Карън Роуз
Не можеш да се скриеш (12)

10.

Вторник, 14 март, 5:10 следобед

Ейдън прибра мобифона в джоба си.

— Патрик ще изиска съдебна заповед, с която да забрани на Поуп да излъчи записа си довечера.

Мърфи го погледна бързо, после се съсредоточи в пътя.

— Ще вземе ли касетата?

— Да. Сега Бъркхард ще има повече материал за сравнение.

— Какво искаш да кажеш с „повече материал за сравнение“?

Въпросът дойде откъм задната седалка, където Тес бе седяла мълчаливо през десетте минути, в които бяха успели да изминат едва две пресечки. Задръстването беше чудовищно поради безбройните новинарски екипи.

Ейдън се обърна към нея. Беше бледа и трепереше. Едната й ръка притискаше палтото му към врата й. Устните й бяха безкръвни, но очите й бяха ясни. Беше възвърнала самоконтрола си със сила, каквато не бе очаквал от нея. Ейдън едва сега разбираше защо малкото хора, които познаваха Тес добре, бяха толкова предани и лоялни към нея.

— Синтия Адамс е направила запис — обясни й той.

Тя преглътна мъчително.

— На моите думи?

— Не. Трудно ни бе да го чуем, но звучеше като малко момиченце.

Тес затвори очи.

— И с това я е тормозел.

— Да. Дадохме касетата на Бъркхард, за да я сравни със записа от гласовата поща.

Тя отвори очи.

— Вярно ли бе това, което каза на Малкълм? Че можете да докажете, че на записа не съм аз?

Ейдън погледна Мърфи. Тес го забеляза и въздъхна.

— Каза му го само за да ме пусне — отбеляза тя и изкриви устни в тъжна усмивка, от която сърцето му се сви. — Не се оплаквам, разбира се. Само съм разочарована.

— Не беше лъжа — намеси се Мърфи, като я погледна в огледалото за обратно виждане.

— Просто не беше цялата истина — добави Ейдън. — Бъркхард откри определени разлики, но каза, че се нуждае от повече материал за сравнение, за да бъде сигурен.

— Планирал е да намерите гласа ми на телефонния секретар на Синтия — промърмори тя. — Искал е да ви насочи към мен и да ви помогне да идентифицирате отпечатъците ми. Да ви накара да ме подозирате.

„И можеше да успее — помисли си Ейдън мрачно, — ако Тес не бе имала страстни поддръжници като Кристен и Мърфи.“

— Чудя се дали знае, че Синтия и Лин Поуп са направили записи — продължи Тес.

— Предполагам, че не — отговори Мърфи. — Тес, Ейдън ти каза за камерите.

Тя потръпна.

— Да. Разреших му да проверите офиса ми.

Ейдън знаеше накъде бие партньорът му.

— Вероятно трябва да проверим и апартамента ти — каза той колкото се може по-нежно.

Тес застина и разтвори широко очи.

— Съжалявам — тихо каза Ейдън.

— Няма… няма проблеми.

Но имаше. Той забеляза как Тес се мъчеше да се овладее. Люлееше се на седалката несъзнателно, а кокалчетата на пръстите й бяха побелели от здравото стискане на палтото му.

— О, господи! О, господи!

— Тес — излая Ейдън и тя вдигна очи, все още зашеметена. — Почти стигнахме до апартамента ти. Там ще ни очакват още репортери.

Тя кимна и си възвърна самоконтрола. Отпусна се, бледото й лице стана безизразно, а тъмните очи — хладни.

— Разбирам. Вероятно мога да си взема някои неща и да отида на хотел. Трябва да… — Устните й потрепериха за момент, преди да ги стисне решително. — Трябва да си взема душ някъде. Все още усещам миризмата на кръв в косата си.

— Ще останеш с нея — нареди Мърфи на Ейдън с тих глас. — Накарай Джак и Рик да претърсят апартамента й, след като го напусне. После откарай колата й в нашия гараж и накарай Рик да провери и нея.

Ейдън кимна. Мърфи паркира до тротоара пред кооперацията на Тес, където чакаше малка, но упорита тълпа репортери.

— А ти къде отиваш? — попита Ейдън.

— Спинели провери адреса на онази актриса, Никол Ривера. Ще отида да я потърся. Не оставяй Тес извън полезрението си. Който и да стои зад това, вече повдигна мизата.

— Какво имаш предвид? — попита Тес.

Мърфи се обърна, за да я погледне в очите.

— Имам предвид, че всеки репортер в града вече е чул думите на Поуп за това как си издала тайната на пациента си.

— Но не съм го направила — въздъхна тя тежко. — Няма значение. Със сигурност някои от пациентите ми ще са адски ядосани.

Ейдън се намръщи.

— Опасни ли са?

— Някои от тях. Никой не обича да разкриват най-съкровените му тайни по телевизията. Всички искат да вярват, че могат да скрият някои неща, и че има места, където могат да са наистина сами.

Тес изправи гръб и отвори вратата на колата.

— И аз го вярвах преди — добави тя.

Ейдън изскочи след нея и я настигна тъкмо когато тя отклоняваше първия микрофон настрани. Мина пред нея и й разчисти път сред крещящите репортери към входа на кооперацията, където ги чакаше притесненият портиер. Ейдън го позна. Беше го видял в неделя.

Очевидно паметта на портиера не бе по-лоша от неговата, тъй като лицето му се смръщи в мига, когато Ейдън влезе във фоайето. Възрастният мъж забърза към него, после се закова на място и намръщената му гримаса се замени с бащинска загриженост.

— Доктор Чик, кажете ми, че сте добре.

Тя му се усмихна.

— Добре съм, господин Хюз. Изкарах тежък ден, но съм добре.

— Няма да ги пусна да влязат — каза той, като хвърли гневен поглед на репортерите отвън, после го насочи към Ейдън. — Не бих пуснал и него, ако не се налагаше.

Тес го изненада със смеха си.

— О, господин Хюз, толкова се радвам да ви видя.

— Етел помоли да ви кажа, че не вярва и на дума от гнусните клюки за вас.

— Благодари й от мое име. Няма нужда да се тревожиш за детектив Рейгън — каза тя, а изражението й се смекчи. — Той ми спаси живота днес следобед.

Хюз огледа Ейдън внимателно, после кимна.

— Добре. Пуснах приятелите ви горе, доктор Чик. Госпожица Милър и доктор Картър са в апартамента ви. Трябва да звънна на мобифона на доктор Картър в мига, когато се появите.

— Е, звъннете, господин Хюз. Благодаря ви отново.

Този път Ейдън не попита. Просто отвори вратата към стълбището и й направи път. Тя въздъхна.

— Страдаш ли от фобии, Ейдън?

Той се поколеба, после сви рамене.

— Не си падам по височини.

Твърде меко казано, помисли си той. От височините му се завиваше свят, факт, който не бе споделял с никого досега.

— Искаш ли да се опиташ да ме излекуваш?

Усмивката й не бе много весела, но сякаш го удари ток. Тес му харесваше във всяко отношение. В неделя я бе смятал за сексапилна циганка с каменно сърце. И я бе искал толкова силно, че го болеше. Сега, застанала до него с мръсна коса и бяло като платно лице, го привличаше още повече. Имаше меко и обичливо сърце, а волята й бе по-силна, отколкото на повечето мъже, които познаваше. Когато я бе видял в ръцете на Сюърд, с опрян до главата й пистолет, не вярваше, че скоро би могла да се върне в нормално състояние.

— Благодаря ти — меко отвърна тя. — Дори и да лъжеш, благодаря ти за жеста.

Тя изкачи няколко стъпала, после се отпусна на пода и се завъртя, за да облегне глава на парапета. Бледите й бузи се бяха зачервили, а по челото й блестеше пот. Дишаше тежко, а ръката, която стискаше палтото на Ейдън, се отпусна. Палтото се свлече от раменете й и разкри белега, който тя толкова се стремеше да скрие. Изглеждаше прекалено изморена, за да забележи това.

— Съжалявам. Не би трябвало да се изморя от няколко стъпала.

Ейдън седна до нея.

— Не се тревожи. Изкара ужасен ден. Имаш право на умора след битката. Сигурно си пробягала разстоянието до апартамента на Сюърд за по-малко от четири минути.

— Май го направих. Не мислех за това в онзи момент.

Треперенето на гласа й го разтревожи.

— Обядва ли днес? — попита той загрижено.

— Аха. Излязох с Харисън.

— Позволи ми да перифразирам. Погълна ли някаква храна?

Тя се усмихна.

— Хапнах няколко бисквити. Харисън си поръча свинско, но аз бях прекалено разстроена, за да ям. Предполагам, че липсата на гориво ме остави без сили.

— Предполагаш?

Устните й се изкривиха и нанесоха нов удар по самоконтрола му.

— Дай ми една минута. Ще се оправя.

И наистина минута по-късно Тес стана. Свали палтото му и му го подаде.

— Би ли го взел? Адски е тежко — каза тя, после изкачи останалите стъпала с упоритостта на алпинист.

Ейдън вървеше зад нея с намерението да я хване, ако падне, но вместо това бе замаян от гледката на съблазнителния й задник.

Красиво, помисли си той. Ръцете го сърбяха да докосне извивките, които се движеха съблазнително, докато Тес се качваше нагоре. Знаеше инстинктивно, че Тес щеше да прилегне идеално в ръцете му, и за миг въображението му се изпълни с еротични картини. Представяше си как щеше да сложи ръце на задника й и да я притисне здраво до себе си. Как Тес щеше да стене и да го влудява. Как щеше да се чувства в прегръдката му, когато бе полудяла от възбуда.

И нямаше да трепери от страх. Образът бързо избледня и мислите му се проясниха. Вече знаеше какво бе да я прегръща, когато бе ужасена. „И точно затова си тук, Рейгън — напомни си той строго. — Съсредоточи се върху задачата си да я предпазиш и престани да мечтаеш за задника й.“

Тес го отведе до апартамента си, после спря, сложила ръка на дръжката на вратата.

— Приятелите ми ще очакват да си остана у дома, за да могат да се погрижат за мен. Ще им обясня, че според теб е по-безопасно да спя някъде другаде довечера заради репортерите. Няма да споменавам камерите.

Внезапно Ейдън осъзна къде трябваше да спи Тес тази вечер. С него. Странно бе, че мисълта му не бе изцяло сексуална. Най-важното бе да я види в безопасност. И чак след това да я види гола. Той успя да кимне сериозно.

— Така ще е най-добре.

Приятелите й гледаха новините, когато Тес и Ейдън влязоха в апартамента. И двамата скочиха на крака. Джон Картър прекоси всекидневната на две дълги крачки и прегърна Тес. Собственическата му прегръдка накара Ейдън да стисне зъби.

Само приятели са, напомни си той. Тес му го беше казала. Очевидно тя вярваше в това, но Ейдън бе убеден, че добрият доктор Картър е на съвсем друго мнение. Картър се отдръпна назад и се намръщи.

— Господи, Тес, изглеждаш, като че ли си била в операционната с мен. И миришеш дори по-лошо. Какво е това в коса… — Той застина, когато тялото на Тес се скова.

Ужасените очи на Картър пробягаха към Ейдън, който кимна и потвърди предположението му.

— Нейна е — промълви Тес. — Беше по него. После той ме сграбчи и…

Картър обви раменете й с ръка.

— Хайде да те почистим, скъпа.

Тя се отдръпна от него.

— Ще се изкъпя, но не тук, Джон.

Картър повдигна вежди изненадано.

— Защо, по дяволите, не?

Ейдън пристъпи напред.

— Какво точно чухте по новините?

— Чухме, че трети пациент на Тес убил жена си, а после се самоубил — отговори Ейми Милър, която досега не бе помръднала от мястото си. — Чухме и как Тес разказала на медиите за хомосексуалността му. — Тя повдигна брадичка и погледна Ейдън в очите, сякаш го предизвикваше. — Но знаем, че това не е вярно.

— Той не мисли, че е вярно, Ейми. Но някои от пациентите ми могат да си го помислят — каза Тес.

Милър насочи поглед към лицето на приятелката си и Ейдън си припомни думите на Тес снощи: „Не съм сигурна, че тя още е моя адвокатка“. Двете се бяха карали и в момента атмосферата в апартамента бе заредена с нещата, които не си бяха казали.

— Ще отседна в хотел — заяви Тес. — Ще ви уведомя къде съм, когато се настаня.

Милър кимна.

— Звучи логично — каза тя, после погледна Ейдън подозрително. — Все още ли имаш нужда от адвокат, Тес?

— Не — отвърна тя, като преглътна и се прокашля. — Но със сигурност имам нужда от приятелка.

При тези думи Ейми последва примера на Картър. Скочи, прегърна Тес и я задържа дълго време.

— Джон е прав, Тес — каза тя, като я освободи от прегръдката си. — Вземи си душ, а аз ще ти събера багажа.

Тес поклати глава.

— Наистина искам първо да се настаня в хотел. След като се изкъпя, ще се просна в най-близкото легло.

Кръвта на Ейдън закипя, когато Тес влезе в спалнята с приятелката си, без да осъзнава колко идеално бе изразила неговите желания, предизвикани от схвръхактивното му либидо.

— Знаете, че не го е направила — каза Картър и го върна в действителността.

— Не мога да обсъждам с вас това, което знам или не знам — отвърна Ейдън спокойно, после нещо го накара да взриви разговора. — Доколкото знам, вие може да сте виновният.

Картър се вторачи в него втрещен.

— Не сте с всичкия си!

— Е, тогава имам късмет, че Тес е психиатър.

Картър отметна глава назад и се засмя.

— Бива си те, Рейгън. За миг ме стресна.

После поклати глава и добави:

— Мислиш, че Тес и аз… — започна той, но не довърши въпроса си. — Е, не сме. Но тя е един от най-близките ми хора и не искам да пострада.

— На едно мнение сме по въпроса.

— В опасност ли е тя, детектив?

— Не и в момента — отвърна Ейдън, като сви рамене. — Просто искам да внимавам.

Картър кимна.

— Чудесно.

Той се завъртя на пети и дръпна едно от чекмеджетата на инкрустираната масичка, която стоеше до канапето. „Чувства се като у дома си“, помисли си Ейдън ядосано. Картър извади лист и изписа половината, преди да го подаде на Рейгън.

— Тук са всичките ми телефонни номера и домашният ми адрес. Ако Тес се нуждае от помощ, моля ви, обадете ми се.

Ейдън прегледа листа.

— Или на Робин?

— По всяко време на деня и нощта. Ще дойдем веднага.

Картър се поколеба и погледна през рамо, преди да продължи.

— Семейството й е във Филаделфия.

— Да, каза ми.

Картър изненадано повдигна вежди.

— Така ли? — учуди се той. — А каза ли ви, че не говори с тях?

Ейдън откри, че и той се бе вторачил във вратата на спалнята, заедно с Картър.

— Не. Само заяви, че имала четирима братя, чиито имена звучали като на мафиоти.

Джон се усмихна.

— Брат й Вито е ченге във Филаделфия. Останалите са учител, художник и архитект. Тес е малката сестричка. Все още се чува с Вито. Той бе единственият, който дойде при нея, когато пострада миналата година — добави той и усмивката му изчезна.

— Родителите й не дойдоха ли? — учуди се Ейдън.

— Тя не позволи на Вито да им каже. Както и да е, ако Тес се нуждае от помощ, обадете се на Вито. Не знам номера му наизуст, но ако ми се обадите у дома, Робин или аз можем да ви го дадем. Моля ви, грижете се за Тес, детектив. Тя е член на семейството ни.

— Ще го направя — обеща Ейдън и знаеше, че ще спази обещанието, каквото и да му струва това.

Жените излязоха от спалнята. Милър носеше пътническа чанта. Тес бе в мръсните си дрехи, но бе обула чифт гуменки вместо пантофите.

— Дамите се върнаха — отбеляза Картър. — Ейми, отивам в болницата. Искаш ли да те оставя в кантората ти?

— Не, с колата съм — отговори Ейми, като прегърна Тес. — Обади ми се, когато се настаниш.

Тя подаде чантата на Ейдън и последва Картър навън.

Вратата се затвори зад тях и Тес отпусна рамене. Отвори уста, после я затвори, когато се сети за камерите.

— Чакай да нахраня котката, преди да тръгнем.

Ейдън я последва в кухнята и стисна зъби, когато Тес се наведе, за да извади плика с храната от шкафа под мивката. Гледката на апетитния й задник отново предизвика у него силно желание да я докосне. Той стисна юмруци, за да го прогони. Нямаше да го направи.

Не и тук, където камерите щяха да засекат всяко тяхно движение. Когато Тес се изправи, стиснала торбата с котешка храна, Ейдън вече бе овладял мислите и тялото си.

Красиво малко коте влезе в кухнята, примамено от звука на изсипващата се в купичката храна. Тес го прегърна и притисна буза до меката му козина.

— Когато бях болна, не ме напусна и за миг. Иска ми се да можех да те взема с мен, Бела — каза тя. — Но не мога. В никой хотел няма да те приемат. Ще трябва да те настаня във временен приют.

Решението бе взето за по-малко от миг. Тес нямаше да отиде в хотел. Нямаше да остане сама.

— Имаш ли клетка за пътуване? — попита Ейдън.

Тес примигна.

— Да. Бела я мрази.

— Искаш ли я с теб?

— Не мога просто…

— Тес, губим време. Искаш ли да вземеш душ, или не?

Тя повдигна глава, а очите й проблеснаха.

— Не ми заповядвай, Ейдън. През последните дни бездруго загубих контрол върху живота си — въздъхна тя, като се опита да се успокои. — Да. Бих искала да я взема с мен, ако е възможно. Знаеш ли хотел, който приема котки?

Ейдън не бе подготвен за вълната от собственически чувства, която го заля, когато я чу да казва името му.

— Да. Знам едно място. Хайде. Ще вземем твоята кола.

 

 

Вторник, 14 март, 6:30 вечерта

Тес върза колана на чуждата хавлия около кръста си и измина краткото разстояние от банята на Ейдън Рейгън до кухнята, откъде чу дълбокия му глас. Този човек определено не беше с всичкия си! Това щеше да е единствената причина да го пощади.

Достатъчно лошо бе, че я бе довел в дома си. Беше обещал да я заведе в хотел. „Всъщност обеща място, което да приюти Бела“, напомни си тя.

Достатъчно лошо бе, че я бе довел тук, но да се промъкне в банята и да открадне хавлията й… „И само като си помисля, че му се доверих.“

Тя спря до кухненската врата.

— Детектив Рейгън.

Две глави се обърнаха към нея и Тес отпусна рамене облекчено.

— Кристен — зарадва се тя.

Снахата на Рейгън остави чашата си на масата и стисна устни.

— Затвори си устата, Ейдън, иначе ще лапнеш някоя муха.

Рейгън затвори уста, но продължаваше да изглежда, сякаш си бе глътнал езика. Тес притеснено пристегна колана. Не че Рейгън не заслужаваше да се задави със собствения си език.

Кристен ги наблюдаваше внимателно. Тес се опита да не обръща внимание на разлялата се по бузите й горещина.

— Ти ли остави това в банята? — попита я Тес.

— Да — отговори Кристен. — На леглото в стаята на Ейдън оставих и други дрехи. И котето ти е там — добави тя, като посочи ротвайлера в краката на Ейдън. — Доли е душичка, но не искахме то да се уплаши.

Тес кимна и погледна предпазливо огромното куче, което послушно се бе подчинило на всички команди на Рейгън.

— Благодаря ти. Къде е халатът ми? Онзи, който бях сложила в сака?

— В багажника на колата ти — отговори Кристен.

— Защо дрехите ми са в багажника?

Кристен погледна Ейдън, който напрегнато изучаваше съдържанието на чашата си.

— Отиди се преоблечи, Тес. Кристен ти направи чай и супа. Трябва да хапнеш нещо, когато се върнеш.

Тес поклати глава. Страхът прогони усмивката от лицето й.

— Кажи ми сега, Ейдън. Трябва да знам.

Той въздъхна.

— Седни тогава.

Тес се подчини безмълвно и седна до Кристен, която я потупа по ръката.

Ейдън вдигна към нея сериозните си, изморени очи.

— Джак провери апартамента ти, след като излязохме.

Тес затаи дъх.

— И?

— Камери във всяка стая.

Кръвта се отцеди от лицето й.

— Всяка стая?

Той кимна.

Тес преглътна мъчително.

— Дори в банята?

Ейдън само я погледна и не отговори. Нямаше нужда.

— Откога са там? — попита тя.

— Джак не можа да определи със сигурност. По-дълго от останалите. Може би няколко месеца.

Някой я бе наблюдавал в продължение на месеци. Стомахът й се разбунтува и тя си пое дъх, за да се стегне.

— А защо дрехите ми са в багажника?

— Джак претърси апартамента ти — отговори Ейдън. — В подплатите на някои от саката ти бяха зашити микрофони.

Тес се вторачи в него вцепенена. Не можеше да повярва, че чува всичко това. Дробовете й се свиха и тя осъзна, че бе забравила да диша.

— Искаш да кажеш, че някой ме е шпионирал, където и да съм се намирала?

— Не е задължително — промърмори той. — Зависи колко далеч си била от приемателя.

Тес вдигна очи към тавана. В главата й запрепускаха безброй мисли. Камери. Микрофони. Приематели. Четирима мъртви. Таванът се завъртя пред очите й и тя ги затвори. „Няма да повърнеш“, заповтаря си тя. Успя да запази спокойствие.

— Значи всичките ми дрехи ще бъдат проверени?

— Страхувам се, че се налага.

Кристен я стисна за ръката.

— Ейдън ми се обади веднага, щом Джак му съобщил новината. Прибрахме дрехите и сака ти в багажника. Джак ще изпрати влекач. Ще проверят колата и дрехите ти. Изпратих Бека до „Уолмарт“ да ти купи някои неща, за да не си гола, докато това свърши.

Сърцето й се сви от благодарност.

— Адски мило от нейна страна. Но коя е Бека?

— Майка ми — отговори Рейгън.

Той я наблюдаваше внимателно, за да прецени реакцията й. Челюстите му бяха здраво стиснати, а очите сериозни. Изглеждаше, сякаш не одобрява случващото се.

— Тя се въодушеви, че може да помогне, затова трябва да се престориш, че харесваш нещата, които ще ти донесе.

Тес се намръщи.

— И защо да не ги харесам?

Кристен се надигна от масата.

— Отивам да ти донеса супата, Тес — бързо каза тя. — В купичка или чаша?

— В купичка — отговори Тес, без да сваля очи от лицето на Рейгън, тъй като не искаше да се поддаде на засилващия се гняв. — Кажи ми, детектив, защо да се преструвам, че съм благодарна за чудесния жест на майка ти?

Рейгън не мигна.

— Не се съмнявам, че си благодарна за жеста. Просто не е тайна, че предпочиташ по-скъпи дрехи от предлаганите в „Уолмарт“. Това е всичко.

Тес се възмути.

— Мислиш, че съм сноб!

Ейдън не отговори, а продължи да я гледа с хладен поглед. Тес се загърна плътно в хавлията и се обърна към Кристен, която стоеше до печката и сипваше супа в купичка.

— Той мисли, че съм сноб.

По някаква причина, след всички преживени днес ужаси, тази идея я нарани. За неин срам горещи сълзи внезапно напълниха очите й и тя сведе поглед към купичката, която Кристен постави пред нея.

Приятелката й я потупа успокоително по гърба.

— Супата е от консерва, но е по-добра от това, което си яла днес, тоест нищо. Така че почвай.

След това тя заобиколи масата и плесна Рейгън по главата.

— Тес не е сноб. Ясно ли е? — извика тя.

Ейдън разтърка главата си.

— Мамка му, Кристен. Заболя ме.

— Точно това исках. Сега се прибирам у дома. Ейб е дежурен тази вечер и Рейчъл се грижи за Кара. Време е да сложа Кара в леглото, защото Рейчъл е на училище утре. Тес, изяж супата, после облечи анцуга, който оставих на леглото на Ейдън. Бека ще се върне след около половин час с джинси и нещо друго — каза Кристен, после спря до вратата и се намръщи загрижено. — Ейдън, добре ли е Рейчъл?

Тес забеляза как Ейдън, макар почти неуловимо, се напрегна.

— Защо да не е добре? — попита той.

Кристен сви рамене.

— Изглежда потънала в мисли. Каза, че всичко било наред, но знам, че нещо я притеснява.

— Ще поговоря с нея — отвърна Ейдън и стана да заключи вратата.

Кристен си беше отишла, но той не се обърна. В кухнята настъпи пълна тишина. Беше ядосан. Не се бе чувствал по този начин от онази нощ, когато Синтия Адамс се самоуби.

Тес се вторачи в супата си. Е, поне вече не я смяташе за убийца. Сега я мислеше само за арогантен сноб. Въобще не би трябвало да се интересува от мнението му за нея. Но за съжаление се интересуваше и бе прекалено изморена, за да се преструва, че не е така. Тес се наведе над супата. Ръката й трепереше и тя осъзна, че не бе яла нищо повече от двадесет и четири часа. Последната храна, която бе погълнала, бе супата в „Синият лимон“. Наистина започваше да мрази супа.

Чу как Ейдън си пое дълбоко дъх и вдигна очи към него. Стоеше и я наблюдаваше, приковал поглед някъде под брадичката й. Очите му бавно се повдигнаха и супата бе забравена. В очите му проблясваше не само гняв, но и желание. Пулсът на Тес се ускори. Ейдън рязко й обърна гръб, а когато заговори, гласът му бе дрезгав, а дишането — затруднено.

— Ще бъда в гаража. Когато се нахраниш и облечеш, ще се срещнем с Джак в офиса ти. Той ще иска да провери всичко, включително хранилището. Ела, Доли!

Тес примигна, когато Ейдън излезе, последван от кучето. Пулсът й се успокои и тя сведе очи. Това, което видя обаче, я накара силно да се изчерви. Навеждането над купичката бе разтворило хавлията и бе разкрило гърдите й прекалено много. Сега Ейдън сигурно я мислеше не само за сноб, но и за жена, която обича да предизвиква мъжете. Беше видял повече от гърдите й, отколкото който и да било друг след раздялата й с отвратителния Филип.

Е, с изключение на онзи, който я бе шпионирал в собствения й дом. Той бе видял достатъчно. В продължение на месеци. Дяволите да го вземат!

Но сега нямаше да мисли за това. Кристен беше права. Трябваше да яде.

„Камери — помисли си тя и потрепери. — В собствения ми дом!“ Представи си как снимките й се появяват в порно страниците на интернет и малкото изядена супа се надигна в гърлото й.

Но още по-лоши бяха камерите в офиса й. Микрофони в подплатата на саката й. Тайните на всичките й пациенти бяха нарушени безмилостно, личната им информация използвана, за да бъдат тормозени.

Тес бутна купичката настрани. Колкото по-скоро научеше цялата истина, толкова по-добре. Тя се надигна решително и тръгна да търси анцуга на Кристен, като се надяваше да е по-голям по размер от хавлията.

 

 

Вторник, 14 март, 6:55 вечерта

Доли се изправи и заръмжа тихо. Миг по-късно Тес отвори кухненската врата.

— Мога ли да вляза? — попита тя.

Ейдън стреснато вдигна поглед от мотора си и с облекчение видя, че Тес бе облечена. Дрехите принадлежаха на снаха му и й бяха малки, но, слава богу, важните части от анатомията й бяха покрити. Не беше сигурен, че би оцелял, ако отново видеше гърдите й. Бяха по-красиви, отколкото си ги бе представял. Гладки, закръглени и твърди. Бе мобилизирал всичките си сили, за да не се поддаде на желанието да плъзне ръце под хавлията.

Възбуден и ядосан на себе си, той закачи на стената френския ключ, с който бе работил.

— Разбира се. Но внимавай какво пипаш. Тук е адски мръсно.

Тя разгледа мотора му.

— Нов проект?

Ейдън погледна мотора, който бе купил предишната седмица. Бе готов да направи какво ли не, само да не се налага да гледа към нея.

— Може би. Зависи какво ще открия, когато проникна вътре.

Той се ядоса заради неподходящия избор на думи. Нямаше какво друго да направи, защото колкото и силно да я искаше никога нямаше да я притежава.

Когато разбра, че няма да я заведе в хотел, Тес бе застинала. Но не бе спорила, а мълчаливо бе влязла в къщата и после в банята, сякаш бе английската кралица. Трябваше да си признае, че го бе заболяло. Беше смятал, че Тес щеше да е доволна да не е в някакъв стерилен хотел. Но бе сгрешил. А после, когато я видя в хавлията на Кристен, я пожела безумно. Напомни си отново, че тя беше „Мичиган авеню“, а той — съседският „Уолмарт“. Беше очаквал, че Тес може да му се ядоса леко, но не и да се почувства наранена. Не бе възнамерявал да й причинява болка.

Сега тя стоеше с гръб към него и разглеждаше сериите снимки, които бе направил на камарото в различните етапи на реставрацията.

— Поправяш разни неща — отбеляза тя, като го погледна през рамо. — Коли, мотори.

Тес се обърна към него и добави:

— Брат ми има такъв. Създаден за високи скорости.

Той си припомни думите на Картър, че Тес не поддържа връзки със семейството си.

— Кой от братята ти? Дино, Тино, Джино или Вито?

Тя се усмихна пресилено.

— Вито. Той е лошото момче в семейството. Майка ми вечно се тревожи за него, тъй като фучи из града на две колела като прилеп от ада.

— Майка ми също би се тревожила. Ако знаеше.

— Аха. Имаме тайни от мама, а? Засрами се, детектив.

Ейдън повдигна вежди.

— Да не възнамеряваш да ме издадеш?

— Не. Мога да пазя тайна — отвърна тя и усмивката й изчезна. — Но утре никой няма да мисли така.

Ейдън не знаеше какво да отговори, затова замълча, грабна парцал и избърса изцапаните си с машинно масло ръце.

— Защо мислеше, че ще нараня чувствата на майка ти? — попита Тес.

Той въздъхна.

— Не го мислех. Не исках да те обидя. Просто имаш различен стил на живот. Пазаруваш в скъпи бутици. Караш мерцедес, за бога.

„А покривът на камарото ми се държи благодарение на здрави индустриални лепенки“, помисли си той.

— Апартаментът ти струва колкото пет къщи като тази — разпери ръце той. — Майка ми не знае нищо за мода и скъпи бутици. Но има добро сърце и не искам да я видя наранена.

— За майка ти ли говорим, детектив? Или за теб?

Той метна парцала в боклука, раздразнен, че Тес бе схванала проблема толкова точно.

— Сигурна ли си, че не искаш да съм на канапето ти за пациенти?

Тес трепна от заядливия му тон.

— Съжалявам — извини се той. — Нямах право да дрънкам такива глупости. Готова ли си да тръгваме?

— Мислех, че чакаме майка ти да ми донесе дрехи.

Ейдън се намръщи.

— Добре. Можеш да чакаш в кухнята. Аз трябва да довърша някои неща тук.

— След минута.

Тя прекоси гаража, като си проправяше път сред частите, които Ейдън вече бе свалил от мотора, и спря когато само моторът остана между тях. Беше достатъчно близо, за да я докосне и да усети сладкото ухание на кожата й. Достатъчно близо, за да види вената, която пулсираше на гърлото й.

— Искам да сме наясно с някои неща, детектив. Не съм сноб, нито пък имам навика да обиждам хора, които се опитват да ми помогнат. Докато растях, мечтаех за дрехи от „Уолмарт“. Майка ми работеше на две места, за да издържа петте си деца и да им купува дрехи втора употреба. Ако исках нещо ново, трябваше да си го изработя сама. Знам стойността на парите. — Тес замълча за миг и стисна зъби. — Мерцедесът ми беше наследство. Както и апартаментът ми. Обичам да шофирам колата си и да живея в апартамента си. Имам сериозна практика и изкарвам добри пари. Или поне изкарвах — мрачно добави тя.

— Тес…

— Още не съм свършила. Няма да се извинявам на теб или на някого друг за начина, по който живея. Но проклета да съм, ако ти позволя да използваш тези неща, за да ме превърнеш в нещо, което не съм.

Ейдън се почувства длъжен да се защити.

— Не искаше да дойдеш тук.

Тя завъртя очи.

— Разбира се, че не исках. Бях мръсна, изцапана с кръвта и мозъка на друг човек. Ти може да си имаш работа с подобни неща всеки ден, но не и аз. Не можех да взема душ в собствения си апартамент, тъй като някакъв шибан психопат убиец ме заснема ежедневно. Дори не можех да ти кажа защо искам хотел, тъй като се страхувах, че същият шибаняк подслушва и колата ми. А просто исках място, където да се изкъпя, без да се страхувам, че ще изцапам нечия баня.

Тя изпусна дъха, който бе задържала дълго време, и се опита да потисне гнева си.

— Съжалявам, че се държах толкова тъпо — извини се тя. — Ти ми предложи дома си гостоприемно, а аз бях груба.

Като се имаше предвид всичко, което бе преживяла през деня, действията й бяха напълно разбираеми и Ейдън отново се почувства като пълен глупак.

— Аз съжалявам — каза той. — Отново сгреших по отношение на теб. Мислех, че… — Той сви рамене с неудобство. — Мислех, че ме гледаш отвисоко.

— Е, наистина сгреши — сериозно отвърна тя. — Никога не бих го направила.

Гневът, объркването и уязвимостта изчезнаха. Настъпи тишина и двамата се почувстваха неудобно от близостта си.

— Благодаря ти — тихо промълви Ейдън.

— Между другото, банята ти определено ми хареса — усмихна се Тес. — Тапетите на патенца са адски сладки.

Ейдън се изчерви.

— Така купих къщата. А от време на време се правя на гувернантка за племенниците и племенничките ми. Те харесват тапетите, затова ги оставих.

— Много мило — отбеляза тя. — Наистина си мил. Не бих си го помислила преди няколко дни.

Сърцето му се сви.

— Преди няколко дни не ти дадох повод да си го помислиш.

— Просто си вършеше работата — успокои го тя. — Разбирам го.

Тес бе адски откровена с него и той реши, че не може да не й отвърне със същото.

— Имаше и друго — призна Ейдън. — Преди няколко дни исках да те мразя.

Тес трепна и отстъпи назад, но той протегна ръка над мотора и я задържа.

— Не съм свършил още — спря я той. — Исках да те мразя, защото ми се стори, че не ти пука за никого и нищо. Но не можех да те погледна, без да те пожелая, и това ме вбесяваше още повече.

Видя как белегът й помръдна, когато преглътна.

— Разбирам. Свърши ли вече?

Тонът й беше делови. Преди Ейдън би го схванал като презрително пренебрежение. Но сега усети как пулсът й се ускорява и това му даде смелост да продължи.

— Не съвсем. По-лесно ми беше да се ядосвам на себе си, задето те исках, когато мислех, че трябва да те мразя заради Харълд Грийн. Но после открих, че си помогнала да заключат много хора, повечето от които по-лоши от Грийн.

— Върша си работата, детектив.

— Беше ми по-лесно да потисна желанието си, когато смятах, че си виновна. Утешавах се с мисълта, че си студена и безсърдечна. Но вчера, когато влезе в апартамента на господин Уинслоу, не можех да го вярвам повече.

— Съжалявам, че не мога да ти помогна — сковано промълви тя.

Ейдън се усмихна и вдигна ръката й към устните си. Тес се изненада.

— Сърцето ти препуска — промърмори той.

Устните й се разтвориха, но Тес не проговори. Окуражен, Ейдън целуна китката й, после притисна ръката й към сърцето си. Отначало Тес искаше да се отдръпне, после се предаде и отпусна пръсти над сърцето му.

Лека усмивка повдигна крайчетата на устните й.

— Твоето също — каза тя.

— Знам. Напоследък ми се случва доста често — усмихна се Ейдън. — Но невинаги по толкова приятна причина.

— Съжалявам, че не мога да ти помогна — повтори тя.

— Последната ми надежда да спра да те искам бе, че си момиче от горната част на града.

— Какво лошо има в момичетата от горната част на града?

Той я погледна в очите.

— Имат скъпи вкусове. Тузарски ресторанти. Лъскави камъчета.

Тя присви очи.

— И?

Ейдън стисна челюсти.

— Не мога да си позволя…

Той замълча, когато очите й проблеснаха предупредително, а пръстите й стиснаха ризата му.

— Внимавай, Ейдън! Не казвай отново нещо, което не мислиш!

Тес го дръпна за ризата и застанаха очи в очи. Тя облегна свободната си ръка на мотора и каза сериозно:

— Не съм уличница, която който и да е мъж да може да си позволи. Сама се грижа за себе си. Ако искам да вечерям в скъп ресторант, правя го. Ако искам да си остана у дома, мога да си сготвя не по-лошо. Ако искам лъскаво камъче, ще си го купя сама. Ясно ли е?

За момент той я погледна развълнувано. После зарови пръсти в още влажната й коса и притисна устни към нейните. Тес отвърна на целувката му страстно. Пусна ризата му и обви с ръце врата му, за да го придърпа по-близо към себе си. Устните й бяха горещи и жадни, точно както си ги бе представял. Когато Ейдън задълбочи целувката, тя издаде гърлен звук. Наведе се към него и моторът се заклати. Това стресна Доли, която бързо отстъпи настрани.

Тес се отдръпна назад и хвана ръчките на мотора, за да го изправи. Гърдите й се повдигаха при всеки дъх, който си поемаше. Устните й бяха влажни, зърната й изпъкваха през тясната тениска. Брадичката й се повдигна, сякаш го предизвикваше. Ейдън се помъчи да преглътне, заобиколи мотора и впери очи в нейните. Не каза нищо. Само обви ръце около нея, притисна устни в нейните и се замоли да продължат.

Благодари на бога, когато Тес отново обви ръце около врата му и разтвори устни. Страстта им пламна отново. Ръцете му зашариха трескаво по гърба й. Тя се притискаше към гърдите му. Тес изръмжа леко и се повдигна на пръсти. Измъчваше го с люлеенето на бедрата си. Цялото му тяло пулсираше.

Той се отдръпна, за да си поемат дъх. Тес дишаше тежко във врата му и това го влудяваше още повече.

— Искам да те докосна — промърмори той. — Позволи ми да те докосна.

Тя отметна глава назад и той я зацелува по врата.

— Къде? — попита Тес.

Ейдън замръзна.

— Какво каза?

— Попитах къде — дрезгаво прошепна тя. — Къде искаш да ме докоснеш?

Той притисна лице към врата й и потрепери.

— Господи, Тес.

Тя хвана лицето му с двете си ръце и го погледна в очите.

— Наистина искам да знам — каза тя и той забеляза с изненада неувереността й. — Кажи ми къде. Моля те!

Ейдън си припомни какво му бе разказал Мърфи за нея. Била сгодена, но годеникът й я зарязал. Изневерявал й. Как бе възможно? Как нормален мъж можеше дори да си помисли за друга жена?

Ейдън разбра, че важното в този момент бе да изтрие уязвимостта от очите й. Следващите му действия можеха да й възвърнат самоувереността или да я наранят дълбоко в ден, в който вече бе минала през ада. Къде искаше да я докосне? Мили боже! Къде ли не искаше да я докосне?

— Навсякъде — успя да промълви той. — Навсякъде, където ми позволиш.

Той плъзна ръце надолу по гърба й и погали задника й.

— Тук.

Тес затвори очи и стисна раменете му. Стоеше неподвижно, но в тялото й се усещаше напрежение, а по лицето й се четеше жажда. Ейдън погали едната й гърда нежно.

— И тук — каза той.

Прокара пръст по втвърденото й зърно и Тес се скова. Също и той. Не се доверяваше на самия себе си, затова хвана лицето й и я целуна по челото.

— Невероятно красива си, Тес.

Тя отвори тъмните си очи, изпълнени с желание.

— Защо спря?

Ейдън сдържа стона си.

— Защото изкара кошмарен ден и не възнамерявам да се възползвам от това. Не ме гледай така — заповяда й той, когато в очите й отново се прокрадна неувереност.

Стисна я за задника и я придърпа към себе си. Започна да притиска тялото й към възбудения си член, но след няколко секунди се отдръпна.

— Довери ми се — каза той искрено. — Последното, което искам, е да спра. Но не искам да те карам да прибързваш. Не и при тези обстоятелства.

Тя го изгледа недоумяващо. Очите й бяха едновременно възбудени и тревожни, лицето й — зачервено.

— Какви обстоятелства?

Той въздъхна.

— Аз съм първият след… него. Нали?

— Значи знаеш — кимна тя и очите й охладняха. — За Филип, проклет да бъде.

— Тес, той е бил абсолютен тъпак. Не знам какво обяснение ти е дал — каза Ейдън, като нежно я погали по бузата. — Но признавам, че се радвам, задето е далеч от теб. Трима са много.

Той притисна устни в нейните и в този момент Доли заръмжа.

Ейдън незабавно застана нащрек. Бутна Тес зад себе си и се наведе да извади пистолета от кобура на глезена си. Вратата към кухнята се отвори и в гаража надникна позната глава с кестенява коса. Ейдън свали ръката с пистолета.

— По дяволите, мамо!

Бека се намръщи.

— Не ругай пред мен, Ейдън. И прибери това нещо.

Той сведе очи и промърмори:

— Съжалявам.

Чу смеха на Тес зад гърба си и си помисли, че я чуваше да се смее едва за втори път. През последните няколко дни бе преживяла прекалено много кошмари, така че ако сега искаше да му се посмее, нямаше нищо против.

Майка му се усмихна широко.

— Вие трябва да сте приятелката на Кристен. Нося ви дрехи. Кристен ми даде размерите ви. Надявам се, че всичко ще ви стане.

— Благодаря ви, госпожо Рейгън. Беше много мило от ваша страна.

Тес пристъпи към майка му, като внимаваше да не се спъне в частите от мотора.

— Ейдън тъкмо ме развеждаше из къщата — обясни тя.

— И се фукаше с новия си мотор, нали? — попита Бека хапливо и Тес сви рамене.

— Не забравяй, че не казах и дума, Рейгън.

Тя отвори вратата, направи път на майка му и се ухили на пистолета, който Ейдън все още държеше пред слабините си.

— Все едно че е Коледа, госпожо Рейгън — каза Тес.

— Ейдън ще си разбие главата на това нещо най-накрая — промърмори майка му.

Той гледаше втренчено вратата. После се засмя. Когато се бе навел да извади пистолета си, без да обръща внимание на гигантската си ерекция, едва не бе припаднал, но смехът на Тес направи болката поносима. Той влезе в къщата, за да се обади на Джак Ънгър. Криминолозите щяха да се нуждаят от тях в офиса на Тес. И колкото по-скоро заловяха убиеца, толкова по-бързо Тес можеше да се върне към живота си. „А той вече ще е част от моя“, зарече се Ейдън.