябваше да му благодари. И щеше да го направи — след като ужасната тежест от гърдите й се вдигнеше достатъчно, за да може да си поеме дъх.

Харисън вече го нямаше. Харисън, който заедно с Елинор бе направил за нея толкова много. Не беше виновна. Знаеше го. Също така знаеше, че обвинението в очите на децата му беше нормална реакция вследствие на мъката. Но погледите им бяха сломили сърцето й и съчетани с трите нови заплахи за живота й… Беше се надигнала замаяно и бе излязла от болницата съвсем сама. После бе отишла на първото място, за което се сети. При Ейдън Рейгън.

Постъпи глупаво, като си тръгна сама от болницата. А дали отиването при Рейгън щеше да се окаже също глупаво, още не знаеше. Уолъс Клейбърн можеше да я чака пред болницата, за да я убие, както бе направил с Харисън. Колкото повече мислеше по въпроса, толкова по-сигурна бе, че Харисън говореше за Уолъс. Тес си припомни начина, по който Клейбърн седеше в кабинета й, вторачен в ръцете си със смесица от гордост и страх. Неговото оръжие бяха голите му ръце. И с тях бе убил Харисън Ърнст.

— Джак взе ли отпечатъци? — попита тя тихо.

Ейдън я погледна стреснато.

— Мислех, че спиш.

— Не. Не още.

Не и по-късно. Прекалено много мисли препускаха в главата й. Изпитваше и прекалено много чувства. Мъка. Страх. Ярост. Омраза.

— Взе ли ги?

— Все още ги сравняваше с отпечатъците в системата, когато си тръгвахме.

Тя погледна през прозореца. Замисли се за своя дълг към пациентите. Към колегата си. Към самата нея. Но виждаше само окървавения Харисън. И Фло и децата им.

— Обади се на Джак — преглътна тя с мъка. — Разбери дали е узнал името. Моля те!

Рейгън не отговори, но извади мобифона от джоба си и набра номера.

— Джак, Ейдън е. Не, тя е добре. Иска да знае дали си получил името от системата.

Последва кратка пауза.

— Свил е кръга до петдесет души. Какво искаш да направиш, Тес?

Омразата я изгаряше.

— Някой от тях започва ли с „К“?

Рейгън зададе въпроса на Джак.

— Да — каза й след миг. — Трима.

Задушаваше я безпомощна ярост. Можеше да изрече името му лесно. Уолъс Клейбърн. Но ако той не беше един от тях, щеше да е разкрила самоличността на пациент без причина. Ейдън нямаше да я издаде, но тя щеше да знае. А също и той. Внезапно това й се стори по-важно от омразата. Тя облегна глава на студеното стъкло на прозореца.

— Съжалявам. Не играя игрички, но възможно ли е Джак да ми даде имената?

Рейгън попита Джак, после й каза имената.

— Камдън, Клейбърн и…

— Да! — извика Тес и усети как й се завива свят от облекчение. — Клейбърн. Уолъс Клейбърн.

— Клейбърн е, Джак — бързо каза Рейгън. — Уведоми Спинели. Екипът му чака.

Тес го чу да затваря телефона и се обърна към него.

— Ейдън?

Гласът й потрепери, но това сега не я интересуваше.

Рейгън зарови ръка в косата й, за да разтрие врата й, както бе направил и преди.

— Всичко е наред, Тес. Разбираме, че не можеше просто да ни дадеш името му. Спинели ще изпрати хората си веднага, за да го приберат.

Тес потръпна. Чувстваше се чудесно с ръката му на врата си.

— Искам да вземете Пол Дънкан да направи психиатричната оценка. Онзи гадняр Клейбърн ще се опита да се изкара невменяем, но не е такъв. Просто е зъл. А Пол ще накара съдебните заседатели да видят разликата.

— Искаш Клейбърн да си плати — тихо отбеляза Ейдън. — Съвсем нормално е, Тес.

— Не искам да си плати — отвърна тя свирепо. — Искам да умре! Но знам, че няма да стане. Няма да е предумишлено убийство.

Пръстът му откри стегнатия нерв на врата й и започна да го масажира.

— Искам Уолъс Клейбърн да гние в затвора до дълбока старост — изхлипа тя. — А и някой затворник може да му покаже как Харисън се е чувствал днес.

Пристигнаха. Ръката на Ейдън изчезна. Тес почти прехапа езика си, за да се удържи да не го помоли да продължи да я гали. Усети студен полъх, когато Рейгън излезе от колата. Тя вдигна глава и напрежението в гърдите й се разсея. Бяха в гаража и той заобикаляше колата, за да й отвори вратата. Без да проговори, той я измъкна от колата и я притисна към себе си.

Безопасност. Беше в безопасност. Защитена. Не й се бе случвало от година. Не, тогава не се бе чувствала така защитена. Филип никога не я бе карал да се чувства така.

„Няма да продължи дълго.“ Гласът на разума й прозвуча потискащо в тази нощ, в която тя не беше в състояние да понесе повече лоши новини. Затова Тес го пропъди от главата си и си пое дълбоко дъх, наслаждавайки се на аромата на Ейдън, което не бе успяла да направи преди, тъй като бе прекалено заета да отговаря на целувките му.

Той я целуна по косата и слепоочията. Тя го прегърна здраво и облегна глава на гърдите му. Ейдън я задържа нежно, за да изчака бурята в главата й да отшуми.

Тес бе все още ядосана и наранена, но вече не се задушаваше от гняв.

— Благодаря ти.

— Няма защо — отвърна той, като повдигна брадичката й. — Ще те заведа в хотел, ако искаш.

Не искаше. Но също така не искаше Ейдън да си прави илюзии относно това, което би могло да стане между тях.

— Къде ще спя, ако остана?

Той се усмихна леко.

— В леглото ми. Аз ще спя на канапето. Разтегателно е.

Ейдън я изгледа замислено и прокара пръст по долната й устна. По гърба й премина тръпка, макар че изражението му беше прекалено сериозно.

— Тес, вече може да не се тревожиш, че ще има обаждания до репортерите или до пациентите ти. Поне не с твоя глас.

— Защо?

— Жената, която имитираше гласа ти, е мъртва.

Тес отвори широко очи.

— Сигурен ли си?

— Сигурни сме, че е мъртва. И сме почти сто процента сигурни, че тя е жената, която те е имитирала. Не исках да се тревожиш повече. Също така не исках да останеш тук, защото вярваш, че някое от онези копелета ще изпълни заплахата си.

— Благодаря ти.

Наистина оценяваше жеста му. Рейгън й бе доказал за пореден път, че е почтен човек.

— Но все още искам самата теб — добави той.

Тес пламна от удоволствие, поласкана от думите му.

— Не исках да си тук, без да знаеш и това — обясни Ейдън.

— Аз… разбирам. Благодаря ти за гостоприемството.

Той се ухили неочаквано и широката му усмивка разведри настроението й.

— Лекарката може да бъде научена на нещо — подразни я той.

Внезапно стомахът й се обади.

— Лекарката е гладна — призна тя.

— Аз също.

Ейдън тръгна към кухнята, като обви ръка около кръста й. Тес осъзна, че вече не ставаше дума само за подкрепа. Беше жест на близост. И това й харесваше.

— Спомних си нещо от малката ни дискусия по-рано — каза той, като посочи мотора.

Тес усети, че се изчервява.

— Аз си спомням цялата дискусия, детектив.

Ейдън спря и се намръщи.

— Това не ми харесва.

— Кое?

— Да ме наричаш детектив. Името ми е Ейдън.

Тес разбираше раздразнението му — той бе започнал да се обръща към нея с малкото й име дълго преди тя да отвърне със същото. Това й бе помогнало да задържи стените около себе си, но те вече бяха срутени благодарение на съдбата или на обстоятелствата. Или и на двете.

— Спомням си цялата дискусия, Ейдън — поправи се Тес.

Лицето му се разведри.

— Каза, че можеш да готвиш като в ресторант — напомни й той.

Тес се усмихна.

— Да, казах го. Това означава ли, че искаш да ти готвя?

Очите му проблеснаха многозначително.

— О, да! Но да караме поред. Умирам от глад. Не съм хапнал нищичко от обед.

Той отвори кухненската врата и се закова на място. Тес се удари в гърба му. Лист хартия висеше на касата на вратата. Ейдън го смъкна и се зачете. Тес се напрегна, но след миг чу смеха му.

— Малко бандитче — каза той с обич. — Рейчъл! У дома съм.

Ейдън влезе в кухнята и дори не мигна, когато огромният ротвайлер се хвърли да го приветства. Беше кръстил гигантското куче Доли. Мисълта накара Тес да се усмихне. Младо момиче влезе в кухнята, прегърнало котето на Тес. Бела изглеждаше като у дома си и въобще не се страхуваше от Доли.

— Пак закъсняваш — каза Рейчъл, като погали Бела.

— А ти пак си изчезнала от вкъщи — отвърна Ейдън, като хвърли листа на масата. — Защо си тук?

Момичето погледна Тес притеснено.

— Имаш компания.

— Да. Рейчъл, това е Тес Чикотели. Тес, сестра ми Рейчъл.

Личеше си, че момичето е сестра на Ейдън. Имаше същите дълбоки сини очи, които гледаха прекалено сериозно, и Тес си припомни тревогата на Кристен. Това обаче беше тяхна семейна работа и тя щеше да се държи настрани.

— Приятно ми е да се запознаем, Рейчъл. Благодаря ти за грижите за Бела.

Рейчъл потърка буза в котето.

— Значи името ти е Бела — меко прошепна тя. — Отива ти.

— Означава „красива“ на италиански — поясни Тес.

— Знам — кимна Рейчъл и я огледа внимателно. — Ти си психиатърката от новините.

— Рейчъл — обади се Ейдън с предупредителен глас.

— Няма проблеми, Ейдън — успокои го Тес, после се обърна към сестра му. — Да, аз съм. Какво е отношението на пресата към мен?

— Учителят ми по английски би казал „охулват“ те. Трябва да учим нови думи за изпита — добави тя и Тес се засмя.

— Радвам се, че не спираш да учиш — сухо каза Ейдън. — Предполагам, че искаш да поговорим, нали, бебчо?

Рейчъл погледна Тес с неудобство.

— Мога да дойда утре.

Момичето очевидно бе притеснено от нещо.

— Ейдън, отидете във всекидневната. Аз ще остана тук да приготвя нещо за ядене.

Той я погали по врата и Тес едва се удържа да не затвори очи и да изстене.

— Сигурна ли си? — попита той.

— Да. Отивайте. Оставете ме да сготвя.

Говориха с приглушени гласове около двадесет минути. Тес се помъчи да не подслушва, но все пак чу достатъчно, за да разбере, че Рейчъл си имаше сериозни неприятности. Затова не се учуди, когато тя се върна в кухнята, пребледняла като платно. Момичето трепереше толкова силно, че едва не падна.

Тес изпита желание да захвърли лъжицата на плота и да й помогне да седне, но погледът на Рейчъл я закова на мястото й. Ейдън се появи след секунда. Неговото лице бе също така бледо.

— Рейчъл, чакай ме в колата — нареди й той.

Изчака я да влезе в гаража, после се обърна към Тес с мрачен поглед.

— Чу ли всичко?

Тя се поколеба за миг.

— Опитах се да не слушам. Но чух достатъчно. Ставаше дума за купон, излязъл от контрол. Тя си тръгнала, но нещата се влошили и едно от момичетата пострадало.

Ейдън стисна челюсти.

— Не просто е пострадало, Тес. Било е изнасилено. Няколко пъти — обясни той. — Брутално.

— И аз си помислих същото — каза тя, като сложи ръка на рамото му и усети потръпването на мускулите му. — Уплашил си се, че същото можеше да се случи и на сестра ти.

Той отметна глава назад. Болката в очите му я прониза.

— Мили боже — прошепна Ейдън дрезгаво. — Аз…

Тя го погали по ръката.

— Рейчъл не е наранена, Ейдън.

Той потрепери и сведе глава.

— Знам — кимна той. — Но момичето не е съобщило в полицията.

Тес примигна.

— Тази част я пропуснах. Какво възнамерява да прави Рейчъл?

— Не знам. Ужасена е. По дяволите, аз също съм ужасен.

— Как Рейчъл е узнала за станалото, ако момичето не е съобщило в полицията?

— Момичето не е било на училище днес, но се понесли слухове — отговори той, като стисна устни. — Предполагам, че момчетата просто не са могли да запазят тайната си. Рейчъл се отбила да я види. Тя дори не била споделила с родителите си, които мислели, че просто е направила див купон и не се чувства добре, защото е прекалила с пиенето. Наказали я за един месец. Рейчъл се опитала да я накара да се обади в полицията, но тя не се съгласила. Била адски уплашена.

— Не е нещо необичайно, Ейдън. Знаеш го.

Той удари с юмрук по плота и изненада и двама им.

— По дяволите, разбира се, че го знам! — извика той. — Също така знам, че аз трябва да го съобщя.

— А след като го направиш, и Рейчъл ще бъде замесена.

Той прикова очи в нея.

— Рейчъл се страхува, че момчетата ще разберат и ще се опитат да й отмъстят.

Тес усети страха му. Разбираше идеално как се чувства Рейчъл.

— Тогава трябва да се увериш, че те няма да разберат кой е казал.

— Сега трябва да я заведа у дома — каза Ейдън с треперещ глас. — Родителите ми сигурно са обезумели от тревога.

Той протегна ръка зад гърба си и извади от колана си черен полуавтоматичен пистолет.

— Знаеш ли как да го използваш? — попита я той.

Тес се насили да спре треперенето на ръцете си, взе оръжието и го остави до купата със салатата.

— Да, знам. Брат ми Вито ме научи.

— Доли няма да позволи на никого да влезе тук. Къщата на родителите ми е на по-малко от десет минути, но ще трябва да поговоря с татко. Може да се забавя малко — каза Ейдън, като погледна към тенджерите на печката. — Съжалявам. Ухае страхотно, но не…

— Няма проблеми, Ейдън. Тръгвай. Аз ще се оправя.

Той закопча палтото си, но спря до вратата.

— Ще ти звънна на домашния телефон, когато стигна до гаража, за да знаеш, че съм аз. Доли, стой тук.

Бела влезе в кухнята и се потърка в краката на Тес. Тя я вдигна и я притисна до бузата си.

— Бела — промърмори Тес, — помниш ли как Елинор казваше, че захарта внезапно се превръща в лайна? Е, точно такъв ден имаше предвид.

Мисълта за Елинор я накара да си спомни за Харисън. Мъката й се завърна с пълна сила. „Започни да разсъждаваш като психиатър“ — беше й казал той.

Беше прав. Крайно време бе да спре да бъде жертва.

„Залавяй се за работа, Тес!“ — заповяда си тя.

 

 

Сряда, 15 март, 6:00 сутринта

Майка му приготвяше закуска, която ухаеше страхотно. Ейдън се обърна и зарови лице във възглавницата на канапето. После се насили да отвори очи.

И се озова пред жълтеникавите очи на малко кафяво коте. Майка му нямаше котка. Но Тес имаше. Той се надигна бързо, а котето изчезна. Намираше се в собствената си всекидневна, на собственото си канапе. Снощи, след като закара Рейчъл и остана да говори с баща си до ранните часове на деня, се прибра и откри Тес, заспала на кухненската маса, облегнала буза на сгънатата си ръка. Доли лежеше в краката й.

Беше заспала, докато бе писала нещо в един от бележниците му. Химикалката бе паднала до ръката й, а пистолетът лежеше наблизо. Той си спомни как сърцето му бе забило от ужас, когато Тес не вдигна телефона, а после от възбуда, от която му спря дъхът. Тя бе топла и разрошена и трябваше да положи огромни усилия, за да се удържи да не я завлече в леглото си. Но я настани удобно в спалнята, а той легна на канапето.

Реши, че заслужава да го обявят за светец.

Стомахът му се обади. Гладен светец. Ейдън стана, влезе в кухнята и застина. Тес Чикотели стоеше пред печката, облечена в джинси и стария му полицейски анцуг, навила ръкави до лактите си. Тъмната й коса се спускаше на вълни по гърба й, а обутите й в хавлиени чорапи крака потропваха в ритъма на „Аеросмит“. Звукът на радиото бе намален. Тес завъртя невероятния си задник и обърна палачинката, а Ейдън си помисли, че никога в живота си не бе виждал такава прекрасна гледка.

Приближи се до нея на две крачки и преди Тес да успее да проговори, зарови ръце в косата й и залепи устни в нейните, горещи и настойчиви. Изненаданият вик замря в гърлото й и се превърна в стон, който го подлуди. Той пъхна ръце под анцуга и погали копринената кожа на гърба й. Тес обви ръце около врата му и разтвори устните си. Все още държеше шпатулата и дръжката й го убоде, но не му пукаше, тъй като Тес стоеше на пръсти и се мъчеше да се приближи още повече към него. Притискаше гърди в неговите и се отъркваше в чатала му. Ръцете му затърсиха закопчалката на сутиена й. Пръстите му погалиха нежно гърдите й, когато осъзна, че закопчалката е отпред.

Тес изскимтя и ръцете му затрепериха.

— Побързай! — прошепна тя. — Моля те!

Ейдън разкопча сутиена и започна да гали гърдите й. Тес застина и отметна глава назад. Устните й се разтвориха, очите й се затвориха и той осъзна, че бе сдържала дъх очаквателно. Чакаше го да я докосне. И внезапно му се стори адски важно да й достави удоволствие, което да си заслужава чакането.

Пусна я и извади ръце изпод анцуга. Тес отвори очи стреснато. Беше възбудена и объркана.

— Какво? Защо? — промълви тя.

— Защото… — Той я целуна, грабна шпатулата с една ръка, а с другата изключи печката. — Защото искам да имам достатъчно време.

Забута я бавно назад към всекидневната, където я настани нежно на канапето и легна върху нея. Тес се издигна към него и той едва не изгуби контрол върху себе си. Изстена и се притисна към нея.

— Не толкова бързо — прошепна той.

Издърпа анцуга над главата й и разголи гърдите й.

— Мили боже — изохка Ейдън. — Невероятна си, Тес.

Вторачи се в идеалните й гърди, закръглени и твърди. Зърната й стърчаха възбудени и сякаш го молеха да ги засмуче. Той се наведе, но в последния миг отклони устни. Тес изстена и се помъчи да освободи ръцете си.

— Освободи ме.

— Не — решително отвърна той, като прокара език по лявата й гърда и тя потреперя. — Не още, Тес. Затвори очи.

Тя го послуша и той повтори милувката от другата страна, после зарови лице между гърдите й и вдъхна аромата й.

— Ейдън — изстена тя и изви гръб, но той обърна глава, целуна дясната й гърда и отново спря прекалено бързо.

Тес усещаше горещия му дъх по кожата си. Изгаряше от желание да бъде докосвана. Искаше да усеща ръцете и устата му по тялото си. Нуждаеше се от това.

Опита се да повдигне бедра, но той я задържа прикована на канапето. Тя рязко освободи ръцете си и анцугът излетя в другия край на стаята. Стисна главата на Ейдън и го придърпа по-близо. Изстена, когато устните му най-после се затвориха над зърното й. Удоволствието нарасна.

— О, господи. Моля те, не спирай.

Ейдън вдигна глава и я погледна. Сините му очи бяха черни, устните му — влажни.

— Не мога да спра — прошепна той. — Няма да спра.

После засмука другата й гърда. Тя изстена продължително. Ейдън я хвана за косата и зацелува устните й страстно. Гърдите й се търкаха в ризата му. С треперещи ръце тя задърпа копчетата на ризата трескаво и след миг между тях нямаше нищо. Ейдън дишаше тежко, челото му бе обляно в пот. Движенията на бедрата му се забавиха, мощни и ритмични. Ако не бяха с панталони, вече щеше да е в нея и да я докара до оргазма, за който бе копняла толкова дълго.

Той отвори очи и заговори с дрезгав глас.

— Какво искаш, Тес? — попита той, като прокара устни по врата й. — Искаш ли да правим любов?

Искаше й се да каже „да“ повече от всичко друго на света, но внезапно в главата й прозвуча гласа на баща й. Въпреки лицемерието му, вечните му лекции бяха здраво набити в главата й и я караха да се чувства неуверена. Беше се срещала с Филип в продължение на месеци, преди да правят секс, а преди него бе имала много малко любовници.

— Нямам нищо — прошепна тя.

— Аз имам — отвърна той тихо.

Тя все пак се поколеба и бедрата на Ейдън спряха да се движат.

— Не мърдай — нареди й той с разтреперан глас, като се надигна на колене и прикова очи в нея. — Толкова си красива, Тес.

Думите принадлежаха на човек, който с мускулестото си тяло и красиво лице можеше да си изкарва прехраната като модел. Но бе избрал да стане ченге. Да защитава и да служи на хората. И засега се справяше добре и с двете.

— Ти също — отвърна тя.

Ейдън внимателно се надигна от канапето и вдигна анцуга. Подаде й го, после се обърна с мрачна решителност и закопча ризата си.

Тес си оправи сутиена, после нахлузи анцуга. Все още трепереше.

— Съжалявам — измърмори тя.

— Недей — отвърна Ейдън, като я погледна през рамо. — Обещах ти, че няма да се възползвам от теб.

— И не го направи — каза тя, като стана и го целуна по бузата. — Накара ме да си припомня какво е да се чувстваш желана и да желаеш някого. Благодаря ти.

Очите му проблеснаха.

— Мисля, че сега трябва да закусим.

Той тръгна към кухнята, като си мърмореше нещо, което прозвуча като „проклет светец“.

Тес го последва.

— Сядай. Ще те зарадвам с няколко палачинки.

Тя огледа суровото тесто на печката.

— За щастие това бяха последните палачинки. Готовите са студени, но ще ти ги стопля в микровълновата.

Той се намръщи леко, докато сядаше.

— Не си длъжна да ми готвиш.

Ейдън протегна крака под масата и тя сдържа усмивката си, когато го видя как се мъчи да се настани по-удобно.

— И не трябва да изглеждаш толкова доволна от себе си — ухили се той.

— Готвя, когато съм стресирана — отвърна Тес, като подреди масата и му сипа кафе. — Майка ми също го прави.

Тя стисна устни мрачно. Не бе възнамерявала да го каже.

Ейдън я изгледа любопитно.

— Приятелят ти Джон ми каза, че не поддържаш връзка с родителите си.

Тес се ядоса.

— Приятелят ми Джон има голяма уста — изсумтя тя, после се намръщи. — Забравих да се обадя на Джон и Ейми и да им кажа, че съм добре — сети се тя и взе мобифона си. — Снощи го изключих. Знаех, че ще звъннеш на домашния си телефон, а започнах да изпитвам параноя и да се страхувам, че мобифонът ми се подслушва или има проследяващо устройство. Тъпо, нали?

Микровълновата фурна иззвънтя и тя сложи чинията на масата.

Ейдън струпа няколко палачинки в чинията си.

— Не е тъпо. Може да не е логично, но като се има предвид всичко, което преживя, не е тъпо — каза той, като се нахвърли върху палачинките и въздъхна доволно. — Палачинки, „Аеросмит“ и страхотен задник. Невероятна жена си, докторе.

Тес се засмя и включи мобифона.

— А ти си велик поет. Ох, мамка му — изстена тя, вторачена в телефона. — Пак имам милион съобщения. Но изглежда, че повечето са от Джон и Ейми — добави Тес, като погледна бързо номерата. — Две са от непознат номер.

Ейдън стисна зъби.

— Ще се опитаме да проследим останалите заплахи от снощи.

Тя се опита да не се поддаде на паниката.

— Благодаря. И… — Тес замълча и примигна учудено, когато видя следващия номер. — Вито.

— Брат ти?

— Да — кимна тя и бързо набра номера му. — Вито, Тес се обажда.

— Къде, по дяволите, си? — изръмжа брат й.

— Здравей и на теб.

— Не се прави на много умна, Тес. Изкарах си акъла от тревога. Също и мама.

— Как научихте?

— Всички новини, включително и CNN, не спират да предават за теб и футболиста, който се самоуби. Мама видяла новините снощи и веднага ми се обади. Какво, по дяволите, мислеше, Тес? Мили боже! Не може някой да опре пистолет в главата ти и да не ни се обадиш! Мама мислеше, че си умряла. Звъним в дома ти от няколко часа.

— Не съм си вкъщи.

— Айде бе — вбесено отвърна той. — Знам, защото цяла нощ стоях във фоайето на кооперацията ти и чаках да се прибереш.

Тя се ококори.

— В Чикаго ли си?

— Да, тук съм. В Чикаго. Хванах последния полет от Филаделфия снощи.

— О, Вито. Нямаше нужда да го правиш.

Спомените от предишния ден се завъртяха пред очите й и в гърлото й се появи буца.

— Но се радвам, че си го направил. Снощи проникнаха с взлом в службата ми.

— Знам. На първа страница на „Бюлетин“ има снимка на санитарите, които откарват партньора ти към линейката. Как е той?

В гърдите й се надигна дива ярост, насочена към Уолъс Клейбърн и репортерите, които толкова безчувствено се възползваха от човешките страдания.

— Мъртъв е.

Вито замълча.

— Какво стана? — попита накрая той.

— Какво пише в статията?

— Засега не знаят кой го е нападнал, но полицията работела по определена следа. Какво стана? — повтори той.

— Един от пациентите ми ме видял по новините и… — Тя си пое дъх. — И решил да се заеме с мен. Но вместо на мен попаднал на Харисън.

— О, господи! — Гласът на Вито затрепери. — Къде си?

— В безопасност съм. Ще се видим, но не в апартамента ми.

— Защо? — попита той тревожно.

— Ще ти обясня, когато се видим. Къде си отседнал?

— В „Холидей Ин“ в центъра.

Тес закри телефона с ръка.

— Можеш ли да ме оставиш там на път към службата?

Ейдън кимна.

— Разбира се.

— Тес? — избумтя гласът на Вито. — С мъж ли си?

Тес въздъхна. Независимо на колко години бе, тя все още бе малката сестричка на Вито, а двамата все още бяха деца на баща си.

— Да, Вито.

— Няма да те остави — изръмжа Вито. — Ще дойде да се запознае с мен.

Тес отново въздъхна.

— Да, Вито. Ще се видим след около час — обеща тя, после затвори телефона и сви рамене. — Имаш ли нещо против да се запознаеш с брат ми?

Ейдън извъртя очи в престорена тревога.

— Да не ме нарани?

— Няма. Никога не е бил някое от гаджетата ми. Макар че веднъж разкървави носа на Филип.

— Доктор „проклет да е“? — ухили се Ейдън. — Заслужавал си го е.

— Така е.

Тес си припомни тревогата на Ейдън снощи за собствената му сестра.

— Какво стана снощи, Ейдън? С Рейчъл?

Усмивката му се изпари.

— Татко каза, че ще се погрижи за това. Той е пенсионирано ченге, но все още има приятели, които могат да обърнат внимание на анонимно обаждане.

— А ако някой го свърже с Рейчъл?

Ейдън пребледня.

— Тогава Ейб и аз ще накараме момчетата в училището й да разберат, че ако някой само я докосне, ще умре — отговори той, като отново напълни чинията си. — Палачинките са страхотни. По-хубави от тези на майка ми, но ако го споделиш с нея, ще отрека.

Тес осъзна нуждата му да промени темата и кимна.

— Няма да й кажа и дума. Снощи ти сготвих лингуини. Можеш да си ги притоплиш за вечеря днес.

Той повдигна вежди.

— За моята вечеря? Ами твоята? Не мисля, че трябва да се мотаеш сама довечера.

Стомахът й се сви уплашено, но тя отказа да се поддаде на страха.

— Искаш само пак да ти сготвя, нали?

Широката му усмивка накара сърцето й да забие ускорено.

— Да, искам.

Обезоръжена, тя отмести очи настрани и в ъгъла на масата забеляза бележника, който бе използвала предишната нощ.

— Имам нещо за теб — заяви тя, като се наведе да го вземе. — Не исках да използвам компютъра ти без позволение, но взех празен бележник от бюрото ти. Имаш интересни учебници, между другото. Всичко от древна история до висша математика.

Той замълча за миг.

— Тъкмо взех бакалавърската си степен — призна Ейдън с безизразен поглед, който говореше повече от всякакви думи.

Тес въздъхна недоволно.

— По дяволите, не прави това.

— Какво да не правя, докторе?

— Не се прави на глупак, детектив — рязко отвърна тя. — Мислиш, че ще гледам отвисоко на бакалавърската ти степен, защото имам няколко дипломи повече на стената?

Той я погледна хладно, после сви рамене.

— Съжалявам.

Но тонът му бе така хладен, както очите му.

— Защо го правиш? Защо мислиш най-лошото за мен? — ядосано се надигна тя от масата. — Преди няколко минути лежах под теб. Сега пък ме слагаш на пиедестал и искаш да те гледам отвисоко. Вземи решение, Ейдън. Мога да те гледам отвисоко или не. Всичко зависи от теб.

Нещо проблесна в очите му и тя присви своите.

— Добре. Достатъчно — каза Тес и прегледа бележките си от предишната вечер. — Докато те нямаше, работих върху психологическия профил на човека, когото търсим. Точно това правех вчера… преди да ми се обадят за Сюърд. — Тя решително прогони страха си и продължи: — Не му бях направила копие още и се съмнявам, че ще успеят да го вземат от харддиска ми, тъй като компютърът ми беше разбит на парчета. Сега ще отида да се преоблека. Ще чакам да се приготвиш — довърши тя.

— Тес.

Тя спря и се обърна към него. Ейдън четеше страницата, която бе маркирала. Той вдигна глава и я погледна замислено.

— Благодаря ти за това.

— Харисън искаше да го направя. Вчера обядвахме заедно. Консултирах се с него — обясни тя и посочи страницата в ръцете му. — И се захванах за работа. Ще ти бъда благодарна, ако ми направиш копие.

Тес мина покрай канапето и стигна до коридора, преди Ейдън отново да я извика.

— Тес.

Тя спря, но този път не се обърна.

— Какво?

— Съжалявам. Сгреших и съжалявам.

Чу го да прекосява стаята и потръпна, когато сложи ръце на раменете й.

— Имам лоши спомени — обясни той, като я целуна по врата, точно над белега. — Вероятно и двамата ги имаме.

— Как се казваше тя?

— Шели — отговори той, после направи кратка пауза и добави: — Проклета да е — усмихна се той, като бутна косата й настрани и започна да я целува по тила. — Ще взема душ и ще съм готов след двайсет минути. Можеш да ми обясниш психологическия профил в колата. Има термини, с които не съм наясно.

Ейдън мина покрай нея и изчезна в банята с тапетите на патенца. Тес въздъхна. Разбираше, че признанието в невежество бе по-трудно за него от извинението. Зачуди се коя ли бе Шели и какво му бе направила, после се раздвижи.

Трябваше да се приготви. Вито не обичаше да чака.