Хосе Мария Мерино
Реката на рая (30)

30.

Измина доста време и докато Карла все още спи, ти не можеш да се измъкнеш от плетеницата трудно проходими стръмни пътеки в живота ти. Сега преплетените линии леко потрепват, правят зигзаг, навлизат в неясни пространства, докато продължават вечно колебливия си маршрут.

Ти беше дал под наем стария си апартамент, който вече бе изплатил и реши да предупредиш наемателя, че сега ти е необходим на теб, а той да си потърси друг. Искаше да се махнеш от наследствената къща на Тере, да сложиш край на съжителството ви. Използвайки един момент, в който знаеше, че няма да е там, ти отиде да си вземеш дрехи, два куфара, всичко необходимо за дълго пребиваване извън вкъщи, отнесе го в хотела.

Измина може би повече от седмица, а онези двама добре познати на теб Даниеловци продължаваха да са в непрекъснат конфликт. Непреклонният и гневен Даниел искаше да изостави завинаги Тере и детето, а Даниел добронамереният се бореше с угризенията след бягството ти от на семейния дом. Въпреки че Силвио не стоеше непрекъснато в центъра на безсъниците ти, както при Тере, в края на краищата това беззащитно, любвеобилно, прегръщащо нежно и безкрайно доверчиво недъгаво дете завинаги щеше да остане твой син. Не можеше обаче да заличиш от съзнанието си образа на жена си, лицемерната вещица.

Продължи да се виждаш с Жизела, макар и да бе почти загърбил бившите ви сексуални връзки. Един ден я покани да поговорите за терзанията ти. Жизела те изслуша внимателно, но не одобри твоите категорични упреци спрямо Тере. В големите й кестеняви очи блестеше симпатия, но думите й прозвучаха категорично в подкрепа на жена ти:

„Виж, Даниел, децата са наша плът и кръв и това, че не е споделила с теб, е нещо относително. Каквото и да се случи с теб, тя винаги ще бъде негова майка. На мен никога не ми е хрумвало да имам собствено дете, но дори и да е имало такъв момент, не бих го доверила на човека до мен.“

Ти прие тези думи без възражения и без да изразиш аргументите си в полза на общите интереси, на семейния живот, въпреки че в такъв случай решенията трябва да се взимат с общо съгласие, защото искаше да наблегнеш на недъга на Силвио като следствие на фамилната обремененост на Тере, на безотговорността й да не се подложи на изследвания, които в нейния случай са били крайно необходими.

„Разбирам, че си й сърдит, защото не си е направила тези изследвания, според чиито резултати бихте могли да решите дали да направи аборт, или ни, но на мен ми е напълно ясно, че тогава тя е била напълно объркана, надявала се е всичко да е наред, всички поне веднъж изпадаме в плен на подобни илюзии, англосаксонците го наричат wishful thinking.“

„Недей обаче да ме убеждаваш да й простя, че никога не ми е споменавала за съществуването на този неин недъгав братовчед.“

„Сигурно не го е направила нарочно. Не е искала да мисли за това, било е блокирано в съзнанието й, както ти е казала, вярвам, че тук не те е излъгала.“

После разговорът тръгна в посока за съдбата на деца като Силвио. Жизела имаше категорично становище:

„Даниел, ти винаги си ми правил впечатление на добър човек. Би ли ми казал какво имаш против тях?“

Отговорът ти бе доста рязък:

„Те са отклонение от законите на природата, в нейна тежест са“.

Може би, отричайки правото на съществуване на тези същества, част от които бе и синът ти, ти смяташе, че озлоблението ти ще изкриви образа на Тере и ще го направи още по-раним.

„Как можеш да мислиш така? — възрази спонтанно притеснена Жизела. — Това твоето си е чист нацизъм, ужасен расизъм! Нима имат право да живеят единствено напълно нормалните човешки същества? Трябва ли отхвърляме всички, които имат вродени недостатъци? Ти смахнал ли си се, или какво?“

На тези въпроси ти не се осмели да отговориш.

„Даниел, аз вярвам, че хората с този синдром, както и другите с подобни проблеми, просто ни допълват, показват ни колко крехка е природата ни, колко всички ние сме уязвими и нараними.“

Ти продължаваше да мълчиш, а тя продължаваше да говори:

„Синът ти е един от нас, не е извадил късмет в генетичната лотария, но това не го лишава от правата, които му се полагат, не го прави по-нисш като човек, а ти би трябвало да се грижиш повече за него и да полагаш старание да се развива добре, също както съпругата ти го прави.“

Тонът на гласа й ставаше все по-категоричен:

„Даниел, мисля, че не е трябвало да си тръгваш от вкъщи, че не бива да изоставяш това дете, че е грешка да я оставяш сама.“

Почувства се много объркан.

„Напоследък почти не общувах с нея, разбираш ли? Спомняш ли си колко бях влюбен? Сега обаче почти не се любим, а когато го правим, е въпрос на рутина, нашето се превърна в истинско бедствие“, обясни ти.

„Отнасяй се с тях както подобава, не трябва да постъпваш по друг начин, ако си човекът, за който те смятам, не бива да изоставяш това дете, нито пък жена си, която полага толкова много усилия да му помага.“

Ти се опита да приемеш думите й шеговито.

„Не съм си и представял, че някой толкова хедонистичен като теб ще изповядва толкова строги принципи по отношение на семейния живот“, каза не без известна злонамереност.

„Харесва ми да правя любов и не спазвам никакви условности на този терен, но едно нещо е сексът, при който можем да правим всичко, каквото ни хрумне, без да навредим на никого, друго е философията за доброто и злото, за морала и човешкото поведение, където правилата са съвсем строги. Ти за какъв се мислиш?“

Няколко дни ти мисли по въпроса и накрая се прибра вкъщи. Доброжелателният Даниел се развълнува, откривайки у малкия Силвио жестове и думи на радост при появата ти. Дотича при теб, прегърна те, викайки „тате, тате“, като че ли идването ти бе като чудо, възбудено ти заразправя нещо, което бе грабнало вниманието му. Тере не каза и дума, сякаш изобщо не бе напускал семейния дом. Ти отново се настани в съпружеската спалня.

Тази, която не те остави на мира, беше Карла. В първия момент, в който Тере бе извън вкъщи, тя те упрекна за поведението ти:

„Колко умело го скри от мен, а след това си го изкара на сестра ми. Знай обаче, че никак не е честно“.

„Ти не се меси в отношенията между Тере и мен“.

„Меся се в това, което ме засяга, яд ме е, като гледам как се държиш със сестра ми, неприятно ми е хладното ти поведение към детето. Преди още да узнаеш истината, ти живееше тук като на пансион.“

„Добра реч за персона не виждала с години лицето на сестра си и на това племенника си, който така пламенно защищава сега“, отвърна ти.

Накрая дойде времето Карла да замине за Мароко и теб вече престана да те преследва втренченият й поглед, когато се засичахте вкъщи в редките моменти, които ти посвещаваше на Силвио, който с нетърпение очакваше да те види и да те заговори със затрудненото си произношение.

И така, ти взе решение да не изоставяш Тере и детето, но и да започнеш по-независим начин на живот. Намери за уместно да разпределиш работата си между испанската лаборатория и централата в Германия. Приготви се за първото пребиваване там за срок от три месеца. Когато го съобщи на Тере, тя остана равнодушна и прие вестта, без да изказва мнение.

„Ще трябва да предупредим домашната помощница да е вкъщи, когато ти си навън“, каза ти, а Тере те погледна мълчаливо така, сякаш този проблем изобщо не те засяга.

Сбогува се с Жизела с обяд, който завърши в леглото й, и въпреки изминалите години след като прекъснахте връзката си, ти се наслади на запазилото свежестта си нейно жизнено тяло и се увери, че не е изгубила нищо от любовната си изобретателност.

С това първо пребиваване в централата в Германия ти започна различен стил на живот. Дори и през ваканциите за дълго не се виждаше с Тере и със Силвио, защото тя настояваше той да участва в извънучилищни занимания сред природата и в някои по-отдалечени специализирани центрове и винаги гледаше да е някъде наблизо, за да може често да го посещава. Прие без възражения ти самостоятелно да организираш времето си за почивка, да пътуваш до живописни или пустинни места като тези, които посещавахте заедно преди Силвио да се роди и след прекратяване на брачните ви отношения след болезнената новина за уврежданията на детето.

От друга страна, в града на германската централа ти поднови приятелството си Лени, вече омъжена за един веселяк. Представиха те на други приятели, между които и Хелга, физичка, университетска преподавателка, загубила наскоро съпруга си, нямаща нищо напротив да бъде утешена, което ти реши да направиш на драго сърце.

Хелга споделяше много от твоите предпочитания, през брачния си живот сигурно бе преминала през горчиви моменти, както ти и Тере и макар че почти нищо не си споделихте един на друг, разочароващият опит, който имахте, придаде на връзката ви оттенък на силно приятелство, така че при третото ти пребиваване в Германия, година и половина след първото, компанията на Хелга ти стана изключително приятна. Очевидното й намерение да превърне връзката ви в постоянна те накара да се замислиш над възможността да се разведеш с Тере и да се установиш за постоянно в Германия. Това би означавало рязко да промениш начина си на живот, да се опиташ да се устремиш към други хоризонти, различни от тези, постигнати по време на съжителството ти с Тере, от което се разочарова.

Но пък и не беше толкова влюбен в Хелга. Затова въпреки всичко благочестивият Даниел в теб не можа да се реши да напусне семейството си и най-вече Силвио, чието незнайно местонахождение сега те кара да стоиш буден и който радостно те посрещаше, когато ти се прибираше вкъщи. Не би могъл да го изоставиш завинаги без да се почувстваш пълен негодник.

Припомни си и предупрежденията на Жизела по отношение на опасностите от сантиментални усложнения, а ти беше на мнение, че макар любовната страст да обогатява и да кара да гори вътре в нас онзи огън, който бихме могли да наречем божествен, нежеланите отклонения от тази страст могат да ни причинят нещастие, което не би застигнало онези, които никога не са преживявали отчуждението на двама влюбени.

Времето не спира своя ход и само преди две години, точно когато ти се подготвяше за поредното заминаване в централата, в която вече заемаше доста висока длъжност, Карла, тази Карла, която сега спи дълбоко до теб, сякаш се намира в най-удобното от всички легла, отново се появи в живота ти след едно дълго отсъствие, този път с други планове за бъдещето.

Сигурно се бе върнала преди известно време и е идвала да види Тере и Силвио, но Тере не ти бе споменала нищо за това, а и ти не я бе виждал вкъщи, защото не живееше там.

Беше една съботна вечер и ти честваше успешното приключване на една спогодба, заради която в Мадрид бяха дошли германски колеги. След вечерята с тях и с някои колеги от лабораторията, отидохте в бар, за да изпиете още по едно питие. С вас беше и Жизела и ти танцува с нея. Не бе го правил от години и сега сякаш изглеждаше невъзможно, че се случва. Но атмосферата в заведението бе отпускаща, приятна, някой припомни минали събития и в този бар в Ел Ретиро^[1] ти и Жизела бяхте притиснали тела. Докато танцувахте, тя ти говореше за плановете си, за евентуалното си заминаване с някого за Сицилия, вероятно с някой от членовете на частния й харем, а ти я упрекваше шеговито за ненаситната й жажда за празнуване.

„Не се подигравай — рече Жизела и в очите й проблесна нежен намек, — това е момче, което много ми харесва, и няма да се учудя, ако приключа с харема и се посветя само на него“.

След като музикалната пиеса приключи и вие се върнахте на масата си, неспособен все още да отговориш на изненадващото признание на Жизела, видя Карла, седнала малко по-встрани, в компанията на друга жена и двама мъже. Тя ти направи знак с ръка да се приближиш. Току–що се била върнала в Испания, побърза да те уведоми. Придружаващите я били един продуцент, съпругата му и още един професионалист от екипа, с който в момента работи. Една мимолетна среща, която не би трябвало да доведе до никакви последствия, но на сбогуване Карла ти каза, че иска да поговори с теб за Тере и ти даде номер на мобилен телефон.

Ти я изгледа изненадан и ти се стори, че зад хладното й поведение се крие известно притеснение.