Хосе Мария Мерино
Реката на рая (15)

15.

Горе на хълма внезапно се появи един велосипедист и скоро мина покрай вас с такава скорост, че Силвио дори подскочи от изненада.

— Може ли някой да се състезава сам със себе си? — попита те после той силно объркан и ти избухна в смях.

— Не знам, Силвио, но съвсем сигурно е, че ако бягаш сам, винаги ще спечелиш.

Откри в погледа му проблясъка на някакво откритие и съжали за това хрумване, което всъщност бе на по-лошия Даниел, на Даниел хитрия, и което не би могло да стори друго, освен да добави допълнително объркване в ума на сина ти. Не казваш обаче нищо повече.

Спомняш си за велосипедите от онова лято, когато накрая замина за Германия, за да постъпиш в централата. В града преобладаваше това транспортно средство, използвано от доста много хора, в някои дни се организираха скоростни състезания и центърът на града, който оставаше затворен за автомобили, се изпълваше с голям брой колелета. И ти също се снабди с велосипед и го ползваше не само за обиколки край езерото и за посещения на живописни места, а и за отиване всеки ден до лабораторията.

Опитваше се забравиш напълно Тере, но споменът за нежността й, за непрекъснатите уверения в любов в писмата й, в които все пак ти се стори, че прозира несъмнена измяна, много често изненадващо те връхлиташе, оставяйки в теб горчивия вкус на споходило те нещастие, без да можеш да си дадеш точно обяснение за това двойствено поведение от нейна страна.

Осъждаше предполагаемата измяна на Тере, но се случи така, че месец след като се бе установил в града, друга колежка, Лени, също по-възрастна от теб, макар и не толкова колкото Жизела, изрази готовност да сподели с теб първо разходките с колело и малко след това любовните трепети в летните нощи. Тя се оказа изключително умел навигатор и понякога наемахте малка платноходка, с която плавахте по езерото под веселото слънце на приятното лято, което като че ли не искаше да си отива. Тихото плъзгане по тихите води, подтиквани от поривите на вятъра, трудно може да се сравни с което и да е друго удоволствие.

Докато лодката пори водата, на теб ти се струва, че усещаш как вятърът, издуващ платното ви, отнася със себе си последните частици от спомена за Тере, Тере, чийто образ като че ли стоеше избледнял в едно отдавна отминало време и че колкото по-скоро забравиш, дори това и да е болезнено, всичко свързано с нея, с вас, толкова по-бързо ще намериш точката на равновесие, за да се помириш с новия Даниел или с новите Даниеловци, опит, който бе решил да осъществиш.

Прегръдките на предпазливата Лени временно правеха по-поносими горчиво-сладките спомени за тази, която с всеки изминал ден смяташе за все по-забравена, а когато наближиха коледните празници реши да не се връщаш в Испания, за да не се засечеш с нея. Пред семейството ти се оправда с неотложни задължения в лабораторията. Лени замина за родното си село и ти остана сам и озлобен заради отсъствието на сърдечната Лени, но най-вече заради отдалечеността на Тере, която трудно успяваше да прогониш от мислите си.

Градът бе окъпан в светлини и украси, навсякъде можеха да се видят богато осветени магазини, където продаваха всякакъв вид деликатеси и лъскави предмети. Пред катедралата бяха поставили огромна коледна елха, на съседен площад — една ослепителна сцена на Рождество, по кръстовищата се редяха покрити, силно осветени естради, украсени с имел^[1] и червени ленти, на които през целия ден хора от всички възрасти пееха песни и свиреха.

Продължаваше да живееш в студентското общежитие, където освен теб беше останал един мексиканец, чудесно свирещ на китара, един еквадорец и двама перуанци, плюс две млади японки и един индиец. В нощта срещу Рождество в общежитието ви бяха приготвили студена вечеря и испаноговорещите пяхте народни и коледни песни и няколко пъти El condor pasa^[2]. Подхванахте също и O Tannenbaum^[3], която само японките успяха да изпеят правилно. Пихте много, редувайки бяло вино, текила и шнапс и ти се напи.

Ясно си спомняш това напиване, защото по време на него ти се случи важно изживяване. Всички бяхте на градус и излязохте да се разведрите на покрилия града сняг, възприемайки коледната украса като природна даденост. Тогава, насред опиянението си, ти долови две нива на объркването, обзело съзнанието ти: на едното ниво виждаше себе си, препъвайки се по тротоара, фъфлейки думите, които искаше правилно да произнесеш, докато си мислеше за Тере, изменницата, без никакъв шанс да го избегнеш, изпълнен с горчивина; на другото ниво виждаше пак себе си, но със съвсем различни смътни усещания, сякаш се отнасяше за нещо, което другият аз се бе постарал до известна степен да заличи, нещо неконкретно, в смисъл че Тере изобщо не ти е изневерила, че още от първия момент е мислила единствено за доброто на двама ви, че заради вас е пожертвала въжделенията си и че онази снимка, която толкова те бе наранила, не е нищо друго освен незначителен епизод от другарските отношения в университета, в който учи.

Така откри онзи Даниел, който бе намерил подслон в една гънка на душата ти, поддръжник на невинността на Тере, способен винаги да те укори за поведението ти и след смъртта на Тере да те затрупа с угризения, които понякога нощем не ти дават да заспиш. По погледа на този Даниел сега можеш да се припомниш много епизоди от отношенията с Тере. Именно този Даниел се постара да те увери, че не друг, а ти си предателят, нелоялният, заради детинската ти гордост и неоснователната ти ревност и ти бе толкова потресен, че повърна върху снега, което приятелите ти приписаха на прекалено многото чашки, а всъщност истинската причина бе, че те само допринесоха вътре в теб да се зароди осезаемо презрение към самия тебе.

На следващия ден, когато се събуди в леглото си в общежитието, веднага си обясни странните халюцинации, които някои стимуланти предизвикват у нас, но и никога не можа да забравиш проявата на бистър ум от страна на онзи твой двойник, на другия Даниел, винаги придружаващ те, но който преди не можеше или не искаше да възприемеш и който наслагваше над твоите най-съкровени решения други, които им противоречаха и продължават изцяло да им противоречат.

Минават още двама велосипедисти в същата посока като предишния и Силвио възкликва, възхитен и доволен:

— Това е състезание!

Усещаш облекчение, че любопитството му към надбягванията с един-единствен участник, за които ти му даде толкова нескопосано обяснение, намери съответния отговор.

Минаха коледните празници и през януари, а после и през февруари получи официално писмо от испанския филиал, придружено със сърдечна бележка от Жизела. Предлагаха ти договор за постъпване на щат със заплащане, което на фона на настоящата ти стипендията ти се стори баснословно. И така, ето че се върна, след като се сбогува с приятелите и след последната любовна среща с Лени, в която бе започнал да забелязваш, както и при Жизела, склонност да ти дава съвети, вероятно поради по-зрялата си възраст. На своя испански със силен немски акцент тя ти препоръча и в новата си длъжност да продължиш да бъдеш все така работлив и благоразумен, да вършиш работата си, без да взимаш участие в неизбежните интриги, които ще те съпътстват, да се стараеш да вникнеш в мотивите и нагласите на колегите си.

„Слушай, гледай и мълчи“, допълни с подчертано звучно „р“, преди да ти обещае, че ще дойде да те види в Мадрид:

„Един ден ще дойда при теб и ще ти донеса чифт от онези ботуши стил Бисмарк, които толкова ти харесват“.

След завръщането си в Испания за кратко време успя да започнеш нов начин на живот, какъвто не бе и сънувал през студентските си години: нае модерен, винаги окъпан в слънце, апартамент в мадридския квартал Аргуелес, недалеч от дома на бабата на Тере, който впоследствие щеше да купиш. Изкара си шофьорска книжка, купи си кола, с която в края на седмицата обикаляше по непознати места в компанията на стари другари или нови приятели.

Научи, че Тере се е върнала в Испания и че е назначена като професор в нейния факултет, каквато цел си беше поставила. Научаването на новини за нея предизвика разтърсващи промени в душевността ти и положи усилия да приключиш при първа възможност със случая. Направи го по груб начин веднага щом един приятел те попита:

„Мога ли да знам какво се случва с вас с Тере? Бяхте толкова близки!“.

„Това ни засяга само нас двамата с нея и занапред бъди така добър да не засягаш темата, ако желаеш да продължа да разговарям с теб“, отвърна ти, замахвайки толкова гневно, че приятелят никога повече не отвори дума за това.

Поднови сексуалната си връзка с Жизела, макар и да разбра, че не си единственият й любовник или както сега ги наричат мъжки приятели, защото тя самата ти го призна един ден, когато й предложи да се срещнете с определена цел в края на седмицата.

„Съжалявам, Даниел, но близките дни предвиждам да прекарам с приятел от Севиля, ще честваме наша годишнина“, отговори ти тя.

Остана толкова учуден, че не намери какво друго да попиташ, освен да се опиташ да изясниш нещата:

„Годишнина на какво? Не ми казвай, че си се сгодила!“

„Не бъди глупав — отвърна — приятел е като тебе, специален приятел“.

От една страна се почувства унижен, но от друга усети облекчение при мисълта, че Жизела не търси по-сериозна връзка с тебе.

Прие го на шега:

„В Германия се закачаше с анабаптистите, защото изповядват многоженството, а ти, изглежда, практикуваш многомъжството“.

Тя избухна в смях и ти отвърна съвсем непринудено:

„Да, практикувам полиандрията^[4], защото сте трима, едва само трима, но и тримата с определен сексапил, започвайки с теб“, и те целуна.

Освен че от сантиментална гледна точка продължаваше да те гнети празнотата, причинена от скъсването с Тере, животът ти бе съвсем задоволителен. Стигна дори до мисълта, че сантименталността, колкото и да изпълва желанието за нежност и дълбока съпричастност, което никога не ни напуска, накрая се превръща в повод за болка и извор на горчивина, както в твоя случай. По-добре се радвай на живота без сантиментални усложнения. Като срещнеш освободена и великодушна жена като Жизела, считай го за истински подарък от съдбата, въпреки че не само ти изпитваше радост от неустоимия й чар.