Хосе Мария Мерино
Реката на рая (33)

33.

Сигурно всичко това не би се случило или най-малкото не би го направил така, ако не беше започнала авантюрата ти с Карла, тъй като това приключение завърши по най-лошия възможен начин, мислиш си ти, докато тя продължава дълбоко да спи, както можеш да прецениш по звука на отмереното й дишане.

Водехте един двойствен живот, който за Карла, според собствените й думи, й се струваше много вълнуващ: този на шурей и зълва по време на вижданията си със Силвио и този на любовници, срещащи се в твоя апартамент, за да се отдадете на страстни прегръдки или на еротични фантазии винаги според капризите на Карла.

След като бе изградил цяла теория относно предателството на Тере и за неялността й, излезе, че истинският предател в тази история, крал дон Родриго и граф дон Хулиан едновременно, си ти, защото доверчивата Тере не би могла да си представи, че си способен да имаш друг любовен живот, освен все по-редките съпружески прегръдки, първо с енергичната и пламенна Жизела, после с кротката и сериозна Лени, след това с приветливата, но взискателна Хелга и накрая с тази непредвидима Карла, изпитваща влечение към абсурдните ситуации и към най-невероятните места.

В нито една от тях обаче не намерих онова, което преживях с тебе, Тере, мислиш си ти, с нито една от тях не попаднах в Едем, не изпитах същото физическото и емоционално проникване както с теб и чувството за вечност, защото с всяка една от тях чувствата бяха далеч от онези, които ни събраха нас двамата, в никоя от тях не бях влюбен.

Измина време. Жизела, освен онзи случай, в който се опита да те съблазни по време на празненството под влияние на алкохола и една друга среща преди поредното заминаване за Германия, не настояваше да поддържате близка връзка. Лени се омъжи за мъж, в когото бе влюбена. С Хелга връзката ти приключи при предпоследното ти пребиваване в Германия, защото бе разбрала, че си женен, и ти постави ултиматум, искайки да разбере дали си готов да се разделиш със съпругата си и официално да се съберете да живеете заедно. Ти реши да прекъснеш тази връзка, която също не намираше за много вълнуваща.

И така, Карла е четвъртият случай на измяна от твоя страна. От страна на Тере вероятно също има нещо прикрито, но в никакъв случай явни прояви на нелоялност, каквито бележат твоя живот. И тъй като твоята нелоялност бе израз на прекомерна самонадеяност, накрая дойде и логичният резултат.

Миналата година, между деня на Сан Хосе^[1] и Велик ден, Тере бе замислила да отиде на някакво място в планината, за да може Силвио да присъства на събиране на деца в неговото положение, с родителите включително, една екскурзия с посещения във ферми и земеделски райони, вечерни сбирки около лагерния огън с разкази на различни истории, в понеделник ти трябваше да заминеш за петнадесет дни в германската централа на лабораторията, а Карла подготвяше пътуване по служба до Санкт Петербург.

Тере и Силвио заминаха във вторник и същата тази вечер Карла ти каза, че иска да спи с тебе в съпружеската ви с Тере спалня. След като имахте възможността да се срещате в твоя апартамент, тази идея не ти си понрави. Тя обаче настоя:

„Защо да не мога да спя в стаята на баба и дядо? Защо да не мога да си спомня вечерите, в които си лягах с баба, като съвсем малка, когато мислех за родителите си и изпитвах страх да умра?“

Толкова много пъти повтори тази своя претенция, че същата тази нощ прекарахте заедно. Така се случи и през следващите. Изглежда, Карла, освен далечните детски спомени, сега намираше еротичен стимул да спи с теб в леглото на баба си и дядо си.

Вечерта в събота излязохте да вечеряте навън, после минахте през няколко бара, за да изпиете по чаша и си легнахте много късно и със значително количество алкохол в кръвта. По обяд в неделя ти се събуди със силното желание Карла да си тръгне, защото Тере и Силвио щяха следобед да се върнат и ти искаше колкото се може по-скоро къщата да възвърне нормалния си вид, тъй като я усещаше променена от вашето присъствие и много ти се искаше, ако Тере си дойде по-рано от очакваното, да не ви завари заедно. Карла изропта, раздвижи се мудно с отегчен и мрачен вид, но накрая успя да я накараш да си събере нещата и я отведе да обядвате в един ресторант извън града, който много й харесваше. Когато ти се върна вкъщи тази вечер, Тере и Силвио се бяха върнали от екскурзията, за която Силвио ти разказа толкова въодушевено, че не разбра почти нищо от думите не му.

Не можеше да си представиш, че Карла би могла да остави видими следи от присъствието си в семейната спалня, но една от нейните големи и привличащи погледа обици, едно калъфче с козметични принадлежности и едни бикини напомняха за присъствието й. Когато ги видя, Тере не попита за нищо сестра си, нито пък тя откровено си призна за връзката ви. В сряда, когато се върна следобед вкъщи, се изненада, че не намираш Силвио в хола и попита за него една много по-сериозната от обикновено Тере, толкова сериозна, че ти се уплаши на детето да не му се е случило нещо.

„Силвио е в стаята си, защото не искам да става свидетел на това, което ще ти кажа.“

Ти дори не седна, очаквайки учуден думите й.

„Сега веднага си тръгваш от тази къща — продължи тя, — сега веднага и повече не искам да знам нищо за теб“.

„Мога ли да знам какво ти става?“

Дръпна те силно за ръката и ти каза почти допряла лицето си до твоето:

„С нашия брак е свършено. От години се отнасяш зле със Силвио и с мен, но това със сестра ми е капката, заради която чашата преля.“

Отдалечи се от теб, сякаш за да придаде още по-голяма важност на следващите си думи и настоя за незабавен развод.

Ти отмени пътуването си до Германия по семейни причини и пренесе повечето от нещата си в апартамента. В петък по мобилния телефон ти се обади адвокат, за да ти съобщи, че ако си съгласен, ще задейства процедурата за така наречената раздяла по взаимно съгласие със съпругата ти.

„Виждам, че тя много бърза — му отговори саркастично ти, — но явно не може без моето съгласие“.

Въпреки плановете, които си беше правил за приключване на семейния живот с Тере, обаждането на адвоката те притесни, защото по-малко отстъпчивият Даниел се почувства наранен в гордостта си. Дори сега да ти се струва невероятно, но този Даниел си помисли, че при така стеклите се обстоятелства, ти не се бе държал толкова зле с Тере и със Силвио и в края на краищата прие тази неочаквана и несподелена навреме бременност, както и недъга на сина ти, а това с Карла е само една лудория, която не би трябвало да доведе до подобни драматични последици. Реши все пак да уредиш нещата. Бе много вероятно разводът да стане факт още преди настъпването на лятото и ако решението на съда е разумно, би могъл често да виждаш Силвио, въпреки окончателната ти раздяла с Тере.

Все пак, макар и напуснал семейния дом, ти предложи на Тере, чрез адвоката, да й даваш известна сума, която ти се стори приемлива и два следобеда, както и през събота и неделя да взимаш Силвио при себе си, което да бъде одобрено от съда, и тя прие.

Въпреки че тези нови задължения биха усложнили живота ти, ти си помисли, по практически причини, че ще е добре още преди настъпването на лятото постепенно да започнеш да привикваш към новия си начин на живот. От друга страна, след толкова години на отчужденост от малкия гламчо, изведнъж те умили възможността да започнеш да му отделяш известно време.

Първия път, когато отиде да го вземеш от специализирания център, силно те развълнува радостта, с която се затича към теб. Заведе го в една сладкарница.

„От днес нататък, когато идвам да те взимам, ще те водя да си хапваш нещо сладко“.

Силвио очевидно се почувства много доволен, изпи един сок и изяде парче торта. Когато свърши, те погледна едновременно с любопитство и с много сериозен вид и те попита вярно ли е, че вече никога няма да спиш вкъщи.

„Така ли ти каза мама?“

„Да, каза ми, че едни дни ще бъда с тебе, други дни — с нея“.

„А на теб това как ти се струва?“

„Мъчно ми е, че вече няма да спиш вкъщи.“

„Такъв е животът“, отбеляза ти по липса на по-добро основание.

Стори ти се много сложно да се опиташ да му обясниш това за развода, за който очевидно и Тере не му бе споменавала нищо.

„И таткото на Паула не спи в къщата им — каза Силвио, — защото се е развел с майка й. Знаеш ли какво е мъж и жена да са разведени?“

Ти се опита да прикриеш по възможно най-добрия начин смущението си.

„Какво е?“

„Ами когато майките и татковците не се отнасят добре един с друг, карат се, таткото си отива от вкъщи, това е, но и Паула също прекарва много дни с него.“

Ти пригоди стаята в апартамента, която ползваше като работен кабинет, за спалня и дневна за Силвио, инсталира компютър и постави библиотека за книгите и компактдисковете му.

„Това ще е твоята стая, когато оставаш да спиш тук“, каза му ти.

Първия път, когато прекара нощта с тебе в апартамента, той се почувства много добре. Преди това му пусна филм за онзи зелен и добър великан, който толкова му харесва, поръча пица за вечеря и му каза, че от всеки два уикенда, единият ще прекарвате заедно и ще преспива в апартамента.

„Прекарвам си много добре с теб, тате“, призна ти той, преди да заспи.

Решението на съдията, в края на май, потвърди взаимното ви съгласие. Ти съобщи на Силвио новината за предстоящата ваканция.

„Да прекарам ваканцията с теб ми се струва чудесно, защото досега винаги я прекарваше само с мама — каза. — Но може ли да я прекарам и с нея също?“.

„Ще я поделим между двама ни — отвърна му ти, а улавяйки стреснатия му поглед, добави: — Искам да кажа, че някои от дните ще бъдеш с нея, другите — с мен, момчето ми, но това не означава, че ще те разрежем на две части“.

Това, което не искаше, бе да продължиш връзката си с Карла и поради очевидния факт, че краят на семейството ти настъпи в резултат на нейните хитрости, изпитваше към нея силна злоба. Каза й с яден сарказъм, когато за първи път ти си обади по телефона след като напусна семейния дом:

„Не ме занимавай повече със себе си, Карла. Направи каквото можа и сега се развеждам с кака ти. Вината до голяма степен е и твоя. Да кажем, че това е развод по семейни причини.“

Тя обаче не възприе нещата по този начин и от тогава започна да ти звъни, да те преследва, не защото бе влюбена в теб, както ти си мислеше, а защото никога не е била изоставяна така, и когато ти се обаждаше или те пресрещаше на улицата, събуждаше у теб по-лошия от обитаващите те Даниеловци.

Една вечер, лягайки си, Силвио те попита:

„И кога ще се виждате мама и ти?“

Въпросът му отново те обърка.

„Докато ти си в колежа и в специализирания център“, ти хрумна да му отговориш с решителен тон.

„И заедно ще пиете сок и ще ядете торта?“, пак попита той.

„Зависи. Понякога ще пием кафе с мляко и сладки, друг път ще хапнем печен сандвич с шунка и айран“, отвърна ти.

Тере най-вероятно също е давала подобни обяснения на въпросите му от подобен характер и по този начин, чрез сина ви, между вас възникна своеобразен символичен диалог:

„Мама ми каза, че онзи ден сте пили кока-кола и сте яли малки краставички“.

„А днес, забележи, пържени яйца от пъдпъдък и сок от грейпфрут.“