Елоиза Джеймс
Афера по Коледа (56)

Глава 55

Маскарад в провинциалния дом на херцог Боумонт

6 януари, нощта на Богоявление

— Нито един от тези костюми не е особено интересен — оплака се херцог Флечър на съпругата си.

— Мисля, че костюмът на госпожа Патън е много оригинален. Никога не съм виждала толкова пламенна Диана, при това в кралско синьо. Тази подробност с лъка и стрелата е чудесна. Харесва ми и онзи скуайър ей там, онзи, който е облечен като Хенри Осми.

— Знам, че Хенри Осми е имал голям корем — отбеляза Флеч. — Но смятам, че лорд Пладжет си е позволил прекалено много свобода в интерпретацията си.

— Съпругата му ми каза, че е увил около корема си рогозката пред камината и я е завързал с връв.

— Знаеш ли, когато се запознах с лейди Изидор, ми се стори доста сдържана — измърмори Флеч. — Но виж я сега!

Изидор танцуваше, облечена като царицата на Палмира. Златистата й пола беше цялата избродирана с паунови опашки, а корсажът й нямаше смисъл да се споменава, защото корсаж почти липсваше.

— О, не! — изстена Попи. — Мъжът, с когото танцува, е лорд Бийзби, нали?

— Той е малко ексцентричен — каза Флеч. — Все гласува…

— Нямах това предвид — прекъсна го Попи. — Просто погледни как се взира в очите на Изидор!

— Влюбен е — отговори Флеч. — Според мен каузата е безнадеждна.

— Женен ли е? — изсъска Попи.

— Още не.

Тя се отпусна и двамата продължиха да танцуват към другия край на стаята, избягвайки на косъм сблъсък с един шумен, весел лорд, облечен в нещо, което би трябвало да прилича на папски костюм. Лицето му беше станало тъмномораво и той се люшкаше като платно на висок кораб. Всички тези приказки за костюми накараха Попи да си спомни нещо, което искаше да попита.

— Флеч, кой беше онзи млад мъж, когото си наел?

Но Флеч не я чу — той се смееше, докато гледаше как папата пада на пода и повлича със себе си един моряк, който танцуваше със Савската царица.

Савската царица не беше толкова развеселена. Шарлот се измъкна от краката на папата. Дотри я дръпна да стане, сякаш беше лека като перце, и след секунда двамата отново се понесоха по танцовата площадка.

— Как, за Бога, сте се научили да танцувате? — попита тя.

— И моряците танцуват — отговори Дотри. — Освен това, вярвате или не, госпожице Татлок, цивилизацията съществува и отвъд балните зали на висшето общество.

Тя, която беше така хаплива и остроумна с Вилиърс, сега не можа да измисли какво да каже. Сякаш някаква вълшебна завеса се бе изпарила и тя отново беше станала безлична стара мома. Само че… старата мома танцуваше с един предизвикателно красив мъж, от онези, които всички жени в залата гледаха.

— И така, ще се омъжите ли за него? — попита изведнъж той.

— Какво?

— Ще се омъжите ли за Вилиърс? И недейте — добави той — да мислите, че се тревожа дали ще наследя титлата. Баща ми ми остави състояние, от тези, които се наричат корабни състояния. Стига да реша, мога да купя и продам половината Лондон.

— Разбира се, сигурно имате известни притеснения… — започна тя.

Той я придърпа в един малък алков, отделен със завеси от останалата част на стаята, при това без особен финес.

Дъхът й изведнъж секна.

— Ще се омъжите ли за него? — настоя той.

Устата й се отвори, но от нея не излязоха думи.

Той наведе глава. Устата му не беше мека и прощаваща — тя изискваше и вземаше, задаваше въпрос, на който Шарлот не бе готова да отговори.

Затова тя — старата мома Шарлот — се отдръпна от него и сложи ръце на хълбоците си.

— Не съм сигурна — отговори.

Той изглеждаше леко замаян. Поне тя не беше единствената, която изпита онзи прилив на горещина, когато се целунаха.

— В какво не сте сигурна?

— За кого ще се омъжа.

— Предложиха ли ви други възможности?

Тя се усмихна широко. Знаеше, че сестра й Мей изобщо нямаше да я познае. Тази вечер Шарлот беше Савската царица — жена, която покоряваше сърцата на мъжете.

— Вилиърс заплашва да ме съди за нарушено обещание, ако не се омъжа за него.

Дотри изсумтя.

— Освен това го обичам.

Той стисна зъби.

Тя направи още една крачка съм него.

— Но пък ви има и вас.

— Аз не съм ви молил да се омъжите за мен.

Глупак такъв!

— Ами, значи, в такъв случай ми остава само херцогът. Можете да се упражнявате да ме наричате „Ваша светлост“.

Погледът му беше яростно напрегнат, но омекна, когато се взря в дълбините на душата й и видя жена, която искаше да застане на вятъра и да усети върху устните си вкус на сол.

— Шарлот — каза той.

Тя вдигна брадичка.

— Ще избера другата седмица. Между вашето предложение и неговото. Защото вие всъщност ми направихте предложение, нали така? Може би просто сте забравили да го кажете на глас — забелязах известна неохота в характера ви.

В тези негови черни очи заблестя искрица смях. Смях… и нещо друго, нещо, което накара коленете й да омекнат, сякаш в залата нямаше достатъчно въздух.

Когато той я целуна, наистина не остана въздух.

 

 

— Моля? — повтори Флеч.

— Онзи млад мъж, когото си наел — повтори Попи. — Къде го намери?

— Кой млад мъж?

— Онзи, който се е престорил, че е влюбен в майка ми.

Лицето му стана съвсем безизразно.

— О…

— Да — кимна тя. — Този млад мъж. Онзи, който така смело е защитил репутацията на майка ми. Очевидно притежава немалък драматичен талант.

— Не би ли предпочела да си представяш романтичната привързаност на майка си към едно хубаво момче? — попита Флеч и се усмихна подкупващо, но Попи просто поклати глава.

— Той тук ли е тази вечер?

— За бога, не! — въздъхна Флеч и се предаде. — Той беше… как да се изразя… нощен джентълмен. Блудник.

— Нощен… — започна Попи и очите й се разшириха. — Боже! Къде го намери, за бога?

— Просто попитах една жена, която разбира от тези неща.

Тя присви очи.

— И коя е въпросната жена?

— Една млада роднина на госпожа Армистед, компаньонката на Фокс.

— Дори не знаех, че се познаваш с госпожа Армистед.

Той дръпна прекрасната си съпруга настрана от танцовата площадка и й се усмихна.

— Нали знаеш колко те обичам?

Тя се намръщи.

— Кажи ми, че ревнуваш. Казва се Кресида и е много красива.

— Не ревнувам — отговори незабавно тя, погледна го и сбърчи нос. — Значи общуваш с блудници и развратници, и компаньонки на Фокс…

— Много умно — измърмори той и скандално я целуна в балната зала.

Но на Попи й се струваше, че клюките за бала срещу Богоявление у херцогиня Боумонт ще продължат с години, така че една-две целувки между съпруг и съпруга нямаше да привлекат особено внимание.

Разбира се, сега, когато херцог Вилиърс беше на път да се възстанови, шахматните състезания на херцогиня Боумонт — със съпруга й и с Вилиърс — отново се бяха превърнали в предмет на нестихващи клюки.

— Победихте ли го? — попита госпожа Патън, като спря за миг в стаята за почивка на дамите.

Джема я погледна и лениво й намигна.

— Вие съмнявате ли се?

— Не и след начина, по който ме разгромявате безспир през последните дни.

— Снощи постигнахте чудесна победа — напомни й Джема. — Онзи ход с топа беше много хитър. Съвсем ме заблудихте.

— Рядка победа — съгласи се госпожа Патън. — Но много ми хареса! Значи спечелихте партията със съпруга си… и завършихте и тази с Вилиърс?

— Уви — измърмори Джема и се намръщи сама на себе си.

— Значи не сте спечелили?

— Той не спираше да прави нови жертви. През цялото време. Блестящ, безмилостен и хитър.

— Значи и двете състезания преминават към третата, последна партия — заключи госпожа Патън. — Колко интересно!

— И тези две последни партии ще се играят с вързани очи — каза Джема и нанесе малко червило на устните си.

— И… или поне така чух… — поде госпожа Патън и направи деликатна пауза.

— В леглото — потвърди Джема.

— В леглото с херцог Вилиърс — промълви замечтано госпожа Патън. — В цяла Англия няма омъжена жена, която да не помисли дали да не пожертва царицата си, за да получи тази възможност.

— Вилиърс отказва да изиграе партията, преди да се е оправил докрай. Шест месеца, така казва.

Госпожа Патън се засмя.

— А със съпруга си веднага ли ще играете?

— Не знам — отговори Джема и прибра зад ухото си една изплъзнала се къдрица. — Преди известно време спечелих последната партия, но след това нямахме време да обсъдим въпроса. Някой друг ден ще вземем това решение…