Хосе Мария Мерино
Реката на рая (25)

25.

— Аз бях ли се вече родил? — пита Силвио.

— Какво искаш да кажеш?

— Дали съм бил роден, когато толкова много сте се обичали — пояснява със смущаващата си проницателност и ти не си в състояние да му отговориш на момента.

— Винаги сме се обичали, Силвио, винаги — казваш накрая, осъзнавайки, че лъжеш.

И все пак в началото това бе самата истина, живеехте в нежното обаяние на любовта, което сякаш никога нямаше да изгасне и което като че ли нищо не би могло да разруши. Освен това в професионален план нещата вървяха чудесно, Тере беше на крачка да получи титулярно професорско място, а ти получи заслужено признание във фирмата, като ти предложиха пост в германската централа, предложение, което ти отклони по семейни причини.

Бяха истински щастливи дни. Тере вече не живееше под напрежение заради дисертацията си, станахте част от една весела група приятели, която с нищо не ограничаваше независимостта ви, правехте планове за бъдещето, за пътувалия до изпълнени с очарование места като Златния рог, Пирамидите, Оаксака^[1], но преди всичко се чувствахте чудесно, щом сте заедно, разговаряйки или прегръщайки се вкъщи, или пък търсейки знаменитите гъби някъде в околните планини, или изпълнявайки вече станалите задължителни ритуали да посещавате изложби, да ходите на кино, на театър, на опера и на концерти.

Една вечер, може би някой петък или събота, когато си бяхте останали вкъщи, Тере те изненада със специална вечеря на светлината на няколко свещи, които бе запалила върху масата в столовата и които придаваха тържествена празнична атмосфера на момента. Ти си помисли, че намерението й е да отпразнувате годишнината от сватбата ви, съвпадаща горе–долу с времето на запознанството ви университета.

„Очевидно не си спомняш нищо — ти каза Тере, упреквайки те за слабата ти памет. — Ти дойде на фиестата в университета с един твой приятел на име Артуро“.

„Как може да не си спомням подобно нещо! Ти беше изключително красива разказвайки легендата за улицата на Съкровището и аз се влюбих в теб, гледайки те да говориш с блеснали очи. Но защо да честваме това именно сега?“

„Имам си причина“, отвърна тя с тон на човек, криещ обещаваща щастливи вести тайна.

Припомнихте си близкото минало, първите студентски години, придружаващото ги безпаричие, когато почти не можехте да си позволите да изпиете по един плодов сок в някое кафене, заминаването на Тере за Съединените щати.

„Никога няма да забравя, че скри от мен информацията за пътуването ти, че замина без да се съобразиш с мен“, каза ти без каквато и да е вече горчивина в тона.

Но Тере също нищо не бе забравила:

„И аз не съм забравила доброто мнение, което си беше изградил тогава за мен, оскърбителната история с клетия Лари, как съвсем неоснователно ме заряза“, отвърна тя радостно.

Спомнихте си за одобряването помежду ви и ти отново изрецитира стихове, които вече никога няма да забравиш, от Дамата дуенде. Споменахте за началото на финансовото си замогване, за ресторанта, в който започнаха съботните ви събирания с приятели, първите ви пътувалия в чужбина, дисертацията на Тере, но най-подробно коментирахте първата ви екскурзия по същите тези места, откритието на девствената им самота, на смълчаната лагуна, къпанията в изумрудените води, честите страстни любовни прегръдки върху пясъка, сред тръстиките, в палатката, в гората.

„Никога през живота си не съм изпитвал по-голям кеф!“, възкликна ти, смеейки се.

Тере ти отвърна с думите, които тогава ти се сториха злокобно неуместни:

„Не забравяй, че когато умра, искам да кремират тялото ми и да разпилееш праха ми над тази лагуна.“

Осъзнаваше много добре, че всички минали години са значителен период от време, но ако ти се наложи да ги представиш с една от онези рисунки, които Тере обичаше да прави, за да се разсее, с едно от онези нейни своеобразни мандала, без съмнение би трябвало да нарисуваш спирала, непрекъсната линия, отдалечаваща се от центъра и непрестанно виеща се около него, около този център, който е като олицетворение силата на любовта ви и около който няма да престанете уверено да кръжите.

Същата тази нощ имахте поредната от онези страстни срещи на телата, възпроизвеждащи горещите ви прегръдки в любимия Едем, а два месеца по-късно Тере ти съобщи, че пробата за бременност, която е направила, е положителна. В първия момент ти не можа да разбереш:

„Значи спиралата ти се е оказала дефектна?“, попита я ти.

„Хайде, Даниел, скъпи, не ти ли идва на ум, че след тригодишна щастлива връзка и на съвместен живот и то като семейство, вече е време да помислим за потомство?“

„А какво стана със спиралата?“, настоя ти.

„Накарах да ми я махнат, преди да честваме годишнината от първата ни среща.“

Ти изпита противоречиви чувства също както в момента, в който тя внезапно ти съобщи за отиването си в Съединените щати, и реагира, притеснен, със същия стремеж да се противопоставиш:

„А не помисли ли, че и аз може да имам мнение по въпроса? Да не би това, което ще се случи, засяга единствено теб?“.

Тере като че ли не схвана сериозността на раздразнението ти, прегърна те силно с две ръце, прекомерно ласкателно:

„Даниел, скъпи мой, бременността е женска работа, макар да е необходимо и вашето сътрудничество, но не се решавах да ти кажа, преди да се уверя, че не храня напразни надежди.“

„Сериозно ли говориш?“

„Освен това никога не си ми споменавал, че не искаш да имаш деца. Когато дойдохме да живеем в тази къща, ти дори каза, че е достатъчно голяма, за да отгледаме в нея няколко деца и да станем многобройно семейство, както се изрази тогава.“

Освободи се доста нелюбезно от прегръдката й.

„Въпросът не е в това дали искам или не искам да имам деца, проблемът е в това, че тези неща не бива да се правят така, скрито, без другият да не знае, тоест аз, сякаш съм някаква машина за разплод“.

Тере като че ли се смая.

„Не говори така, Даниел, моля те. И през ум не ми мина, че е възможно да го приемеш толкова зле, аз исках само приятно да те изненадам.“

Изненадата не бе приятна, мислиш си сега, защото тогава ти се стори, че Тере ще престане да спазва задължителните за семейна двойка правила, а и не те зарадва новината, че ще имате дете, въпреки че без да й го казваш, понякога несъзнателно се заглеждаше в разнообразието от детски играчки в магазините или в книжките с приказки в книжарниците, с удоволствие наблюдаваше дечицата по улиците или в парковете, мислейки, че е време да станете истинско семейство. Въпреки всичко, волята на Тере сама да вземе решение силно те нарани с нелоялността си и ти дълго време се държа доста хладно с нея.

Сега с тъга признаваш, че всяко предателство се бродира върху канава от много предателства, че всяко предателство е отговор, форма на отмъщение. Некоректното според теб поведение на Тере, когато тя замина за Съединените щати, без предварително да го съгласува с теб, може би бе съпротива на обсебващия начина, по който ти се отнасяше с нея, на желанието винаги да бъдеш за нея най-важният на света, може би бе нежеланието й да се затвори с теб в някаква откъсната от околната реалност капсула, както и твоята изневяра с Жизела и Лени бе отговор на въображаемата й връзка с Лари. И вероятно това самостоятелно, автономно решение да имате дете, без да те пита, е било отговор на онази обида, която й нанесе, скъсвайки с нея и заминавайки без никакви обяснения за Германия.

Но ето че се наложи да изоставиш хладното си държане и да се оттеглиш на необитаемо място, защото една сутрин Тере се събуди с неприятен дъх в устата си, идващ сякаш от кофата за боклук и този дъх я накара да повърне, усещане, което продължи дълго време и те накара да се молиш бременността й да мине нормално. Обезпокои те отношението на Тере по повод на лекаря, след като заяви, че няма да го посещава в определените часове. Тя не прояви и никакъв интерес по отношение на пола на бъдещето ви дете, въпреки настояванията на майка ти и твоето твърдо желание да й угодиш.

„Какво значение има дали ще е момче или момиче? — питаше Тере. — По-малко ли ще го обичаме, ако е от единия или другия пол? Освен това никак не ми се иска да страда от независимо от какво заболяване без никаква причина!“.

Времето на бременността съвпадна с посещението на Катлийн, която вече бе преподавател в един американски университет с филиал в Испания. Тере я покани вкъщи за времето, през което ще в Мадрид и въпреки че бременността й бе доста напреднала, това посещение се оказа доста благотворно за нея. Привечер прекарваха доста часове, увлечени в разговори на английски и испански, прекъсвани от изблици на смях. От тези разговори ти разбра, че Лари, за прекъснатата кореспонденция с когото Тере съжаляваше, се е отказал от кариерата на университетски преподавател, а е станал сътрудник в скромно издателство, че нещата му не вървят много добре, което пък би могло да обясни странното му мълчание. Изглежда, бил направил опит Катлийн да отвърне на любовта му към нея, но тя не можела да го възприеме освен като приятел. Плюс това, по същото време Катлийн живеела с друга приятелка, Сандра, за която говореше с такава преданост и ентусиазъм. Затова ти стигна до заключението, че между двете има нещо повече от приятелство, но реши да не го споделяш с Тере.

Петнадесет дни след като Катлийн си замина за Съединените щати Тере като че ли изгуби представа за времето и ти с много по-голямо безпокойство от нея започна да очакваш момента, в който ще настъпи раждането, защото тя, напротив, твърдеше, че е съвсем добре, продължаваше да ходи във факултета, шофирайки колата си, въпреки съветите ти да намали темпото и да бъде по-внимателна, желанието й да натиска педала на газта изобщо не намаляваше, мислиш си ти сега, докато чуваш как от върха на хълма над лагуната започва силно да бумти автомобилен двигател. И ето че една привечер Тере те погледна много сериозно.

„Да тръгваме за болницата, защото мисля, че моментът дойде“, каза ти тя.

Погалваш леко Силвио по главата:

— Обичахме се много преди ти да се родиш, много преди и ще продължаваме винаги да се обичаме, винаги, също както принцовете и принцесите от приказките.