Хосе Мария Мерино
Реката на рая (20)

20.

Твоята Реконкиста^[1] продължи успешно. На Куеста де Мойано откри книга с испански легенди, стори ти се, че томчето би предизвикало интереса на Тере и го остави в портиерната на дома й с картичка, на която нарисува с непрекъсната линия, подобно на нейните лабиринти, сърце с инициали Т и пронизано от стрела. Когато й се обади по телефона два-три дни по-късно, тя ти каза, че книгата е чудесна и че я вижда за първи път.

„Виждам, че си открил света на мандала!“, възкликна тя широко усмихната.

„Да, но не за да се абстрахирам от действителността, а за да не преставам да мисля за теб“, отвърна ти.

При следващия сгоден случай я покани на камерен концерт в залата на улица Принсипе де Вергара^[2], тя прие и двамата излязохте от концерта много доволни. Бяхте по-далеч от вашия квартал, отколкото в други случаи, но след като решихте да вземете някакво транспортно средство там, където ви изненада умората, продължихте да вървите и така стигнахте до края, увлечени в разговор, който започна на тема музика, припомняйки си първия концерт, който посетихте заедно, както и други случаи на общи музикални преживявания, но който впоследствие се отклони към кризата във връзката ви.

Опитваше се да бъдеш предпазлив, но в същото време изпитваше силно желание да обясниш на Тере поведението си, да го оправдаеш и най-вече да се оправдаеш пред самия себе си, за да продължиш да балансираш между тези двама Даниеловци, толкова често противостоящи си вътре в теб.

Отвори дума за ревността:

„Ти си прочела много книги и знаеш, че темата за ревността, за слагането на рога, е особено важна, на мен също не ми минаваше през ума, че мога да реагирам по този начин, че ще изляза извън нерви“, обясни ти.

„Но нямаше и писмо, в което да не ти казвам, че те обичам, който и да ги беше прочел, веднага би си дал сметка, че пишещата ги истински е влюбена в теб“, оспори тя.

„Да, така е, давах си сметка, разбира се, че писмата ти са изпълнени с прояви на любов, но пък се случваше така, че винаги присъстваше и този Лари, ако искаш веднага мога да ти ги покажа, защото ги пазя всички, името на този Лари непрекъснато се споменаваше“.

„Ами беше ми колега, постоянно работехме заедно, казвала съм ти го, а в известен смисъл писмата ми приличаха на дневник, в тях ти разказвах за всичко, което върша, как бих могла да не го споменавам в тях“.

„Но на мен ми се стори, че си обсебена от него, че не мислиш за нищо друго освен за късметлията Лари, изпрати ми дори негов портрет под формата на лабиринт и тогава направо дадох накъсо и се почувствах предаден, изгубих способност да разсъждавам.“

Каза това и се спря на място. После продължи:

„Никога ли няма да ми простиш?“, попита я ти, стискайки силно ръцете й.

Тере цъкна с език:

„Портрет на Лари и друг на Катлийн, още един на преподавателката Дейвидсън и портрет на Брандън, библиотекарят, само за начало — каза, — докато не настъпи моментът, когато нямах време дори за мандала, но ти си спомняш единствено онова, което е в твой интерес с цел да изтъкнеш подозрителното ми поведение“.

Почувства се ужасен при мисълта, че си могъл да й дадеш повод отново да даде воля на възмущението си и стисна още по-силно ръцете й.

„Тере, бях един глупак, прекрачих всякакви граници, изгубих способност за преценка, но по една-единствена причина — луд съм по теб.“

Тя очевидно се развълнува, защото остави ръцете си в твоите, а след това направи нещо, което ти изобщо не очакваше — целуната те по устата, дълбока, продължителна целувка, събрала в себе си щедрото й опрощение.

— Тя ми прости! — възкликваш на висок глас.

Силвио те поглежда объркан:

— Кой ти прости? И ти ли имаш учители? — пита.

Избухваш в смях.

— Силвио, припомнях си някои неща и си говорех на глас.

— А за какво си спомняше? Кой ти прости?

— Ами мама, бях постъпил зле с нея, но тя ми прости.

— Ти също ли постъпваш зле?

— Понякога.

— Какво направи?

— Помислих си, че е счупила нещо, и я обвиних, а се оказа, че виновникът съм аз.

В погледа му блясва съчувствие и солидарност.

— Мама винаги прощава. Защо винаги прощаваш, мамо? — пита той урната.

По лицето му се изписва любопитна гримаса, сякаш е чул урната да му отговаря.

— Разбира се, че винаги прощава — допълва. — Аз също веднъж счупих една чинийка от сервиза в салона, но тя само ми каза, че това може да се случи на всеки, въпреки че трябва да се отнасяме по-внимателно с нещата.

Продължихте да вървите, но знаеш, че не бе казал истината, че бяха останали много неща без прошка и те се стрелкат като диви животинчета в твоето настояще, а когато най-малко очакваш, протягат лепкавите си муцунки и забиват зъби в сърцето ти.

Тере вече не може да ти прости каквото и да е, можеш да простиш единствено ти, си мислиш, но ако сме честни със самите себе си, това е най-трудната за постигане прошка.

Тогава обаче ти получи пълното й опрощение, така че онази нощ не се върнахте в дома й, а отидохте в твоя апартамент, където телата ви отново се срещнаха и след толкова време и силно желание, сексът ви помогна да помирите в една любов цялото онова трескаво вълнение на една епоха, която изглеждаше безвъзвратно изгубена.

Върнахте се към живота си преди противното й заминаване в Съединените щати и тъй като апартаментът ти бе удобен, ти й предложи да се премести в него. Тере обаче имаше нужда от голямо пространство за книгите и документите си, които трябваше да приведе в ред. Затова отложихте за по-късно преместването, макар че спалнята ти от този момент нататък се превърна в единственото място за любовните ви срещи.

Хубавото време беше в пълна хармония с вашата голяма радост, възвърнахте навиците си към дългите разходки, посещенията на изложби, концерти и театрални постановки, започнахте освен това понякога да вечеряте в приятни ресторанти, тъй като вече можеше да си го позволиш.

В работата си се справяше чудесно, отдаден изцяло на задълженията си в сътрудничество с всички твои колеги. Жизела веднага забеляза промяната и ти го каза:

„Изглежда обидената дама отново те е удостоила с ласките си.“

„Така е.“

„В такъв случай, поздравления. И гледай да не се правиш повече на идиот.“