Карън Роуз
Не можеш да се скриеш (22)

20.

Петък, 17 март, 2:55 сутринта

Тес излезе от банята, облечена в една от ризите на Ейдън, и откри изненадано, че той не бе помръднал.

— Има ли някой навън? — попита тя и той поклати глава.

— Не. Доли щеше да ни уведоми, ако имаше.

— Ела в леглото, Ейдън. Обещавам да те оставя да спиш.

Тес се пъхна под завивката и загаси лампата. На мъждивата светлина, която долиташе от уличната лампа, профилът му бе ясно очертан. Стоеше с ръце на кръста и гледаше навън към нещо, което само той можеше да види.

— Аз я намерих — внезапно каза той с дрезгав глас. — Третото малко момиченце.

Тес седна в леглото. Третото малко момиченце, жестоко убито от Харълд Грийн.

— Знам. Мърфи ми каза първата вечер. Съжалявам.

— Беше изкормена. Знаеше ли?

Тес преглътна мъчително.

— Да.

Историята бе кошмарна. Снимките на трите зверски убити деца бяха толкова зловещи, че надхвърляха границите на човешката поносимост. Но все пак на Тес й се бе наложило да ги разгледа внимателно, за да може да помогне за лечението на убиеца психопат.

— Мислехме, че е още жива — продължи Ейдън. — Грийн каза, че била жива.

— В мислите му е била.

— Глупости — изсъска той. — Харълд Грийн беше гнусен убиец.

По-добре беше да си изяснят проблемите.

— И аз му позволих да се измъкне?

Ейдън не каза и дума, което беше достатъчно показателно. Тес се помъчи да не се засяга, но й беше много трудно. Затова реши да подходи като лекар и заговори с Ейдън като с пациент, като се опитваше да не забравя, че бе облечена само с ризата му и с нищо друго.

— Ейдън, какво направи, когато намери момиченцето?

— Паднах на колене и заплаках като бебе.

— Сигурна съм, че не си бил единственият — промърмори тя.

— Беше само на шест годинки — задави се той. — Дяволите да го вземат! Не исках да си я припомням, но онази нощ, когато видях изкормената жена…

Синтия Адамс. Самоубийство, възложено на човек, у когото друго самоубийство — на близък човек, бе оставило дълбоки следи. И въпреки всичко той се стараеше да хване убиеца на Синтия.

— А аз му помогнах да се измъкне — повтори Тес и Ейдън въздъхна.

— Било е грешка — каза той с отчаян глас. — Ти си преценявала правилно много други престъпници. Всеки има право на една грешка.

Тес го разбираше, но искаше да му покаже, че греши.

— Гледал ли си филма „Шесто чувство“? — внезапно попита тя.

Ейдън вдигна глава рязко. Очите му бяха насълзени. И ужасени.

— Говориш за филм?

Тя кимна и се опита да говори със спокоен глас въпреки напрежението в гърдите си.

— Да. Гледал ли си го? В него едно малко момченце вижда духове навсякъде около себе си.

— Да, гледал съм го — отвърна той.

— Най-страшната част беше, когато в деня, в който трябваше да се чувства в безопасност, отново видя духове.

— Това води ли нанякъде, докторе? — ледено попита Ейдън.

— Да. Харълд Грийн не виждаше духове. Той виждаше демони и не само нощем в сънищата си. Бяха навсякъде около него. Наблюдаваха го денонощно, където и да отидеше. Бяха готови да скочат и да го изядат. От зъбите им капеше кръв. Оказа се, че демоните бяха малки дечица. Но той не виждаше разликата.

— Разбира се, че той ще каже подобно нещо — презрително каза Ейдън. — Би казал какво ли не, за да не влезе в затвора.

— Има всякакви видове затвори, Ейдън. Някога влизал ли си в лудница?

— Не.

— Когато всичко това приключи, искам да те заведа в някоя. Грийн е непрестанно упоен, така че не може да нарани персонала. Живее в постоянна мъгла. Силните лекарства, които взема, се опитват да прогонят демоните му, но въпреки това той продължава да ги вижда. Пищи и се мята и се налага да го връзват за леглото заради собствената му безопасност. Плаче и крещи, защото е ужасен. Цялото му съществуване се свежда до това, което вижда, но не може да промени. И е съвсем сам.

— Богатите му родители не му ли ходят на гости? — горчиво попита Ейдън.

Тес се учуди на себе си, задето бе пропуснала тази подробност.

— Парите означават сила и власт, но не и в случая на Харълд Грийн. Майка му го навестява понякога, но с течение на времето посещенията й се разредиха. Тя се надяваше, че той ще се излекува и ще стане отново човека, когото е познавала и обичала. И все още обича, въпреки всичко. Но дните си минават, а той е затворен в кошмарите си, ужасен и сам.

Тес си пое дъх и го изпусна бавно.

— Понякога… — Тя поклати глава и очите й се изпълниха със сълзи.

Ейдън застина за миг, после бавно се обърна към нея.

— Понякога какво, Тес? — тихо попита той.

Тя се срамуваше от думите си, но искаше Ейдън да я разбере.

— Понякога, когато го видя толкова уплашен и измъчен, си мисля, че щеше да е най-добре, ако просто бе умрял. И понякога… — Тя отмести очи настрани. — Понякога си мисля, че аз съм човекът, който може да го направи. Но не съм сигурна дали защото изпитвам съжаление към него, или поради желание за отмъщение. Държах съдбата му в ръцете си в онази съдебна зала, Ейдън. Пощадих го, защото беше невменяем, а законът твърди, че в такъв случай не може да отговаря за престъпленията си. Но видях какво бе извършил и… — Гласът й прекъсна. — Дявол да го вземе! Видях очите на майките на децата. И на съпругата на полицая, когото бе удушил. Мразех Харълд Грийн. Но направих онова, което трябваше да направя. — Тя затвори очи и сълзите се стекоха по бузите й. — И при същите обстоятелства пак бих го направила — довърши тя.

Ейдън стоеше неподвижно, а сълзите й разкъсваха сърцето му. Очевидно Тес бе от хората, които се стремяха винаги да постъпват правилно, макар това да бе най-трудното нещо.

Навремето я бе смятал за студена, но вече беше разбрал, че тя просто държеше прекалено много на хората и само желязната й воля й помагаше да скрие този факт, за да може да изпълнява задълженията си. Знаеше и това, че е кошмарно трудно да си вършиш работата, когато тя разбива сърцето ти. Очевидно общото между тях бе повече, отколкото бе вярвал отначало. Дълбоко в нараненото му сърце се надигна и разцъфтя някакво чувство. Засега щеше да го нарече само уважение.

— Съжалявам. Не знаех — извини се той, като седна до нея. — Не плачи повече, моля те.

Тя стисна зъби и преглътна хлипа си.

— Непрестанно виждам лицето на онази жена — Силвия Арнес. Трябваше да ходи на училище и по купони, а сега е мъртва.

Ейдън избърса мокрите й бузи с пръст.

— Мъртва е, защото извратеното копеле знае, че това е най-добрият начин да се добере до теб. Но няма да му позволим да спечели, Тес.

Тес изхлипа и Ейдън я прегърна и започна да гали гърба й и да я целува. Плачът й се засили и той осъзна, че единственият начин да го спре бе да я целуне.

Дръпна лицето й от гърдите си и впи устни в нейните. Тес се бори няколко секунди, после се предаде и отвърна на целувката с дива и отчаяна страст. Сложи ръце на гърдите му и погали зърната му. Ейдън изстена.

Той скочи от леглото и я вдигна на крака. Започна да разкопчава копчетата на ризата й и изруга, тъй като те трудно излизаха от тесните илици. Накрая не издържа и ги разкъса, а съблазнителните й гърди се озоваха в ръцете му. Нейните ръце действаха трескаво. Внезапно панталонът му падна на пода и той го срита настрани. Тес смъкна боксерките му, а той задърпа ризата от раменете й. Неочаквано тя запали лампата.

Косата й беше разрошена, устните й — подути от целувки, а бузите й — мокри от сълзи. Но очите й горяха и Ейдън потръпна.

— Снощи не те видях — каза тя. — Искам да те видя.

Тя го бутна на леглото, седна върху него и натисна ръцете му към възглавницата, когато той се протегна към нея.

— Не — прошепна Тес. — Тази вечер е мой ред.

Той кимна, осъзнал, че в момента Тес се нуждаеше да контролира нещата. Животът й бе бавно и методично съсипван и сега й беше нужно да го вземе отново в ръце.

Тя започна да го целува по гърдите, като се спускаше все по-надолу. Ейдън се загърчи от удоволствие. Тес спря за миг. Устните й бяха на сантиметри от потръпващия му член.

— Тес — изстена той.

— Шшт. Остави ме! — прошепна тя. — Остави ме!

Пръстите й погалиха нежно члена му, после езикът й ги последва и той отново изстена.

— Моля те! — изохка той. — Моля те!

Но нищо не последва и най-после той се вдигна на лакти да я погледне. Тес го разглеждаше напрегнато. След миг тя обърна глава и срещна погледа му.

— Никога преди не съм го правила — призна тя.

Той застина. „Не спирай! — помисли си Ейдън. — Моля те, не си променяй решението!“

Тес облиза устни.

— Кажи ми, ако направя нещо, което не ти харесва.

„Благодаря ти, боже“, каза си той. После вече не можеше да мисли, тъй като устните й се затвориха над възбудения му член, горещи, влажни и страхотни. Остави се да бъде разсеян от грозната действителност и се отдаде на жената и на невероятното удоволствие. Ейдън я хвана за главата и й показа какво харесваше, после се отпусна назад.

Стонът му я подлуди. По тялото й пробягаха тръпки от страст. Копнееше за секс както никога преди. До този момент не бе изпитвала подобно диво желание. Сексът винаги бе нещо, което просто правеше. Приятно, но не необходимо.

Но с този мъж бе различно. Стоновете му бяха по-важни от собствения й дъх. Тя увеличи натиска върху пениса му и нежно го стисна с ръка.

Великолепното му тяло се издигна и застина във въздуха, опряно само на петите и на тила му. Тес се почувства невероятно женствена и могъща. Пусна члена му и бутна Ейдън на леглото. Възседна го и го зацелува.

— Искам те — прошепна той и без да чака отговор, промени позата и проникна в нея с пълна сила.

Тя изстена и той прикова очи в нея.

— Не исках да те желая — призна Ейдън с дрезгав глас. — Но съм луд по теб. Разбери го!

— Разбирам.

Тес се надигна към него и завъртя бедра. Удоволствието се засили и стана почти непоносимо. Той се задвижи по-бързо.

— Предай се на удоволствието, Тес — прошепна Ейдън. — Предай се. Искам да те гледам. Да те усещам. Моля те!

— Ейдън — изскимтя тя, усетила настъпването на оргазма.

Цялото й тяло гореше. Тя се сгърчи и изстена, едва осъзнавайки, че и Ейдън свършваше в същия миг.

Той се отпусна върху нея и тя потрепери от удоволствие. Никога преди не се бе чувствала по този начин. Лежаха така дълго време, после Ейдън се надигна на лакти и я погледна сериозно.

— Не исках да стане така тази вечер.

Тя примигна учудено.

— Какво?

— Не исках да действам толкова бързо. Планирах да те съблазня бавно, но след онова, което направи… просто нямаше начин.

Тя се усмихна и го целуна по бузата.

— Предполагам, че за пореден път не исках да сътруднича.

— Защо го направи?

— Имаш предвид… Нали знаеш…

Тя не довърши, а бузите й се покриха с червенина.

— Сигурно ме мислиш за глупава. Дори не успявам да го кажа.

— Мисля, че това е най-прекрасното нещо, което някога съм изпитвал — каза той тихо.

Тес се опита да сдържи победоносната си усмивка.

— Наистина ли?

— Наистина. Защо, Тес? Защо с мен?

— Никога преди не съм искала да го правя — призна тя. — Но снощи… Няма да се правя на луда. Знам, че съм привлекателна. Знам, че мъжете ми хвърлят погледи. Но Филип съсипа самочувствието ми. А ти ме накара да се чувствам красива и желана. Исках и ти да се чувстваш по същия начин — сви рамене тя. — Не можеш да разбереш.

Ейдън я погледна в очите.

— Не знаеш какво разбирам, Тес.

След тези думи той се протегна и загаси лампата, после придърпа завивките над тях. Притегли Тес към себе си и я прегърна нежно.

Тя задиша бавно и дълбоко. Беше полузаспала, когато той заговори отново.

— Онзи ден, когато намерих третото момиченце… прибрах се у дома и Шели се нахвърли върху мен. Бях съсипан и отчаян и тя използва това, за да се опита да ме накара да напусна полицията.

Тес го погали по гърдите, доволна, че въпросната жена не бе наоколо, защото в противен случай щеше да я шамароса.

— Адски егоистично от нейна страна.

Той се засмя невесело.

— Накрая започнах да се чудя какво въобще бях харесал у нея. Знам само, че бях страшно изтощен и ядосан. Искаше ми се да я ударя. Дори вдигнах ръка, но се спрях. После й дадох ултиматум — щях да я напусна, ако още веднъж заговореше да започна работа при баща й. Говорех сериозно.

Той замълча за момент и Тес попита:

— Направи ли го? Напусна ли я?

— Не веднага. Положението се подобри за известно време и дори вярвах, че ще успеем да се справим. Напуснах я в деня, когато ти даде показания в съда. На делото на Грийн. Страшно ти бях ядосан. Бях си взел почивен ден, за да отида в съда. След като всички ченгета излязоха от залата в знак на протест срещу теб, аз се прибрах у дома. Нуждаех се от близък човек и това трябваше да е Шели.

Тес изпита мрачно предчувствие.

— И?

— И я заварих с друг мъж. В леглото ни.

Тес си пое дъх и каза единственото, за което успя да се сети. Същото, което той й бе казал предишната нощ.

— Колко долно!

Ейдън се ухили.

— Туш. Шели ме видя, но той беше прекалено зает. И до днес си мисля, че той въобще не разбра за присъствието ми. Но тя бе наясно. И просто ме погледна над рамото му и повдигна вежди. Това беше всичко. Тръгнах си и никога вече не се върнах. Кристен отиде да прибере дрехите ми. Бях водил Шели тук, защото исках да купя къщата, но тя, разбира се, не я хареса. И така, две седмици след като я напуснах, купих къщата и си създадох дом. А Шели си уреди своя. След две седмици ще се омъжи за любимия си. Той работи за татенцето и тя си получи къщата в Норт Шор. Е, сега вече знаеш всичко — въздъхна той.

— Благодаря ти, че ми се довери.

Ейдън се усмихна.

— Благодаря ти за… нали знаеш. Беше страхотно за начинаеща.

Тес се ококори.

— А каза, че било най-хубавото, което някога си изпитвал.

— Не те излъгах. Просто имах предвид, че тъй като това е първият ти опит, със сигурност ще станеш още по-добра.

Тя се засмя.

— Добър отговор. Хайде да спим, Ейдън. Скоро ще е сутрин.

 

 

Петък, 17 март, 7:30 сутринта

— Мръсна кучка! — изруга Джоана, вторачена в телевизора.

Тес Чикотели изпълваше екрана. Лицето й бе сериозно, тъжно и искрено. Камерата се отдръпна назад.

— Говори с проклетата Лин Поуп.

Кийт вдигна глава от сутрешния вестник и се намръщи.

— Джо, престани вече. Тя няма да ти даде ексклузивно интервю. Забрави за това и давай нататък.

Джоана го изгледа с омраза.

— Благодаря ти, господин „подкрепа“.

— Време е да пораснеш, Джо — посъветва я той, като сгъна вестника. — Вчера ми се обадиха от една банка в Атланта. Искат да започна работа при тях на първи следващия месец. Възможността е страхотна. Джо, искам да се прибера у дома. Мислех, че ако имаш причина да се върнеш, ще промениш решението си.

— Ти имаш причина да се върнеш — вбесено отвърна тя. — Става дума за твоята кариера. За твоя живот.

— Мислех, че животът ни е общ — тихо каза той. — Още не съм им дал отговор. Сега ще се облека и ще отида на работа. Ще поговорим повече довечера.

Джоана го изгледа побесняла. Не искаше да говори по въпроса. Щеше да остане и да си получи статията, дори това да бе последното нещо, което ще направи в живота си. Снимката на телевизионния екран прикова вниманието й.

— Силвия Арнес бе застреляна от упор с висококалибрен пистолет. Полицията разследва случая. Свидетели чули изстрела и намерили трупа. На палтото на жената била закачена бележка с думите: „За теб се съди по приятелите ти“. Полицията отказва да коментира значението на бележката. Ще ви държим в течение…

Джоана се отпусна бавно пред компютъра и отвори снимките, които бе направила на Чикотели в сряда следобед. Магазинът за вино, цветарницата, магазинът за обувки. Ето я. Мъртвата жена заедно с Чикотели. Бяха си проговорили само за миг. А сега жената бе мъртва. По гърба й пробяга ледена тръпка. Стомахът й се сви. Тя бързо кликна на снимката от магазина за вино. Сравни неясната снимка от вестника с направената от самата нея. „Мардж Хупър, петдесет и три годишна, жертва на обир в магазина й за вино“ — гласеше заглавието в „Бюлетин“. Същата жена.

Джоана прегледа останалите си снимки, затаила дъх. Портиерът също присъстваше в тях. Трима мъртви. Всички снимки, които тя бе направила. Тя се сети за липсващата фотохартия. Някой бе проникнал във файловете й. Кръвта й застина.

„Обади се в полицията, Джо! — заповяда си тя. — Веднага!“

Осъзна, че ръцете й трепереха, когато се протегна към телефона. Той внезапно иззвъня и Джоана отскочи, сякаш я бяха простреляли.

— Ало?

— Госпожице Кармайкъл? Обажда се доктор Келси Чин от „Клиника за жени“ в Лексингтън, Кентъки. Разбрах, че сте ме търсили вчера.

Джоана разлисти бележника си с треперещи ръце, за да намери името, до което се бе добрала в разследването си.

— Доктор Чин, благодаря ви, че отговорихте на обаждането ми. Проучвам една история и се надявам да успеете да ми помогнете.

 

 

Петък, 17 март, 7:30 сутринта

Ейдън бе оставил Тес пред вратата на хотелската стая на родителите й двадесет минути по-рано — точно навреме да изгледа интервюто си с Лин Поуп. Баща й седеше безмълвно, хванал ръката на майка й, а Вито се разхождаше нервно. Тес въздъхна.

— Не лъжат, когато казват, че камерата ти лепва поне пет кила — усмихна се тя, после потръпна, когато три чифта разгневени очи се вторачиха в нея.

— Сигурна ли си, че това беше разумно, Тес? — попита майка й. — Да го предизвикваш по този начин?

— Разбира се, че не беше разумно — избухна Вито. — Къде, по дяволите, беше Рейгън, докато ти даваше това смахнато интервю?

— Разхождаше се нервно, както ти правиш сега. Снощи намериха друг труп. Вито, помниш ли момичето, което флиртуваше с теб в магазина за обувки?

Вито пребледня.

— Мъртва е? Това ли се случи снощи? Ти дори не я познаваше. Значи той вече убива и непознати?

Тес кимна.

— Искам да съм сигурна, че никой друг няма да бъде изненадан. Според мен Лин Поуп свърши добра работа с интервюто.

Баща й се надигна с посивяло лице.

— Кого си вбесила чак толкова, че да върши подобни неща? Мили боже! Убили са абсолютно непозната жена.

Тес преглътна раздразнението си от думите му.

— Не знам, татко. Ченгетата провериха внимателно пациентите, на които съм правила оценка в съда.

— Даде ли им списъка с пациентите си?

— Да, разполагат и със списъка. Честно казано, съмнявам се, че някой от тях е способен да планира и организира тези престъпления. Не съм сигурна, че въобще някога съм срещала такъв тип личност. Татко, легни! Изглеждаш ужасно.

Майкъл седна на леглото.

— Не се чувствам добре — призна той. — Джина, донеси ми хапчетата, моля те.

Тес го бутна нежно да легне и вдигна краката му.

— Почини си. Внимавам, татко, заклевам се.

Тес и Вито се преместиха в съседната стая.

— Татко трябва да се прибере у дома.

— Няма да го направи, ако и ти не дойдеш — промърмори Вито. — Тес, моля те, ела си у дома! Поне докато всичко това приключи. У дома, на моя територия, мога да те защитя.

Тес поклати глава.

— Още не загряваш, Вито. Всичко това се случва заради мен. Ако дойда във Филаделфия, той също ще дойде. Просто ще преместим проблема в друг град. Ейдън и Мърфи разполагат със сериозни следи. Имам им доверие — каза тя, като го потупа по ръката. — Ти не им ли се доверяваш?

Вито седна тежко.

— Чувствам се страшно безпомощен. Скоро трябва да се върна на работа. Шефовете ми бяха чудесни към мен, но отсъствам вече три дни.

Тес облегна буза на главата му.

— Скоро всичко трябва да приключи, Вито. Преди някой друг да умре.

Мобифонът й иззвъня и тя потръпна ужасено.

— Не искам да го вдигам.

— Може да е Рейгън. Вдигни.

Тес извади телефона от джоба си. Беше Ейми.

— Хей!

— Тес, Ейми е. Къде си?

Гласът на приятелката й звучеше уплашено.

— С Вито в хотела — отговори Тес. — Защо?

— Заради „Нешънъл Ай“. Обвиняват те, че записите са направени с твое съгласие — каза Ейми, после се поколеба за момент. — На първа страница си, Тес.

Дениз! Дяволите да я вземат!

— Дениз им е разказала историята — вбесено каза тя. — Кълна се в бога, иска ми се да… — Тя замълча и си пое дъх. — Лошо ли е?

— Да. Те… Сложили са и снимката ти. Онази, която пристигна с бележката на изнудвача. Тес, ужасно съжалявам!

В гърлото й се надигна горчилка. Тя подаде телефона на Вито и се отпусна на леглото. Чу ругатните на брат си, после той коленичи пред нея и хвана ръцете й.

— Какво мога да направя? — попита той с тъжен глас.

Тес се замисли.

— Иска ми се да те помоля да убиеш онази кучка, но това е незаконно.

Тя взе решение и се изправи енергично.

— Можеш да ме закараш до съда. Искам да се видя с един адвокат.

 

 

Петък, 17 март, 7:30 сутринта

„Аха, значи тя реши да промени стратегията и да напада. Не мислех, че ще има толкова смелост.“

Всички очи в кафенето бяха приковани в телевизора и интервюто. И изпълнени със съчувствие към Чикотели. Но почти всички от присъстващите се изказаха, че веднага ще пресекат улицата, ако видят Тес срещу себе си.

Сега щеше да е по-трудно да убие непознат човек. Е, вероятно играта на котка и мишка бе приключила.

Настъпваше време за последния удар. А после… върховното удоволствие.

Келнерката се приближи с кана кафе.

— Да допълня ли чашата ви?

— Да, благодаря. А после донесете сметката.

 

 

Петък, 17 март, 8:15 сутринта

Блейн Конъл имаше вид на човек, който не е спал от няколко дни. Седеше в залата за конференции, а до него бе представителят на профсъюза, който се държеше арогантно. Спинели и Патрик стояха отстрани, а Ейдън и Мърфи — до масата. Костюмарят от ВР се мотаеше в ъгъла и наблюдаваше сцената.

Мърфи плъзна на масата снимката на Конъл, приемащ пари от Лоу, и Конъл застина.

— Вече се занимавахме с това — обади се представителят на профсъюза. — Полицай Конъл каза, че не познава този човек. Снимката е нагласена.

— Знаем, че името му е Дъстин Лоу — отвърна Мърфи спокойно. — Частен детектив. Вече е мъртъв.

Ейдън забеляза как Конъл облекчено отпусна рамене.

— Заплашваше ли те, Блейн? — попита той.

Конъл отмести очи от него. Ейдън знаеше, че колегата му има семейство.

— Заплашваше ли Сандра и децата? — продължи Ейдън. — Блейн, ти беше добро ченге. Все още имаш шанса да останеш добър човек. Имаме десет невинни жертви. Ако Лоу е заплашвал семейството ти, вече не може да ги нарани. Помогни ни, Блейн. Кажи ни къде се срещаше с него. Трябва да намерим връзката между Лоу и убиеца. В противен случай ще загинат още хора.

Конъл прошепна нещо в ухото на профсъюзния деятел.

— Той иска имунитет — каза наглото копеле.

Патрик се намръщи.

— Зависи какво е направил. Не мога да му обещая пълен имунитет.

Профсъюзният представител се изправи.

— Тогава нямаме повече работа тук. Хайде, Блейн.

Ейдън започна да подрежда снимките на убитите.

— Арнес. Хупър. Хюз. Малкълм и Гуен Сюърд. Уинслоу. Адамс.

Конъл потрепери и стисна устни.

— Да вървим, Блейн — повтори профсъюзният деятел.

Ейдън продължи упорито:

— Всички те бяха невинни. Погледни съучастниците му. Нашето момче не обича да оставя следи. Дейвид Бейкън. Никол Ривера. Дъстин Лоу.

Конъл погледна ужасено обгорения труп на частния детектив.

— Никой от тях не дойде при нас. Доколкото знаем, останаха верни на убиеца до самия си край. Мислиш ли, че ти ще бъдеш изключение? Ако вярваш, че Лоу е представлявал заплаха за жена ти и децата ти, помисли отново. Ти също си опасен за него.

— Да вървим, Блейн.

— Той дойде при мен — бавно каза Конъл. — Каза, че имал нужда от услуга. От няколко снимки от местопрестъпления. Те щели да съсипят психиатърката, която освободи убиеца на Престън.

— Доктор Чикотели — обади се Мърфи, а Конъл кимна мрачно.

— Точно тя. Кучката има лед във вените.

Ейдън си припомни мъката на Тес от предишната нощ и отчаяните й хлипове.

— Не е вярно — възрази той.

Конъл го изгледа презрително.

— Ти спиш с нея, Рейгън, така че не си авторитет по въпроса. Надявам се да си е струвало, защото репутацията ти отиде на кино заради нея. В „Нешънъл Ай“ има страхотна снимка на втора страница и всички можем да видим какво е притъпило съвестта ти.

Ейдън побесня. Усети, че Мърфи се напрегна до него, затова се втренчи в масата и се опита да се успокои. След малко вдигна очи към Конъл.

— Как Лоу се свърза с теб?

Конъл отмести очи от него.

— Хвана ме, когато излизах от съда, а по-късно ми се обади от обществен телефон, за да уговорим размяната. Видяхме се при складовете до езерото.

— Помниш ли дните? — попита го Мърфи.

— Четиринадесети декември пред съда. Седемнадесети за размяната.

— Звучиш сигурен в датите — отбеляза Мърфи. — Защо?

— Просто ги помня, това е всичко.

Ейдън се надигна.

— Може би защото това са датите, когато твоята съвест бе притъпена — процеди той разгневено.

Мърфи стана и го докосна по рамото.

— Ейдън, не си струва — промърмори той.

— Знам. — Ейдън не каза и дума повече, докато не се върна до бюрото си, придружен от тримата си колеги.

— Искаше ми се да размажа самодоволната му физиономия — призна той.

— Но не го направи. Въздържа се. Браво на теб! — похвали го Спинели.

— Какво ще правите сега? — попита Патрик.

— Ще се съсредоточим в датите — отговори Мърфи. — Да проверим дали нещо интересно ще се появи.

— И ще посетим бившия годеник на Тес, доктор Филип Паркс — добави Ейдън, като си погледна часовника.

— Трябва да отиде на работа през следващия половин час.

— Какво ще правите с Конъл? — попита Спинели.

Патрик се замисли.

— Става дума за подправяне на улики. Ще настоявам за уволнението му. Без право на пенсия. Ако успея да постигна нещо повече, веднага ще ви уведомя.

Патрик се върна в залата за конференции, където го чакаха Конъл, профсъюзният представител и човекът от ВР.

— Видях интервюто на Тес по „Гуд Морнинг, Чикаго“ — каза Спинели. — Изглеждаше уверена и спокойна. Надявам се, че когато това приключи, Поуп отново ще я интервюира. Тогава хората няма да пресичат улицата, ако я видят срещу себе си. Не се тревожи за таблоида, Ейдън. Тези неща отшумяват за ден-два.

Спинели се затвори в кабинета си, а Мърфи седна зад бюрото си.

— Прав е за „Нешънъл Ай“, Ейдън — каза той. — Сега изглежда зле, но ще отшуми.

Ейдън стисна зъби.

— Ти видя ли жълтия парцал?

Мърфи се поколеба за момент.

— Да. Снимката е изрязана, така че не показва нищо, но историята е пълна с намеци. Щях да ти кажа, но мислех, че вече си я видял.

Ейдън поклати глава.

— Не искам да я видя. Може би съм пълен страхливец.

— Просто си човек, Ейдън. Как е Рейчъл тази сутрин?

— Днес няма да ходи на училище.

Мърфи трепна.

— Проблеми с шевовете?

Ейдън се засмя мрачно, когато си припомни отчаяното телефонно обаждане в шест сутринта.

— Всъщност имаше проблеми с косата си. Вчерашните смели уверения, че това е просто коса, се изпарили, когато тази сутрин се събудила и се погледнала в огледалото. Тес ще я води при приятеля си фризьор днес, така че довечера се надявам отново да е красива и самоуверена.

Той сведе очи към документите пред себе си, твърдо решен да не позволи на „Нешънъл Ай“ да наруши концентрацията му. Лоу беше вписан като президент на „Брюърс“. Апартаментът му бе нает на името на корпорацията, както и колата и дори кредитните му карти. Използваше три различни банки. Вероятно имаше пари и извън страната. И в трите банки имаше сейфове, които щяха да проверят след посещението при доктор „проклет да е“. Ейдън се тревожеше дали щеше да успее да си сдържи нервите, когато се види с него, но стълкновението с Блейн Конъл преди малко го бе успокоило. Щом се въздържа да не разбие носа на Конъл след гнусната му забележка за Тес, можеше да се справи с всичко.

Ейдън се намръщи. Значи в „Нешънъл Ай“ разполагаха със снимката на Тес. Сигурно я бяха получили от Мастерсън. А това беше незаконно. Щеше да направи всичко възможно малката госпожица Дениз да си получи заслуженото и да полежи известно време в затвора заради мръснишките си номера. Не знаеше за снимката, докато Конъл не заговори за нея. Запита се дали Тес я бе видяла. После се зачуди дали тя беше добре. Беше говорила искрено с Лин Поуп предишната вечер и бе заявила пред камерата, че е била снимана, без да знае за това. Следователно малката бомба на таблоида или щеше да остане без внимание, тъй като вече бяха изпреварени, или парцалът щеше да се радва на рекордни продажби благодарение на рекламата.

Е, Тес бе достатъчно силна да се справи и с двете. „И аз ще бъда силен“, зарече се Ейдън.

— Е, наистина ли е такава? — внезапно попита Мърфи.

Ейдън го изгледа объркано. Колегата му бе приковал поглед в бюрото си и драскаше нещо в бележника си.

— Кой какъв да е? — попита Ейдън.

— Тес. Страхотна ли е?

Ейдън примигна, после се усмихна широко.

— В речника дори няма подходяща дума за нея.

— И аз така си мислех.

Ейдън се засмя на признанието на партньора си.

— Е, Мърфи, готов ли си да посетим доктор „проклет да е“?

— Защо не, по дяволите? Да вървим.