Хосе Мария Мерино
Реката на рая (34)

34.

Периодичното съжителство със Силвио в апартамента ти, макар и продължило само няколко месеца, ти позволи да откриеш у сина си някои от признаците на една своеобразна чувствителност, които впоследствие все повече привличаха вниманието ти.

Една неделя го заведе в зоопарка и много силно впечатление ти направи гледната му точка относно маймуните:

„Това е дядото на онова мъничкото, а това е чичо му, дупетата им си приличат, виждаш нали? А този тук непрекъснато се смее, може би на това, което му говорят децата. Другият пък, ако се загледаш, се опитва да скрие нещо, което е взел от съседа си, нещо квадратно е, може би мобилен телефон, аз не знаех, че маймуните ползват мобилни телефони.“

Жирафите му се сториха доста тъжни:

„Вероятно защото са толкова много високи.“

Стори му се, че слоновете са дълбоко замислени.

„Защо да са замислени?“, попита го ти.

„Може би защото имат хобот и сигурно се чувстват много странно с толкова дълго нещо вместо нос.“

Съжителството ти със Силвио се оказа причина за истинско помирение между двамата обитаващи те Даниеловци. Една събота, без никакво притеснение, ти дори го заведе в лабораторията, за да види машините, уредите, да проследи развитието на някои от работните процеси. Тогава му се стори, че е попаднал в магически свят, и от този момент те гледа сякаш си могъщ магьосник.

След толкова години, само за няколко месеца ти най-накрая свикна спокойно да поемаш задълженията си на баща и това ново разположение на духа ти те накара да се замислиш за отношенията ти с Тере. Не знаеше нищо за нея освен това, което Силвио ти разказваше, който непрекъснато бе под влиянието на едно подчертано детинско влечение към игрите, филмите и безредието, но започна да виждаш миналото под различен ъгъл и да изпитваш мъка по онези отдавна отминали времена, през които изпитваше удоволствието от пълното щастие, с което Тере изпълваше живота ти със своята приветливост, със спокойствието, с което посрещаше всяко събитие, с любопитството си към всяка новост. Започна да обмисляш възможността за помирение.

Помисли си, че след американското приключение и твоите прояви на ревност, че след трудностите по одобряването ви, този път успехът на подобен опит би бил особено труден, още повече в положението на развод. Стратегията би трябвало да бъде много внимателно подготвена до най-малките подробности и макар че разчиташе и на Силвио като неволен посредник, ти реши, че е възможно лятото да даде повод за примирие, защото предстоеше ти да прекараш един месец със Силвио, а Тере, да остане без него за същото време за първи път в живота си и така двамата бихте могли спокойно да размислите върху семейното си положение.

Нещата обаче не се случиха така, както ги бе замислил.

В началото на юли, когато над града вече започна да тегне горещината, един следобед, в който не беше твой ред да се грижиш за Силвио, ти се обади Адела, възрастната домашна помощница. Този ден тя взела Силвио от специализирания център, защото Тере имала неотложни задължения в университета. Щом се прибрали вкъщи, се обадили от полицията. Тере била претърпяла пътнотранспортно произшествие с колата си и се е наложило да бъде откарана в болница. Ти й каза да остане със Силвио и веднага тръгна към болницата.

Вестите не биха могли да бъдат по-лоши: колата на Тере с голяма скорост се ударила фронтално с друг автомобил, животът й е в опасност. Ти уведоми Адела, която се съгласи да остане със Силвио и не мръдна от болницата през цялата вечер и част от нощта.

Спомняш си го като напрегнат момент от смътно видение — ти седнал на самотен стол до клиничната операционна зала, очаквайки резултата за един от онези инциденти от най-обикновеното ежедневие, но които винаги засягат други, а не нас самите. По-късно щеше да разбереш, че инцидентът е следствие от временно отклонение на вниманието на двамата водачи, от високата скорост, с която са се движили, от лошата видимост, от момент на заслепяване от слънцето.

Шофьорът на другата кола починал на място. Тере е с няколко фрактури, но най-сериозната, в горната част на гръбначния стълб, вероятно би могла да доведе до обездвижване на крайниците й. Това поне ти казаха след като я изведоха от операционната и я настаниха в отделението за интензивно лечение. Излезе от болницата, прибра се в апартамента, защото нямаше ключ от къщата, която толкова години бе и твоя, но след една безсънна нощ, през която мислите ти непрекъснато се въртяха около инцидента с Тере, рано сутринта се обади на Адела и сподели с нея какво се случва. Когато тя те попита Тере зле ли е, не можа да премълчиш:

„Много зле, но не го казвай на Силвио. Заведи го в колежа, аз ще го взема оттам по обяд. Остави ключовете на портиера“.

Беше един много дълъг ден, ден, който със сигурност все още не бе изтекъл, най-безкрайния и най-тревожния ден в живота ти.

Карла отново се събуди, защото я чуваш как се размърдал, вероятно търсейки нещо.

— Какво искаш? — питаш я ти.

— Да видя колко е часът. Търсех фенерчето ти, мислех, че е тук отзад.

— Взех го преди малко. Четири и петнайсет е.

— Ти не спиш ли?

— Не мога. Само се въртя ту на едната, ту на другата страна, мислите ми летят във всички посоки. Точно сега си припомнях инцидента с Тере.

Гласът на Карла отново показва, че се е събудила от дълбок сън.

— Може и да не ти се вярва, но този ден аз тръгвах на път и затова не можах в началото да ти помогна, не те излъгах, когато ми се обади — отговоря, заемайки като че ли отбранителна позиция.

Ти обаче не се бе замислял за лекотата, с която Карла прие първоначално новината за злополуката със сестра й. Изглежда, тя бе на път да замине за известно време извън Испания и очевидно бързаше, „като знам, че е жива, ще съм спокойна“, има наглостта да ти каже, макар да й съобщи, че ударът е бил много сериозен, и си припомняш вида на смачканата кола, в която човек трудно би могъл да предположи, че е възможно да има оцелели.

— Не мислех за това, а за настъпилите резки промени в живота на Тере, мислех за мен, за Силвио.

Карла вероятно се бе повдигнала нагоре, защото гласът й достигна до теб отвисоко.

— Разбира се, че това е истинска трагедия, но защо ти започна да се отнасяш отвратително с мен? Та ти вече не обичаше Тере, какво лошо имаше да заобичаш мен?

— Предпочитам да не говорим за това. Освен че поведението ти бе достойно за съжаление, да кажем, че ти никога не си ми носила късмет, наистина.

Толкова си притеснен от изчезването на Силвио, че изобщо не ти се иска да й обясняваш как тя винаги е била в дъното на всички семейни проблеми. Карла обаче настоява леко войнствено:

— Не съм ти носела късмет ли? Можеш ли да ми обясниш какво означава това или само искаш да ми дотягаш?

— Хайде, Карла, сега не е моментът да спорим, но ти ми каза за онези никога не направени от Тере изследвания и за братовчед ви, после започна да ме търсиш с цел да изневеря на Тере, направи всичко възможно да дойдеш да спиш в бабиното легло, остави очевидни следи за присъствието си, за интимността помежду ни, призна на Тере за връзката ни, което пък доведе до раздялата ни… Как при това положение бих могъл да си мисля, че ми носиш късмет?

Не поиска да допълниш, че вчера, от момента, в който тя се включи неочаквано и неканена в екскурзията, Силвио изчезна.

Тя известно време мълчи, а след това я чуваш тихо да плаче:

— Как може да си толкова несправедлив? По същия начин, аз бих могла да кажа, че всичко случило се на Тере е по твоя вина. Не изпита никаква радост при раждането Силвио, упрекна я за бременността й, не погледна детето в продължение на години, не прекарваше с тях дори и ваканциите. Или си мислиш, че не съм говорила с Тере за тези неща? И когато с цялата си наивност ти разказах за изследванията, мислейки, че до известна степен проблемът отчасти ти е известен, както и това за братовчеда, ти се възползва от случая, за да започнеш да се отнасяш с Тере като с прокажена.

Млъква, хлипа, продължава:

— Ти действително се държеше с нея и с детето като истински кучи син, а пък аз не ти опрях пистолет в главата, за да легнеш с мен.

Към усещането за неизбежна реалност, обагрена с кошмарни изображения, думите на Карла прибавят горчиво ехо и макар по-малко добронамереният Даниел, който внезапно се раздвижва дълбоко в теб, да изпитва желание да отговори, на теб вече ти липсват силата и убеждението за това и включително приемаш, че в току–що казаното от Карла има много истина.

— Прощавай, Карла, уверявам те, че не съм искал да те обидя, сега нямам никакво желание да спорим. Сигурно имаш право във всичко, което казваш. От години връзката ни с Тере бе изгубила смисъл. А колко щастливи бяхме заедно. Сега сърцето ми се къса като мисля за клетия Силвио.

Карла те прегръща в тъмното, продължава да плаче, от твоите очи също потичат сълзи, както когато за първи път видя Тере в болничното легло с превързано лице и с тръбички с различен диаметър набучени в тялото й, заобиколена от машини със светлинни и звукови сигнали, показващи съществуващите признаци на живот в нея, а лекарят ти съобщава, че пораженията, нанесени на костния мозък в гръбначния стълб, са много сериозни, че е много възможно движенията на крайниците й да не могат да бъдат възстановени, че все още не знаят дали ще може да диша без помощни средства, нито дали ще може да говори.

Летните дни ставаха все по-слънчеви и горещи, но след ужасния инцидент, дните, който последваха, като че ли станаха изключително мрачни. Силвио не спираше да пита за Тере, но тя все още беше дошла в съзнание. Каза му част от истината — блъснала се е много силно с колата, че сега е в болница и че той не може да я види, защото още е в безсъзнание.

Окончателно отмени проекта за работно посещение в Германия и плановете за ваканцията, защото реши да останеш в града, докато не разбереш какво ще стане с Тере. Разговаря с Аурора и се разбрахте да изпратиш Силвио на летен лагер за петнадесет дни, защото макар и да му липсва ежедневното присъствие на майка му, игрите с другите деца, екскурзиите, практическите занимания сигурно добре ще се отразят на момчето и ще позабрави за това отсъствие, което толкова го вълнува.

Върна се отново в къщата на бабата на Тере, която дълги години бе и ваше семейно жилище. Обади се на адвоката на Тере, подробно му изложи случая, той ти отговори леко изненадан.

„Този развод се суспендира — каза му ти. — От този момент нататък поемам грижите за сина ми и за бившата ми съпруга. Ще говорим пак съобразно развитието на нещата“.

„Трябва да се оформят някои документи.“

„Ами направете необходимото. Заемете се с това.“

— Хайде, Карла, да се опитаме малко да поспим — казваш й ти, измъквайки се леко от прегръдката й.

— Мислиш, че ще мога да заспя след това, което ми каза?

— Моля те още един път за извинение, но ни очаква тежък ден и искам да се опитам да дремна макар и само за няколко часа.