Хосе Мария Мерино
Реката на рая (29)

29.

За да видиш блясъка на звездите, трябва силно да изпънеш назад глава, защото задната част на колата е под гъстите клони на дърветата. Нощта вече се е спуснала без определени граници, обгърнала ви е здраво с тъмната си плътност. Карла спи плътно завита в одеялото си и ти чуваш близкото й равномерно дишане.

Когато Силвио се роди, Карла вече беше в Лос Анджелис с Джон и очевидно нещата с кинематографичната им дейност вървяха добре. Ти не знаеше никакви подробности за тях, въпреки че понякога Тере получаваше писма. Така до теб достигаха откъслечни новини, че снимат документален филм в Амазонка или в Казахстан, или на остров Паскуа, винаги на екзотични места, което караше Тере да се смее и да коментира, че сестра й най-накрая е постигнала детската си мечта да прелита като птица от едно живописно място на друго по широкия свят, без никъде да се установява за постоянно.

Не я видяхте дълги години, защото от Съединените щати се прехвърли не другаде, а в Австралия и много по-рядко получавахте вести от нея. Но един ден тя се появи внезапно в дома ви толкова необикновена в държането си, колкото и грижливо гримирана. Изглежда бе прекъснала връзката си с Джон и бе в процес на подготовка да отиде да снима в Мароко. Преди това обаче решила да види племенника си и да прекара няколко дни с вас. Беше все така стройна и привлекателна както на времето, когато се запозна с нея. Къщата беше достатъчно голяма и Тере веднага я настани в една от стаите.

Тогава Силвио току-що бе навършил седем години и Карла, която бе в течение на проблемите на детето, го прегърна с изблици на радост, приласкавайки го нежно, но не пропусна да изкаже пред вас и съжалението си за състоянието му. Карла не се задържаше много вкъщи, въодушевено отделяше много време за възстановяване на връзките си със старите приятели от нощните скитания, но следобед обикновено правеше известно време компания на Тере и на Силвио, преди момчето да отиде да си легне. Харесваше й да си бъбри и да си играе с него, да му показва снимки от екзотичните места, на които е била, да му разказва истории за странни животни или приказни същества.

Един от тези следобеди на Тере й се наложи да се прибере по-късно вкъщи и ти трябваше да побъбриш с балдъза си, нещо, което обикновено не правеше, защото разговорите с нея силно те объркваха поради манията й непрекъснато да спори и да демонстрира несъгласие с всичко традиционно.

Силвио доста ловко управляваше компютърните игри и сега заедно с Карла двамата прекараха дълго време погълнати от една мелодраматична галактическа битка. Когато свършиха, Карла даде на момчето да вечеря, после го заведе да си легне и след това отново дойде при тебе.

„Сега въпреки всичко детето е истинска скъпоценност и ще ни е много мъчно, ако го загубим. Жалко, че изследванията не показаха проблема му“, каза.

Думите й те изненадаха, но не вдигна поглед от вестника, който четеше.

„За какви изследвания говориш?“, попита ти след като умът ти предъвка казаното.

Карла те погледна непринудено сякаш ставаше дума за нещо много добре известно.

„Пробите за установяване на синдрома, човече“, уточни тя.

Погледна я, без да кажеш нищо, вперил поглед право в очите й, с вид, очакващ още обяснения.

„Когато Тере ми съобщи, че е бременна, я посъветвах да бъде много внимателна, да си направи необходимите изследвания, а тя ми отговори да не се притеснявам, ще ги направи, но изглежда, е станала някаква грешка в лабораторията“.

Не разбра нищо от това, което Карла ти говореше.

„Вече не си спомням за какви анализи, нито за какви изследвания е ставало дума, нито пък защо е трябвало да ги прави“, каза ти.

В поведението на Карла тогава ти забеляза известно подозрение, сякаш внезапно си бе дала сметка, че е изрекла нещо не на място или е била нетактична.

„Всичко това вече няма никакво значение — отвърна, — да го оставим настрана, станалото станало, нещата са такива, каквито са, а освен това детето е много гальовно и от ден на ден проявява все по-голяма сръчност“.

Но у теб се бе събудило взискателно любопитство, свързано с поведението на Тере веднага след раждането на детето, известна липса на изненада без видима проява на нормалното в такива случаи огорчение, поведение, оставило дълбока следа в паметта ти.

„Не може да го оставим настрана, бъди така добра да ми обясниш, не ме карай да чакам Тере да се върне, за да питам нея“.

Подозрителното поведение на Карла бе станало очевидно.

„Нима тя никога не ти го е казвала?“, попита.

„Мога ли да знам какво е трябвало да ми каже?“ „За анализите, за изследванията“.

Ти започна да губиш търпение.

„Подиграваш ли се с мен? Ще ми обясниш ли най-накрая за какви анализи говориш, за какви проклети изследвания?“

Тогава се появи онази Карла, за която предпазливостта и дипломатичността очевидно са част от света на лицемерното поведение.

„Нима не знаеш, че Тере и аз имаме братовчед в Барселона със същия проблем? Възможно ли е Тере да не ти го е казвала?“ Още повече за това, което наричат транслокация^[1].

Разбира се, че това нищо не ти говореше, но информацията ти се стори толкова важна, че предпочете Карла да не си даде сметка и да му обърне внимание. С тези роднини на Тере и Карла, които живееха в Барселона, не поддържахте друга връзка освен размяна на поздравления за Коледа. Но никой от тази фамилия, присъствал на сватбата ви, не бе проявил същите като Силвио недостатъци, а Тере никога не ти бе споменавала за съществуването на братовчед с подобен от рождение проблем.

„А, това ли било — възкликна предпазливият, злобният Даниел, въпреки силното вълнение, което ти причини новината — бях го забравил след толкова много време“.

Разтвори отново вестника, за да се престориш, че ще продължиш да го четеш.

„Имаш право — продължи ти, — сигурно е станала някаква грешка, но оттогава изтече много вода и нещата са такива, каквито са, както ти добре го каза“.

И все пак, онзи гняв, който понякога замъглява разсъдъка ти и който така ужасно обърква духа ти, забушува в теб, когато Тере се прибра. Карла бе излязла да се види с приятелите си. Тере отиде да види Силвио, който спеше в стаята си, после дойде в хола и те попита искаш ли да вечеряш.

Този момент се е запечатал в съзнанието ти като желана раздяла с Тере, защото според теб поведението й означаваше окончателно предателство, което в никакъв случай не може да бъде извинено. Лошият Даниел те бе обсебил напълно, изпълнен със злоба.

„Нямам никакво желание за ядене, сестра ти вече ме нахрани достатъчно, като ми каза за изследванията, които си правила при бременността ти със Силвио.“

„Какви изследвания?“, попита Тере, без да разбира.

„Тези, които, изглежда, си поискала да ти направят, за да разбереш дали детето, което очакваш, ще се роди с генетични деформации като онзи твой братовчед, за когото никога не си ми споменавала.“

Беше те обзела такава злоба, че дори не повиши глас. Гневът със страшна сила вибрираше в най-скритите и в най-видимите части на тяло ти и нямаше нужда от друго поле за изява. Беше като усещане даващо пълно спокойствие посред болката, вълнение без никаква проява на емоция.

Тере застана неподвижна пред теб, погледна те с отворена уста, неспособна да ти отговори.

„Или не си се подлагала на никакви изследвания и само си ги измислила, за да се отървеш от настояванията на сестра ти?“

Ако гневът и омразата не ти бяха дошли в повече, Тере сигурно би изпитала състрадание към теб, защото цялото й държане излъчваше беззащитност и смущение. Отпусна се тежко в един фотьойл и заплака с отчаяние, което би трогнало всеки друг освен тебе, преизпълнения със злопаметна горчивина Даниел.

Остави я да плаче, без да кажеш нищо, непоколебим. Сълзите се стичаха по лицето, по ръцете й.

„И през ум не ми е минало, че детето ще се роди така, кълна ти се, Даниел, това няма причина да е наследствено.“

„Да, но дори и сестра ти те е предупредила какво трябва да направиш, дори сестра ти е знаела за съществуващия риск.“

Сълзите продължаваха да се стичат от зачервените й очи, а от носа й обилно потече секретът, който обичайно придружава силния плач, но подобни прояви на слабост и мъка не предизвикаха съчувствие, а още по-силна неприязън у теб.

„Бях убедена, че ще бъде нормално дете, също както всичките ми останали братовчеди, общо седем на брой. Само един от тях се роди с такъв проблем. Бях сигурна, мислех, че мене съдбата със сигурност ще ме пощади.“

Този следобед ти също бе сигурен, че тръгвайки по пътя към водопада, за да се изкачиш до лагуната, ще намериш Силвио някъде наоколо, мислиш си сега, осъзнал вече реалната възможност човек да изгуби разсъдъка си, когато усети нещо лошо да се случва.

Сега би могъл справедливо да съдиш Тере: онази винаги ентусиазирана, организирана, предвидлива Тере, но която не бе успяла да прикрие слабата си страна, дълбокия несъизмерим страх, който сигурно с години е таила в себе си заради роднинската връзка с онзи нещастен братовчед, носещ ужасните белези на наследствеността. Тогава обаче ти се отнесе с нея без никаква милост, с презрение, а гневът ти бликаше от всяка твоя дума.

„Това е пълна глупост, няма никакъв смисъл, абсурдно е: колкото и незначителни да са били вероятностите нещата да се случат така и детето да се роди дефектно подобно на онзи твой братовчед.“

Сгуши се пред теб, съвсем близо, със зачервени очи, с течащ нос, с потекли по устните й сополи. Ти обаче не й позволи да се облегне на коленете ти.

„Кълна ти се, бях убедена, че това няма да се случи, Даниел, ти си здрав, аз съм здрава, защо и детето да не се роди толкова здраво колкото ти и аз, тази увереност, тази надежда ме заслепи.“

Въпреки че виждаше как мъката я разкъсва, ти остана напълно безчувствен.

„Това, което ми причини няма име. Първо забременя, без да го споделиш с мен, а на всичкото отгоре, знаейки за съществуващия риск, не си направи необходимите медицински изследвания.“

Тере хлипаше с наведена глава, сякаш се молеше.

„Не си ми и споменавала, че имаш братовчед с такъв проблем, скри от мен измета на фамилията ти.“

Вдигна поглед, изпълнен с всичкото отчаяние на света, с истинския израз на мъката.

„Не съм искала да крия нищо от теб, но това е нещо, за което изобщо не исках да мисля, Даниел, трябва да го разбереш и да ми простиш.“

Тогава ти й припомни нещо, което самата тя ти беше казала години преди това, когато правеше опити да се одобрите, да получиш прошката й след американската история:

„Един ден, преди доста време, ти ми заяви, че има действия, които дори и да могат да бъдат извинени, оставят следа завинаги, а това твое поведение нито може да бъде извинено, нито забравено“.

Тя отново силно зарида, попиваше сълзите с полата си, но ти дори и не погледна краката й, за да не смутиш злобата си със странични чувства.

„Предостатъчно станаха поредните ти прояви на нелоялност, дойде ми до гуша, разпореждала си се с важни неща в живота ми без мое знание, крила си от мен абсолютно значими събития, които е трябвало да зная, постъпила си крайно безотговорно, като не си предвидила какво дете ще родиш.“

Хлипаше кършейки ръце.

„Не съм си го и помисляла, кълна ти се, не съм си го и помисляла, бях сигурна, че ще бъде нормално дете, както всички останали нормални братовчеди. А изпитвах и ужас при мисълта, че може да не е така, не знаех дали ще намеря смелост да го махна.“

Ти отиде в спалнята ви, сложи в един куфар пижамата си, несесера с тоалетните принадлежности, отиде да прекараш нощта в хотел, но не успя да заспиш, непрекъснато мислеше за тази струваща ти се толкова оскърбителна история, стараеше да изтриеш от съзнанието си образа на нежната, грижовна, любвеобилна Тере, за да го заместиш с този на една зловеща лицемерка.

Възродиха се и отдавнашните ти изблици на ревност, стигна до убедеността, че старата история с Лари е била истина, че клетвите й за любов в писмата й са били само комедия, че се бе омъжила за теб с увереността, че може да те манипулира, както й хрумне, подобно на манекен, но в случая със Силвио хитростта й с нищо не й помогна.