Хосе Мария Мерино
Реката на рая (37)

37.

Престоят на Тере в болницата продължи почти осем месеца и през това време ти с известно учудване пое върху плещите си цял един свят от отговорности, наложи се да организираш живота си така, че да съгласуваш работата си с гледането на Силвио и с всичко необходимо, което ще изискват грижите за Тере след изписването й от болницата, макар че с нея сигурно ще се занимава и специализирано медицинско лице.

И така, наложи се да изучиш практиката на така нареченото телесно раздвижване, за да бъдат избегнати декубиталните рани при неподвижно лежащите тела, които могат да бъдат много опасни, упражненията с тялото, ръцете и краката, необходимите положения на тялото и движения с цел Тере да бъде в състояние да стане от леглото и да бъде пренесена в инвалидния стол.

Лекарят, който най-често разговаряше с теб, те информира за много други неща, предупреди те, че е възможно да получава спазми и да има сърдечни проблеми, каза ти, че след връщането вкъщи Тере ще има нужда от непрекъсната помощ при хранене, при хигиенните нужди, при упражненията за раздвижване и при промяна на положението на тялото.

Една продължителна рехабилитация би й помогнала да възстанови известна част от способността да се движи, а психолозите ще я подготвят за новия начин на живот ти обясни докторът. Ще бъде включена и адекватна медикаментозна терапия, така че за Тере да бъде по-лесно да понесе принудителната неподвижност на статуя след инцидента. Тере обаче се отказа от психологическата терапия:

„Знам много добре какво се случва с мен и че никой няма да може да ме извади от това състояние. Да ме оставят на мира.“

Към комплицирания ти живот се прибави и необходимостта да подготвиш някои пространства в къщата за момента, в който Тере щеше се върне в нея. Преустрои съпружеската спалня в нейна стая със съответното оборудване и мебели. Пренесе семейното легло и нощното шкафче в работния си кабинет, в какъвто превърна една стая, съседна на тази на Силвио, с цел да имате по-честа и пряка комуникация.

Наложи се също да преустроиш банята, намираща се срещу семейната спалня, и да я приспособиш за нуждите на Тере. Сложи перила, допълнителни опори и помощни подложки, по-висока тоалетна чиния, ортопедичен стол на колела за под душа.

Всички тези действия удивяваха Силвио, защото всяка мебел, електрически управляемото легло със специалния дюшек, различните по вид и големина възглавници, подвижният стол за вкъщи и за навън, инвалидният стол в банята, дългата тръба на душа, монтирана малко над пода, бяха за него неща с чудодейни възможности, а освен това затвърждаваха увереността му, че майка му скоро ще си дойде вкъщи.

Взе Тере от болницата, за да празнувате заедно коледните празници. Предложиха ти лично и да я откараш с колата, но не посмя и я транспортираха с линейка. Силвио бе украсил много места в къщата с гирлянди, камбанки, позлатени стъклени топки и най-вече с няколко възпоменателни рисунки, доста неясни, но претендиращи да илюстрират сцени от най-запомнящите се приказки, разказвани му от Тере: тук бяха Снежанка с джуджетата, Палечко, Хензел и Гретел, вълшебникът от Оз, Йода, Чубака и мисълта за завръщането на майка му вкъщи, за да бъдете заедно през празничните дни, го бе обзела напълно и понякога дори не чуваше какво му говориш. Аурора, учителката от специализирания център, ти каза, че Силвио преживява това завръщане с такъв ентусиазъм, че дори е заразил с него и приятелите си.

На Бъдни вечер вечеряхте около масата в столовата. Тере седеше на инвалидния стол с колелца, а Карла се суетеше припряно около нея. Силвио настоя да сервира храната на майка си. Внимателно, осъзнавайки радостта, което това ще достави на Тере, ти завърза около кръста му една голяма кухненска престилка, за да прибере остатъците от вечерята, изпаднали от несръчността на сина ти и от трудното дъвчене на Тере.

Спомняш си тази нощ и сега ти се струва, че е била част от някаква гротеска, защото Карла се напи и запя на висок глас, макар и за първи път да забеляза в очите й светлина, омекотяваща непрекъснато струяща от тях тъга, случайна искра, придаваща на погледа й безгранична отдалеченост. На Бъдни вечер изостави обичая с гроздовите зърна^[1] и го обясни така на Силвио:

„Мама не може да ги изяде, затова обичаят с гроздето няма да се състои.“

„Ами аз ще й ги дам“, отбеляза той.

„Казах никакво грозде“, повтори категорично ти, а Силвио, който остана мълчалив в продължение на почти час, не настоя повече.

На Бъдни вечер, по идея на Силвио, обувките на всички от семейството бяха подредени до леглото на Тере. Беше казал на Силвио саморъчно да напише писмата до дядо Коледа от името на всички и той поиска за себе си няколко компютърни игри с галактическа тематика, за тебе един комедиен филм, което ти подсказа, че е усетил отчаянието, което излъчваш, за мама едно плюшено мече, „защото макар и да е голяма прекарва целия ден в леглото и то да й служи за компания, когато ни няма“, а за леля Карла, „една от онези кутийки с боички за гримиране, малко дръзко, но ще й хареса“. Дядо Коледа донесе всичко това, както и няколко книжки с весели приказки, които той прие с огромно удоволствие.

Легнала до плюшеното мече, избрано от Карла и Силвио, Тере имаше затрогващ инфантилен вид.

В средата на февруари изписаха Тере от болницата и й разрешиха окончателно да се установи вкъщи. Отново ти предложиха лично да я транспортираш с колата като един вид натрупване на практически опит в рамките на цялата система от грижи, които ти предстоеше да полагаш за нея. Ти обаче и този път предпочете да бъде транспортирана с линейка. Освен това старата постройка на къщата на бабата все още не бе напълно пригодена да посрещне носилките и инвалидните столове. Ти беше планирал изграждането на няколко рампи около входния портал и преустройство с цел разширяване вратите на асансьора, но сградата бе под определена закрила и това правеше доста сложни административните постъпки за получаване на разрешение за промени.

Настаняването на Тере доведе и до други нововъведения. Освен старата Адела, вкъщи започна да идва и една медицинска сестра, която през деня се занимаваше с раздвижването на тялото и крайниците й, отговаряше за останалите терапевтични процеси, хранеше я. Идваше и Иза, която довеждаше Силвио по средата на следобеда и оставаше с него до завръщането ти от работа, ако не се беше прибрал преди това. Колегите на Тере от факултета бяха изразили пред теб желанието си да я посетят, но тя все още не се чувстваше готова да ги приеме.

Разпределението на задачите беше подчинено на стройна организация: ти правеше първата промяна в положението на тялото на Тере със ставането в седем часа сутринта, а преди да излезеш й даваше закуската. Медицинската сестра, която обикновено идваше по същото време като Адела, й правеше сутрешния тоалет и я преместваше на инвалидния стол на колела, пристъпваше към различните видове терапии, нахранваше я и си отиваше някъде към седем и нещо след последното раздвижване за деня. Прибирайки се вкъщи, ти оставаше известно време при Тере, провеждахте кратък разговор, в който рядко ставаше дума за нещо друго, освен за състоянието й и за Силвио, тъй като Тере бе изгубила изцяло постоянното си някога любопитство към живота, към книгите, филмите, театралните премиери и което досега дори непрестанните грижи за Силвио не бяха успели да заличат. Помоли те и Карла да може да дойде да я посети вкъщи, макар и не на тържествено празненство както по Коледа. И така, в деня, в който Карла прибираше Силвио от специализирания център, тя оставаше известно време при сестра си и си тръгваше в момента на твоето прибиране, тъй като я беше предупредил, че не искаш да се засичате дори и за минута с нея вкъщи, освен при задължителните чествания на семейни празници.

Един път ти се прибра вкъщи и Карла беше все още в хола с Тере, седнала в инвалидния си стол. Когато ти влезе, тя те помоли да седнеш до сестра й:

„Прощавам ви — промълви. — Сега се отнасяйте добре един с друг и се грижете за Силвио. Целунете се“.

Ти целуна Карла, за да изпълниш молбата на клетата си съпруга, но си помисли, че тази прошка сигурно е плод на лукавството на балдъзата си, която вероятно е подсказала на Тере да предприеме тази стъпка.

Понякога, изпаднала в нервна депресия Тере, започваше да се тревожи за скъпото лечение, въпреки че застраховката покри някои разходи, а инцидентът бе приет за трудова злополука, което увеличи размера на пенсията й, една значителна част от разноските трябваше да поемате вие.

Каза й, че това е най-маловажното нещо.

„Не е най-маловажното, направо си е истинско кръвопускане, защото много добре знаеш, че най-вероятно за това няма да има лек“.

Каза й да има търпение. Постепенно ще започне да се подобрява. По-важното е да не се изоставя във физически план и да не губи дух. Потиснатостта няма да й помогне с нищо. Когато приключи строежът на рампите около входния портал и разширението на вратите на асансьора, ще можеш да я извеждаш много по-често на разходка.

„Строеж на рампи и асансьор? Още абсурдни разходи?“.

Уплаши те дълбочината на тъгата в погледа й.

„Наистина ли вярваш, че трябва да имам търпение? Не ми казвай подобно нещо, моля те, Даниел, не ми казвай го само за да кажеш нещо и да ми даваш напразни надежди“.

Разплака се безутешно, а ти попиваше сълзите й, усещайки как по цялото й тяло пулсира болката от връхлетялото я реално нещастие.

Каза й, че много хора са преживяли подобно нещо, борили са се с бедата. Тя също не трябва да се оставя отчаянието да я победи.

Погледна те през сълзи с още по-опечален вид.

„Знаеш ли кое е най-лошото във всичко това?“, попита те накрая.

Ти не каза нищо.

„Най-лошото във всичко това е, че аз се превърнах в център на внимание за цялата къща, измествайки клетия Силвио“.

Каза й, че това не е вярно, че за Силвио непрекъснато се полагат грижи, че ти прекарваш с него продължително време.

Тъгата в очите й идваше някъде отдалеч, оттам, където няма възможна утеха.

„Да, Даниел. Изместих клетия Силвио, който се нуждае от толкова много грижи. Аз съм се превърнала в мебел, не мога да движа дори ръката си, станах основната причина за тревогата на цялото семейство, една безполезна, абсурдна тежест.“