Хосе Мария Мерино
Реката на рая (18)

18.

Остана толкова дълбоко засегнат от разговора с Тере, че през следващите два дни беше много потиснат. Това ти състояние не убягна от вниманието на колегите ти, защото не отиваше дори и да изпиеш кафето в единайсет с тях.

Макар и да не взимаше пряко участие в ежедневната ти дейност, Жизела разбра и те повика, за да те попита какво се случва: първо отказа предложението й за среща с един най-малкото странен претекст, но тогава тя предпочела да не настоява, докато не минат няколко дни, сега обаче всички в лабораторията коментират крайно унилия ти вид, „като мъченик в чистилището“, според думите й.

„Имаш някакъв проблем ли? Нещо лошо ли ти се случва? Мога ли с нещо да ти помогна? Приятелите сме и за добро, и за лошо“, допълни.

Отчаянието ти бе толкова голямо, че прие да се срещнеш с нея извън офиса. Изпитваше необходимост да споделиш с някого голямата си тъга. Не пожела да отидеш в дома й, защото знаеше, че посещението неминуемо щеше да премине в любовна прегръдка, а ти беше толкова съсипан, че споменът за всичките й прелести не те накара дори и да потръпнеш от желание. Затова предпочете терасата на един близък до лабораторията бар, където няколко врабчета с любопитно поведение, почти питомни, кацаха по масите и кълвяха трошички, един колкото миниатюрен, толкова и необичаен спектакъл.

Докато наблюдаваше тези дръзки натрапници, ти изповяда пред Жизела недоразуменията, довели те до решението рязко да скъсаш с Тере без никакви обяснения, добавяйки подробности към онова, което й бе споменал на брега на езерото в нощта, когато започна връзката ви като любовници.

„Стори ми се, че има предостатъчно признаци, че ми слага рога и то толкова явно, че би било смешно да й искам обяснения.“

После преповтори всичко настъпило след първото пътуване до Германия и началото на връзката ти с нея, без обаче да й споменаваш за Лени. Професионалният ти възход, както и животът ти вървяха стабилно и ти сметна, че си забравил Тере:

„Кълна ти се, че бях станал нов човек, Жизела, че виждах живота по друг начин, че се чувствах освободен от любовта й.“

И изведнъж новата среща, поведението й на силно обидена, взаимните обяснения.

„И сега иска да ме увери, че всичко е било плод на мои халюцинации, че съм постъпил по непоносим, съвсем разочароващ за нея начин и че няма никакво намерение да ми прости по нито един от познатите начини, че не иска повече да чува гласа ми и да вижда физиономията ми.“

„И въпреки всичко си открил, че продължаваш да си влюбен в нея, че тя все още неудържимо те привлича.“

Жизела се държеше приятелски, топло, но и показваше известна ирония.

„Лоша работа, Даниел, макар че всичко това ти се случва, защото не си съумял да запазиш любовта си, защото си нямал доверие в нея, аз мисля, че въпреки всички онези очевидни признаци, за които говориш, би трябвало все пак да опиташ да изясниш нещата, никой не бива да бъде осъден, без да бъде изслушан.“

„Зле постъпих, съгласен съм, че постъпих зле, но се постави на мое място, привидностите изобщо не изглеждаха в реда на нещата, а ето че сега нищо не мога да направя, луд съм по Тере.“

„Ами когато си лягаш с мен не съм забелязала и следа от носталгия по някоя друга.“

Остана стъписан, а тя избухна в смях и хвана ръцете ти в своите:

„Когато бях съвсем млада, се влюбих в един чичко няколко години по-възрастен от мен и преживях нещо много подобно на твоето изживяване, отдадох му се, беше първият, с когото лягах, той откъсна цветето ми, както казваха преди, едно лято пристигна там, където летувах, и не можеш да си представиш какъв скандал ми вдигна, като ме видя да танцувам с друг, един приятел от групата летовници, каза, че не може да повярва, че помежду ни няма нищо сериозно, че от положението на телата ни, точно така го рече, положението на телата, ясно говорело за нещо много повече от обикновено приятелство, разгневи се като звяр, отнесе се с мен като с най-обикновена проститутка.“

Слушаше изненадан изповедта й, защото Жизела за първи път споделяше през теб нещо толкова лично.

„Възможно е да сме танцували малко по-плътно прилепени един към друг, не твърдя, че не е било така, аз ставах като разгонена в присъствието на други момчета, но се въздържах, не съм му изневерявала, от време на време малко кокетиране, нищо повече, така че и аз много се ядосах, държането му ми се стори несправедливо и за да продължим да бъдем заедно, настоях да ми се извини, той обаче отказа, хубостникът му с хубостник, не можеш да си представиш колко тъжно ми стана, колко зле се почувствах, скъсах с него и се заклех повече никога да не се влюбвам, да правя с момчетата онова, което ми се иска, да ми е хубаво, без да страдам.“

Никога не би могло да ти хрумне, че Жизела някога е била влюбена, както ти си влюбен в Тере, и че едно любовно разочарование я е накарало да устрои сексуалния си живот по начина, по който го бе направила. Изведнъж почувства истински страх при мисълта, че някой ден може да видиш Тере в прегръдките на някой от старите ви приятели, защото освен всичко друго, с красивото си лице и съвършеното си тяло, тя бе изключително привлекателна за мъжете.

„Но аз продължавам да съм влюбен в нея, искам да се одобрим“, каза ти.

Със сигурност внезапният камшичен удар на ревност, който тази идея накара да изплющи вътре в теб, принуди гласът ти да трепне, придавайки по-голяма достоверност на думите ти.

„Ами ако няма никой друг между вас и се надявам да е така, считай, че нищо не е загубено. Аз през останалата част от лятото ходех като замаяна и без желание за каквото и да е, но когато се върнах в Мадрид и започнах курса, прочетох нещо в една книга на онзи велик творец от древността Лопе де Вега, който казва, че за да забравиш една любов, трябва веднага да започнеш друга или нещо подобно. Започнах флирт със сина на едни съседи, които идваше да ми помага по математика няколко следобеда и който започна да ми прави мили очи, предупреждавайки го, че изобщо не може да става дума за любов, а само за прекарване на няколко приятни момента, така че, надявам се, твоето момиче не е срещнало друг, повтарям ти.“

„И какво би трябвало да направя?“, попита ти все по-възхитен от богатия любовен опит на Жизела.

„Трябва да й покажеш, че си напълно разкаян за всичко сторено от теб, че я обожаваш, че чезнеш по нея, че целуваш земята, по която ходи, че си изтривалка за краката й и така нататък и може тя да се размекне, защото не вярвам толкова бързо да е минала от любовта към омразата.“

„Мислиш ли?“, попита неуверено ти, защо все още почти физически, като изтласкване, усещаше отказа на Тере.

„В този момент сигурно силно те ненавижда, а според това, което ми разказа, реакцията й е съвсем обяснима. Направил си фаталната грешка да я обвиниш без доказателства и без тя да има възможност да се защити, само на базата на бегли описания в писма и на една снимка, направил си фаталната грешка, че си решил да скъсаш, без да й кажеш. Не бъдете упорити и глупави като кафърски бивол^[1], защото е сигурно, че жаравата е разпалена, ти бъди търпелив, положи усилия, посвети се изцяло на целта си и ще видиш как всичко ще се нареди.“

Тя изпи разхладителната си напитка.

„Като начало още днес й изпрати букет цветя“.

Близостта й ти действаше отпускащо, успокояваше те. Каза й го:

„Не можеш да си представиш колко ми е хубаво да разговарям с теб.“

„Това, с което трябва да се въоръжиш, е търпение, повтарям, Самора^[2] не е спечелена за един ден, най-вече след понесено наказание, тъй че търпение и смирение, след два-три дни още един букет цветя или някоя от любимите й книги, или кутия бонбони, но без да й досаждаш с телефонни обаждания, нека разбере, че си зависим от нея, точно така, но че си и дискретен, че не желаеш да й създаваш неудобства.“

Жизела имаше здраво тяло, закръглено, но не дебело и парфюмът й ти харесваше. Усети, че мъката ти се е поуталожила и повтори думите си на благодарност:

„Да знаеш колко много ти благодаря за съветите ти, Жизела.“

„Давам ти ги като приятелка и очаквам, когато аз имам нужда от помощта ти, от съветите ти, от каквото и да е, да ми отвърнеш със същото.“

Изведнъж усети, че отчаянието, което до преди малко потискаше либидото ти, като че ли постепенно изчезва и че прелестите на Жизела са прекалено привлекателни.

„Искаш ли да се поразходим малко заедно? — попита я ти. — За десет минути сме вкъщи“.

Тя се засмя толкова силно, че от съседните маси ви загледаха с любопитство:

„Даниел, каква самонадеяност на пълен новак, направо щях да се смая, ако не ви познавах вас, мъжете. Нека сме наясно — няма да приема в прегръдките си кавалер, луд от любов по друга дама, боготвори я, въздиша по нея, готов е да падне в краката й. Знай, освен това, че от този момент нататък си освободен от задълженията ти към мен, че вече не принадлежиш на моя харем или както и да се нарича моето.“

Засмя се още един път, преди да продължи:

„Освен това имах късмет, че не ми се случи отново да се влюбя, че любовта не ме споходи пак, както се казва. Харесвате ми, прекарвам си добре с вас, изпитвам нежни чувства към вас, но в никого не съм влюбена. Ако все пак се влюбя в някого, ще мисля единствено за него, защото няма да понеса още една раздяла и незаслужена ревност. Пито–платено.“

Отново се засмя, но сега вече като че ли не толкова силно. Едно от врабчетата, които подхвръкваха между масите, остави тънка линия от изпражнения по косата й, но ти не посмя да й го кажеш, сякаш по този начин срамът, който те обзе към самия тебе, щеше да стане непоносим, след като осъзна предателството, което въпреки любовта ти към Тере, току–що се опита да извършиш.

Докато се сбогуваше с Жизела, внимателно изчисти птичето ако с носната си кърпа, без да й даваш обяснения: „Имаше там нещо“, каза само, преди нежно да я целунеш по бузите.