Карън Роуз
Не можеш да се скриеш (20)

18.

Четвъртък, 16 март, 2:00 следобед

Ейдън се включи в движението, притиснал мобифона до ухото си.

— Кристен?

— Ейдън. — Гласът на снаха му прозвуча изморено. — Затънала съм до гуша в работа. Спешно ли е?

— Рейчъл пострада.

Рейчъл се загледа през прозореца и заклати глава.

— О, господи — изстена Кристен. — Лошо ли е?

— Няколко шева. Сега ще я заведа у дома.

Това, което предстоеше, го ужасяваше. Можеше да си представи лицата на родителите си — изпълнени с ужас и тревога.

И обвинение. Той и Ейб бяха обещали на баща си, че Рейчъл ще бъде в безопасност. Глупаво обещание.

— Можеш ли да ми кажеш дали някои от типовете, участвали в изнасилването, са излезли под гаранция? — попита той снаха си.

Чу тракането на клавиатурата й.

— Само един. Андрю Постън е бил пуснат под гаранция тази сутрин. Баща му е съдия. Историята ще е грозна, Ейдън.

— Не ми пука чий син е. Искам заповед за обиск на дома му.

— Ейдън… — поколеба се Кристен. — Не трябва да се замесваш. Случаят не е в твоя отдел.

— Обадиха ми се точно след като Тес доведе Рейчъл при мен. Копелето каза, че следващия път сестра ми ще пострада по-лошо, ако не си сменя приятелите.

Кристен ахна.

— Ейб ми разказа за бележката, която намерили върху трупа на портиера. Този, който ти се обади, мъж ли беше, или жена?

— Не знам. Гласът беше променен електронно.

Кристен въздъхна.

— Добре. Ще се опитам да издействам заповед за обиск. Обещай ми, че ще вземеш Мърфи със себе си.

— Ще го направя. Благодаря. Имам друго обаждане — каза той и натисна копчето за втората линия. — Рейгън.

— Мърфи е. Намерихме ги.

Нужна му бе секунда, за да загрее за какво става дума.

— Записите на Бейкън? Всичките ли намерихте?

— Вероятно са копия на всичките. Бяха организирани по години. Жени и… деца. Господи! — отвратено каза Мърфи. — Никога не съм виждал нещо подобно.

— Мърфи, онези на…

— На Тес? — усети се Мърфи. — Ще помоля една от полицайките да ги прегледа.

— Благодаря ти. Ела у дома и ще ти съобщя последните новини. Имаме много работа, а обещах на Тес да отида с нея на опелото на Харисън Ърнст довечера.

Той пъхна мобифона в джоба си и погледна Рейчъл, която го гледаше втрещено.

— Какво?

— Ще излизаш с нея довечера? С Тес?

— Не е среща. Отиваме на опело. Да, ще излизам с нея довечера. Защо?

— Защото преди малко я напусна така, сякаш възнамеряваше никога вече да не я видиш.

— Глупости! Тес не мисли така.

— Така мисли, Ейдън. Видях лицето й, когато ти излезе. Тя не е виновна за нищо, а ти побесня и млъкна. Не знаех какво да й кажа. Тя беше толкова мила с мен, а ти й се ядоса.

— Не се ядосах на нея. Тя ме познава достатъчно, за да не си помисли подобно нещо — възрази Ейдън.

— Знам какво видях. Ако бях на твое място, щях да й се обадя. В противен случай Тес може да си отиде от живота ти. А е много по-готина от Шели, Ейдън. Щели ни гледаше отвисоко. А Тес… мястото й е сред нас.

— Откъде знаеш? Прекарала си не повече от четири часа с нея.

Рейчъл го изгледа с погледа на възрастен човек.

— Тес ми разказа снощи и днес за семейството си. Отчасти за да ме разсее, докато ме шиеше, но според мен другата причина бе, че имаше нужда да поговори с някого. Странна работа. Никога не съм мислила, че и психиатрите имат нужда да говорят с някого. Семейството й изглежда същото като нашето. Само дето баща й е болен. Тя току-що беше научила, че ако не му направят скоро трансплантация, ще умре.

Сърцето на Ейдън се сви.

— Горката Тес. Нямаше нужда и от това след всичко останало.

— Обади й се, Ейдън. Не я оставяй да си отиде, защото ще те сритам по задника. Не, ще я накарам тя да го направи. Снощи се справи страхотно с онзи тип.

Да, така беше. И след като страхът му бе преминал, Ейдън бе открил, че това му бе подействало възбуждащо и сексът бе по-хубав откогато и да било преди. Тес със сигурност не беше такава, за каквато я бе смятал в началото.

— Как нахитря толкова, хлапе?

Рейчъл му се ухили и той се зачуди кога сестра му бе пораснала толкова.

— Добри гени — отговори тя усмихнато.

 

 

Четвъртък, 16 март, 2:55 следобед

— Тес, какво се мотаеш? — избоботи Вито от кухнята.

— Не мога да вкарам Бела в кошницата.

Тес седеше на ръба на леглото на Ейдън. Беше абсолютно изтощена. Вгледа се в завивките, които двамата с Ейдън едва не бяха унищожили онези четири пъти, когато… Е, можеше да е откровена поне със себе си. Когато бяха правили страхотен секс. Може би когато всичко приключеше и тя вече не представляваше заплаха за безопасността на хората около себе си, щяха отново да правят хубав секс.

Но в момента това не изглеждаше твърде вероятно. Ейдън се бе отдръпнал от нея, сякаш бе заразена от чума. Разбира се, всичко изглеждаше по-зловещо, след като си прекарал ден в ада.

Мардж Хупър определено бе пострадала по-лошо от нея. Беше мъртва. Двете не бяха приятелки, а просто добри познати. Но Мардж бе убита и посланието бе повече от ясно. Никой от познатите на Тес не бе в безопасност.

— Гаден ден, Бела — прошепна тя на котето, което отново се канеше да побегне.

Разкритията на родителите й, съдебното дело, повдигнато от пациентите й, шевовете на Рейчъл, после отдалечаването на Ейдън… И над всичко бяха образите на Мардж, господин Хюз и Харисън.

— След вчерашния ден мислех, че няма как да стане по-лошо. Сгреших — промърмори тя и се надигна. — Така че престани да ме тормозиш и ела тук. Искам да изчезна оттук.

Тя протегна ръце към Бела, но котето бързо се изкатери на най-горния рафт на библиотеката, която заемаше цяла стена в спалнята на Ейдън. Рафтовете бяха отрупани с книги.

Внезапно я стреснаха ядосани мъжки гласове. Чу Ейдън и Вито да се карат в кухнята. Поклати глава изморено и реши да не се намесва. Бяха големи момчета, а тя трябваше да хване котето. Тес се вдигна на пръсти и протегна ръка към каишката на Бела. В същия миг Ейдън застана на вратата с разгневен вид.

— Какво, по дяволите, правиш?

— Опитвам се да хвана проклетото коте. Но засега нямам успех.

— Тес… Мамка му!

Тя усети как рафтът поддаде, а ръцете на Ейдън я сграбчиха в мига, когато хвана каишката на Бела, после настъпи пълен хаос. Бела скочи, рафтът се отдели от стената и над петдесет книги се стовариха на пода. Котето избяга, а Тес остана с каишката в ръка. Сърцето й заби лудо, тъй като Ейдън я вдигна и я притисна към твърдите си гърди.

— Добре ли си? — попита той загрижено.

— Объркана съм, Ейдън — призна тя. — Какво искаш от мен?

— Не знам още — отвърна той, като я пусна на пода и хвана лицето й в ръце. — Знам, че не искам да си отидеш. Не и по този начин. Ако трябва да се върнеш при родителите си, това е друг въпрос. Но не искам да си отидеш заради това, което казах.

— Не каза нищо. Това беше проблемът — поклати глава тя. — И това не променя нищо. Не забравяй за Рейчъл.

— Тя е у дома в безопасност заедно с родителите ми. Хлапето се оказа право. Каза, че съм те наранил, а нямах подобно намерение. Кълна ти се. Помислих, че ти… — Той замълча и сви рамене. — Ще разбереш как се чувствах. Не ти бях ядосан, Тес.

— На кого беше ядосан тогава?

— На положението. На себе си. Трябваше да защитя Рейчъл, а не го направих. Но не бях ядосан на теб. Не си отговорна за станалото.

— Не го казваш само за да остана и да ти сготвя, нали?

Той се усмихна леко.

— Е, признавам, че канолите изчезнаха — целуна я той нежно и тя се разтопи в ръцете му. — Остани с мен, Тес.

— Ще остана, ако направиш нещо за мен.

Ейдън хвърли бърз поглед към леглото.

— Не мога. Мърфи ще дойде след няколко минути.

Тес се усмихна.

— Нямах предвид това, Ейдън. Аз съм психиатър, но не мога да чета мисли. Схващаш разликата, нали?

Той я погали нежно по устните.

— Все още си мисля за леглото. Съжалявам.

Тя се засмя.

— Не се разсейвай — сгълча го тя, после го погледна сериозно. — Не мога да знам как се чувстваш, ако сам не ми кажеш. Работата ми е да накарам хората да говорят, за да разбера какво се върти в главите им. А ти не говориш с мен.

— Не спирам да говоря.

— Не и за важните неща. Разказах ти всичко за себе си, но ти не ми отговори със същото.

— Искаш да ти разкажа? Сега?

— Не сега. Но по-късно — със сигурност. Защо се върна тук?

— Трябва да се видя с Мърфи. Отиваме да претърсим дома на един от задниците от училището на Рейчъл. После имам среща със свидетел в другия край на града — обясни той и я целуна страстно. — Ще се върна навреме, за да те заведа на опелото на Харисън.

Тес го сграбчи за ризата и не му позволи да тръгне към вратата.

— Ти също си един от приятелите ми, Ейдън — ожесточено каза тя.

— Знам. Ще внимавам.

— Размишлявах върху това кой може да ме мрази толкова силно. Не стигнах до отговор.

— Знам, Тес.

— Мислех, че той може да дойде на опелото на Харисън довечера. И ако аз отида, всички там ще се превърнат в мишени. Ако отида на пазар, продавачите са мишени. Ти си мишена. Семейството ти. Моето семейство — извика тя и затвори очи. — Това направо ме подлудява.

— Точно такава е целта на убиеца — промърмори Ейдън. — Но няма да му позволим да я постигне.

Той я целуна отново, бавно и спокойно.

— Сега трябва да вървя. Изпрати ме и заключи вратата.

Тя го изпрати до предната врата и му махна, когато се качи в колата на Мърфи. Затвори вратата и се обърна към Вито, който я гледаше намръщено.

— Недей — каза тя. — Просто недей.

Брат й я последва в кухнята.

— Замаял ти е главата със сладки приказки — саркастично каза Вито.

Тес тръшна котешката каишка на плота.

— Какъв ти е проблемът, Вито? Хайде, кажи.

— Добре. Познаваш този тип само от три дни.

Тя започна да бели домати с резки движения.

— Четири, но схващам идеята ти. Аз съм курва, която си ляга с някого прекалено бързо. Мислеше си го. Кажи си го!

— Добре. Прекалено е бързо.

Тес размаха ножа под носа му.

— Ти спиш с жени, които познаваш само от няколко дни. И не ми казвай, че не го правиш.

Вито се намръщи.

— Не и напоследък.

— Тогава отиди и си намери мадама. Може пък сексът да ти оправи настроението — извика Тес, после остави ножа и се опита да се успокои. — Вито, това не е твоя работа, но те обичам и мнението ти има значение за мен. Била съм само с четирима мъже в живота си. Четирима. И накарах всички освен Ейдън да чакат дълго време. Не го направих заради него, а заради себе си. Имах нужда от това. В момента имам нужда от Ейдън. Така че бъди мил с него. Заради мен.

— Не те ли интересува това, че се опита да те нарани?

— Кога? В участъка ли? Това беше просто недоразумение.

— Недоразумението с татко те прогони от къщи за пет години, Тес. А този тип се появява и ти внезапно заживяваш с него. Наранява те и след минута му прощаваш.

— Може пък недоразумението с татко да ме е научило на нещо. Изгубих много време. И ще бъда откровена с теб. Адски съм самотна, откак се разделих с Филип. Липсваше ми близък човек. Не мисля, че това е нередно.

Вито се облегна на стената.

— Не искам Ейдън да те нарани.

— Ако ме нарани, ще оцелея.

Бела се приближи и Тес я вдигна и я подаде на брат си.

— Вземи я. Трябва да й сложа каишката.

Тя грабна каишката и дръпна токата. Внезапно застина и се вторачи в нея.

— О, господи!

Вито се наведе, за да погледне, после вдигна разгневените си очи.

Тес метна каишката на плота и изфуча на улицата, като трескаво набираше номера на Ейдън на мобифона си.

— Ейдън! Знам как е разбрал за Рейчъл.

 

 

Четвъртък, 16 март, 3:15 следобед

Кристен ги чакаше пред дома на Постън със заповедта за обиск в ръка.

— Какво пак е станало? — попита тя разтревожено, като видя мрачните им изражения.

— Проклетото коте на Тес имаше микрофон в каишката — промърмори Ейдън. — А Рейчъл го държа в скута си през цялото време, докато ми разказваше за изнасилването. Така копелето е разбрало всичко. Защо си тук?

— Андрю Постън старши е съдия. Патрик ме изпрати с цел предотвратяване на щети и проблеми.

Госпожа Постън ги чакаше пред вратата с уплашено лице.

— Какво има?

— Тук сме със заповед за обиск, госпожо Постън — обясни Кристен, като последва Ейдън и Мърфи нагоре по стълбите. — Документите ни са в идеален ред, госпожо.

Ейдън бутна вратата на стаята на Андрю.

— Заключено е. Пусни ни вътре, Андрю.

Момчето не отговори и Ейдън натисна вратата с рамо. Шумът от разбитото дърво бе последван от възмутения вик на госпожа Постън. Ейдън се втурна в стаята. Момчето стоеше в средата с диск в ръка.

— Дай ми го — нареди му Ейдън.

— Не — отвърна Андрю и счупи диска на две, после се ухили злобно. — Седя си в стаята, откак адвокатът ме извади от затвора тази сутрин.

Ейдън погледна счупения диск в ръцете на момчето и гнусната му усмивка и едва сдържа нервите си. Знаеше, че ако размаже мутрата на лекето, това можеше да провали случая и кариерата му. Но заради Рейчъл почти си струваше да го направи.

— Осъзнаваш, че този, който ти е изпратил диска, е отговорен за смъртта на осем души, нали? А когато вече няма да има нужда от теб, броят на жертвите вероятно ще се увеличи — каза Ейдън.

Усмивката на Андрю се изпари, а майка му ахна.

Момчето арогантно отметна глава назад.

— Мога да се грижа за себе си.

— Както се погрижи за момичето в понеделник вечер? Както се погрижи за Рейчъл Рейгън? — попита Мърфи.

— Момичето го искаше. Не съм изнасилвал никого. И никога не съм докосвал оная кучка Рейчъл. Ако тя казва така, значи е долна лъжкиня. Бях тук цял ден. Нали, мамо?

Майка му закърши ръце.

— Да, тук беше. Обадих се на мъжа ми. Той е на път насам.

— Добре, госпожо Постън — меко отвърна Ейдън. — Чудесно. Кажете на съпруга си, че може да се види с нас в участъка. Той знае къде да ни намери. А, Мърфи, знаеш ли, ние не успяхме да се представим на младия Постън. Това е детектив Мърфи, а до него е прокурор Кристен Рейгън. Аз съм детектив Рейгън.

Лицето на лекето пребледня, което зарадва Ейдън.

— Да вървим, хлапе.

— Къде? — неуверено попита момчето, чиято наглост видимо бе намаляла.

— В участъка — отговори Ейдън. — Засега те обвиняваме във възпрепятстване на правосъдието. След като си изясним нещата, ще видим какво още ще получиш.

 

 

Четвъртък, 16 март, 4:00 следобед

— Можеш ли да го оправиш? — попита Ейдън, след като Рик в продължение на няколко минути безмълвно оглеждаше счупения диск.

Той, Мърфи и Спинели бяха чакали търпеливо, но вече не издържаха.

— Така че отново да засвири като диск? Не. Но това не означава, че няма да мога да спася поне част от информацията. Просто ще ми отнеме известно време.

— Колко? — нетърпеливо попита Спинели.

— Няколко дни. Не е лесна работа. А и може да не открия нищо.

— Започвай — нареди лейтенантът. — Какво е положението с микрофона от котешката каишка?

Рик сви рамене.

— Сходен е с онези, които намерихме в саката на Тес. Предавал е с помощта на безжичната ти интернет връзка, Ейдън. Трябва ти по-добра защита. Накарах момчетата на Джак да проверят дома ти. Не намерихме други устройства.

— Благодаря.

Ейдън дори не искаше да си помисли какво бе предал микрофонът предишната нощ. Нито той, нито Тес бяха проявили задръжки в страстните си милувки.

Рик вдигна внимателно парчетата от диска.

— Ще ви се обадя веднага щом открия нещо.

Мърфи се отпусна на стола си, когато вратата зад Рик се затвори.

— Това може да се окаже задънена улица.

— А вечно мен ме обвиняваш, че съм песимист — отвърна Ейдън. — Може пък и да намери нещо, което да ни свърши работа. Хлапето на Постън е още в стаята за разпити. Какво да правим с малкия мръсник?

Спинели се намръщи.

— Засега се налага да го предам на родителите му. Не искам да го обвинявам в нищо, докато не узнаем какво има на диска. Прибрахме двете момчета, които нападнаха Рейчъл. Не са си свършили работата добре. Почти всяко хлапе в училището знае, че са се уплашили и са се опитали да я проследят — каза той, като се усмихна леко. — Кучето ти се превърна в легенда, Ейдън. Стокилограмов мастиф, който ги захапал по задниците, докато бягали със сълзи на очи.

— Добре. Иска ми се Доли наистина да беше отхапала…

Почукването на вратата го накара да млъкне и да се обърне.

Една от служителките надникна в стаята с документи в ръката.

— Ейдън, това са телефонните разпечатки, които поиска.

— Благодаря ти, Лори. Телефонните разговори на Дениз Мастерсън — обясни той на Спинели и Мърфи.

— Дениз Мастерсън е секретарката на Тес — добави Мърфи.

— Онази, която не се е обадила веднага на 911?

— Точно тя — кимна Ейдън и прокара пръст надолу по страницата, докато Лори чакаше търпеливо. — Ето го. Едно обаждане, направено минута след като Тес потеглила към дома на Сюърд във вторник. Продължило осем минути и половина — каза Ейдън, като вдигна глава. — Можеш ли да проследиш този номер?

— Вече го направих — отвърна Лори. — Принадлежи на редактора на „Нешънъл Ай“.

Ейдън примигна.

— Таблоид? Секретарката на Тес е звъннала на някакъв скапан таблоид вместо на 911?

— Искаш ли да проверя банковите й сметки? — попита Лори.

— Да. Колкото се може по-бързо. Благодаря.

Той се обърна обратно към Спинели и Мърфи.

— Затова на ченгетата е било нужно толкова време да стигнат дотам. А ако се бяха появили навреме, съпругата на Сюърд можеше да е още жива.

— Доведете Мастерсън тук — нареди Спинели. — Нека да поседи и да се почуди в какво ще я обвиним.

— Тя има достъп до картоните на пациентите, Марк — замислено каза Ейдън. — Нашият човек е знаел, че Бейкън е направил записите, и затова го е убил.

Мърфи се намръщи.

— Дениз беше там, когато Тес получи диска от Бейкън, следователно е знаела за камерите. Може да е съучастница, макар и несъзнателно.

— Доведете я тук — повтори Спинели. — И помолете Тес да дойде и да наблюдава. Тя познава жената. Може да ни помогне да си изясним мотивите й.

 

 

Четвъртък, 16 март, 5:05 следобед

През огледалото Тес се вторачи в Дениз Мастерсън, която седеше до масата в стаята за разпити и нервно въртеше пръстените си. Тес изгледа учудено Ейдън.

— Не говорите сериозно, нали? Дениз? Тя не е убийца.

Ейдън стоеше до нея с мрачен вид.

— Може да не е убила никого, но изглежда е продала информация на „Нешънъл Ай“. А ако е била склонна да продава информация на таблоидите, може да е била склонна да я продаде и на някой друг. Трябвало е да се осигури достъп до офиса ти, Тес, за да бъдат инсталирани камерите и микрофоните. Ако не го е направила лично, то най-вероятно е пуснала вътре човека, който го е направил. Срещу определена сума.

— Сигурни ли сте, че е продала информация на „Нешънъл Ай“?

— Депозирала е десет хиляди долара в сметката си тази сутрин, Тес — тихо отговори Мърфи. — Да си увеличавала заплатата й наскоро?

Тес въздъхна.

— Не с десет хиляди долара. Мамка му. Давайте.

Спинели се присъедини към Тес, когато Ейдън и Мърфи влязоха в малката стаичка, където тя самата бе седяла преди няколко дни.

Ейдън се настани близо до Дениз и скръсти ръце пред гърдите си. Мърфи седна на стола до нея.

— Колко пари изкарвате, госпожице Мастерсън? — попита Ейдън.

Дениз примигна.

— Аз… не мисля, че това е ваша работа.

— Ейдън — нежно го сгълча Мърфи. — Вече знаеш колко взема — каза той и се усмихна на Дениз. — Проверихме, преди да ви приберем.

Дениз насочи очи към Ейдън, после към Мърфи.

— Защо тогава питате?

Мърфи продължи да се усмихва.

— Надявахме се да ни кажете откъде са дошли десетте хиляди долара. Нали разбирате, парите, които се появиха в сметката ви тази сутрин.

Дениз пребледня.

— Подарък са. Тревожех се, защото доктор Ърнст почина, а доктор Чикотели си загуби лиценза. Уплаших се, че ще остана без работа. Леля ми ми подари парите.

— Щедра леля — кимна Ейдън, като се наведе към нея. — Как се казва?

Дениз облиза устни.

— Лайла Тимънс.

Тес погледна Спинели, преди да върне вниманието си към жената, която бе смятала, че познава.

— Лайла Тимънс беше една от пациентките ни. Почина миналата година. Това ли е най-доброто, което успя да измисли?

— За разлика от теб, някои хора се разпадат, когато са под напрежение — отвърна Спинели.

Ейдън си записа името.

— Ще я проверим — каза той, после седна и се вторачи в Дениз, без да проговори повече.

Тес си припомни, че бе използвал същата тактика и с нея, и въпреки презрението, което изпитваше в момента към Дениз, усети известно съжаление.

След минута Дениз сведе очи.

— Мога ли да си тръгвам вече?

— Не сте арестувана, госпожице Мастерсън. Но имам един въпрос, преди да си тръгнете.

Ейдън сложи някаква снимка на масата и Тес потрепери. Беше снимката от аутопсията на Гуен Сюърд. Дениз вдигна ръка към устата си, за да заглуши ужасения си вик.

— Госпожице Мастерсън, просто исках да видите какво се случи с Гуен Сюърд, докато говорехте по телефона с „Нешънъл Ай“. Опелото на Гуен за съжаление няма да е пред отворен ковчег. От главата й не е останало достатъчно.

Дениз се задави и повърна в коша за боклук, който Мърфи бе оставил до крака й.

Ейдън реши да я притисне.

— Гуен Сюърд можеше да е още жива, ако се бяхте обадили на 911, както доктор Чикотели ви помоли.

Дениз притисна ръце към лицето си.

— Не съм я убила аз. Съпругът й я уби.

Ейдън свали ръцете й и поднесе снимката към очите й.

— Да, защото не се обадихте на 911. Защо чакахте цели десет минути, Дениз?

Тя затвори очи.

— Махнете я оттук! Не ме принуждавайте да я гледам!

— Кажете ми защо чакахте десет минути.

— Всички други бяха вече мъртви. Мислех, че не е спешно.

Ейдън поклати глава.

— Искате да кажете, че първо се обадихте на таблоида, защото смятахте, че Малкълм Сюърд е вече мъртъв?

Дениз кимна разтреперана.

— Обадиха ми се същата сутрин и обещаха да ми платят десет хиляди долара за сензационна история.

Тес се намръщи.

— „Нешънъл Ай“ не се сдоби с ексклузивна история, Марк. Пред дома на Сюърд имаше поне двадесетина репортери във вторник, така че въобще не е било необходимо да й плащат — каза тя, после стомахът й се сви. — О, господи! Тя беше в офиса, когато куриерът донесе диска — извика Тес и хвана Спинели за ръката. — Разбери дали това е сензацията, която им е обещала.

Спинели я потупа по ръката.

— Дай на Ейдън и Мърфи още десетина минути с нея.

— Значи продадохте доктор Чикотели — каза Ейдън.

Дениз вдигна глава.

— Не съм извършила нищо незаконно. Адвокатът ми го каза.

— Кой е адвокатът ви, госпожице Мастерсън? — попита Мърфи, все още с мек тон, въпреки презрението в очите му. — Той може да ви е дал невярна информация.

— Мога ли да си ходя?

— След малко — каза Ейдън, като извади нова снимка от папката.

— Кой е този човек? — попита Тес.

— Онзи, когото видяхме да влиза в апартамента на Сюърд — промърмори Спинели.

— Познавам го — каза Тес и в същия миг забеляза проблясването в очите на Дениз. — И тя го познава.

Спинели се обърна към нея.

— Кой е?

— Не мога да си спомня — отговори Тес. — Не още.

Дениз поклати глава.

— Не го познавам. Никога преди не съм го виждала.

— О, стига, Дениз — подигравателно отвърна Ейдън. — И той ли ти плати?

Дениз присви очи.

— Не.

— Трябва да я попитат за диска — обади се Тес.

„А ако е казала на някого, аз лично ще я очистя“, закани се тя наум.

Спинели надникна в стаята за разпити и повика Мърфи, после прошепна нещо в ухото му. Мърфи кимна и се върна при Дениз.

— Любопитни сме, госпожице Мастерсън. Първо, искам да разбера откъде дойдоха парите. Дали от Лайла Тимънс, която е мъртва от година, или от „Нешънъл Ай“?

Дениз стисна зъби.

— Казах ви, че са от „Нешънъл Ай“. И не са незаконни.

— Добре. Просто искам да съм сигурен — усмихна се Мърфи. — А сега ми кажете защо ви платиха десет хиляди долара за история, която час по-късно вече не бе новина? Сюърд не беше сензация.

Дениз преглътна.

— Тръгвам си.

Мърфи и Ейдън се спогледаха и Тес забеляза, че Ейдън бе загрял бързо.

— Ти си им разказала за записите на доктор Чикотели, нали? — попита той презрително.

Дениз спря пред вратата.

— И какво, ако съм? Това също не е незаконно.

— Не, само е долно и гнусно — отвърна Ейдън. — Как можа?

Дениз се обърна към него с изкривено от злоба лице.

— Имах нужда от пари. Заплатата ми е нищожна. Тя си има лъскав апартамент и мерцедес, а аз карам десетгодишна бракма. Елинор я извади от калта и я превърна в човек. А тя направи ли същото с мен? Попита ли ме дали искам да съм част от тяхната практика?

— Не си спомням да видях медицинско образование в автобиографията ти — студено каза Ейдън. — Нито докторска степен. Каква щеше да си в практиката?

Дениз затрепери, а бузите й се зачервиха.

— Имам степен. Ако те наистина ме искаха, можеха да направят нещо. Чаках в продължение на години тя и старецът да ми подадат ръка, но те се отнесоха с мен като с проста секретарка.

— Вие сте секретарка, госпожице Мастерсън — напомни й Мърфи.

Ейдън се приближи към нея с израз на отвращение.

— Ако работеше за мен, веднага щях да те уволня. И ако решиш утре да не се явиш на работа, няма проблеми. Ти също не възразяваш, нали, Мърфи?

— В никакъв случай — потвърди Мърфи. — Ще ви изпратя, госпожице Мастерсън.

Двамата излязоха, а Ейдън отиде в съседната стая, където Тес клатеше глава изумено.

— Харисън и аз й плащахме двадесет процента повече, отколкото е средната заплата на секретарка с нейния опит. Плащахме й здравните осигуровки. Дори й предложих да й помогна да се върне в училище.

— Какво искаше да каже с думите, че Елинор те е извадила от калта? — попита Спинели.

Тес въздъхна.

— Запознах се с Елинор, докато бях в колежа. Ейми и аз работехме почасово, за да изкараме пари за училище, и агенцията ме изпрати при Елинор и Харисън. Те ме харесаха и ми предложиха да ме наемат. Не можех да работя непрекъснато, защото трябваше да ходя и на училище, но отивах винаги когато можех. Занимавах се с документацията им след работно време и през уикендите.

— Това не изглежда особено важно — отбеляза Ейдън.

Тес си пое дъх.

— И… Елинор плати за медицинската академия.

Ейдън примигна.

— Уха!

— Не ми подари парите. Даде ми заем. След като завърших, започнах работа и й го изплащах с лихва, каквато отпускат банките. Но това ми позволи да се съсредоточа върху образованието си. Не ми се налагаше да работя безкрайни часове, за да си платя курсовете. Когато Елинор почина, бях изплатила осемдесет процента от заема. Според завещанието й остатъкът ми бе опростен.

— Защо Елинор ти даде такъв заем? — зачуди се Спинели.

— Елинор се придвижваше с помощта на количка. Помагах й. Вършех голяма част от задълженията й. Не за пари. Правех го, защото беше чудесен човек и я харесвах. И научих страшно много от нея — обясни Тес и усети как в гърлото й се надига буца. — И от Харисън. Те ми предложиха да се включа в практиката им, когато си получих лиценза. След смъртта на Елинор смятах, че Харисън ще си доведе нов партньор, но той също се бе привързал към мен и ми предложи да остана — каза тя и вдигна глава. — Но все пак не те ме създадоха. Просто ми помогнаха да се осъществя.

Ейдън се намръщи.

— Откъде Дениз знае за това? Всички ли са наясно с тази история?

— Нямам представа. Приятелите ми знаеха. Филип знаеше, защото аз му разказах. Защо?

— Защото това е причината, поради която секретарката ти те мрази.

— Да, но все пак не мога да си представя Дениз да планира убийствата. Честно казано, не е толкова умна.

— Но познаваше мъжа от снимката — намеси се Спинели. — Онзи, който е инсталирал камерите в дома на Сюърд. А може би и в твоя.

Тес се замисли.

— Прав си. Сигурно тя го е пуснала да влезе в офиса, макар че може би не е знаела какво е правил. Иска ми се да вярвам, че не е знаела.

Тес разтърка слепоочията си и погледна Ейдън.

— Смяташ, че Филип е замесен, нали?

Ейдън отвърна на погледа й.

— Никога ли не си го помисляла?

— Може би съм. Ейдън, не мога да си представя, че Филип е способен да извърши подобно нещо, но пък не допусках, че и Дениз ме мрази толкова. Не я харесвах, но й се доверявах.

Мобифонът на Ейдън иззвъня.

— Мърфи? Така ли? Добре. Обади ми се, когато спре — каза той и затвори телефона. — Мърфи я следи. Обадила се на някого от обществения телефон на отсрещната страна на улицата. Веднага ще накарам да проверят номера.

Тес разгледа снимката, която Ейдън бе показал на Дениз.

— Виждала съм този човек преди, но не мога да си спомня къде. Можеш ли да ми направиш копие? Може пък и да успея да си припомня.

Ейдън я поведе към вратата.

— Ще ти направя. Слушай, трябва да се отбия на още едно място, преди да се прибера у дома. Ако закъснея, изчакай ме. Не излизай сама. Как ще се прибереш?

— Вито ме чака долу. Ейдън, трябва да предупредя хората, които ме познават.

— Можеш да предупредиш приятелите си да внимават. Но не споменавай бележката.

— „За теб се съди по приятелите ти“ — каза си Тес горчиво. — Ще си замълча.