Карън Роуз
Не можеш да се скриеш (25)

23.

Петък, 17 март, 7:30 вечерта

Кървенето почти бе спряло и раната вече не пулсираше толкова силно. Но трябваше да бъде зашита, иначе можеше отново да се отвори. Джон щеше да се прибере скоро и да я зашие. И тормозът над Чикотели щеше да бъде възобновен.

През бинокъла си виждаше ясно частния път на Джон, макар да се намираше на една пресечка разстояние. Внезапно видя и ниското камаро, което се движеше бавно в обратната посока.

„Колата на Ейдън Рейгън“, помисли си тя шокирана. Джон Картър я бе предал. Подозираха я. Невъзможно. Обувките бяха адски умна идея. Трябваше да заподозрат Робин Арчър, но той си остана у дома, макар да бе посетен сутринта от полицията. „А сега ме подозират. Но как?“

И най-важното, какво да прави сега? Трябваше да се погрижи за раната. Е, Чикотели щеше да свърши работата.

„Надявам се, че баща й е още жив, защото само опрян до главата му пистолет може да я принуди да си свърши работата както трябва.“ А след като я зашиеше, и Чикотели, и баща й трябваше да умрат. Бързо и не толкова болезнено, колкото бе планирала.

„Трябва да се измъкна. Да замина някъде надалеч.“

 

 

Петък, 17 март, 8:15 вечерта

— Сигурно ни е видяла — каза Ейдън отвратено и метна палтото си на бюрото.

— Чакахме четиридесет и пет минути — обясни Мърфи на Спинели. — Но не се появи.

Спинели въздъхна.

— Знаем как е била простреляна. Обадиха ни се точно когато поехте към дома й. Приятелят на Джоана Кармайкъл е бил намерен мъртъв в апартамента им. Лежал върху собствения си пистолет, с който е било стреляно веднъж. Намерихме снимки на компютъра им. Очевидно Кармайкъл също е снимала Тес.

Още един мъртвец. Мамка му!

— Тес каза, че Кармайкъл я следяла.

— Е, добре си е свършила работата. Открихме снимки на Мардж Хупър, Силвия Арнес и половин дузина други хора, с които Тес е говорила в онзи ден. Кармайкъл казала на Ейб и Мия, че е подозирала, че някой е проникнал във файловете й, но после забравила за това, тъй като се разсеяла с нова история. Изглежда Милър обикаля наоколо с рана от куршум.

— Кармайкъл се е приближила прекалено много до Милър — промърмори Мърфи. — Каква е историята й?

— Не казва. Мия твърди, че не спирала да си повтаря „на първа страница“.

— Значи гаджето й е платило за следенето на Тес и ексклузивната история с живота си — въздъхна Ейдън.

— Намерихте ли нещо друго в стария апартамент на Суонсън?

— Преди два месеца бил нает от млада двойка — отговори Спинели. — Значи Милър не е там сега. Но преди това бил нает от корпорация „Диъринг“.

— Проверихте ли недвижимите имоти на корпорацията?

— Лори го прави в момента. След около час ще имаме информация. Наредих отново да приберат Дениз Мастерсън. Тя поиска да се обади на адвоката си. Познай кой беше той.

— Дъстин Лоу — отговори Мърфи и Спинели кимна.

— Точно така. И беше много нещастна, когато научи, че е мъртъв. Представил й се за адвокат.

— Затова му се обади веднага след като я освободихме вчера — отбеляза Мърфи.

— Получихме и още три обаждания за бащата на Дани Морис. Всичките фалшиви.

— Знае, че ще проверим всички следи. Проклета кучка! — изсъска Мърфи.

Ейдън беше на границата на търпението си.

— Нищо от това не ни помага да намерим Тес.

— Обявихме Милър за издирване — търпеливо каза Спинели.

— Ейдън, не можем да направим нищо, докато Лори не приключи с проучването на корпорацията. Използвай времето, за да заредиш батериите си.

Лейтенантът присви очи и добави:

— Това е заповед. След като получиш списъка с недвижимите имоти, ще излетиш като ракета. Искам да си концентриран, когато го направиш.

Ейдън излезе от стаята и се сблъска с Рик на път към асансьора.

— Търсех те — каза Рик. — Имам нещо за теб.

Ейдън го погледна тъпо и Рик се намръщи.

— Дискът, който онова леке Постън счупи. Открих нещо.

— Да вървим — енергично каза Ейдън.

 

 

Петък, 17 март, 8:15 вечерта

Тес едва не се изсмя. Молбата беше абсурдна.

— Какво искаш да направя?

Ейми не се усмихна.

— Ето ти стерилна игла и конец. — Ейми оголи ранената си ръка. — Заший я — заповяда тя грубо, стиснала в лявата си ръка пистолета, опрян в слепоочието на Майкъл. — И не ме карай да треперя. Лявата ми ръка не е стабилна.

Тес реагира мигновено.

— Добре, добре. Само не го наранявай.

— Тя бездруго ще ме убие. Не й помагай — изсумтя Майкъл Чикотели.

Ейми го срита в корема.

— Млъкни, старче.

— Всичко ще бъде наред, татко — промърмори Тес, после погледна Ейми в очите. — Не мога да ти помогна с вързани ръце.

След около час, прекаран в гърчене, бе успяла да извади резбарския нож на баща си от джоба му. Единственото място, където можеше да скрие ножа с вързани зад гърба ръце, бе под колана на джинсите си. В момента обаче той бе в канията си и поради това абсолютно безполезен. Но ако Ейми освободеше ръцете й…

Ейми извади собствения си касапски нож и сряза въжето около китките й.

— Едно погрешно движение и на баща ти вече няма да му се налага да се тревожи за сърцето си.

— Ще те заболи — предупреди я Тес. — Нямам нищо, с което да намаля болката ти.

Ейми се ухили и огледа рафтовете в малката стаичка.

— Аз имам, но няма да те оставя да го използваш върху мен.

Борейки се с клаустрофобията си, Тес беше забелязала растенията и шишетата по рафтовете. Още едно парченце от мозайката си дойде на мястото.

— Халюциногени. Използвала си ги върху пациентите ми.

Ейми протегна ръката си.

— Млъкни и започвай да шиеш.

Тес поклати глава.

— Тук ми прилошава от теснотията. Страхувам се да не объркам нещо.

— Готова съм да рискувам — сухо отвърна Ейми. — Започвай!

Тес вкара конеца в иглата.

— Използва ли дрогата върху пациентите ми? — попита тя.

Ейми изсумтя нетърпеливо.

— Да, използвах я.

Тес направи първия шев и Ейми изсъска от болка.

— От тях ли слагаше в супата ми?

— Разбира се. Това беше идеалният момент да те отделя от Фил.

Тес направи още няколко шева.

— Спа ли с него? С Филип?

Ейми се ухили гадно.

— Разбира се. И направих снимки. Бяха достатъчни, за да убедя Фил да те напусне. Не можех да те оставя да се омъжиш.

— Защо?

— Защото щеше да си щастлива. Не можех да планирам случаите с Грийн и затворника с веригата толкова добре, дори да се бях опитала. Но можех да се възползвам от последствията.

— Мислех си, че полудявам — промърмори Тес, като си припомни седмиците, в които се бе чувствала прекалено слаба, за да отиде на работа.

Ейми се засмя.

— Знам. Между другото, наистина смятах, че приличаш на евтина проститутка в неделя.

Тес стисна зъби.

— Знам. Елинор беше права за теб. Никога не те хареса.

— Кучка. И тя си плати.

Тес вдигна глава.

— Какво?

— Вечно правеше разни неща за теб. Помагаше ти. Правеше ти подаръци.

Тес си припомни шока от внезапната смърт на Елинор.

— Ти си убила Елинор и си го представила за инсулт!

— Да — усмихна се Ейми. — Кожата на врата й бе толкова набръчкана, че съдебният лекар не видя дупчицата от иглата.

— Но не намериха никакви лекарства.

— В това е красотата на въздуха, Тес.

Тес сведе очи към шевовете.

— Инжектирала си я с въздух.

— Старецът трябваше да те изрита от офиса.

— Но това не стана — промърмори Тес и си помисли, че много неща вече имаха логично обяснение.

— Ти се приземи на краката си — горчиво каза Ейми. — Както винаги правиш. Не, правеше — поправи се тя. — Вълшебният ти живот ще приключи тази вечер.

Тес вече свършваше с шевовете, а краката й все още бяха вързани.

— Какво ще правиш с нас?

— Ще ви застрелям. Голям кръг. Започнах го, когато убих баща си. А сега ще го затворя, като убия твоя.

Тес подръпна конеца грубо и Ейми изруга. Майкъл вдигна очи към нея.

— Уби собствения си баща? Защо?

Лицето на Ейми помрачня.

— Канеше се да се жени. Тя имаше пет деца и всички те щяха да се навлекат в моята къща и да вземат моите неща. Най-идиотското бе, че накрая се озовах с твоите пет деца, така че положението не се подобри.

— Набедила си Леон — промърмори Тес, като реши да се забави с последните няколко шева.

— Беше твърде лесно. И теб трябваше да те набедя също така лесно, ама не стана.

— Защо не стана? — попита Тес.

— Страхувах се, че ченгетата ще пропуснат важни улики, затова оставих прекалено много.

— Свърши добра работа — промърмори Тес, вживяла се в ролята си.

— Така е — доволно кимна Ейми. — А пък да накисна баща ти беше фасулска работа.

Тес стисна зъби. И за това бе виновна Ейми.

— Великата психиатърка. Не си по-умна от останалите. Виждаш само онова, което искаш да видиш — презрително изсумтя Ейми, като разкърши пръсти. — Е, и ти свърши добра работа. Това ще помогне на стареца ти да си отиде по-бързо.

Тес знаеше, че трябва да действа светкавично. Тя извади ножа на баща си и докато Ейми оглеждаше шевовете си, го заби в здравата й ръка и направи дълбок срез. Ейми неистово изрева и замахна с пистолета, но Тес й приложи същия удар, който бе използвала върху Клейбърн. Ейми изпищя, а от носа й рукна кръв. Тес се хвърли върху нея и я удари в стената. Саксиите изпопадаха от рафтовете и зашеметиха Ейми за момент.

Тес сграбчи пистолета й с едната си ръка, а с другата бързо преряза въжето около глезените си. Изправи се, а Ейми я погледна презрително.

— Няма да го направиш.

Тес знаеше, че Ейми отчасти е права. Тази жена бе най-добрата й приятелка в продължение на години. Не можеше да си представи, че ще натисне спусъка и ще сложи край на живота й. Жената, която бе обичала като сестра, бе луда. А Тес бе пощадила Харълд Грийн. Дължеше същото и на Ейми.

— Не искам да те убивам, Ейми, но ще го направя, ако се наложи. Изправи се и не докосвай баща ми. В противен случай, кълна се, че ще те очистя.

Ейми се изправи.

— Стаичката е толкова малка, Тес. Не мисля, че имаш достатъчно въздух.

Тес стисна зъби.

— Справям се добре въпреки фобията си.

За нейна изненада това беше вярно.

— А сега, мърдай! Отдалечи се от баща ми!

Ейми пристъпи към вратата, като я наблюдаваше внимателно. Тес знаеше, че я чака само да мигне.

— Достатъчно. Татко, не мога да си отместя погледа от нея, за да те развържа.

— Няма проблеми, Тес — отвърна той със слаб глас. — Просто доведи помощ.

— Тръгвай, Ейми! Ще звъннем по телефона и този път ще говоря лично.

 

 

Петък, 17 март, 8:20 вечерта

Ейдън, Мърфи и Спинели се вторачиха в снимките, които Рик бе подредил на масата.

— Липсващите парчета кореспондират на липсващите ленти по снимката — обясни Рик.

— Снимки ли намери? — учуди се Ейдън. — Очаквах аудиозапис.

— А, да — промърмори Рик, като поклати глава, за да я проясни. — Гледах проклетия диск прекалено дълго. Намерих аудиозапис, но само части. Нещо като разговор от мобилен телефон, който непрестанно прекъсва. Но разполагаме с предостатъчно да заковем Постън. Докато търсех аудиото, намерих файлове със снимки, заровени надълбоко. Сигурно се е опитвала да изтрие диска, но не е толкова лесно да заличиш информацията напълно. Вижте дали снимките означават нещо.

Видяха стена с картини. Графики, представляващи плаж. Беше виждал стената и преди. Сърцето му се сви.

— Това е всекидневната на Тес.

Мърфи грабна снимката.

— Шегуваш се!

Ейдън вдигна глава.

— Направила е с Тес същото, което е направила и със Суонсън. Снимала е от апартамент срещу този на Тес. Вероятно там е скривалището й.

Мърфи кимна въодушевено.

— Кооперацията отсреща. Но там има четиридесет апартамента, които гледат към улицата. Рик, можеш ли да разбереш кой е апартаментът по ъгъла, от който е заснета на снимката?

— Може би — отвърна Рик. — Качеството е лошо, но мога да предположа.

Спинели потропа по масата, за да привлече вниманието им.

— Трябва да знаем за кой апартамент точно да вземем заповед за обиск. Не може да налучкваме.

Ейдън вдигна телефона.

— Лори, откри ли недвижимите имоти на „Диъринг“?

Две минути по-късно Лори донесе разпечатките и Ейдън прокара пръст по списъка.

— Ейми притежава двадесет апартамента, но само един срещу онзи на Тес. Да вървим.

 

 

Петък, 17 март, 8:45 вечерта

— Спри! — каза Тес.

Ейми я послуша и я изгледа подигравателно.

— А ако не го направя?

Тес изстреля куршум близо до главата й.

— Тогава ще те застрелям.

Лицето на Ейми се зачерви.

— Мръсна кучка! Винаги си имала всичко.

— Да, а сега ще те пъхна в затвора. Нали и ти се опитваше да ме изпратиш там?

— И щях да го постигна, ако не бяха проклетите ченгета.

— Звучиш като злодея в „Скуби ду“ — усмихна се Тес, а Ейми се намръщи. — Е, стига толкова за филмите.

Тя се огледа наоколо, но не видя телефон.

— Нямам телефон — изсъска Ейми. — Само интернет. А сега какво?

— Ще дойдеш с мен. Ще почукаме по вратите на съседите ти. Сигурна съм, че все някой в сградата има телефон. Тръгвай!

Ейми се хвърли върху нея. Тес залитна назад и се удари в стъклената врата към балкона. Еими изтръгна пистолета от ръката й. Окървавена и насинена, Ейми насочи оръжието към сърцето на Тес.

— А сега, ти мърдай! Излез на терасата! Пълен кръг с баща ти. Пълен кръг с теб. Всичко започна, когато пациентката ти скочи. А сега по новините ще съобщят за твоя скок. Отвори вратата!

— Не.

Тес знаеше, че в момента, в който излезе на терасата, щеше да умре.

Ейми отключи балконската врата и я отвори. Сграбчи Тес за косата, а с другата си ръка притисна пистолета към слепоочието й.

— Казах, тръгвай! Веднага!

Тя завлече Тес на терасата и я притисна към парапета. Тес изпищя, когато пистолетът се стовари върху кръста й. Инстинктивно помръдна, за да избяга от болката, и наруши центъра на тежестта си. Ейми я бутна силно и Тес се прехвърли зад парапета.

 

 

— Полиция! — изкрещя Ейдън и отстъпи настрани.

Екипът за бързо реагиране разби вратата. Сърцето на Ейдън се сви от ужас. На терасата стоеше Ейми. Сама. Две ръце се държаха за парапета. Тес! Ейдън се втурна напред, но Ейми се обърна към него с налудничав поглед.

— Всички да напуснат или ще прострелям ръцете й — закани се тя със спокоен глас. — И тя ще се стовари дванадесет етажа по-долу. Ако не умре, ще й се иска да е умряла, а също и на теб.

Мърфи застана зад него.

— На три, Ейдън — прошепна той. — Едно, две…

Три. Двамата мъже стреляха едновременно. Куршумите изпратиха Ейми в бездната. Без да провери къде се е приземила, Ейдън се втурна и издърпа Тес на терасата. Беше пребледняла и прекалено шокирана, за да проговори.

Ейдън я взе на ръце и я занесе във всекидневната.

— Ейми е на тротоара — съобщи Мърфи. — Мъртва е.

— Пълен кръг — промърмори Тес. — Също като Синтия.

Ейдън си помисли, че никога вече нямаше да я пусне от прегръдките си. Видът на малките й ръце, стиснали парапета, бе съкратил живота му поне с двадесет години.

Тес се изправи несигурно на крака.

— Баща ми. Обадете се на 911. Той има нужда от кислород.

„И ти също имаш нужда от кислород“, помисли си Ейдън, но тръгна след нея. Тя се втурна в малката стаичка, където лежеше Майкъл Чикотели, завързан и блед. Той вдигна глава и затвори очи облекчено.

— Жива си! Чух изстрелите.

Тес падна на колене и затърси ножа, за да пререже въжетата. По бузите й се стичаха сълзи, но тя не го осъзнаваше. Ръцете й трепереха.

— Мъртва е, татко! Ейми е мъртва!

— Тес — коленичи Ейдън до нея и взе ножа от ръката й. — Седни и дишай.

Той бързо преряза въжетата и помогна на Майкъл да раздвижи крайниците си.

— И двамата отивате в болницата и няма да спорите с мен. Ясно ли е?

Тя кимна послушно.

— Добре.

— Тес? Татко? — извика Вито, като се закова пред вратата. — О, господи, Тес! — изхлипа той, като се отпусна на колене до нея и я прегърна. — Спинели ми се обади и пристигнах тук, когато висеше от балкона. Уплаших се, че ще паднеш.

Майкъл се втрещи.

— Висяла си от балкона? Мили боже!

— Мислех, че ще получа инфаркт — каза Вито. — Двамата с мама стояхме долу и не можехме да си поемем дъх. После Ейми падна и Рейгън те издърпа горе — обясни той, като вдигна глава и погледна Ейдън в очите. — Благодаря ти.

Ейдън кимна.

— Няма за какво. Не съм сигурен, че и аз някога отново ще мога да дишам спокойно.

Тес нежно се измъкна от прегръдката на Вито и се приближи до Ейдън.

— Май никога не съм се радвала да видя някого така, както се зарадвах, когато те видях над парапета — каза тя и го целуна по устните. — Благодаря ти.

Ейдън зарови лице във врата й и потрепери. Всичко беше свършило. Най-после.

— Няма за какво. Хайде да отидем да те прегледат и после да се приберем у дома.

Тя наклони глава и се усмихна.

— Няма да готвя тази вечер, детектив.

Той се засмя.

— Добре. Бездруго не бих могъл да хапна нищичко. Може би утре.

— Да, утре.

 

 

Събота, 18 март, 8:30 сутринта

Тес излезе предпазливо от асансьора на етажа на Ейдън. Сърцето й биеше ускорено. Застана неподвижно за момент и си пое дъх.

— Още ли мразиш асансьорите, Тес?

Тя вдигна глава и видя Марк Спинели, който я гледаше с мила усмивка, стиснал чаша кафе в ръка.

— Да, но мисля, че вече мразя повече височините.

Той се ухили.

— Имаш право на тази фобия, докторе — прегърна я той. — Снощи нямах възможност да поговоря с теб. Добре ли си?

— Да. Насинена съм, но съм добре.

Беше се събудила в леглото на Ейдън преди около час и бе намерила бележка на възглавницата, в която Ейдън й нареждаше да спи и да си почива, но тя се нуждаеше от отговори. А и от него.

— Тук ли е Ейдън?

Спинели кимна.

— В залата за конференции. Ще те заведа дотам.

Пет чифта очи се вторачиха в нея, когато влезе вътре. Джак, Рик, Патрик и Мърфи. И Ейдън, разбира се. Той се изправи и се намръщи.

— Казах ти да си почиваш.

— Не можех — отвърна тя, като вдигна сутрешния „Бюлетин“. — Видяхте ли вестника?

Ейдън въздъхна.

— Да, видяхме го. Сядай, Тес.

Тя се настани на предложения стол и отново се вторачи във вестника. Заглавието гласеше: „АДВОКАТКА ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА СЕ ОКАЗВА УБИЕЦ“. Под заглавието с огромния шрифт бяха отпечатани две истории. Първата беше по-дълга, написана от Сайръс Бремин. Разказваше подробно за ролята на Ейми в убийствата от изминалата седмица, завършили със смъртта на Филип Паркс и Кийт Брандън. Снимките им я гледаха от страницата и Тес почувства безкрайна тъга. До тях бе друга снимка, която показваше как Тес виси от балкона. Стомахът й се сви от ужас. Предишната нощ бе сънувала как пръстите й бавно се изплъзват от парапета. Но май не спеше. Просто паметта й повтаряше безспирно зловещия момент. Е, все пак беше жива. А тринадесет невинни жертви бяха мъртви.

Втората история беше по-кратка, но също така шокираща. Ейми бе работила за няколко могъщи мафиотски семейства в Чикаго, печелейки кървави пари, като им бе помагала да вкарват служителите си, от които са недоволни, в затвора, където те неизбежно били убивани. Смъртта им била предупредителен сигнал за всеки, който обмислял предателство. Очевидно сред тези хора името на Ейми Милър бе символ на злото. Джоана Кармайкъл бе успяла да разкрие всичко това, но то бе струвало живота на приятеля й.

— Най-после си получи статията — промърмори Тес. — Имам предвид Кармайкъл.

— Да, получи я на висока цена — кимна Ейдън. — Добре ли си?

— Не, не съм.

— Как е баща ти, Тес? — попита Мърфи.

— Стабилен — успя да се усмихне тя. — Нервен. Иска да се прибере у дома. Но иска и аз да тръгна с него — добави тя тъжно.

Нещо проблесна в очите на Ейдън, но той само се усмихна.

— Ще поговорим за това, когато всичко приключи. Яла ли си нещо?

— Майка ти ме накара да закуся.

Тес се бе събудила от уханието на бекон и яйца и милата усмивка на Бека Рейгън, която успяваше да разведри и най-кошмарната ситуация. Предишната вечер Тес бе отишла в болницата, където я прегледаха и освободиха бързо. Баща й бе приет в кардиологията, разбира се. Вито и майка й останаха при него, но Майкъл бе настоял Тес да се прибере у дома и да поспи. А сега домът й бе къщата на Ейдън.

— Какво открихте снощи?

— Всичко в статията на Кармайкъл е вярно. Има и още.

— Вкарала е в затвора доста невинни хора — мрачно добави Патрик. — Няколко души, на чиито дела аз бях прокурор. Винаги щом имало опасност полицията да разкрие престъпление, извършено от някое от семействата, викали Ейми на помощ. Тя им уреждала жертвеното агне, както и фалшиви улики. А после „защитавала“ нещастното копеле, което не получавало шанс за правосъдие — обясни той, като стисна зъби презрително. — А аз никога не заподозрях нищо. Нито пък Кристен. Преди се притеснявахме, че ще имаме обжалвания заради теб. А сега ще се наложи да разгледаме всеки случай, в който тя е била адвокат на защитата.

— Пълна ирония — промърмори Тес.

— Братът на Никол Ривера е една от онези нещастни невинни жертви — обади се Ейдън. — Ейми го е избрала, защото е знаела, че Никол ще имитира гласа ти най-добре. Накиснала Мигел Ривера за убийство, после започнала да изнудва сестра му.

— Момчето свободно ли е вече? — попита Тес.

Ейдън кимна.

— Да. От снощи.

— Но сестра му е мъртва — мрачно процеди Мърфи. — И сега е съвсем сам.

— Защото Ейми е убила сестра му — промълви Тес и затвори очи. — И всички онези хора. Все още не знам по каква причина, освен задето ме мразеше.

Мълчанието, което настъпи в стаята, бе неловко. Тес се вгледа в лицата на полицаите.

— Кажете ми! Веднага!

— Заради Джим Суонсън, Тес — меко отвърна Ейдън. — Ейми е била луда по него.

— Но той си падаше по мен — каза тя, после се намръщи. — Джим замина за Африка преди три месеца. Това ли е сложило началото на този кошмар?

Ейдън отмести очи от нея и тя внезапно осъзна истината.

— Джим е мъртъв, нали?

— Съжалявам, Тес. Суонсън не се е явил в клиниката в Чад. Намерихме нещата му в килера на Ейми, заедно с нож, по който имаше кръв от неговата кръвна група. Вероятно го е убила от ярост, а после е обвинила теб.

— Мразела ме е през всички тези години — горчиво отбеляза Тес. — Ама че психиатър се оказах! Убиец до мен, а аз не подозирам нищо.

— Майка й е била шизофреничка, Тес — намеси се Мърфи. — Майка ти може да ти разкаже повече, но очевидно Ейми е била на ръба от години. Просто е била достатъчно хитра, за да го скрие от всички. Включително и от теб.

— Но напоследък лудостта й е започнала да излиза извън контрол — стисна я за ръката Ейдън. — Вече не е можела да я крие.

— Майка ми е знаела? — втрещи се Тес. — Знаела е?

— Знаела е, че майката на Ейми е била шизофреничка, Тес. Не е имала представа, че и Ейми е такава.

Тес кимна сковано.

— Няма значение. Ейми ме е тровела. Със супата си.

Джак се намръщи.

— Халюциногените? И Джулия така си помисли.

— И е спала с Филип.

— Да, сетихме се за това.

Тес кимна отново и си припомни предишната нощ.

— Убила е и баща си — заяви тя, но за нейна изненада никой не изглеждаше шокиран. — И това ли знаехте?

— Вито подозираше. Очевидно някакво съседско момче било набедено.

— Леон Ванети — намръщи се Тес. — Бил е невинен, точно както Вито твърдеше. Но все пак не разполагахме с доказателства — тъжно каза тя. — Ейми каза, че Леон я е изнасилил. Тогава още не правеха тестове с ДНК, но ако все още пазят уликите, вероятно сега ще могат да го оправдаят.

— Ще се обадя тази сутрин — обеща Спинели. — Да оправим поне нещо.

Тес въздъхна.

— Ейми е убила и Елинор.

Полицаите я погледнаха учудено.

— Наистина ли? — попита Мърфи. — Как го е направила?

— Инжектирала й е въздух. Защото Елинор ме обичаше и държеше на мен.

Спинели се прокашля.

— Е, имаме и добри новини за теб, Тес. Рик?

— Намерихме оригиналните файлове на Бейкън в апартамента снощи — каза Рик. — Заедно с диск с твоето име. Лин Поуп го идентифицира като надписа, който видяла в деня, когато Бейкън се опитал да й продаде диска. Така че поне всички копия от диска са у нас.

Прималя й от облекчение.

— Не исках да се тревожа за това, но не се получаваше.

Спинели я потупа по рамото.

— Е, вече може да не се тревожиш.

— Знаете ли защо Ейми толкова искаше файловете на Бейкън?

— Помолих една от полицайките да прегледа записите. На един от тях се вижда как Ейми взема шишета от шкафа ти.

— Шишетата, които бе сложила в апартамента на Синтия.

Ейдън сви рамене.

— Изглежда дребна работа за нея, но предполагам, се е тревожила, че Бейкън ще започне да я изнудва.

— Е, това обяснява нещата — каза Спинели. — Имаш ли и други въпроси?

Тес се вгледа отново във вестника.

— Искам да знам как Кармайкъл е открила всичко.

Ейдън вдигна ръка.

— Хайде да я посетим, а после ще те заведа при баща ти.

 

 

Ейдън закопча предпазния й колан. Тес седеше неподвижно, отпуснала ръце в скута си. Лицето й беше бледо с уязвимия вид на травматизирано дете. Той не заговори, докато не се отдалечиха от участъка.

— Трябваше да си у дома в леглото.

— Не можех да спя, Ейдън.

Знаеше го. През нощта бе лежала до него, скована и ледена, и бе плакала безмълвно. Накрая той не издържа и направи това, от което и двамата се нуждаеха. Тес бе отвърнала със страст, от която го побиха тръпки. Господ да му е на помощ, отново му се искаше да изпита същото. Още сега. Но той заговори нежно.

— Можеше да вземеш едно от сънотворните, които Джон ти предписа.

— Мисля, че след вчерашния ден никога вече няма да взема успокоително — усмихна се тя тъжно. — Но все пак ти благодаря. Ще се оправя, Ейдън. Нужно ми е само малко време.

— Имам предостатъчно време, Тес.

Сериозните й очи го натъжиха.

— Имам още една добра новина. Помниш ли приятеля на бащата на Дани Морис?

— Онзи, който те беше ранил, когато го арестуваше?

— Да. Тази сутрин на път към службата се отбих в апартамента му. Познай кой спеше на канапето му.

Тя присви очи доволно.

— Арестувал си бащата.

— Опита се да избяга, но беше прекалено махмурлия, за да успее. Сега ще бъде обвинен в убийство.

— Добре — кимна тя, после погледна настрани.

Ейдън си помисли, че вече знае как се чувства Тес, когато той се затваряше в себе си.

— Тес, говори с мен! Кажи ми какво те тормози!

Той отби колата на един празен паркинг и повдигна брадичката й. Тес се помъчи да преглътне сълзите си, но не успя и те се търколиха по лицето й.

— Моля те, говори с мен! — настоя той.

— Щях да я убия, Ейдън. Тя ми беше като сестра, а щях да я убия.

Ейдън присви очи.

— Ейми заслужаваше да умре. Уби толкова много хора.

— Беше болна — преглътна Тес. — А аз не й помогнах.

Той въздъхна. Беше ченге, а Тес бе лекар.

— Знаеш ли какво осъзнах вчера следобед, когато стоях в апартамента й? Осъзнах, че едно от нещата, от които преди се страхувах, бе, че ще проникнеш в мозъка ми и ще разкриеш тайните ми. А после се усетих, че не постъпваш така с хората, на които държиш най-много. И това те направи уязвима за Ейми и Филип. Но те поставя в едно и също положение с мен.

Тя примигна объркано.

— Значи не ме бива с близките ми… и това е добро?

Ейдън облиза устните си.

— Ами да.

Тес се усмихна.

— Адски си мил — каза тя, като избърса очите си. — А аз заприличах на парцал.

— Красива си, Тес. Онзи ден те попитах какво искаш. Отговори, че винаги си искала някой да те обича.

Тя вдигна глава.

— А ти каза, че това не те плаши.

— Не ме плаши. Но не ме попита какво искам аз.

— Е? Какво искаш, Ейдън?

Той се поколеба за миг.

— Винаги съм искал жена като майка ми.

Тес се усмихна.

— Жена, която да ти готви?

— Е, и това, разбира се. Но искам най-вече това, което тя бе за татко през всички изминали години. Той се прибираше у дома, изморен и притеснен заради нещо, което се бе случило в работата му. И тя винаги бе до него. Просто бе там. И го обичаше заради самия него.

— Да, забелязах го. Тя е чудесен човек, Ейдън.

— Ти също, Тес — хвана той ръката й и я целуна. — Страхувах се, защото си представях, че може да ме анализираш и съдиш, дори да ми кажеш, че съм луд, защото понякога се чувствам точно така.

— Не бих го направила — усмихна се тя. — Очевидно не ме бива.

— Това е единственото, в което не те бива. Във всичко друго си експерт. Хайде да поговорим с Кармайкъл.

 

 

Събота, 18 март, 9:45 сутринта

Кармайкъл стоеше на тротоара пред кооперацията си с куфар в ръка. Беше бледа, а под очите й имаше тъмни кръгове. Не изглеждаше щастлива да ги види.

— Госпожице Кармайкъл? — каза Тес. — Съжалявам за приятеля ви.

Джоана я изгледа замислено.

— И аз би трябвало да ви кажа същото.

„Но не го направи“, помисли си Тес.

— Бих искала да поговоря с вас.

Джоана погледна надолу по улицата.

— Отивам на летището. Разполагам само с няколко минути.

Тес кимна.

— Те ще са достатъчни. Искам да знам как узнахте, че Ейми Милър е работила за организираната престъпност.

Джоана се усмихна мрачно.

— Не беше толкова трудно. Търсех мръсотия. И я намерих. Историята за приятеля ви Джон беше незначителна, но за Ейми… Наистина сериозна. Знаех, че се срещаше с лекарите, които обядваха в „Синият лимон“, всяка втора неделя от месеца и се зачудих какво прави една самотна адвокатка с толкова много лекари. Тогава открих, че бе учила в медицинската академия в Кентъки, докато вие сте учили тук, в Чикаго.

— Не можахме да влезем в едно и също училище — обясни Тес на Ейдън. — Тя се отказа, защото не можеше да търпи дисекциите. Невероятно, нали?

— Не се е отказала, доктор Чикотели. Била е изгонена, или по-скоро е щяла да бъде изгонена, ако не бе успяла да направи компрометиращи снимки на един от професорите си.

Тес примигна.

— Действията й май са били доста предвидими.

— Открих една от бившите й съквартирантки чрез секретарката на декана. Очевидно жената не бе харесвала Милър и не се поколеба да ме насочи в правилната посока. Говорих с Келси Чин, която сега е лекар в Кенсингтън. Тя ми разказа за снимките. Каза, че Милър се опитала да я накара да й помогне да направят снимките, а когато тя отказала, Ейми се обърнала към другата им съквартирантка.

— А как разбрахте, че е работила за организираната престъпност? — нетърпеливо попита Ейдън.

— Замислих се върху морала на човек, който е можел да извърши подобни неща. Освен това тя бе загубила доста случаи в съда, а въпреки това разполагаше с предостатъчно пари за дрехи и пътешествия.

— Всъщност аз платих за пътешествието — каза Тес.

Джоана се усмихна горчиво.

— Е, значи просто съм извадила късмет. Реших да проверя списъка с клиентите й. И оттам просто свързах точките.

До тротоара спря такси.

— Ще се върна — каза Джоана с мрачна усмивка. — Повишиха ме. И се научих да внимавам какво си пожелавам.

Тя се качи в таксито, без да погледне назад.

Таксито изчезна зад ъгъла.

— Не знам дали я съжалявам, Ейдън.

Той я настани обратно в колата.

— Тя ще трябва да живее с онова, което направи. Тя дръпна тигъра за опашката и приятелят й плати върховната цена. Ти не можеше да направиш абсолютно нищо, Тес.

Тя си пое дъх разтреперана.

— Знам. Може би това е най-трудното, с което трябва да се примиря.

— Слушай… познавам едно ченге, което има бакалавърска степен по психология. А канапето му е на разположение срещу скромна такса.

Тес се засмя и се почувства по-добре.

— Скромна?

— Е, добре. Ще ти дам съвет срещу бартерна сделка.

— Какъв бартер имаш на ум?

Той се вля в движението.

— Ако питаш, значи не си толкова умна, колкото те мислех.

— Казах, че не чета мисли, детектив.

Той се ухили.

— Да, каза го. Е, предполагам, че по-късно ще се наложи да ти обясня за какво става дума. Засега ще те заведа при баща ти. Той те чака.